Р Е Ш
Е Н И Е
№41
гр. Несебър, 26.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа гр. д. № 416
по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а при условията на евентуалност - по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и
чл. 170 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът „Н.Л.Г.” ООД твърди,
че по силата на нотариален акт за договорна ипотека от 28.01.2008г., вписан
като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър и като акт № ***, том 1,
рег. № 789, дело № 127 от 2008г. на нотариус Стоян Ангелов, Т.Ф.от името на „Н.Л.Г.”
ООД и „Н.Л.” ООД, учредила договорна ипотека в полза на „О.Б.” АД. Сочи, че
ипотеката била учредена върху недвижими имоти, сред които и следният недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., описан в нотариалния акт като УПИ *****, кв. 46 по плана на с. Р., целият с площ от 982 кв. м.
Навежда, че по изпълнително дело с взискател „О.Б.” АД и длъжници „Н.Л.Г.” ООД
и „Н.Л.” ООД е насрочена публична продан на този имот. Твърди, че собственик на
имота е „Л.С.” ООД – по силата на влязло в сила решение от 09.11.2016г. на
Окръжен съд Бургас. Намира, че договорът за ипотека (в частта му относно
сочения поземлен имот) е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради
това, че е сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт. Сочи, че нотариалният акт не е подписан от законния
представител на собственика „Н.Л.Г.” ООД, а от пълномощник – Теодора Филипова.
Твърди се, че от пълномощно се извежда воля на упълномощителя да действа като
„солидарен длъжник”, но не и като „ипотекарен длъжник”. Излага се, че относно
договорната ипотека в пълномощното е предвидено да се сключи за обезпечаване на
втория транш по вземане на „Общинска Банка” по договор за банков кредит № 1174
от 27.12.2007г. в размер на 1 000 000 евро, а ипотеката е подписана
„за част от предоставения банков кредит в размер на 1 000 000 евро,
заедно с договорната и наказателните лихви, неустойките и разноските по
принудителното събиране”. Навежда се, че е налице разлика между волята на
упълномощителя и договора за ипотека. При условията на евентуалност договорът
за ипотека (в посочената част) се атакува като нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД – поради договаряне сам със себе си. Сочи
се, че Т.Ф.е била пълномощник не само на „Н.Л.Г.” ООД, но и на Т.С.” АД и „Н.Л.”
ООД. Твърди се, че в пълномощното липсва изрично съгласие да се договоря сам
със себе си. При условията на евентуалност се излага, че договорът за ипотека е
нищожен и поради липса на тъждественост между обезпеченото вземане, описано в
нотариалния акт и действително възникналото такова. Акцентира се върху
несъответствие на обезпеченото вземане в ипотечния договор и това по анексите
към него. Обръща се внимание на обстоятелството, че с анекс № 8 от 31.01.2013г.
се извършва „сформиране” на нов дълг, поради което е налице липса на
тъждественост. При условията на евентуалност договорът за ипотека се атакува
като нищожен, тъй като не създава яснота относно размера на обезпеченото
вземане. С тези доводи от съда се иска да уважи главния иск, а при условията на
евентуалност – някой от останалите искове. Претендира се присъждането на
разноски.
В
срока по чл. *** ГПК от ответника „О.Б.” АД е подаден отговор, с който се
твърди недопустимост на исковете. Развиват се съображения и за тяхната
неоснователност. Сочи се, че волята на упълномощителя е била представляваните
от него дружества - Н.Л.Г.” ООД и „Н.Л.” ООД да учредят договорна ипотека, като
в този смисъл са и изрично дадените на пълномощника права. Твърди се, че именно
в качеството на пълномощник на тези дружества Филипова е подписала договора за
ипотека. Развиват се съображения, че волята на упълномощителя е била да се
учреди ипотека, която да обезпечи както главницата, така и договорните и
наказателните лихви и неустойките по кредита. Сочи се, че атакуваната сделка е
търговска и по отношение на нея не може да намери приложение чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
а чл. 301 ТЗ. В тази връзка се твърди, че ищецът е узнал за договорната ипотека
от деня на вписването – 28.01.2008г., а се е противопоставил срещу сделката с
подаването на исковата молба пред Районен съд Несебър на 03.05.2018г., поради
което противопоставянето по смисъла на чл. 301 ТЗ не е извършено веднага след
узнаването на оспорваната ипотека. Твърди се, че ипотеката е едностранна правна
сделка, при която задължението е само за ипотекарните длъжници. Извършва се
анализ на хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, като се сочи, че видно от
нотариалния акт и трите дружества са дали съгласието да бъдат представлявани
при сключване на сделката от Теодора Филипова. Акцентира се върху разпоредбата
на чл. 174 ЗЗД, според която ипотеката обезпечава вземането, независимо от
промените, които са станали в него. Сочи се, че предоговарянето на отделни
клаузи от кредита не води до създаване на вземане, различно от първоначално
възникналото. Твърдението, че с анекс № 8 е сформиран нов дълг се оспорва като
неоснователно. Развиват се съображения в тази насока. Акцентира се върху
обстоятелството, че ищецът не твърди вземането да не е било тъждествено още при
възникването си. Оспорва се твърдението в исковата молба, че от договора за
ипотека не става ясно каква част от вземането се обезпечава. Твърди се, че
ипотечният договор съдържа всички задължителни елементи. Сочи се, че учредената
ипотека обезпечава всяка част от вземанията по кредита, описан в пункт 1 от
договора, до размера на главницата от 1 000 000 евро, със съответните
лихви, неустойки и други, описани в пункт 2. Обсъжда се практика на върховната
инстанция, според която ипотечното вземане е неделимо и ипотеката обезпечава
цялото вземане (във всичките му части) и всяка част от имота обезпечава
вземането. Навежда се, че с ипотеката е обезпечена всяка част от вземането до
посочения размер на сумата от 1 000 000 евро, за която е вписана
ипотеката, като ипотеката ще обезпечава целия кредит. Твърди се, че законът не
забранява ипотека да се впише за сума, която е по-малка от размера на
задължението. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. *** ГПК от „Т.С.“ АД - в н. е подаден отговор на исковата молба с
изложените в него правни доводи. С него не се оспорва, че между „О.Б.” АД от
една страна, а от друга страна – „Т.С.” АД, „Н.Л.” ООД и „Н.Л.Г.” ООД като
солидарни и ипотекарни длъжници, е сключен договор за банков кредит, а в полза
на кредитора е учредена договорна ипотека на недвижим имот УПИ IX – 546, кв. 64 по плана на с. Р., заснет като ПИ с
идентификатор *********Оспорва се твърдението, че ищецът не е бил надлежно
представляван при сключване на ипотечния договор. Сочи се, че тези твърдения не
се доказват от представените по делото доказателства. Развиват се съображения,
че пълномощникът не е бил в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Навежда се, че
няма основание ипотеката да се приеме за нищожна, поради предоговаряне на
условията по кредита с оглед разпоредбата на чл. 174 ЗЗД. Оспорват се
твърденията за противоречие на договора с чл. 167 ЗЗД. До съда се отправя
искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
От
ответника „Н.Л.” ООД не е взето становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
Между „О.Б.” АД (кредитор), „Т.С.” АД (кредитополучател),
„Н.Л.” ООД (солидарен длъжник) и „Н.Л. Груп” ООД (солидарен длъжник) бил
сключен договор за банков кредит № 1174 от 27.12.2007г. (на л. 10 – л. 17 от
делото), ведно с погасителен план към него (на л. 18 – л. 19 от делото). По
силата на договора кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя
инвестиционен кредит в размер на 2 500 000 лв., предназначен за
заплащане на остатъка от достигната тръжна цена за покупката на 135 235
поименни акции, представляващи 67 % от капитала на „Г.Т.-П.” ЕАД по
приватизационен договор № 02-20-07 от 21.05.2007г. между О.С.П.и „Т.С.” АД.
Според погасителния план сумата следвало да бъде върната на два транша -
първият включващ 43 месечни вноски в периода 22.01.2009г. – 22.07.2012г. на
стойност 35 000 евро за първите 42 вноски и 30 000 евро за
последната. Вторият транш включвал 29 месечни вноски за периода 22.08.2012г. –
22.12.2014г. (първите 28 на стойност 35 000 евро, а последната – на
стойност 20 000 евро). Според т. 5.2 от договора вторият транш от него се
обезпечава с договорна ипотека върху имот, находящ се в с. Р., община Несебър,
като земята на имота е собственост на „Н.Л.Г.” ООД по силата на нотариален акт
№ ***, т. XVII, рег. № 104**, дело № 3167 от
2006г. (на л. 148 от делото), представляващ УПИ *****, целият на площ от 982 кв. м., а сградата – собственост
на „Н.Л.” ООД по силата на нотариален акт № **, т. III, рег. № 2938, дело 370 от 2001г. и удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 35 от 24.02.2006г. Било уговорено ипотеката да бъде
учредена с материален интерес от 1 млн. евро. За „Н.Л. Груп” ООД договорът бил
подписан от управителя на дружеството А.Н.Б..
С нотариален акт за
договорна ипотека от 28.01.2008г., вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на
СВ – РС Несебър и като акт № ***, том 1, рег. № 789, дело № 127 от 2008г. на
нотариус Стоян Ангелов, била сключена договорна ипотека между „О.б.” АД, „Т.С.”
АД, „Н.Л.Г.” ООД и „Н.Л.” ООД. Ипотеката била сключена за обезпечаване на част
от договор за банков кредит № 1174 от 27.12.2007г. в размер на
1 000 000 евро. Ипотеката била сключена за УПИ *****, кв. 46 по плана
на с. Р., целият с площ от 982 кв. м. (към момента поземлен имот с
идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р.
- видно от скица на л. 52 от делото), ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 1** кв. м. и разгърната застроена
площ от 446 кв. м., ведно с всички останали подобрения и приращения в имота. За
„Т.С.” АД, „Н.Л.Г.” ООД и „Н.Л.” ООД нотариалният акт бил подписан от Т. Филипова – пълномощник.
Теодора Събева Филипова била упълномощена от А.Н.Б. с
пълномощно на л. 38 от делото. Видно от пълномощното Б., в качеството си на
управител на „Н.Л.Г.” ООД и „Н.Л.” ООД, упълномощил Филипова да
представлява двете дружества в качеството им на солидарни длъжници по договор
за банков кредит № 1174 от 27.12.2007г. пред Стоян Ангелов – нотариус с район
на действие Районен съд Несебър, вписан под рег. № 208 по регистъра на
Нотариалната камара, в канцеларията в гр. Несебър и навсякъде, където това е
необходимо във връзка с учредяване и подписване на договорна ипотека в полза на
„О.б.” АД, която се сключва за обезпечение на втория транш по вземане на „О.б.”
АД по договора за банков кредит в размер на 1 000 000 евро, при
лихвен процент в размер, равен на тримесечен EURIBOR за евро плюс надбавка от пет пункта, като при просрочие
на плащанията на главницата договореният лихвен процент се увеличава с
наказателна надбавка от 10 пункта, а при забава на плащането на лихвите се
дължи неустойка в размер на 0,05 % върху просрочената сума за всеки ден, със
срок на издължаване на целия кредит на вноски в срок от осемдесет и четири
месеца от датата на договора за кредит. В пълномощното било вписано, че
договорната ипотека следва да се учреди за УПИ *****, кв. 46 по плана на с. Р., целият с площ от 982 кв. м., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 1**
кв. м. и разгърната застроена площ от 446 кв. м., ведно с всички останали
подобрения и приращения в имота. На Филипова били дадени пълномощия да сключи
нотариалния акт при всички останали условия на договора за банков кредит.
Пълномощното било нотариално заверено на дата 25.01.2008г. от нотариус Нина
Добчева, с район на действие Районен съд Пловдив.
Към договора за кредит били сключени Анекс № 1 от
21.10.2008г. (на л. 191 от делото), Анекс № 2 от 19.03.2009г. (на л. 192 от
делото), ведно с погасителен план към него (на л. 193 от делото), Анекс № 3 от
31.08.2009г. (на л. 20 – л. 21 от делото), Анекс № 4 от 02.02.2010г. (на л. 22
– л. 23 от делото), ведно с погасителен план към него (на л. 24 – л. 25 от
делото), Анекс № 5 от 03.02.2011г. (на л. 26 – л. 28 от делото), Анекс № 6 от
29.07.2011г. (на л. 29 – л. 30 от делото), Анекс № 7 от 19.11.2012г. (на л. 194
от делото), Анекс № 8 от 31.01.2013г. (на л. 31 – л. 33 от делото), ведно с
декларация към него (на л. 198 от делото), Анекс № 9 от 05.02.2013г. (на л. 195
от делото), Анекс № 10 от 10.09.2013г. (на л. 196 от делото), Анекс № 11 от
23.03.2014г. (на л. 197 от делото). С анексите били давани разрешения за
разпореждане със заложени вещи, били променяни сроковете на погасителни вноски
и размера на лихвата, вкл. чрез изготвянето на нови погасителни планове (към
Анекс № 2 и Анекс № 4). С Анекс № 8 бил променен крайният срок за погасяване на
кредита – от 22.12.2016г. на 22.12.2018г., като бил определен и новосформиран
дълг от 2 513 252,35 евро. Анексът бил подписан от управителя на „Н.Л.Г.” ООД и „Н.Л.” ООД, като в цитираната декларация към него от името на
двете дружества той декларирал, че е съгласен с предоговорените условия по
анекса, както и, че е съгласен договорната ипотека, учредена от дружествата, да
продължи да обезпечава вземането на банката, съгласно предоговорените условия
до окончателното му погасяване.
С влязлото в сила на 09.11.2016г. Решение № 432 от
19.10.2016г. по т.д. № 634/20**г. по описа на Окръжен съд Бургас (на л. 40 –
л. 48 от делото) бил обявен за окончателен предварителния договор между „Н.Л.Г.” ООД и „Л.С.” ООД за продажба на недвижими имоти, сред които и поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Р.. Впоследствие в полза на „О.Б.” АД бил издаден
изпълнителен лист (на л. 34 от делото) срещу „Н.Л.Г.” ООД и „Н.Л.” ООД от
12.10.2017г. От ЧСИ Ивелина Божилова до „Н.Л.Г.” ООД било изпратено
уведомление, че предстои публичната продан на поземлен имот с идентификатор *********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р. и построената в него
сграда (на л. 49 от делото) по обявление (на л. 50 – л. 51 от делото).
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за недействителност на договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека от 28.01.2008г.,
вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър и като акт № ***,
том 1, рег. № 789, дело № 127 от 2008г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й
относно поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р.:
В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че сделката е сключена, както и
твърденията си за липса на упълномощаване на посоченото в пълномощното лице да
сключва тази сделка от името на дружеството.
От фактическа страна няма спор, че сделката за договорна
ипотека е сключена. Няма спор, че от името на ищеца нотариалният акт е подписан
от Теодора Филипова, действаща за управителя на дружеството съгласно
пълномощното на л. 38 от делото. Ищецът обосновава липсата на надлежно
упълномощаване с твърдения, че от пълномощно се извежда воля на упълномощителя
да действа като „солидарен длъжник”, но не и като „ипотекарен длъжник”, че
относно договорната ипотека в пълномощното е предвидено да се сключи за
обезпечаване на втория транш по вземане на „Общинска Банка” по договор за
банков кредит № 1174 от 27.12.2007г. в размер на 1 000 000 евро, а
ипотеката е подписана „за част от предоставения банков кредит в размер на
1 000 000 евро, заедно с договорната и наказателните лихви,
неустойките и разноските по принудителното събиране”. Навежда се, че е налице
разлика между волята на упълномощителя и договора за ипотека.
Съдът намира, че не се установява сочената от ищеца липса
на упълномощаване. Цитираното пълномощно (на л. 38 от делото) е подписано лично
от управителя на дружеството ищец, като подписът му е нотариално заверен на
25.01.2008г. В пълномощното изрично е вписано, че се сключва за „учредяване и
подписване на договорна ипотека в полза на „О.б.” АД”. Посочен е и конкретният
недвижим имот, който ще бъде ипотекиран - УПИ *****, кв. 46 по плана на с. Р., целият с площ от 982 кв. м., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 1**
кв. м. и разгърната застроена площ от 446 кв. м., ведно с всички останали
подобрения и приращения в имота. Ето защо няма как да се приеме тезата, че в
пълномощното липсва воля пълномощникът да действа като ипотекарен длъжник.
Волята на упълномощителя е напълно конкретна и ясна и тя е пълномощникът да
сключи и да подпише договорна ипотека от името на „Н.Л.Г.” ООД. Посочването, че „Н.Л.Г.” ООД следва да подпише договора за
ипотека „в качеството си на солидарен длъжник по Договор за банков кредит №
1174 от 27.12.2007г.” не представлява формиране на воля да се действа за друго,
освен за сключване на договорна ипотека. В договора за кредит „Н.Л.Г.” ООД
изрично е вписано като „солидарен длъжник”, поради което в пълномощното
единствено е конкретизирано качеството на лицето и договорът, по който то има
това качество. Както се посочи след уточняване на това качество в текста на
пълномощното изрично е предвидено, че пълномощникът следва да предприеме
действия по сключване и подписване на нотариален акт за ипотека върху точно
посочен имот. Ето защо волята за сключване на договорна ипотека е напълно ясна
и недвусмислена и се извежда безпротиворечиво от текста на пълномощното.
Не може да се приеме, че е налице и разлика между
обективираната в пълномощното воля и последващите параметри по сключване на
договора за ипотека. В пълномощното изрично е вписано, че пълномощията на
Филипова се дават „за обезпечение на втория транш по вземане на „О.б.” АД по
договора за банков кредит в размер на 1 000 000 евро, при лихвен
процент в размер, равен на тримесечен EURIBOR за евро плюс надбавка от пет пункта, като при просрочие на плащанията на
главницата договореният лихвен процент се увеличава с наказателна надбавка от 10
пункта, а при забава на плащането на лихвите се дължи неустойка в размер на
0,05 % върху просрочената сума за всеки ден, със срок на издължаване на целия
кредит на вноски в срок от осемдесет и четири месеца от датата на договора за
кредит”. Впоследствие в нотариалния акт за договорна ипотека е вписано, че
ипотеката се сключва за обезпечаване „на част от
договор за банков кредит № 1174 от 27.12.2007г. в размер на 1 000 000
евро, заедно с договорната и наказателна лихви, неустойките и
разноските за принудително събиране”. Използването на термина „транш” в текста
на пълномощното и термина „част” в текста на нотариалния акт не представлява
различие. Очевидно е, че към момента на сключване на договора за кредит сумата
от 2 500 000 евро е следвало да се върне на два транша (първият от 43
вноски, а вторият от 29). Напълно ясно е, че сумата от втория транш
представлява част от цялата дължима сума по кредита, поради което липсва
каквото и да е противоречие между пълномощното и нотариалния акт. В самия
договор за банков кредит, подписан лично от А.Б. (управител на ищеца) също се
предвижда изрично, че ипотеката ще е предназначена за обезпечаване на втория
транш (т. 5.2 от договора). В пълномощното изрично са предвидени и договорните
лихви по втория транш, наказателните надбавки и неустойките. Посочените пера са
отразени и в нотариалния акт за сключване на договорна ипотека. Т.е. няма
абсолютно никакво разминаване между волята на упълномощителя и параметрите, при
които впоследствие пълномощника е подписал договора за ипотека.
В заключение следва да се посочи, че съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. по тълкувателно дело № 5/2014г. на ОСГКТ на
ВКС за упълномощаване с последиците по
чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо
в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена
(стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.
Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното. В случая упълномощителят е изразил конкретна воля пълномощник да
сключи от името на дружеството договорна ипотека за конкретен имот, която да
послужи като обезпечение за конкретен транш от договор за кредит, по който
ипотекиращият е солидарен длъжник. Именно в тези рамки е сключен и нотариалният
акт, поради което следва да се приеме, че Филипова е действала в рамките на
дадените й от управителя на дружеството пълномощия и е било налице валидно
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД – за нищожност на договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека от 28.01.2008г.,
вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър и като акт № ***,
том 1, рег. № 789, дело № 127 от 2008г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й
относно поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р.:
С
оглед неоснователността на първия предявен иск, настоящият съдебен състав
достигна до извод, че вторият иск, предявен при условията на евентуалност,
следва да бъде разгледан. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
сделката е сключена, както и твърденията си за сключване на сделката в
нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Основното
твърдение на ищеца по този иск е, че в пълномощното липсва изрично съгласие
пълномощникът да се договоря сам със себе си. Според чл. 38, ал. 1 ЗЗД
представителят не може да договаря от името на представляващия нито лично със
себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако
представлявания е дал съгласието си за това.
По
арг. от чл. 167 ЗЗД следва да се приеме, че ипотеката е двустранна сделка –
договор. Страни по сделката са кредиторът, длъжникът и собственикът на имота, а
неин предмет е съответният имот, който ще обезпечава съответното вземане.
Следователно насрещните волеизявления по сделката се правят от кредитора от
една страна и длъжникът (собственикът на имота) от друга страна. В случая
нотариалният акт за договорна ипотека е подписан от представител на кредитора и
от Т. Филипова – пълномощник на третите задължени лица, собственици на
ипотекираните имоти. С пълномощното на л. 38 от делото на Филипова изрично са
дадени пълномощия да действа от името на „Н.Л.Г.” ООД и на „Н.Л.” ООД (т.е. от
името на собствениците на всички имоти, включени в договора за ипотека). Ето
защо не може да се приеме, че Филипова е действала като представител и на двете
страни по сделката. Целта на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е да се избегне формиране на
двете насрещни изявления по дадена сделка от едно и също лице. В случая едното
изявление по договора за ипотека е от кредитора, а насрещните изявления по него
са на длъжника и собствениците на имота (ако са различни от длъжника). Ето защо
Филипова не е договаряла сама със себе си. В случая длъжникът „Т.С.” АД е бил
различно лице от собствениците на имотите, поради което тя е подписала договора
и от негово име, за което е била упълномощена с цитирано в нотариалния акт
пълномощно № 451, което не е оспорено от ищеца. Наред с това са ипотекирани
различни имоти, собственици на различни лица, като тя е представлявала всяко от
тези лица по изрично дадени пълномощия от управителя им. Следователно в случая
тя е договаряла с насрещна страна по сделката – представител на кредитора, а не
със себе си и не е налице нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
С
оглед изложеното не се установява нищожност на договора за ипотека в
атакуваната му част поради противоречие с чл. 38, ал. 1 ЗЗД и този иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 170 ЗЗД вр. чл.
167, ал. 2 ЗЗД – за нищожност на договорна ипотека, обективирана в нотариален
акт за договорна ипотека от 28.01.2008г., вписан като акт № 38, том 1, дело №
246 на СВ – РС Несебър и като акт № ***, том 1, рег. № 789, дело № 127 от
2008г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно поземлен имот с
идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р.,
поради липса на яснота относно обезпеченото вземане:
С оглед неоснователността на първите два предявени иска,
настоящият съдебен състав достигна до извод, че и този иск, предявен при
условията на евентуалност, следва да бъде разгледан. В доказателствена тежест
на ищеца е да докаже, че сделката е сключена, както и твърденията си за
сключване на сделката в нарушение на чл. 170 ЗЗД – при съществуваща
неизвестност за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
По този иск основните правни възражения на
ищеца са, че е налице липса на тъждественост между обезпеченото вземане,
описано в нотариалния акт и действително възникналото такова, тъй като са
налице анекси към договора, а с анекс № 8 от 31.01.2013г. се извършва
„сформиране” на нов дълг.
Според чл. 170 ЗЗД
учредяването на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор съществува
неизвестност за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера
на сумата, за която се учредява ипотеката. Както се установи от фактическа
страна в нотариалния акт за договорна ипотека е вписано, че ипотеката се
сключва за обезпечаване „на част от договор за
банков кредит № 1174 от 27.12.2007г. в размер на 1 000 000 евро, заедно с
договорната и наказателна лихви, неустойките и разноските за принудително
събиране”. Т.е. индивидуализирани са всички елементи на обезпеченото вземане. В
пълнота е индивидуализиран и имотът, предмет на ипотеката (УПИ *****, кв. 46 по плана на с. Р., целият с площ от 982 кв. м., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 1**
кв. м. и разгърната застроена площ от 446 кв. м., ведно с всички останали
подобрения и приращения в имота). Налага се извод, че всички реквизити,
превдидени чл. 167, ал. 2 ЗЗД, са отразени в договора за ипотека, като
обезпеченото вземане и размерът на сумата, за която се увредява ипотеката, са описани
по пълен и подробен начин. В тази връзка цитираните в исковата молба анекси №
3, 4, 5 и 8, на
които ищецът основава твърденията си за липса на тъждественост, не могат да
обосноват нарушение на чл. 170 ЗЗД. Съгласно чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането
независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата,
за която е извършено вписването. Ето защо промените, отразени в цитираните
анекси, по никакъв начин не са се отразили на действителността на договора за
ипотека. До подобен извод е стигнала и върховната инстанция в практиката си –
Определение № 176 от 11.02.2016г. по гр.д. № 6070/20**г. на III гр. о. и Определение № 1230 от 07.11.2014г. по гр.д. №
3757/2014г. на IV гр. о.
Нещо повече – видно
от цитираната декларация на л. 198 от делото, управителят на ищеца изрично се е
съгласил договорната ипотека да продължи да обезпечава вземането на банката,
съгласно предоговорените условия по анекс № 8 от 31.01.2013г. Т.е. ипотекарният
длъжник изрично се е съгласил с настъпилите промени в договора за кредит и се е
съгласил ипотеката да обезпечава сформирания с цитирания анекс дълг. Това е
допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че липсва соченото в исковата молба
нарушение на чл. 170 вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изложеното и
този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с
правно основание чл. 170 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД – за нищожност на договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека от 28.01.2008г.,
вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър и като акт № ***,
том 1, рег. № 789, дело № 127 от 2008г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й
относно поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., поради липса на яснота относно обезпеченото
вземане:
С оглед неоснователността на първите три предявени иска, настоящият съдебен
състав достигна до извод, че този иск, предявен при условията на евентуалност,
следва да бъде разгледан. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
сделката е сключена, както и твърденията си за сключване на сделката в
нарушение на чл. 170 ЗЗД – при съществуваща неизвестност за размера на сумата,
за която се учредява ипотеката.
И по отношение на този иск следва изрично да се посочи, че нотариалният акт
за ипотека е сключен за обезпечаване „на част от договор за банков кредит №
1174 от 27.12.2007г. в размер на 1 000 000 евро, заедно с договорната
и наказателна лихви, неустойките и разноските за принудително събиране”. В т. I
от нотариалния акт изрично е вписано, че годишната лихва по договора за кредит
е равна на тримесечния EURIBOR плюс 5 пункта надбавка, като при просрочие на
плащанията на главницата договореният лихвен процент се увеличава с наказателна
надбавка от 10 пункта, а при забава на плащането на лихвите се дължи неустойка
в размер на 0,05 % върху просрочената сума за всеки ден просрочие и при другите
условия на сключения договор за инвестиционен кредит № 1174 от 27.12.2007г.
Т.е. в договора изрично е посочено за обезпечаване на вземане по кой договор
става въпрос, какви са параметрите на договора относно лихвите и неустойката.
Същевременно в договора за кредит изрично са вписани всички клаузи, вкл. и, че
ипотеката ще се учреди от ищеца за сумите по втория транш от него. Налага се
извод, че от ипотеката става напълно ясно за каква част от договора за кредит
се ипотекира съответният имот, като дължимите по този договор лихви и неустойки
са определяеми. Напълно е логично наказателната надбавка и неустойка да не са
посочени в точен размер в договора за ипотека, доколкото начисляването им
представлява бъдещо несигурно събитие и зависи от последващото поведение на
длъжниците по договора. Може да се направи извод, че в договора за ипотека са
посочени както цялото обезпечено вземане, така и частта, която ще обезпечава
съответната ипотека, падежът на вземането и размерът на лихвите. Поради тази
причина в договора за ипотека съществува яснота за размера на обезпеченото
вземане и същият е сключен при съблюдаване на чл. 167, ал. 2 ЗЗД. Следователно
и този иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в полза
на ответниците „Т.С.” АД – в н. и „О.Б.”
АД следва да се присъдят разноски, които изрично са поискани от тях. Видно от
Определение № 166 от 23.01.2019г. по т.д. № 742 от 2011г. на синдика на „Т.С.”
АД – в н. е разрешено да се разпореди със сумата от 765 лв. – за заплащане на
адвокатско възнаграждение по настоящото дело, а сумата е заплатена в брой на
извършилия процесуално представителство адвокат (видно от договор за правна
защита и съдействие на л. 238 от делото). Ето защо тази сума следва да бъде
присъдена в полза на Т.С.” АД – в н.
Съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение на ответника „О.Б.” АД следва да бъде съобразена нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. По делото няма спор за факти, поради което може да се
определи като такова със сравнително ниска фактическа сложност. От друга страна
спорът е правен и са предявени четири иска при условията на евентуалност, срещу
които ответникът се е защитавал. Проведени са и две съдебни заседания по
делото, на които е присъствал юрисконсулт. Т.е. правната сложност на делото е
съществена. При тези данни съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лв. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на „О.Б.” АД
сумата от 300 лв. за направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.Л.Г.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу „О.б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, „Н.-Л.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** и „Т.С.” АД – в н. ЕИК *******, представлявано от синдика Д.В.Б.с адрес в гр. София, ул. „Х.Б.” № *, иск с правно
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителност на договорна ипотека, обективирана в нотариален
акт за договорна ипотека № ***, том 1, рег. № 789, дело № 127 от 28.01.2008г. на нотариус Стоян Ангелов,
вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър, в частта й относно
поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Р..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.Л.Г.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу „О.б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, „Н.-Л.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** и „Т.С.” АД – в н. ЕИК *******, представлявано от синдика Д.В.Б.с адрес в гр. София, ул. „Х.Б.” № *, иск с правно
основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожност на договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № ***, том 1, рег.
№ 789, дело № 127 от 28.01.2008г. на
нотариус Стоян Ангелов, вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС
Несебър, в частта й относно поземлен имот с идентификатор *********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.Л.Г.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу „О.б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, „Н.-Л.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** и „Т.С.” АД – в н. ЕИК *******, представлявано от синдика Д.В.Б.с адрес в гр. София, ул. „Х.Б.” № *, иск с правно
основание чл. 170 ЗЗД вр. чл.
167, ал. 2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на
тъждественост между обезпеченото вземане, описано в нотариалния акт и
действително възникналото такова на договорна ипотека,
обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № ***, том 1, рег. № 789,
дело № 127 от 28.01.2008г. на нотариус
Стоян Ангелов, вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър, в
частта й относно поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Р.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.Л.Г.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу „О.б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, „Н.-Л.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** и „Т.С.” АД – в н. ЕИК *******, представлявано от синдика Д.В.Б.с адрес в гр. София, ул. „Х.Б.” № *, иск с правно
основание чл. 170 ЗЗД вр. чл.
167, ал. 2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на
яснота относно обезпеченото вземане на договорна ипотека,
обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № ***, том 1, рег. № 789,
дело № 127 от 28.01.2008г. на нотариус
Стоян Ангелов, вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър, в
частта й относно поземлен имот с идентификатор *********по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Р.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Н.Л.Г.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „О.б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Н.Л.Г.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Т.С.”
АД – в н. ЕИК *******, представлявано от синдика Д.В.Б.с адрес в гр. София,
ул. „Х.Б.” № *, сумата от 765 лв.,
представляваща направени по делото разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните, като на „Т.С.” АД – в н. да се
връчи по реда на чл. 42, ал. 4 ГПК – на изрично посочения от синдика електронен
адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: