№. 164 / 20.4.2017 г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Монтана, 20.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр.МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия
Мичев гр. д. №. 763 по описа на съда за 2016 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от Е.Ц.В., с
ЕГН: xxxxxxxxxx xxx, чрез адв.И.В. -САК против А. З.А., с ЕГН: xxxxxxxxxx и З.Т.А.,
с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx и Г.Р.Г., с ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx в която се
твърди, че на 25.02.2014г. по т.д.№. 6909/2013г. по описа на СГС, в полза на ищеца
е бил издаден изпълнителен лист, по силата на който първият ответник бил осъден
да му заплати сумата от 100 000 лева, дължима по силата на запис на заповед от
20.07.2009г., ведно със сумата от 65 142.03 лева обезщетение – законна
лихва, считано то 01.09.2009г. до 31.10.2012г., както и законна лихва от
31.10.2012г. до окончателното изплащане на посочената сума. Твърди се още, че до настоящия момент ищецът
не е получил плащане на сумите и не може да се удовлетвори кат окредитор, тъй
като след подписване на посочения запис на заповед, а именно на 03.12.2010г. с
договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №.
100, Том Х, рег.№. 8773, дело №. 744 от 2010г. на нотариус Детелина Младенова с
Район на действие – Районен съд – г. рег.№. 393, ответниците А.А. и З.А. като
съпрузи са прехвърлили на правото на собственост в полза на третия ответник Г.Г.,
който придобива това право през време на брака със съпругата му М.Г. на следния
недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/:
АПАРТАМЕНТ №. 6 /шест/ в г. у. №. 1.,
вх.А, ет.2, представляващ самостоятелен обект в Сграда с идентификатор
44238.505.6062.7.6 съгласно кадастрална карта и акадастралните регистри,
одобрени със Заповед №. РД – 18 – 5/26.01.2009г. на изп.директор на АГКК,
находящ се в сграда №. 7, разположена в поземлен имот с идентификатор
44238.505.6062, съгласно кадастрална карта и акадастралните регистри, одобрени
със Заповед №. РД – 18 – 5/26.01.2009г. на изп. директор на АГКК, със застроена
площ от 79.83 кв.м. при съседи самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж
44238.505.6062.7.5, под обекта 44238.505.6062.7.3, над обекта
44238.505.6062.7.9, заедно с Мазе №. 6 със застроена площ от 5.30 кв.м., както
и съответните идеални части на сградата и идеалните части на правото на строеж,
за сумата от 22 000 лева, при данъчна оценка 21 238,70 лева. Наведен
е довод, че с описаните действия били увредени интересите на ищеца като
кредитор, т.к. с отчуждаване на недвижимия имот на длъжника, той се лишавал от
възможността да получи каквото и да е част от претендираната от него парична
сума. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца договора за
покупко-продажба, обективиран в сочения нотариален акт. Претендират се и
разноски.
Ответниците, редовно призовани, се
явяват лично в съдебно заседание и чрез упълномощените си процесуални
представители изразяват становище, че предявеният иск е неоснователен.Претендират
и разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
Безспорно
по делото се установява от представения препис на изпълнителен лист, издаден на
25.02.2014г. по т.д.№. 6909/2013г. на СГС, че ищецът Е.Ц.В., се е снабдил с изпълнителен
лист срещу ответника А. З.А. за сумата в размер на 100 000 лева, дължима по
силата на запис на заповед от 20.07.2009г., ведно със сумата от 65 142.03
лева обезщетение – законна лихва, считано то 01.09.2009г. до 31.10.2012г.,
както и законна лихва от 31.10.2012г. до окончателното изплащане на посочената
сума. Установява се също, а и видно от приложеното копие на нотариален акт №.
100, Том Х, рег.№. 8773, дело №. 744 от 2010г. на нотариус Детелина Младенова с
Район на действие – Районен съд – г. рег.№. 393, че ответниците А. А. и З.А.,
са прехвърлили на третия ответник Г.Г., собствеността върху следния свой
собствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №. 6 /шест/ в г. у. №. 1., вх.А, ет.2,
представляващ самостоятелен обект в Сграда с идентификатор 44238.505.6062.7.6
съгласно кадастрална карта и акадастралните регистри, одобрени съ Заповед №. РД
– 18 – 5/26.01.2009г. на изп.директор на АГКК, находящ се в сграда №. 7,
разположена в поземлен имот с идентификатор 44238.505.6062, съгласно
кадастрална карта и акадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД – 18 –
5/26.01.2009г. на изп.директор на АГКК, със застроена площ от 79.83 кв.м. при
съседи самостоятелни обекти в сграда:
на същия етаж 44238.505.6062.7.5, под обекта 44238.505.6062.7.3, над
обекта 44238.505.6062.7.9, заедно с МАЗЕ №. 6 със застроена площ от 5.30
кв.м., както и съответните идеални части на сградата и идеалните части на
правото на строеж, за сумата от 22 000 лева, която продавачите са получили
към момента на подписване на договора. Установява се също, че купувачът Г.Г. е
придобил собствеността върху имота през време на брака с четвъртия ответник М.Г..
Към делото е представено заверено ксерокопие от договор за наем на недвижим
имот, сключен на 20.12.2010г. от който е видно, че ответникът Г.Г., в
качеството му на наемодател и купувач по прехвърлителната сделка, е предоставил
закупения имот на ответникът - продавач
по прехвърлителната сделка А. А. за ползване
за срок от 10 години, считано от датата на сключване на договора. Освен това по
делото са представени като писмени доказателства заверени ксерокопия от запорни
съобщения от ЧСИ и писмо от ,,Уникредит Булбанк” АД от които се установява, че
ответникът А. А. е имал договорни взаимоотношения с банката, както и с ДФ
,,Земеделие” във връзка със субсидии за подпомагане на животновъдство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: за уважаване на исковата претенция с правно основание чл. 135 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1.качеството на кредитор, който притежава вземане спрямо ищеца;
2.извършването на сделка от страна на длъжника, която го уврежда, т.е., в
резултат от извършване на правното действие да става невъзможно или силно да се
затруднява удовлетворяването на кредитора, 3. знание у длъжника и лицето с
което договаря при възмезден договор, че уврежда кредитора с извършването на
сделката.
По делото безспорно се установява, че ищецът
Е.В. има качеството на кредитор спрямо ответника А. А., с оглед представеният
по делото изпълнителен лист. Ангажирани са и доказателства, че след подписване
на записа на заповед, ответникът А. А. и съпругата му З.А. са продали на третия
ответник Г.Г. свой собствен недвижим имот, подробно описан в горепосочения
нотариален акт. Не се спори от страните, че сключената сделка е действителна и
отговаря на законовите изисквания. Липсва ангажирано възражение и относно
наличието от страна на ответника А. А. на имущество, което извън прехвърлените
имоти е достатъчно да обезпечи задължението му към кредитора.
Съдът
счита, че по делото са ангажирани доказателства, от които може да се направи
правния извод, че сключената сделка
уврежда ищеца за вземанията му по присъдените суми и в резултат от извършването
й се затруднява удовлетворяването му като кредитор. Аргумент в тази насока се
извежда от самия факт на сключване на сделката, с която длъжникът се лишава от
свое секвестируемо имущество.
В случая е налице сключена възмездна
сделка, поради което за уважаване на предявения иск е необходимо доказване на
знание както у длъжника, така и у лицето, с което договаря, че се уврежда
кредитора.
Спорно по по делото е именно
обстоятелството дали ответниците са сключили сделката при наличието на animus nocendi –
с намерение да се увреди кредитор.
Съдът приема, че ответникът А. А. е
знаел, че процесната сделка ще увреди ищеца, в качеството му на кредитор. Доказателства
в тази насока следва е на първо място фактът, че ответникът А. А., заедно със
съпругата си З.А., са извършили действие по разпореждане не само с този, но и с
друг недвижим имот, находящ се в гр.Лом в полза на друго лице, което също е
познато на прехвърлителите и също след подписване на записа на заповед. И двете
сделки са били извършени през един сравнително кратък период от време,
съответно 03.12.2010г. и 14.12.2010г.
По
прехвърлителната сделка, касаеща другия имот, е имало образувано гр.д.№.
36/2016г. по описа на Окръжен съд – гр.Монтана, като с Решение №. 164 от 1..01.2017г.постановено
по в.гр.д.№. 4350/2016г. по описа на Апелативен съд – гр.София, сключената
сделка е била обявена за относително недействителна по отношение на ищеца Е.В.
до размера на съответната идеална част. Освен това видно от представетното и
неоспорено от страните като писмено доказателство заверено ксерокопие за наем
е, че страните по процесната сделка са сключили втори договор, с който новия
собственик – ответникът Г.Г. е отдал продадения от ответника – А. А. под наем
процесния недвижим имот с максимална продължителност 10 години. Намерението на
ответниците за увреждане може да се извлече и от техните обяснения, дадени
непосредствено в съдебно заседание и в частност от тези на ответника Г.Г.. В
обясненията си той признава, че прехвърлителят на имота е имал финансови
затруднения, без да знае точно какви са били те, както и че след като и
придобил собствеността върху имота, не го е ползвал, а това е сторил тъста на А.,
респ. бащата на неговата съпруга – ответницата З.А.. В тази насока са и
показанията на разпитания в качеството на свидетел Цветан В. – син на ищеца. В тях
свидетелят навежда твърдения, че страните по сделката се познават, че е чул
разговор между неговия баща и сестрата на ответницата З.А., в който последната го
е уведомила, че ако не приеме офертата за връщане на част от дължимата сума,
няма даполучи нищо, а имотите им ще бъдат прехвърлени на техни приятели – Бисер
и Г.. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като обективни и
верни, тъй като се подкрепят от останалите писмени доказателства.
Съобразявайки горното, съдът намира,
че в случая се доказа наличието и на третата кумулативно необходима
предпоставка по чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на атакувания договор за покупко-продажба
между ответниците Поради това исковата претенция за обявяване за недействителен
по отношение на него на договорът за покупко-продажба, обективиран в горепосочения
нотариален акт е частично основателна.
Съдът приема, че знанието за
увреждане между договарящите страни се установява въз основа на косвени
доказателства. Подобно доказване е прието за възможно както в доктрината, така
и в съдебната практика. Проф.Апостолов сочи, че предметът по своето естество е
такъв, че рядко може да бъде доказан пряко. В много случаи съдът трябва да
изгради убеждението си ,,само върху косвени указания и предположения”. Подобно
предположение може да се изгради и след проследяване на поредицата от сделки,
въз основа на които може да се установи, че лицата, участващи в атакуваната
сделка, са знаели за съществуването на задължението на длъжника, и тези сделки, по своето естество са такива,
че имат като краен резултат укриване на имуществото на длъжника. Приемайки
наличието на извършени разпоредителни сделки в много близки интервали от време,
последващо сключен договор за наем със закупения имот между ответниците,
близките им отношения, установени и доказани от показанията на разпитания
свидетел и техните обясненията според съда са налице достатъчно косвени доказателства,
които да докажат знанието за унреждане на кредитора от страна на договарящите
по сделката. Релевираното от ответниците възражение, че сделката е била
сключена не за да увреди ищеца, а за да бъде погасено задължение към банката,
не следва да бъде възприето като единствен аргумент за сключване на сделката,
тъй като остатъка от дължимата на ищеца сума, която не е послужила за
погасяване на задължението към банката, не е била заплатена на ищеца. В случая
са налице твърде противоречиви обяснения от страна на ответника Г.Г., който в
отговора на исковата молба твърди, че е погасил задължениеуто на ответника А. А.,
а втпоследсхвие в обясненията си пред съда заявява, че е предал сумата по
продажбата ,,на ръка". По делото не са представени твърдяните от ответника Г.Г. ,,вносни
бележки", от които да е видно, че именно той е погасявал задължението на
ответника А.. Косвено наведените твърдения се оборват от представеното писмо от
Уникредит Булбанк АД, в която на въпрос на ищеца е отговорено, че когато се погасява
задължение от нетитуляр се изисква документ за самоличност и се издава вносна
бележка на името на вносителя. Съдът не възприема аргумента на ответника А. А.,
че сделката е сключена за погасяването на друго задължение. Дори и това да е
така при наличието на финансова възможност за погасяване, макар и частично на
настоящето вземане, такова не е направено и е игнорирано вземането към
насотящия кредитор. Законът не въвежда поредност на погасяване на задълженията
към различни кредитори и длъжникът следва да покрие вземанията си към всички
кредитори когато има възможност за това. Ответникът А. А. е знаел, че освен вземане на банката, към него
има вземане и друг кредитор, към който не е извършил никакво изпълнение.
По делото липсват данни за сключени
облигационни отношения между съпругата на първия ответник З.А. и ищеца, от
които да се установява, че последният има качеството на кредитор и спрямо нея.
Съобразявайки,
че е налице спрямо ищеца личен дълг единствено от страна на първия ответник, а
процесните имоти са били в режим на СИО, сделката следва да бъде обявена за
относително недействителна спрямо ищеца до размера на ½ идеална част от
недвижимите имоти – в този смисъл са и задължителните разпоредби в Тълкувателно Решение №. 5/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото на ищеца не
следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като независимо че е бил
освободен от заплащане на такива, в представеното по делото пълномощно липсва
уговорена сума, която да подлежи на заплащане.
Съдът
не би могъл да присъди служебно сума за адвокатско възнараждение, която не е
била изрично договорена и за която няма данни да е била заплатена от ищеца,
който аргумент се извежда от Тълкувателно Решение №. 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС.
На двамата ответници А. А. и З.А.
следва да й бъдат заплатени от страна на ищеца Е.В. сумата в размер на 300
лева, представляваща половината от договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат /респ. първият по време упълномощен адвокат/.
Също така ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата М.Г. сумата в
размер на 500 лева, тъй като липсва уважаване на исковата претенция спрямо нея,
а ответниците А. А., З.А. и Г.Г. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
на съда държавна такса в размер на 114, 06 лева, съразмерно уважената част на
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
по отношение на Е.Ц.В., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx, на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, Договор за покупко – продажба на недвижим имот, извършен на 14.12.2010г. с
Нотариален Акт №. 100, Том Х, рег.№. 8773, дело №. 744 от 2010г. на нотариус
Детелина Младенова с Район на действие – Районен съд – г. рег.№. 393, с който А.
З.А., с ЕГН: xxxxxxxxxx и З.Т.А., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx са прехвърлили на Г.Р.Г.,
с ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx собствеността върху следните недвижими имоти в
режим на съпружеска имуществена общност / СИО /:
АПАРТАМЕНТ №. 6 /шест/ в г. у.
№. 1., вх.А, ет.2, представляващ самостоятелен обект в Сграда с идентификатор
44238.505.6062.7.6 съгласно кадастрална карта и акадастралните регистри,
одобрени съ Заповед №. РД – 18 – 5/26.01.2009г. на изп.директор на АГКК,
находящ се в сграда №. 7, разположена в поземлен имот с идентификатор
44238.505.6062, съгласно кадастрална карта и акадастралните регистри, одобрени
със Заповед №. РД – 18 – 5/26.01.2009г. на изп.директор на АГКК, със застроена
площ от 79.83 кв.м. при съседи самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж
44238.505.6062.7.5, под обекта 44238.505.6062.7.3, над обекта
44238.505.6062.7.9, заедно с МАЗЕ №. 6 със застроена площ от 5.30
кв.м., както и съответните идеални части на сградата и идеалните части на
правото на строеж, за сумата от 22 000 лева при данъчна оценка 22 811,73
лева до размера на ½ идеална част от имотите, като в останалата част
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е.Ц.В., с ЕГН: xxxxxxxxxx да заплати на А. З.А.,
с ЕГН: xxxxxxxxxxx и З.Т.А., с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер на 300 лева, а
на М.С.Г., с ЕГН: xxxxxxxxxx и сумата в размер на 500 лева за един адвокат.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, А. З.А., с ЕГН: xxxxxxxxxxx, З.Т.А., с ЕГН: xxxxxxxxxx
и Г.Р.Г., с ЕГН: xxxxxxxxxx да заплатят по равно по сметка на Районен съд –
гр.Монтана държавна такса в размер на 114, 06 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: