Решение по дело №862/2017 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 173
Дата: 27 септември 2018 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20172110100862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                        Р Е Ш Е Н И Е 

№                                                      27.09.2018 г.                                                       гр.А.

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД                                                        ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и девети АВГУСТ                                      две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав: 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА

Секретар: Яна Петкова

като разгледа докладваното от съдия Дучева гр.дело №862 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството по делото е образувано по искова молба на Б.П.Ш. *** с EГП ********** и Т.Д. К. — Ш. от *** с ЕГН **********, ПРОТИВ Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН: **********, адрес ***  и Д.В.Я., ЕГН: **********, адрес: ***.

 В ИМ се претендира определянето на границите на собственото на ищците УПИ IV-381в кв.139 по плана на гр.А. с площ от 280 кв.м., с неуредени регулационни сметки от имот №382  на площ от 5кв.м. , ведно с масивна двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и складово помещение с площ 23,70кв.м. при границ на имота  при граници : от двете страни- улици и УПИ : III-382 и V-386; и по специално границата между имотът на ищците- УПИ IV-381  и този на ответниците- УПИ III-382, както и предаване на владението върху 40кв.м. част от описания имот, които ответниците владеят.

С исковата молба ищеците твърдят, че съгласно Заповед № РД-09-272/25.06.2003г на кмета на Община А. и Договор за продажба на недвижим имот, вписан с Акт № 255,том 2 от 24.07.2003г са придобили собствеността върху  УПИ IV-381в кв.139 по плана на гр.А. с площ от 280 кв.м., с неуредени регулационни сметки от имот №382  на площ от 5кв.м. , ведно с масивна двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и складово помещение с площ 23,70кв.м. при границ на имота  при граници : от двете страни- улици и УПИ : III-382 и V-386 .

Ответниците отнели от владението на ищците 40кв.м. от дворното място от западната страна, като го заградили с ограда и ищците не можели да го ползват.

 

В срока за Отговор е постъпил такъв от ответниците  Ж.Х.В. и  Д.В.Д., чрез процесуалния им представител адв.К. ,които сочат, че искът е допустим, но неоснователен. Излагат съображения в тази насока. В отговорите на Ж.Х.В. и  Д.В.Д. се прави възражение за придобиване на процесните 40кв.м. по силата на давностно владение.

С оглед събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът установи следно:

Процесното УПИ IV-381 в кв.139 по плана на гр.А. било собственостна семейството на съпруга на ответницата Ж.В., което било одържавено и зползвано за нуждите на Туберколозна болница в гр.А.. за нуждите на столова към Туберколозната болница била одържавена бивша железарска работилница на Д.В.Д., която била изградена в имота на ответниците. В резултат на процедура по раздържавяване бившата железарска работилница била изкупена от наследниците на Д.В.Д. и обявена напублична продан в изпълнение на съдебно решение за делба.  Процесното УПИ IV-381 също било предложено за възстановяване на наследниците на Д.В.Д., но не било изкупено от тях  и поради тази причина било обявено на търг от Община А. и възложено на ищеца Б.Ш. на 25.06.2003г.На 22.07.2003г бил сключен договор за продажба на недвижим имот, вписан с Акт № 255,том 2 от 24.07.2003г , съгласно който Б.Ш. в режим на СИО със съпругата си Т. Ш. придобили собствеността върху УПИ IV-381в кв.139 по плана на гр.А. с площ от 280 кв.м., с неуредени регулационни сметки от имот №382  на площ от 5кв.м. , ведно с масивна двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и складово помещение с площ 23,70кв.м. при границ на имота  при граници : от двете страни- улици и УПИ : III-382 и V-386.

Ответниците притежават съседен поземлен имот УПИ № III-382. Т.к. ответниците (заедно с други наследници на Д.В.Д.) са продали бившата желазарска работилница , която е заела цялото лице на имота към улицата, се оказва че същите нямат достъп до улица (който преди се е осъществявал през работилницата), поради което през годините са преместили оградата на имота си, за да си осигурят достъп до улицата.

От ищците са представени Заповед № РД-09-272/25.06.2003г на кмета на Община А. и Договор за продажба на недвижим имот, вписан с Акт № 255,том 2 от 24.07.2003г, съгласно които са придобили собствеността върху  УПИ IV-381в кв.139 с площ от 280 кв.м. с неуредени регулационни сметки от имот №382  на площ от 5кв.м.

Ответниците  са представили НА №94, том.I, дело 107/1946г и Записка за вписване на НА от 1946г според които Д.В.Д. придобива самостоятелно урегулиран парцел с площ от 377 кв.м. ведно с построените в него къща с две стаи и салон, два дюкяна, хамбар, плевник и обор. С НА 115, том II, дело 413/1982г на АРС В. Д.В. е признат за собствени по силата на наследство и отказ от наследство на дворно място образуващо парцел II-1906 по плана на гр.А. целия сплощ от 385 кв.м. при неуредени сметки за 71кв.м. С НА №73, том I, дело 137/1991г на АРС В. Д.В. дарил на ответницата Ж.В. ½ ид.ч. от имот III-382, целия с площ от 375 кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от построените в него сгради.

 

При при режим на довеждане са разпитани свидетелите С.Н. за ищците и  В.Ч. за ответниците. Свидетелите са категорични, че ответниците нямат др.достъп до улица, освен разстоянието което е заградено след стената на железарската работилница. И двамата свидетели са категорични, че достъпът до имота на ответниците винаги се е осъществявал по тази тясна ивица земя, т.к. разположената на лицето на имота железарска работилница, а по-късно столова е възпрепятствала достъпът до улицата.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото СТЕ „по действащия ПУП на кв.139 на гр.А., одобрен със Заповед РД-14-02-123 от 10.02.1986г , УПИ III-382 е с площ от 372 кв.м. , а УПИ IV-381 с площ 277 кв.м. На място мецду двата имота има изградена ограда от метални колове и оградна мрежа, която не е отразена на плана. Навлизането в имота на ищеца е 23кв.м., от които 6 кв.м. придаваеми.“

 

При гореизложените фактически изводи съдът намира, че предявеният иск с правно основание по чл.108 от ЗС се явява основателен.

            Разпоредбата на чл. 108 от ЗС посочва, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно основание. Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищецът, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.Основната тежест за доказване на това обстоятелство е върху ищеца. Следва да се посочи, че ищецът следва по безспорен начин при условията на главно и пряко доказване да докаже фактите,  на които се основава – чл. 154 ал.1 от ГПК.

         Както се посочи по горе ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик на процесния имот против владеещия го без правно основание несобственик на същия имот.Следователно за да се приеме претенцията по чл.108 от ЗС  за основателна,е необходимо да бъдат доказани всички кумулативно дадени елементи на сложния фактически състав по чл.108 от ЗС ,в т.ч. на първо място,че ищецът е собственик на  процесния имот към момента на завеждане на исковата молба. Искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си установителен момент ,касаещ собствеността на ищеца върху имота,както и  осъдителен елемент,насочен към осъждане на   владеещия този имот несобственик-ответника по делото,да го освободи  и върне на ищеца. Тежестта за доказване собствеността на ищеца върху имота  лежи изцяло върху него.За уважаването на иска по чл.108 е от значение да се  докаже, че ищецът е собственик на претендирания имот и ако това не се установи ,без значение за изхода на спора е кой точно владее същия имот, на какво основание и собственик ли е на процесния имот.

        Съдът намира,че видно от Заповед № РД-09-272/25.06.2003г на кмета на Община А. и Договор за продажба на недвижим имот, вписан с Акт № 255,том 2 от 24.07.2003г Б.П.Ш. е придобил чрез покупко-продажба в режим на СИО, УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.А. с площ от 280 кв.м., с неуредени регулационни сметки от имот №382  на площ от 5кв.м. , ведно с масивна двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и складово помещение с площ 23,70кв.м. при границ на имота  при граници : от двете страни- улици и УПИ : III-382 и V-386. В този смисъл съдът счита, че ищецът изцяло доказа правото си на собственост над IV-381.

            От друга страна доказа се от ищеца и факта, че ответниците владеят част от процесния имот с размери 23кв.м. (от които 6 кв.м. придаваеми по регулация), т.к. в техния имот няма достъп до улица. Тези 23кв.м. ответниците са завладели като са преместили оградата

          От показанията на свидетелите и от Отговора на ответницата Ж.В. става ясно, че спор за собственост действително е  налице,т.к. по нейни обяснения в о.с.з спорното място е част от нейния имот, а общината през годините е отнемала от нейния имот с всеки следващ план и е предавала на съседния имот. По обяснения на ответницата Ж.В. нейния имот е 377кв.м и тя владее именно толкова.

            Съдът като се запозна с писмените доказателства представени от ответниците, не установи по делото да се съдържат доказателства за учреден сервитут за реминаване в полза на ответниците, в този смисъл за ищците не съществува задължение да осигуряват право на преминаване на ответниците през имота им, а преминаването на ответниците се явява без правно основание.

          Два са релевантните за спора факти – фактът на владеене на спорните 23 кв.м. и правото на собственост. При изследване на факта на собственост и владеене следва да се изходи от записаното в нотариалните актове за собственост на страните и техните праводатели, фактическото състояние на границите на имотите.

            На следващо място при преценка за основателността на иска по чл.108 ЗС , съдът следва да се произнесе и по възражението за изтекла в полза на ответниците 10- годишна придобивна дасност . В отговора по чл.131 ГПК ответниците Ж.В. и Д.Д. твърдят че са придобили процесните 23 кв.м. по силата на непрекъснато давностно владение в периода 22.07.2003г до 22.07.2013г. Съдът като прецени направеното от ответниците възражение и събраните в хода на делото доказателства установи, че същото следва да не бъде уважавано по следните съображения: отговорът на ВЛ по поставените допълнителни въпроси е недвъсмислен, че спорната площ не отговаря на изискванията на ЗУТ  за квадратура и лице за обособяване на самостоятелен поземлен имот. Съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ „Реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.“ Обособените между имотите 23 кв.м. не отговарят на критериите на чл.19 ЗУТ, поради което не могат да бъдат придобипо по силатана давностното владение. Ал.2 на чл.200 ЗУТ урежда изключение от правилото на ал.1 „Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17….“, но в случая не са налице и предпоставките на чл.17 ЗУТ, следователно има законова пречка и ответниците не са придобили собствеността над проценияте 23 кв.м. въпреки упражненото владение, което не се оспорва от страните.

           По изложените съображения искът по чл.108 от ЗС следва да се уважи, като основателен и доказан.

Искът по чл.109а от ЗС е специален установителен иск, който е предоставен на собственика на недвижим имот за защита на правото му на собственост, когато съществува спор със собственика на съседен имот, относно точното място, където преминава границата между двата имота. От съществено значение за приложното поле на този иск е, че той е допустим само за имоти, намиращи се в „неурегулирана територия” по смисъла на § 5, т.3 от ДР на ЗУТ, а именно за имоти, които не са урегулирани с подробен устройствен план. По отношение на урегулираните поземлени имоти по смисъла на § 5, т.11 от ДР на ЗУТ е неприложима защитата чрез иск по чл.109а от ЗС, тъй като техните граници и точното им местоположение се определят от самия подробен устройствен план.

Видно от заключението на ВЛ за конкретните имоти има ПУП на кв.139 на гр.А., одобрен със Заповед РД-14-02-123 от 10.02.1986г, който действа. От законодателната уредба на тези правоотношения следва, че на основание чл.109а от ЗС може да се иска установяване на граница само на урегулирани и незаснети с кадастрална карта недвижими имоти. След одобряване на кадастралната карта е приложим специалният иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.

Въз основа на изложеното съдът намира, че следва да уважи така предявения иск на Б.П.Ш. *** с EГП ********** и Т.Д. К. — Ш. от *** с ЕГН **********, ПРОТИВ Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН: **********, адрес ***  и Д.В.Я., ЕГН: **********, адрес: *** в размера от 23 кв.м. В останалата част до претендираните 40 кв.м. искът следва да се отхвърли като неоснователен

 

        Относно разноските по делото.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН: **********, адрес ***  и Д.В.Я., ЕГН: **********, адрес: *** , следва да заплатят на Б.П.Ш. *** с EГП ********** и Т.Д. К. — Ш. от ***  съдебно деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 818,50 /осемстотин и осемнадесет лева и 50 ст./, от които 63,50 ДТ, 250 за СТЕ, 5 лева за съдебно удостоверение и 500 лева за адв.възнаграждние. Т.к. в адвокатското пълномощно не е посочена стойност на адв.хонорар, съдът определи същата по справедливост в размер на 500 лева съобразно фактическата и правна сложност на спора.

На осн.чл.87, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответниците разноски съразмерни на отхвърлената час на иска по чл.109а ЗС, а именно в размер на 90 /деветдесет/ лева от претендираните 750лева

Въз основа на изложеното, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Б.П.Ш. *** с EГП ********** и Т.Д. К. — Ш. от ***   от една страна и  Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН: **********, адрес ***  и Д.В.Я., ЕГН: ********** адрес: *** от друга , че границата между УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.А. и III-382 кв.139 по плана на гр.А. преминават така както е отбелязано в комбинирана скица , част от СТЕ , приложена на л.92 по делото, като границата е ситуирана на скицата със синя линия между двата имота, която скица се счита за неразделна част от решението

ОСЪЖДА Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН: **********, адрес ***  и Д.В.Я., ЕГН: ********** адрес: *** да предадат на Б.П.Ш. *** с EГП ********** и Т.Д. К. — Ш. от ***   владението на 23 кв.м., находящи се по протежението на границата между УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.А. и III-382 кв.139 по плана на гр.А., защриховани с зелено на комбинирана скица , част от СТЕ , приложена на л.92 по делото, която скица се счита за неразделна част от решението КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част - над уважените 23кв.м. до претендираните 40 кв.м.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН: **********, адрес ***  и Д.В.Я., ЕГН: ********** адрес: *** ДА ПЛАТЯТ НА Б.П.Ш. *** с EГП ********** и Т.Д. К. — Ш. от ***, съдебно деловодни разноски в размер на  818,50 /осемстотин и осемнадесет лева и 50 ст./.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б.П.Ш. *** с EГП ********** и Т.Д. К. — Ш. от *** ДА ПЛАТИ НА Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН: **********, адрес ***  и Д.В.Я., ЕГН: ********** адрес: *** , съдебно деловодни разноски в размер на  90 /деветдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                            Районен съдия………………………..