№ 7568
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110161851 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
По искането по чл.190 ГПК съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание след становище на ответника, оспорва ли обстоятелството във връзка, с
което е направено искането.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 16860/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищците за задължаване на ответника по
чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2025г.
от 13:15 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Съдът е сезиран с предявени от П. С. С. и С. Л. С. срещу „България Еър“ АД
1
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, чл. 22,
пар. 2 вр л.24, пар. 1 от Монреалската конвенция и ревизираните лимити на
отговорност от 28.12.2019г. на Международната организация за гражданска авиация
/ИКАО/, да се признае за установено, че „България Еър“ АД дължи на ищците
следните суми: сумата от 3 153,32 евро /по 1 576,66 евро за всеки от тях/,
представляваща главница за обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет
FB444 от София до Барселона на 02.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от
21.03.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 16860/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищците П. С. С. и С. Л. С. твърдят, че на 02.09.2023г. пътували със самолетен
полет на ответното дружество по дестинация гр. София - гр. Барселона. Полетът бил
№ FB477, като ищците предали на превозвача за въздушен превоз 1 бр. куфар, 12 кг. на
името на С. С.. Посочват, че при кацане в гр. Барселона е установено, че багажът
липсва. Още на летището в Барселона уведомили летищните власти и попълнили
доклад за нередност във връзка с липсващия багаж. На същата дата – 02.09.2023г. П. С.
пуснала по е-майл на превозвача жалба по случая. Поддържат, че в рамките
законоустановения 21 дневен срок – на 08.09.2023г. ищците подали жалба през
официалния сайт на превозвача, в който описали съдържанието на багажа, както и че
същият не е върнат. Допълват, че на 08.12.2023г. ответникът им отговорил, че имат
право на обезщетение в размер на 360 лева, съгласно чл.15.4.4 „Общи условия за
превоз на „България ЕР“ – Превозвачът изплаща обезщетения за загубен багаж или
унищожен чекиран багаж въз основа на твърда ставка за единица тегло /кг./,
независимо от съдържанието на самия багаж“. Оспорват размера на твърдяната от
ответника твърда ставка – 30 лева. Позовават се на нищожност на разпоредбата.
Считат изплатената от ответника сума в размер на 360 лева за незначителна в
сравнение със стресът и причиненото им неудобство. Излагат съображения, че
приложимост намира уредбата на чл. 22, пар. 2, вр. чл. 24, пар. 1 от Монреалската
конвенция и ревизираните лимити на отговорност от 28.12.2019г. на Международната
организация за гражданска авиация /ИКАО/, съответно претендират обезщетение за
загубения багаж за сумата 1576,66 евро за всеки пътник. Претендират сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„България Еър“ АД, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че след обработване на подадената обща жалба е определил и изплатил на
04.04.2024г. обезщетение в размер на 360 лева, съгласно ОУ и в съответствие с чл. 76
от Закона за гражданското въздухоплаване. Заявява, че превозвачът предоставя на
пътниците възможност за ангажиране на по-висок праг на отговорност за чекиран
багаж с попълване на декларация за обявена стойност на багажа, какъвто настоящият
случай не е. Позовава се на разпоредбата на чл. 8.3.4, съгласно която превозвачът не
носи отговорност за вещи на висока стойност, които е следвало да бъдат в личния
багаж на пътника. Навежда доводи, че предвидените лимити на отговорност съгласно
Монреалската конвенция представляват горна граница, като превозвачът дължи
обезщетение за доказаните реално вреди, като такива не са представени от страна на
ищците в хода на рекламационното производство. Моли за отхвърлянето на исковете.
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1. валидно възникнало правоотношение, породено от
договор за международен въздушен превоз, по силата на което за ответника е
възникнало задължение да превози ищеца и неговия багаж до посочената в исковата
2
молба дестинация; 2. настъпването на щета, изразяваща се в изгубването багажа на
ищеца; 3. настъпването на щетата през времето, в което багажът е бил под надзора на
ответника; 4. своевременно уведомяване на превозвача, чрез писмена жалба в
установените в Конвенцията срокове. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
горните обстоятелства.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: че на
02.09.2023г. между страните е сключен договор за въздушен превоз FB444 с
дестинация от София до Барселона, изгубване на багажа на ищците, за което
ответникът е своевременно уведомен, както и плащането извънсъдебно на сумата 360
лева на 04.04.2024г. по предявената претенция.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, на ищеца –
и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по
доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Oпределението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3