СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.11.17г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 02.11.17г. /с участието на секретаря М. Кюркчиева/ гражданско дело № 13945/16г. и констатира следното:
Предявен
е иск от И. А. против ЗАД „ОЗК – З.“
АД с
правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 93 000 лева /обезщетение за ексцес
на неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху посочената сума, считано от 17.03.14г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
26.07.12г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически
увреждания /травми/ на ищцата. Произшествието е причинено от А. Ш..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената
връзка между деянието и резултата и вината на А. Ш./ не са спорни по делото /именно
заради това – имуществената отговорност на ответника вече е била ангажирана в
полза на ищцата извън-съдебно, доброволно – в хипотезата на чл. 226 от КЗ до
размера на сумата 250 000 лева/.
В
настоящата хипотеза се претендира обезщетение за ексцес /за ново-настъпили, продължаващи
болки и страдания - неимуществени вреди, следствие от същото транспортно
произшествие/.
Искът
е основателен до размера на сумата 70 000 лева:
От
една страна:
Събраният
по делото доказателствен материал /писмен и основно – експертен, преценен в
съвкупност/ дава основание да се направи извод, че – към момента на подписване
на извън-съдебното споразумение между ищцата и ответника от 11.03.14г. е било
известно, че перспективата на процесното увреждане е неблагоприятна /това е
констатирано изрично,категорично и от медицинската експертиза, приета в рамките
на производството по г.д. № 16949 от 12г. на СГС І-19 състав, което е
приключило с определение по чл. 233 от ГПК, обосновано на практика с
подписването на посоченото споразумение от 11.03.14г./. Двете медицински
експертиза /тази, приета по горното предходно дело и тази, приета по настоящото
дело – преценени в съвкупност/ налагат извода, че естеството на процесните
увреждания е предполагало – бъдещо, периодично предприемане на съответни
медицински интервенции за лечение на пострадалата /т.е. – това обстоятелство е
било известно отнапред, било е предвидимо, очаквано/. В такава хипотеза принципно
не може да се приеме наличие на ексцес /последният предполага не само да бъде
констатирано – допълнително настъпило влошаване в здравословното състояние на
пострадалата, но и – съответната неблагоприятна перспектива на заболяването да
не е била очаквана, предвидима към момента на предходното, основното
обезщетяване на процесните неимуществени вреди/. Именно последната предпоставка
не може да бъде констатирана еднозначно в случая – предвид конкретиката на
събраният по делото доказателствен материал /основно – експертен/.
Независимо
от това – председателят на състава намира, че в полза на ищцата следва да бъде
присъдено допълнително обезщетение в размер на 70 000 лева /предвид
категорично установената от посочените експертизи първа предпоставка на
ексцеса, а именно – влошаване на здравословното състояние на пострадалата, след
предходното й извън-съдебно, доброволно обезщетяване от страна на
застрахователя/. В тази връзка председателят на състава съобразява и следното
обстоятелство /едва ли в хипотеза като процесната, преценена в контекста на
подробно описаните от вещите лица тежки увреждания – би могъл да се направи
извод, че конкретната бъдеща перспективата на здравословното състояние на
пострадалата е била напълно ясна, предвидима, очаквана отнапред/.
Размерът
на процесните неимуществени вреди е удостоверен от приетата по делото
медицинска експертиза /която описва подробно вида и естеството на процесните
увреждания, влошаването на здравословното състояние на пострадалата, настоящото
състояние на ищцата и перспективата за лечението й/. При определяне на размера
на обезщетението председателят на състава съобразява и размера на вече
изплатеното такова на ищцата.
От
друга страна:
Наличието
на процесното извън-съдебно споразумение /и плащане/ не съставлява пречка за
претендиране на допълнително обезщетение при условията на ексцес /такъв извод
следва и от съдържанието на ТР № 1 от 30.01.17г. на ВКС/. Възраженията на
ответника в тази връзка са неоснователни:
Акцесорният
иск е неоснователен:
С
оглед факта, че по настоящото дело не се установява категорично /еднозначно/
към кой точно момент е настъпил процесният ексцес /същият на практика се явява
„периодичен“, „цикличен“/ на ищцата следва да бъде присъдена законна лихва
върху горната главница за периода – след завеждане на делото.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – З.“
АД да
плати на И.А.А. ЕГН ********** сумата 70 000 лева /обезщетение за ексцес на неимуществени
вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната лихва върху
тази сума от 11.11.16г. до цялостното й изплащане и 300 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
главният иск за сумата над 70 000 лева, а акцесорният иск за периода до
11.11.16г.
ОСЪЖДА
И.А.А. да плати на ЗАД „ОЗК – З.“
АД –
40 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/ и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – З.“
АД да
плати на адвокат Д. – 2 630 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – З.“
АД да плати на СГС – 2 800 лева държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: