РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 05.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 1191 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № От 11.09.2018 г., постановено по гр. дело № 38740/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Ц.Л.С., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ТПК, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземания за сумата от 4046,97 лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Младост, ж.к. „*********абонатен №*****, сумата в размер на 25,20 лв., главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 31.08.2016 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 585,86 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.08.2013 г. до 02.08.2016 г., и сумата в размер на 3,67 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2013 г. до 02.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.03.2017г., по ч.гр.д. № 49559/2016г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Срещу така постановеното решение, с което кумулативно обективно съединените искове са били отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. С.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че не е доказал претенцията по размер, като реално дължимите от ответника суми за процесния период са посочени в заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявените установителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник - Ц.Л.С., е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложените съображения. Поддържа, че използва само 2 броя радиатори /в кухнята и малката стая/, а претендираните суми били прекалено високи. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение като правилно, както и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Страните не спорят, а и от представения по делото като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132 от 30.08.1994 г., се установява, че Ц.Л.С.  е собственик на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия. В тази връзка  следва да се отбележи, процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно пък чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г. и касаеща процесния имот/ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Ето защо между страните е налице договор за търговска продажба на топлоенергия и ответникът Ц.Л.С.  е страна по твърдяното от ищеца облигационно правоотношение и има качество на потребител по смисъла на разпоредбата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./, поради което същия е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска.

Ответникът не е оспорил и обстоятелството, че ищецът е доставял, а той е ползвал доставената топлинна енергия, като в отговора на въззивната жалба дори е признал, че ползва само два броя радиатори за отопление. В тази връзка следва да се отбележи, че от представените по делото доказателства не се установява, че ответникът е демонтирал по надлежния ред другите два радиатора, тъй като представения протокол от 25.10.2017 г. представлява частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила по отношение на посочените обстоятелства, а ответникът не е ангажирал гласни доказателства за твърдения факт на демонтирането на тези радиатори.

  По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета ССчЕ се установява, че ищецът е извършвал дяловото разпределение, а начислената топлинна енергия за процесния период до имота, находящ се в адрес гр.София, ж.к. *******е на стойност 3817,39 лв., представляващ разликата между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за приспадане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, до който размер така предявения иск е основателен и доказан. Следва да се отбележи още,  че ответникът не е възразил срещу заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, не е оспорил същото, а и вещото лице Минчев по допуснатата СТЕ в с.з. от 12.07.2019 г. е посочил, че евентуално негово заключение би преповторило това на ССчЕ, поради което е и безпредметно да изготвя такова.

С оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното решение, касаещо акцесорния иск с въззивната жалба не са направени конкретни оплаквания и доколкото настоящата инстанция по силата на чл. 269 ГПК е ограничена да извърши проверка само по релевираните в жалбата оплаквания, решението в частта, касаеща акцесорната претенция за мораторна лихва следва да бъде потвърдено.

С оглед възприетото от настоящата инстанция частична основателност на въззивната жалба по отношение на главния иск обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която главният иск е отхвърлен до сумата от 3817,39 лв., като се признае за установи, че ищецът има взема по отношение на ответника за сумата от 3817,39 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия през процесния период. В останалата част, с което главният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 3817,39 лв. решението също следва да се потвърди.

При този изход на делото в полза на ответника по жалбата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените разноски съразмерно на уважената част от исковете за производството пред СРС в размер на 239,66 лв., както и сумата от 62,17 лв. в заповедното производство.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 , т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № от 11.09.2018 г., постановено по гр. дело № 38740/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 150 ЗЕ, срещу Ц.Л.С., EГH ********** до сумата от 3817,39 лв. представляваща продажната цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - находящ се в гр.София, ж.к. *******за периода 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 31.08.2016г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК по ч.гр.д.№ 49559/2016 г. на СРС, 45 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Ц.Л.С., EГH **********, с адрес: ***, че “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, е носител на право на парично вземане в размер на сумата от 3817,39 лв. представляваща продажната цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - находящ се в гр.София, ж.к. *******за периода 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 31.08.2016 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК по ч.гр.д.№ 49559/2016 г. на СРС, 45 състав.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № От 11.09.2018 г., постановено по гр. дело № 38740/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Ц.Л.С., EГH **********, с адрес: *** да заплати на“Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 239,66 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, както и сумата от 62,17 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: