Р Е Ш Е Н И Е
№
град Г.Т., 24.08.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Г.Т. на
петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание
в следния състав:
Председател: Росен С.
при участието на
секретаря Радостина С.а, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№ 417 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявена е искова молба с вх.№ 2880 от 17.07.2019г. от С.З.М.
с ЕГН – **********,***, чрез адв. Ю.О. *** и адв. К.И. ***, с която срещу Е.Н.М. с ЕГН - ********** ***,
е предявен иск с посочено правно основание: трансформативен
иск, иск за делба. С молбата се предявяват претенции
за постановяване на решение, по силата на което:
-да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е изключителен
собственик на основание чл. 23 ал.2 от СК във връзка с чл. 22 ал.1 от СК на 74
560/98 134 ид.ч. от недвижим имот: Жилищна сграда със
ЗП 120кв. м. и РЗП - 120кв.м, находяща се в УПИ VIII,
кв. 148 с площ на поземления имот от 368 кв. м. по плана на гр. Б., имот
находящ се в гр. Б., ж. к. „Б.“;
-да се допусне
делба при квоти 86 436.5/98 134 ид. ч. за ищеца и 11
876.5/98 134 ид. ч. за ответника.
-да се
допусне извършване делба на: 1/ Лек автомобил - марка и модел „Опел Астра“, с рег. № ***; 2/
Лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ с рег. № ***, при
равни за страните квоти.
-да се
постанови ищеца да ползва имота, респ. да бъде осъден ответника да заплаща на
ищеца сума, равняваща се на дела му срещу ползването на процесният имот,
понастоящем изцяло от ответника.
-на
основание чл. 344 ал.2 от ГПК да се постанови да се ползва единият автомобил от
ищеца.
- да бъде
осъден ответника да заплаща на ищеца сума, равняваща се на дела му от
съсобствеността върху всеки един от тях.
-да се възложи
недвижимият имот, предмет на настоящото производство в дял на ищеца.
-да
бъдат присъдени всички направени съдебно-деловодни разноски по водене
настоящото дело.
Според
изложените в исковата молба твърдения страните са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е бил прекратен с решение по гр. д. № 33/2018г. на Районен съд
- Б.. Твърди се, че по време на брака страните са придобили жилищна сграда със
застроена площ от 120 кв.м. и РЗП- 120 кв.м., находяща
се в УПИ VIII, кв. 148, с площ на поземления имот 368 кв.м., находящ се в гр. Б.,
жк. „Б.“, с отстъпено възмездно право на строеж върху
общински поземлен имот с идентификатор 02508.77.125 по КК на гр. Б., закупено
на цена 1800лв. За същия имот им било издадено разрешение за строеж № 254 от
19.09.2017г. за построяване на жилищна сграда от 120 кв.м. По време на брака
ищцата направила проект за сградата и започнали строежа, като само покривната
конструкция била изградена на по- късен етап, без да се сочи какво се разбира
под израза „По- късен етап“. Общата придобивна
стойност на имота възлязла на сумата от 98134лв., за която сума ищцата твърди,
че е набрана чрез дадени й за строежа пари от родителите й в размер на 74560лв,
а разликата от 23753лв. била от семейни парични средства. Твърди се, че
вложените средства в размер на 74560лв. по силата на трансформация на лично
имущество са лични нейни парични средства, поради което и жилищната сграда и
правото на строеж са със съсобственост от 74560/ 98134 ид.ч.
– лична собственост на ищцата и 23753/ 98134 ид.ч. – за
ответника. обикновена съсобственост в равни части на двамата бивши съпрузи. По
време на брака са придобити два броя леки автомобили „Опел Астра“,
с рег. № ***; и „Мерцедес Бенц“ с рег. № ***, като се иска делбата им при равни за страните квоти.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответника, чрез адвокатско дружество „К. И КО“, БУЛСТАТ *********, представлявано от управляващия
съдружник адв. Н.К. с адвокат пълномощник П.А. *** и съдебен адрес:***,
представят отговор на исковата молба, според който:
Ответникът оспорва иска за трансформация на
лично имущество като недопустим, като твърди, че по правната си природа
всъщност това е иск по чл. 29, ал.3 от СК за определяне на по - голям дял от
общото имущество поради по - голям принос за придобиването му. Този обаче иск е
ограничен с преклузивен срок съгласно чл. 31 СК - до
една година от прекратяването на брака. Твърди се и че след изтичането на
едногодишния срок по чл. 31 от СК се погасява не само правото на иск, но се
погасява и самото материално право. Твърди се, че процесната жилищна сграда не
е придобита в съсобственост от страните по време на брака, а след неговото
прекратяване, поради което и е лична собственост на ответника и не подлежи на
делба. В условията на евентуалност се иска жилищната сграда да бъде допусната
до делба при квоти 2/3 идеални части за него и 1/3 идеална част за ищцата и в
краен случай при равни квоти. С отговора се оспорва прилагания от ищцата в
исковата молба термин „придобивна стойност на имота“ -
сумата от 98134лв. Твърди се, че правилния термин е пазарна цена, тъй като се
касае не за придобит чрез сделка имот, а за новопостроена жилищна сграда. С
отговора се възразява, че по признание на ищцата в исковата й молба по
бракоразводното дело към средата на месец март 2017г. брачната им връзка била
изпразнена по съдържание, а от месец септември 2017г. настъпила и фактическа
раздяла между страните. В същото време строителството на процесната жилищна
сграда е започнало през месец октомври 2017г. - след даден протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от
17.10.2017г. Възразява се, че ищцата е дала на ответника лично сумата от
66000лв. Възразява се, че към момента на фактическата раздяла - средата на месец
октомври сградата още не е била изградена и за нея е имало само изкоп и са били
положени основите й, т.е. изградена е до кота нула,
при което ищцата може да претендира за дял само до този момент. За всички
останали етапи от строителството до завършване в цялост на сградата ответникът
твърди, че само той е давал парични средства за строежа общо за сумата от
40867.17лв, която сума е заработил като строителен работник в Б.. Прави се
искане евентуално ако съдът не приеме тезата, че сградата е лична собственост
на ответника, то да приеме за установено, че е налице трансформация на негово
лично имущество при определяне квотите на съсобственост. Оспорват се исканията
за възлагане в дял на ищцата собствеността върху сградата, тъй като все още не
е въведена в експлоатация и не може да се ползва, както и исканията на ищцата
за предоставяне на сградата за ползване. Твърди се, че двете процесни МПС са закупени по време на брака, но с парични средства
на ответника, придобити от него по време на работата му в чужбина, и се иска
съдът да признае същите за лична собственост на ответника, като същите не бъдат
допускани до делба.
С
допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията и твърденията на
ответника, направени с отговора му на първоначалната искова молба. Оспорва и
истинността на представени от ответника писмени документи и писмени декларации.
Предявената
искова молба е с правно основание чл. 23, ал.2 от СК, чл. 341 и сл. от ГПК вр.
чл. 34 от ЗС.
От
приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Не е
спорно, че страните по делото са бивши съпрузи, като с влязло в сила решение по
гр.д. № 33/2018г. на Районен съд - Б. бракът им е прекратен. През време на
брака по силата на договор за отстъпено право на строеж на 05.06.2014г. им е
отстъпено право на строеж върху общински имот, представляващ УПИ IV- кв. 148 по
ПУП на гр. Б., ПИ 02508.77.125 по КК на гр. Б. срещу заплащане на сумата от 1800лв.
Договорът е вписан с акт № 174, том III на 05.06.2014г. сл.вп.
Б.. С анекс към договор за отстъпено право на строеж на 26.01.2015г. на
основание заповед за одобрение на ПУП - ЛРЗ е извършена промяна в
идентификацията на УПИ, а именно: „УПИ IV , кв/ 148
по ПУП на гр. Б....“ се променя в УПИ VIII кв, 148 по
ПУП на гр. Б., като времето на извършването на строителство от пет години от
датата на сключване на договора, се променя в „...пет години от датата на
анекса към договора...“. С разрешение за строеж № 254 от 19.09.2017г. е
разрешено на Е. Н. М. в брак със С. З. М. в режим на СИО да извършат строеж на
жилищна сграда със ЗП, 120 кв. м и РЗП - същата площ. Не е спорно, че на
17.10.2017г. строежа на жилищната сграда е отпочнал.
Строителството на сградата до изграждането на кота
2.85, до плоча втория етаж под покрива е изградена до края на месец декември
2017г. След месец декември до изграждането на сградата до покрив,
строителството е продължено след 2018г. Бракът между страните е прекратен на
12.07.2018г.
Правото
на строеж е отстъпено на страните по време на брака. Същото е придобито в режим
на СИО. Въз основа на така отстъпеното право на строеж по време на брака е
изградена в груб строеж, жилищната сграда, разрешена въз основа на дадено
разрешение за строеж от 19.09.2017г. Първият етаж е построен до края на месец
декември 2017г. Бракът е прекратен на 12.07.2018г., когато реализиране правото
на строеж вече е овеществено. Съгласно чл. 21 ал.1 от СК вещните права придобити по време на
брака, принадлежат на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. В конкретната хипотеза в изключение от съвместния принос, по делото
е установено, че вложените извън семейни средства в размер на 74 560 лв. от
страна на ищцата изключват придобиване в режим на СИО. Средствата, които са
разходвани за придобиване на недвижимият имот определят правното положение на
придобитото въз основа на него имущество, което е отчасти лично на ищцата.
Налице е частична трансформация на средства в придобиването на описаният
недвижим имот, което води до придобиването му макар и по време на брака, в
отчасти индивидуална собственост на основание чл. 23 ал. 1 от СК. за периода
01.08.2017год. - 05.01.2018год., че средствата за изграждане на първия етаж са
изцяло дарение на родителите й за нея. Родителите на ищцата са дали сумата от
74 560лв. Сума от 1800лв. за закупуване правото на строеж върху място, е дадена
на 03.06.2014г. за закупуване отстъпеното право на строеж. Сумата от 6000лв. за
проект на сградата, приведени на 05.07.2017г. При започване на строителството
поетапно родителите й привеждат суми, както следва: Общо сумата от 66 760лв.,
съответно на дати - 02.10.2017г. - 1000лв., на 13.10.2017г. - 34 560лв., на
06.11.2017г.- 10 000лв., на 10.11.2017г. - 5000лв., на 23.11.2017г. - 6500лв.,
на 30.11,2017г.- 4000лв., на 08.12.2017г. - 2700лв. и на 19.12.2017год. -
3000лв., всички по банков път по нейната сметка.
Общата придобивна стойност на имота е в размер на 98134лв. От тези
средства 74 560лв. са лични, извън семейни средства на ищцата, вложени при
закупуването и изграждането на имота, а разликата от 23 753/98 134 ид.ч. е обща.
Поради гореизложеното
съдът намира изложените в исковата молба претенции за основателни.
Като
взе предвид тази фактическа и правна обстановка
съдът:
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Н.М. с ЕГН - **********, че С.З.М. с ЕГН – ********** е
изключителен собственик на основание чл. 23 ал. 2 от СК във връзка с чл. 22 ал.
1 от СК на 74 560/98 134 ид.ч. от жилищна сграда със:
ЗП 120кв. м. и РЗП - 120кв.м, находяща се в УПИ VIII,
кв. 148 с площ на поземления имот от 368 кв. м. по плана на гр. Б., имот
находящ се в гр. Б., ж. к. „Б..“.
ДОПУСКА до съдебна делба жилищна
сграда със: ЗП 120кв. м. и РЗП - 120кв.м, находяща се
в УПИ VIII, кв. 148 с площ на поземления имот от 368 кв. м. по плана на гр. Б.,
имот находящ се в гр. Б., ж. к. „Б.“ между следните съделители
и при следните законовоустановени квоти:
- С.З.М. с ЕГН – **********, 86
436.5/98 134 идеални части;
- Е.Н.М. с ЕГН - **********, 11
876.5/98 134 идеални части;
ДОПУСКА до съдебна делба два броя
леки автомобили „Опел Астра“, с рег. № ***; и „Мерцедес Бенц“ с рег. № *** между следните съделители и при следните законовоустановени
квоти:
- С.З.М. с ЕГН – **********, 1/2
идеални части;
- Е.Н.М. с ЕГН - **********, 1/2
идеални части.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Д. в двуседмичен срок от
съобщаването.
Районен съдия: