Решение по дело №12695/2012 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

гр.С., 04.06.2014г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №12695 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.        

В исковата си молба ищецът С.Р.А. чрез законния си представител- майка Р.С.А. твърди, че на 05.09.2012г. пострадал при ПТП в гр.С., ул.”П.Л.” в района на бл.**, където бил ударен от лек автомобил „Ф.Г.” с ДК№*****, управляван от М.И.П..  Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на автомобила. Между собственика на лекия автомобил и ответника „З.А.”АД имало сключена валидна към момента на настъпването на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие настъпилото ПТП ищецът претърпял описаните в исковата молба травматични увреждания, причинили му болки и страдания. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилото на 05.09.2012г. ПТП в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „З.А.”АД в подадения в срок отговор оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който пресичал пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата на необозначено за целта място. Претендира отхвърляне на иска или присъждане на обезщетение в по-нисък размер, както и направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

         Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП №К-847, на 05.09.2012г. около 8,40 часа в гр.С., на ул.”П.Л.” в района на бл.54 е настъпило ПТП между лек автомобил  „Ф.Г.” с ДК№*****, управляван от М.И.П., двама пешеходци (единият от които- ищецът) и втори, паркиран лек автомобил, при което е пострадал ищецът. 

         Между страните не се спори, че по отношение на лекия автомобил за периода в който попада датата на процесното ПТП е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника.

         Представените по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца са обсъдени от вещото лице при изготвяне заключението на СМЕ, за което съдът не разполага със съответните специални знания, поради което и не ги обсъжда поотделно.

От показанията на разпитания по делото свидетел П.Г. се установява, че в 8,30ч отивала на работа и чакала маршрутка. Две деца тръгнали да пресичат, едното пресякло от другата страна. Другото видяло, че идващата отдолу кола ще го удари и се върнало. В този момент колата ударила детето, а след това и свидетелката.  Свидетелката не пресичала, била на тротоара З.паркиран автомобил. Колата ударила детето на платното, на повече от метър от тротоара. На мястото нямало пешеходна пътека. Детето било минало  повече от средата на платното и се върнало обратно. Колата била червен „Фолксваген”, младо момче шофирало. Други хора и казали, че детето е със счупен крак. Към момента, в който децата тръгнали да пресичат, и в двете посоки се движели автомобили. Децата притичвали. Водачът на червения автомобил навил волана рязко надясно и се качил на тротоара, където ударил и свидетелката. Детето след удара паднало  пред автомобила.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н.И. се установява, че познава сина на Р.- ищеца С.. Била на около 5-6 метра от мястото на удара, на тротоара. Там имало още една кола. Децата пресичали заедно, единият избягал, другият останал. С. останал на платното и го ударили. Колата която го ударила  карала много бързо. Детето тичало да пресече. Детето било лекувано около 7-8 месеца в Пирогов, било много зле, неадекватно, гледало в една точка, не отговаряло на въпроси, не помнело нищо. 5-6 месеца в Пирогов не можел да става, не ходел. След изписването бил с гипс на левия крак за около 3-4 месеца, само пръстите  му се виждали. Майка му се грижела за него, имало му нещо и на главата. Сега куцал, като му свалили гипса ходел с бастун. И сега не е много добре, продължава да има болки в главата.

   Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- медицинска експертиза на вещото лице ортопед- травматолог, че при процесното ПТП ищецът е получил открито счупване на двете кости на дясната подбедрица в долния край с разместване, контузия на мозъка и линеарно счупване на теменна и тилна кости на черепа вляво. По спешност с локална анестезия е извършена хирургимна обработка на откритото счупване на костите на дясната подбедрица и крайникът е поставен на директно теглене с тежести. След сваляне на екстензията е поставен гипсов крачол за 90 дни. Уврежданията са в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. За възстановяване на ищеца са необходими около 4 месеца, от които 3 месеца имобилизация на крайника и 1 месец рехабилитация и физиотерапия. Болките и страданията са били най-силни непосредствено след травмата, след хирургичната обработка на раната, след поставената екстензия и последващата гипсова имобилизация, както и в началото на рехабилитацията. Не се установяват трайни последици за здравословното състояние на пострадалия.

Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната експертиза на вещото лице психолог, че ищецът е със съхранен интелект, с лек дефицит на внимание и на фиксационния елемент на паметта. Поведение с неврозоподобни оплаквания, главоболие, световъртеж, повишена уморяемост и емоционална нестабилност. Според вещото лице тези оплаквания могат да се дължат на черепно- мозъчна травма, като постстресова последица.    

Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на АТЕ, че скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди да започне да спира е била не по-малко от 55 км/час. Мястото на удара е около средата на лявата пътна лента, считано за посоката на движение на автомобила. Опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 55 км/час е 39 метра, а при 50 км/час – 34 метра. Към момента, в който детето е тръгнало да пресича и е слязло то десния тротоар, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара при движение на детето с бавен, спокоен и бърз ход, както и при спокойно тичане. При бързо тичане ударът е бил непредотвратим. Причини за настъпване на ПТП са действията на водача, който е закъснял с реакцията си за спиране и е предприел първо заобикаляне на пресичащите деца, както и предприетото от децата пресичане на платното за движение в опасна близост до приближаващ отляво автомобил, на необозначено за това място.   

         Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ:

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Единствено по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.

Между страните не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на чл.257 от КЗ, са както собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая няма данни въпросното МПС да е противозаконно отнето от собственика му и водачът се ползва от застрахователната закрила по цитираната по-горе застрахователна полица.

Според настоящия състав от събраните по делото доказателства се установява и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Извършването на деяние от страна на водача на лекия автомобил и противоправността на това деяние се установяват безспорно от представения по делото протокол за ПТП, показанията на разпитаните свидетели и заключението на изслушаната АТЕ- водачът е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Необорена от ответника остава и въведената с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция относно вината на деликвента. Настъпилите вреди за ищеца и причинно- следствената им връзка с деянието се установяват от останалите събрани по делото писмени доказателства относно здравословното му състояние, както и от заключението на изслушаните експертизи.

От друга страна настоящият състав намира за установено твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца- същият е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Предвид това съпричиняването следва да се определи на 50%.

По размера на неимуществените вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е  свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е получил при процесното ПТП открито счупване на двете кости на дясната подбедрица в долния край с разместване, контузия на мозъка и линеарно счупване на теменна и тилна кости на черепа вляво. Поставен е на екстензията, а след това е бил с гипсов крачол за 90 дни. За възстановяването му са били необходими около 4 месеца, от които 3 месеца имобилизация на крайника и 1 месец рехабилитация и физиотерапия. Болките и страданията му са били най-силни непосредствено след травмата, след хирургичната обработка на раната, след поставената екстензия и последващата гипсова имобилизация, както и в началото на рехабилитацията. оплаква се от главоболие, световъртеж, повишена уморяемост и емоционална нестабилност, които са последица от черепно- мозъчната травма. От друга страна не са налице трайни последици за здравословното му състояние.

Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в размер на 50 000 лв. би възмездило ищеца в пълна степен за претърпените болки и страдания от причинените при процесното ПТП травми, както и за остатъчните им последици. Така определеното обезщетение следва да се редуцира наполовина, в съответствие с приетия по-горе процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Поради това предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 25 000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 100 000 лева като неоснователен.

По искането за присъждане на законна лихва:

Правото на увредения да претендира обезщетение директно от застрахователя възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение по чл.45 от ЗЗД и е обусловено от последното. Дължимото обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение от прекия причинител на вредите, чийто източник е непозволеното увреждане. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва за забава върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деня на увреждането до пълното изплащане на обезщетението.

По разноските:

При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от иска.

Ищецът е освободен от държавна такса, направил е разноски в размер на 320 лева и е бил защитаван безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което следва да му се присъдят 80 лева- съразмерно на уважената част от иска, а на адв.А.Ж. от САК- 882,50 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски в размер на 2940 лева, от които следва да му се присъдят 2205 лева- съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважения размер на иска, или 1000 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „З.А."АД с ЕИК:******, с адрес гр. С., ул.„С.К.”№2 да заплати на С.Р.А. с ЕГН:********** чрез законния му представител- майка Р.С.А. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, чрез адв.А.Н.Ж. от САК, на основание чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получени травматични увреждания при настъпило на 05.09.2012г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.09.2012г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 25 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА С. Р.А. с ЕГН:********** чрез законния му представител- майка Р.С.А. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, чрез адв.А.Н.Ж. от САК да заплати на „З.А."АД с ЕИК:******, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 2125 лв. (две хиляди сто двадесет и пет лева)- разноски по делото, изчислени по компенсация.

ОСЪЖДА „З.А."АД с ЕИК:******, с адрес ***, да заплати на адв.А.Н.Ж. ***, на основание чл.38 от ЗАдв, сумата от 882,50 лв. (осемстотин осемдесет и два лева и 50 стотинки)- адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

         ОСЪЖДА „ЗАД А."АД с ЕИК:******, с адрес *** да заплати на Софийски градски съд сумата от 1000 (хиляда) лева- ДТ върху уважената част от иска. 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: