Решение по дело №13945/2016 на Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

28.11.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 02.11.17г. /с участието на секретаря М. Кюркчиева/  гражданско дело № 13945/16г. и констатира следното:

Предявен е иск от И. А. против ЗАД „ОЗК – З.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 93 000 лева /обезщетение за ексцес на неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 17.03.14г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 26.07.12г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически увреждания /травми/ на ищцата. Произшествието е причинено от А. Ш.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на А. Ш./ не са спорни по делото /именно заради това – имуществената отговорност на ответника вече е била ангажирана в полза на ищцата извън-съдебно, доброволно – в хипотезата на чл. 226 от КЗ до размера на сумата 250 000 лева/.

В настоящата хипотеза се претендира обезщетение за ексцес /за ново-настъпили, продължаващи болки и страдания - неимуществени вреди, следствие от същото транспортно произшествие/.

Искът е основателен до размера на сумата 70 000 лева:

От една страна:

Събраният по делото доказателствен материал /писмен и основно – експертен, преценен в съвкупност/ дава основание да се направи извод, че – към момента на подписване на извън-съдебното споразумение между ищцата и ответника от 11.03.14г. е било известно, че перспективата на процесното увреждане е неблагоприятна /това е констатирано изрично,категорично и от медицинската експертиза, приета в рамките на производството по г.д. № 16949 от 12г. на СГС І-19 състав, което е приключило с определение по чл. 233 от ГПК, обосновано на практика с подписването на посоченото споразумение от 11.03.14г./. Двете медицински експертиза /тази, приета по горното предходно дело и тази, приета по настоящото дело – преценени в съвкупност/ налагат извода, че естеството на процесните увреждания е предполагало – бъдещо, периодично предприемане на съответни медицински интервенции за лечение на пострадалата /т.е. – това обстоятелство е било известно отнапред, било е предвидимо, очаквано/. В такава хипотеза принципно не може да се приеме наличие на ексцес /последният предполага не само да бъде констатирано – допълнително настъпило влошаване в здравословното състояние на пострадалата, но и – съответната неблагоприятна перспектива на заболяването да не е била очаквана, предвидима към момента на предходното, основното обезщетяване на процесните неимуществени вреди/. Именно последната предпоставка не може да бъде констатирана еднозначно в случая – предвид конкретиката на събраният по делото доказателствен материал /основно – експертен/.

Независимо от това – председателят на състава намира, че в полза на ищцата следва да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 70 000 лева /предвид категорично установената от посочените експертизи първа предпоставка на ексцеса, а именно – влошаване на здравословното състояние на пострадалата, след предходното й извън-съдебно, доброволно обезщетяване от страна на застрахователя/. В тази връзка председателят на състава съобразява и следното обстоятелство /едва ли в хипотеза като процесната, преценена в контекста на подробно описаните от вещите лица тежки увреждания – би могъл да се направи извод, че конкретната бъдеща перспективата на здравословното състояние на пострадалата е била напълно ясна, предвидима, очаквана отнапред/.

Размерът на процесните неимуществени вреди е удостоверен от приетата по делото медицинска експертиза /която описва подробно вида и естеството на процесните увреждания, влошаването на здравословното състояние на пострадалата, настоящото състояние на ищцата и перспективата за лечението й/. При определяне на размера на обезщетението председателят на състава съобразява и размера на вече изплатеното такова на ищцата.

От друга страна:

Наличието на процесното извън-съдебно споразумение /и плащане/ не съставлява пречка за претендиране на допълнително обезщетение при условията на ексцес /такъв извод следва и от съдържанието на ТР № 1 от 30.01.17г. на ВКС/. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни:

Акцесорният иск е неоснователен:

С оглед факта, че по настоящото дело не се установява категорично /еднозначно/ към кой точно момент е настъпил процесният ексцес /същият на практика се явява „периодичен“, „цикличен“/ на ищцата следва да бъде присъдена законна лихва върху горната главница за периода – след завеждане на делото.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД да плати на И.А.А. ЕГН ********** сумата 70 000 лева /обезщетение за ексцес на неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната лихва върху тази сума от 11.11.16г. до цялостното й изплащане и 300 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 70 000 лева, а акцесорният иск за периода до 11.11.16г.

ОСЪЖДА И.А.А. да плати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД – 40 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/ и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД да плати на адвокат Д. – 2 630 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД да плати на СГС – 2 800 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: