Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на
двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Снежана Апостолова като разгледа докладваното съдия Станимира
Иванова въззивно гр. дело № 6701 по описа за
2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 66248/11.03.2020г. по гр.д. № 61205
по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 166-ти състав Б.Б.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***
на основание на чл. 79, ал.1 пр.1
от ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ сумите, както следва: сумата от 347,28лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата
молба – 04.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 48
в гр.София, ж.к. „********за периода от 01.09.2014г. до 30.04.2015г., сумата от 9,41лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 04.09.2017г., до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на енергията в имота, начислена през май 2015г.,както
и съдебни разноски от 184,92лв., като неоснователни
са отхвърлени исковете срещу Б.Б.С.,
ЕГН ********** за горница над 347,28лв. до предявен размер от 899,27лв. и за
периода от 01.05.2013г. до 31.08.2014г.; за горница над 9,41лв. до предявения
размер от 14,51лв., както и исковете по чл.
86 от ЗЗД за плащане на лихва за забава на плащането на главниците в размер
на 221,77лв. за периода от
15.09.2014г. до 28.08.2017г. за потребена топлинна енергия ; за сумата от 3,59лв. за периода от 15.09.2014г. до 28.08.2017г. за цената на
дяловото разпределение; като неоснователни са отхвърлени исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу М.Б.С., ЕГН ********** с адрес: *** с
правно основание на чл. 79, ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: сумата от 899,27лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба –
04.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 48 в
гр.София, ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 221,77лв. представляваща лихва за
забава на плащането на главницата от 899,27лв. за периода от 15.09.2014г. до
28.08.2017г. ; сумата от 14,51лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.09.2017г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в
имота, начислена през май 2014г. и през май 2015г.; сумата от 3,59лв. представляваща лихва за забава
на плащането на главницата от 14,51лв. за периода от 15.09.2014г. до
28.08.2017г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 5048886/27.03.2020г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на
25.03.2020г. от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК********
в частта, в която исковете срещу М.С. са отхвърлени, както и са
отхвърлени исковете срещу Б.С. за
топлинна енергия и за лихва за забава на плащането й. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че М.С. е
съсобственик на имота и като такъв е потребител на енергия в него, страните били обвързани от ОУ, ответниците
изпаднали в забава на плащането на енергията в имота, срокът на погасителната
давност за задълженията е започнал да тече 15.09.2014г., когато ставали
изискуеми задълженията по общата фактура издадена през юли 2014г., поради което
и към подаване на исковата молба
три-годишния срок на погасителната давност не бил изтекъл. Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззиваемите за разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемите-ответници по исковете – М.Б.С., ЕГН ********** и Б.Б.С., ЕГН ********** чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител
в предоставения срок са оспорили жалбата. Посочил е, че решението е
правилно. Не било установено М.С. да е потребител на топлинна енергия в имота,
молба-декларация до ищеца за откриване партида на негово име за имота била
подадена от Б.С. и само той бил потребител на енергия в имота. Срокът на
погасителната давност бил 3 години и началният момент бил през съответния месец
от отчетния период. Процесуалният им
представител е претнедирал възнаграждение.
Третото лице помагач на въззивника – „Т.С.”ЕООД, ЕИК********не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2020482/04.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу М.Б.С., ЕГН **********
и Б.Б.С., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е поискало от съда на
основание на чл. 79, ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ и
чл. 86 от ЗЗД да осъди всеки
ответник да му заплати сумите, както следва: сумата от 899,27лв., ведно
със законната лихва от подаване на
исковата молба – 04.09.2017г. до изплащането й, представляващи ½ от стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 48
в гр.София, ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
221,77лв. представляваща лихва за
забава на плащането на главницата от 899,27лв. за периода от 15.09.2014г. до
28.08.2017г. ; сумата от 14,51лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.09.2017г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в
имота, начислена през май 2014г. и през май 2015г.; сумата от 3,59лв. представляваща лихва за забава
на плащането на главницата от 14,51лв. за периода от 15.09.2014г. до
28.08.2017г. Навело е твърдения, че ответниците са съсобственици на имота и
като такива са потребител на топлинна
енергия, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на
стойност, за които са предявени исковете, дължали и възнаграждение за дяловото
и разпределение, изпаднали в забава на плащането на главниците, страните били
обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответниците М.Б.С.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: *** и Б.Б.С., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес:*** чрез назначения им по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок са оспорили исковете.
Посочили са, че не било установено да са собственици на имота, че за същия е
даден абонатен № посочен от ищеца, не били сключвали договор с ищеца, уреди за
измерване на енергията не били изправни. В
хода на устните състезания
ответникът Б.С. е оспорил исковете като погасени по давност.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК********е подкрепило исковете.
Приет е неоспорен от
страните договор рег. № 134/01.11.1985г. съгласно който Главна дирекция за
изграждане на София при СНС е продало на Е.П. С. и на Б.С.С. апартамент № 48 в гр.София, ж.к. „********.
Прието е удостоверение
да наследници издадено на 09.06.1995г.
съгласно което Е.П. С. е починала на 31.05.1995г. , към този момент е била
разведена и е оставила за наследници по закон децата си Б.Б.С. и М.Б.С..
Приета е неоспорена от страните молба- декларация от
16.11.2000г., носеща подпис за автора й, съгласно която Б.Б.С. на 16.11.2000г.
е поискал от ответника да открие партида на негово име за апартамент № 48 в гр.София, ж.к. „********,
като е посочил, че семейството му се състои от 2 члена.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от
19.09.2002г., договор от 23.09.2002г., съгласно който етажните собственици на
сграда в гр.София, ж.к. „********са
избрали и възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата.
Съгласно чл. 33 вр. с чл. 32 от приетите по
делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. суми по
фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Съгласно чл. 33 вр. с чл. 32 от приети по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени от ДКЕВР на 2008г. суми по фактурите следва да се
заплащат в 30-дневен срок от края на периода, за който се отнасят.
Приети са изравнителни сметки, съгласно които като
потребител на енергията в имота е записан Б.С., реално потребена енергия в
имота е на стойност за отчетните периоди съответно от 851,99лв. без ДДС и 801,73лв.
без ДДС, уреди в имота са отчетени реално,
установено е потребление на енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване.
Прието е извлечение от сметки на ищеца сочещо
задължения на ответниците в размер на процесните суми.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че стойност на реално потребена енергия
за периода е общо 1814,09лв. Посочило
е, че в сградата се потребява енергия за
отопление и за горещо битово водоснабдяване, в процесния имот се потребявала
енергия за БГВ, нямало уреди за отопление, но била дължима и била начислена
сума за срадна инсталация,
начислената енергия била по
показания на уреди, отчетени реално, дяловото разпределение на енеригята е
направено съобразно обем на имота от 184 куб.м., показанията на уредите и
правилата на Наредбата за топлоснабдяване.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ищеца е посочило, че по записвания на
ищеца процесните суми са дължими от ответниците и няма данни за плащането им.
Посочило е, че лихва за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия е 221,77лв. от 08.08.2014г. до
28.08.2017г., нямало данни за плащане на сумите.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд
се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 149
вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия
за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и отделно за обезщетение
за забава на плащането им , за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за забава на плащането му.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение
по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна
енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год/, е носител на вземане за
дялово разпределение на топлинна енеригя, ответниците е изпаднали в забава на
плащането й.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007
г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по
чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те
са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 следва и че потребителите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл Решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело №
11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153,
ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия
към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
По исковете срещу Б.С. за топлинна енрегия и за забава на плащането й:
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответникът Б.С. е потребител на топлинна енергия по смисъла чл.
153 от ЗЕ в процесния имот. Решението на СРС в частта, с която исковете са
уважени не е обжалвано и е влязло в сила, обвързва страните със сила на
пресъдено нещо и установени по делото са обстоятелствата, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в имота, потребил е такава в количества и на
стойност за които са уважени исковете, дължи и възнаграждение за дяловото й
разпределение, изпаднал е в забава на плащането им.
Съдът приема за установено по делото, че през
процесния период от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. потребената енергия в имота е била на
стойност от общо 1814,09лв. Същото
се установява от приети по делото неоспорени от страните изравнителни сметки,
заключение по техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергано от останалите събрани доказателства по делото. При
така установеното е като съобрази диспозитивното начало, то съдът приема за
установено валидно възникнало вземане на ищеца срещу ответника за плащането на заявената от него сума като стойност на
потребена топлинна енергия в имота в размер на 899,27лв. За част от периода изпадането в забава е уредено от ОУ от
2008г., а за останалата част – от ОУ от 2014г. Последните са изисквали публикуване на
фактурите на интернет-страницата на ищеца, както и публикуване на
изравнителната сметка за периода на интернет-страницата на ответника, за да се
изпадне в забава. По делото не са ангажирани доказателства тези фактури да са
публикувани, поради което и правилно СРС
приел за неустановено изпадане в забава на плащания на суми за топлинна
енергия при действието на ОУ от 2014г. При действието на ОУ от 2008г. обаче в
забава ответникът е изпаднал с изтичане на 30 дни от периода по съответната
фактура без да е било нужно публикуване на тази фактура на интернет-страницата
на ищеца. При така възприето, но и като съобрази диспозитивното начало –
предявен е иск за забава за периода от
15.09.2014г. до 28.08.2017г., на
основание на чл. 162 от ГПК при съобразяване на заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза и това на техническата експертиза и изравнителните
сметки, сочещи, че за периода стойността на цялата потребена енергия в имота за
първия отчетен период е 851,99 лв. без ДДС,
то съдът определя за доказан по размер иска срещу Б.С. за забава на
плащането на главница за топлинна енергия, вземания за която са възникнали при
действието на ОУ от 2008г., за периода от
15.09.2014г. до 28.08.2017г. в размер
на 153,31лв. Тази лихва е определена за главница от ½ от потребената в този имот
енергия и при съобразяване на предявения иск за този период срещу този ответник,
доколкото диспозитивното начало го налага.
Неправилно районният съд е приел, че задълженията за
главница възникнало до 31.08.2014г. са погасени по давност. Погасителната
давност не се прилага служебно, а само при направено изрично възражение от
длъжника за същото. Това възражение следва да бъде предявено в срока за отговор
на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Пропускането на този срок препятства
разглеждането му по делото съобразно разпоредбата на чл. 133 от ГПК. В случая
срокът за отговор на исковата молба е изтекъл на 14.04.2019г., в този срок не е направено
възражение за недължимост на сумите поради погасяването им по давност. За първи
път такова възражение ответникът е направил в хода на устните състезания по
делото в о.с.з. от 11.02.2020г. При така установеното съдът приема, че разглеждайки
така направеното от въззивника С. възражение за погасяване на задълженията по
давност районният съд е допуснал нарушение на императивни правни норми за
приложението на които въззивният съд
следи служебно. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в
частта в която исковете срещу Б.С. са отхвърлени за главница за топлинна енергия от 551,99лв.
и за лихва 153,31лв. е неправилно и
следва да се отмени като исковете за тези суми следва да се уважат.
По исковете срещу М.Б.С.:
Съдът приема и че по делото не е установено ответникът М.Б.С. да е потребител /клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в
имота през процесния период. Това обстоятелство е било в тежест на доказване
ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установят
същото. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови
нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота.
В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това
трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В случая
приетите по делото доказателства е установяват, че имотът е бил собственост на Б.С.С.
и на Е.П. С., че последната е починала през 1995г. към който момент е била
разведена и е оставила за наследници по закон децата си Б.С. и М.С.. Същевременно
от приета молба - декларация от 16.11.2000г. се установява че е един от съсобствениците на имота – Б.С., след
възникване на съсобствеността е поискал от ищеца да открие партида на негово
име за целия имот, защото той и семейството му ще го ползват. Установява се от
приети по делото изравнителни сметки, че ищецът е открил партида за имота на
името на Б.С.. При така установеното съдът приема, че потребител на топлинна енергия
в имота е само Б.С. и правилно СРС е приел, че отговорността на М.С. не може да
се ангажира от ищеца за заплащане на потребената енергия, за възнаграждение за дялово разпределение и
лихва за за забава на плащането им.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
решението на районния съд в частта по
исковете срещу М.С. е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от исковете
при съобразяване на обстоятелството, че двамата ответници са представлявани от
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК.
Разноски за делото пред СГС следва да се присъдят на
въззиваемия М.С., но тя не е направила такива по делото и не й се следва
присъждането на разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете Б.С., следва да
бъде осъден да заплати на въззивника-ищец разноски за производство пред СГС в
размер на 22,79лв. за държавна такса
и 177,74лв. за разноски за особен
представител, както и 91,15лв.
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78 от ГПК.
За производство пред СРС ответника по исковете следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от още 427,31лв. за държавна такса, за възнаграждение да особен
представител, за възнаграждение за вещо лице и за възнаграждение за
юрисконсулт.
На третото лице-помагач разноски не се следват
съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 66248/11.03.2020г. по гр.д. № 61205
по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 166-ти състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените с искова молба вх.№
2020482/04.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
Б.Б.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** и посочен
адрес по делото гр.София, ж.к. „********, ап. 48, с която е поискало от съда на
основание на чл. 79, ал.1 пр. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумите,
както следва: сумата от 551,99лв., (горница над 347,28лв. до 899,27лв),
ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 04.09.2017г. до изплащането й, представляващи ½
от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 48 в гр.София,
ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 153,31лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2014г. до 28.08.2017г. на плащането на
главницата от 511,19лв. и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** и посочен
адрес по делото гр.София, ж.к. „********, ап. ** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумите в размери и на
основание, както следва: на основание на чл.
79, ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149, чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 551,99лв., (петстотин
петдесет и един лева и 0,99лв), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 04.09.2017г. до изплащането й, представляващи ½
от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 48 в гр.София,
ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 153,31лв.,(сто петдесет и три лева и
0,31лв), представляваща лихва за забава
за периода от 15.09.2014г. до 28.08.2017г. на плащането на
главницата от 511,19лв.; на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 718,99лв (седемстотин и осемнадесет
лева и 0,99лв), представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66248/11.03.2020г. по гр.д. № 61205
по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 166-ти състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника – Т.С.”ЕООД, ЕИК********Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.