№ 34
гр.П., 25.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000786 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК .
Същото е започнало по повод изходяща от Ч. И. П., ЕГН **********,
гр.П. частна жалба против постановеното по т. дело № 67/ 2022 г. по описа на
Х. окръжен съд определение № 239 от 18.10.2022 г., с което е прекратено
производството по т.дело № 67/2022 г. по описа на Х. окръжен, поради
недопустимост на предявения от него иск с правно основание чл.74 от ТЗ и Ч.
И. П., ЕГН **********, гр.П. е осъден да заплати на „Т.Г.“ ООД, ЕИК
*********, **** направените по делото разноски в размер на 600 лв.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото в ХОС за
разглеждане на спора по същество.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 15.06.2022 г. в Х. окръжен съд е постъпила искова молба от Ч. И. П.,
ЕГН ********** против „Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, гр.Д..
В обстоятелствената част на същата е споменато, че съгласно обявените
обстоятелства по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, ищецът е
1
съдружник в „Т.Г.“ ООД, ЕИК ********* и притежава 120 дяла от капитала
му.
На 23.05.2022 г. на П. била връчена покана от управителя на дружество
за свикване на ОСС, което щяло да се проведе на 31.05.2022 г. от 14, 00 часа в
седалището на дружеството.
На посочените дата и част неговият пълномощник и този на съдружника
С. П. се явили на посочения в поканата адрес. Там ги посрещнал управителя
на дружеството, който не ги допуснал до участие по причина, че
упълномощителите им не са съдружници в дружеството от 10.04.2022 г. и
нямат право да присъстват на ОСС.
По повод на така изложеното се сочи, че липсвала яснота каква е
причината за изпращане на покана за участие и извършеното впоследствие
недопускане до участие в събранието. По този повод се излагат доводи, че с
недопускането на Ч. П. и С. П. до участие то било проведено
незаконосъобразно в нарушение на императивните разпоредби на ТЗ, което
правело незаконосъобразни и взетите на същото решения.
На тази база е отправено искане за постановяване на решение, с което те
да бъдат отменени.
Ответното дружество е подало отговор, в който е изразило становище за
недопустимост, респ. неоснователност на иска. Във връзка с недопустимостта
се сочи, че ищецът е прекратил членственото си участие в дружеството на
основание чл.125,ал.2 от ТЗ и отправено предизвестие за това е изтекло на
11.04.2022 г.
С отговора е направено искане да се приложи т.дело № 154/2021 г. по
описа на ХОС, в което се съдържали в оригинал доказателствата относно
отправено чрез искова молба предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, дата на
връчването му и изтичане на срока на предизвестието. Представен е също
протокола удостоверяващ провеждане на ОСС, чиито решения се оспорват,
копие от протокол по т. дело № 154/2021 г. на ХОС и копие от решение по
т.дело № 85/2022 г. на ХОС с предмет отказ на длъжностното лице от АВ за
вписване на обстоятелства във връзка със споменатото прекратяване на
членство.
ДИМ не е подаван, което изключва и подаването на отговор на същата.
2
На 06.10.2022 г. по ел. поща на съда е постъпило становище от
ответника по делото. В него отново се поддържа искането за прекратяване на
производството по делото. В подкрепа на същото е пояснено, че считано от
31.08.2022 г. ищецът бил заличен като съдружник в ответното дружество.
Това и факта, че според практиката на ВКС по искове от типа на процесния
ищецът във всеки един момент от делото следвало да има качество на
съдружник правело същия недопустим. В подкрепа на това са цитирани две
определения на ВКС и едно решение на ВКС.
На база изложеното и след справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на
ответника ХОС е постановил определението предмет на обжалване.
В него е посочено, че Ч. И. П. е заличен като съдружник на 31.08.2022 г.
и към настоящия момент няма качеството на такъв. В тази връзка е споменато,
че качеството съдружник следва да е налице във всеки един момент от
развитието на процеса, като изгубването му има за последица отпадане на
правния интерес от предявяване на иска по чл.74 от ТЗ.
На тази база е направен извод, че ищецът вече не е надлежна страна и
предявеният от него иск е недопустим.
В тази връзка е постановено прекратяване на производството по делото
и осъждане на ищеца да заплати направените от ответника разноски.
Той от своя страна недоволен от определението е подал жалбата станала
причина за започване на настоящето производство.
В същата се излагат доводи, че изложените в исковата молба пороци на
оспорваните решения на ОСС били такива, които правели същите нищожни, а
не незаконосъобразни. Сочи се, че при нищожността било ирелевантно
обстоятелството дали ищецът е съдружник или не, т.е. и трети на
дружеството лица можели да оспорват решенията, които засягат техни права
и интереси.
На тази база е направено заключение, че предявеният иск не бил такъв
по чл.74 от ТЗ и мотивите за прекратяването му били неправилни.
В тази връзка следва да се посочи, че от описаното по- горе съдържание
на исковата молба е безспорно, че ищецът е предявил искова молба за
ОТМЯНА на решения на ОСС в качеството си на съдружник. Това при
условие, че не се говори за установяване нищожността на същите, а за отмяна
3
води и до логичен извод, че предявеният иск е такъв по чл. 74 от ТЗ. От друга
страна нито едно от изложените обстоятелства дали основание да се отправи
искане за отмяна на решенията не са такива, които според разпоредбите на ТЗ
и приетото в ТР №1/2022 г. на ОСГК на ВКС прави същите нищожни.
В чл. 74 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че всеки
съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание,
когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
В чл. 74 , ал. 2 от ТЗ е споменато, че искът се предявява в 14-дневен
срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил
редовно поканен, а в останалите случаи в 14-дневен срок от узнаването, но не
по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
От посоченото по- горе съдържание на разпоредбата на чл. 74 от ТЗ
следва извод, че допустимостта на иска по този член е обусловена от това
дали изхожда от съдружник в дружеството и то към момента на провеждане
на събранието и дали е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. В тази връзка за
яснота на жалбоподателя следва да се посочи, че цитираната от него практика
на ВКС в становището му пред ХОС касае искове по чл. 155, т.1 от ТЗ, т.е.
различни от процесния.
В случая от представените по делото доказателства, а и вписаните и
обявени обстоятелства по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ е
безспорно, че Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П. в качеството си на съдружник в
ответното дружество е отправил с оглед предвидената в чл. 125, ал.2 от ТЗ
възможност писмено предизвестие за прекратяване на участието си в
дружеството. То е връчено на управителя на същото на 10.01.2022 г., което
води до логичен извод, че прекратяването е станало факт на 10.04.2022 г. Това
сочи, че от този момент Ч. П. вече не е съдружник в дружеството и логично
няма право да участва в ОСС на същото, респективно да обжалва взетите
решения.
Това прави исковата му претенция недопустима , какъвто е и крайният
извод на ХОС и определението му следва да се потвърди.
Водим от това съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 67/ 2022 г. по описа на
Х. окръжен съд определение № 239 от 18.10.2022 г., с което е прекратено
производството по т.дело № 67/2022 г. по описа на Х. окръжен, поради
недопустимост на предявения от Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П. иск с правно
основание чл.74 от ТЗ и той е осъден да заплати на „Т.Г.“ ООД, ЕИК
*********, **** направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5