ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1228
Бургас,
16.05.2023 г.
Административният съд - Бургас - XXII-ри
състав, в закрито заседание на шестнадесети май
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ЯНА КОЛЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно
дело № 2004 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Д.А.
против Заповед № 2366 от 24.08.2021г., издадена от Зам. кмет „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.
Жалбоподателят оспорва заповедта, като посочва, че в
качеството си на заинтересовано лице не е надлежно уведомен, поради което е
нарушен чл.26 от АПК. Искането е за отмяната на оспорения административен акт.
Жалбата е оставена без движение с указания жалбоподателят
да обоснове правния си интерес и да представи титулите за собственост в цялост.
С допълнителна молба са изпълнени указанията, като жалбоподателят обосновава
качеството си на заинтересовано лице на основание чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Позовава се на разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗУТ, съгласно която свързано
ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено
съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и иска оспорената заповед да бъде отменена. Ангажира доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Зам. кмет „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Бургас, представя административната преписка по
издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си,
оспорва жалбата. Ангажира доказателства.
Заинтересованите лица И.Х.Н. и Ц.Л.С. редовно
уведомени не се явяват. Представляват се от адв. О., която в подробно писмено
становище счита, че жалбата е недопустима за разглеждане, а по същество и
неоснователна. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят е собственик на магазин на партерен етаж, ведно със складово
помещение, находящ се в УПИ-ІІІ, пл.№ 232, кв.18 по плана на гр. Бургас, видно
от нотариален акт №230, т.ІІ, рег.№ 1497 по дело № 200 от 20.05.2005г. и на
апартамент на първи жилищен етаж, ведно с избено помещение, находящ се в същата
сграда и урегулиран поземлен имот, видно от от нотариален акт №229, т.ІІ, рег.№
1496 по дело № 199 от 20.05.2005г. (лист 107 и 108).Самостоятелните обекти се
намират в сградата, представляваща основно застрояване в УПИ-ІІІ-232 по плана
на гр. Бургас.
Заинтересованите лица са собственици на УПИ-231, кв.18 по плана на к-с
„Лазур“, видно от представените по делото нотариален акт №139, т.ІV, рег.№ 13621 по дело № 474/2018г., нотариален акт
№140, т.ІV, рег.№ 13622, по дело № 475/2018г., нотариален акт №141, т.ІV, рег.№
13623, по дело № 476/2018г., Договор за покупко-продажба на недвижим имот
частна общинска собственост от 28.08.2020г., вписан в Служба по вписванията под
Акт №152, т.31, рег.№ 10201/11.09.2020г.
По делото е приложена Заповед № 1102/ 29.08.1990г. на Зам.председателя на
ИК при Община Бургас/л.152, 153/, с която е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ,
според което от част от парцел І са образувани нови парцели ІІ,ІІІ,ІV,V,VІ,VІІ
в кв.18, по плана на к-с „Лазур“, гр.Бургас, като отреждането се променя от
„ЕСПУ и ОДЗ“ за индивидуално жилищно строителство. Предвидено е свързано
застрояване на едноетажния магазин със съседния УПИ ІІІ и височина на основното
застрояване Г+3 етажа, което е отразено в графичната част на плана.
С оспорената Заповед №2366/24.08.2021г. на зам.кмет на Община Бургас е
допуснато изменение на ПУП-ПЗ на УПИ ІІ-231, в кв.18, по плана на жк Лазур,
гр.Бургас, с идентификатор 07079.607.207 по КККР на гр.Бургас, се запазва
предвиденото свързано допълващо застрояване с височина до 3,60м, по граница с
УПИ ІІІ, при покриване на съществуващия калканен зид на сграда с идентификатор
07079.607.208.2 по КККР на гр.Бургас и се предвижда ново основно застрояване с
височина от 9,30м. до 12м., разположено на нормативни отстояния от странични
регулационни линии, съгласно чл.31 от ЗУТ, с показатели за застрояване в
съответствие с ОУП на устройствена зона 4-плътност до 80%, Кинт до 3.0,
Озеленяване мин.20%, паркиране и гариране в границите на УПИ с осигуряване на
транспортен достъп до ул.Калофер, без да се засяга пешеходната алея, описана в
матрица и таблица. Тези изменения са отразени и в обяснителна записка /л.75/ по
отношение на изменението на плана.
По делото е назначена и приета съдебно- техническа експертиза, съгласно
която свързаното застрояване касае допълващото застрояване и е предвидено с
ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 1102/29.08.1990г., с последващия план, предмет на
настоящото дело, е запазано предвиждането за допълващо застрояване, поради
изпълненото допълващо застрояване в УПИ-ІІІ, където жалбоподателят притежава
самостоятелни обекти, запазено е отреждането на УПИ-ІІ „за жилищно строителство“,
не се допускат намалени разстояния до общата регулационна линия. По отношение
на предвиденото застрояване с височина 9,90м.-12м., предвидено е стъпаловидно
изграждане на сградата, като първото стъпало на сградата е 9,90м. и по силата
на чл.31, ал.2, т.1 от ЗУТ отстоянието следва да е 1/3 в зависимост от
височината на сградата, т.е. 3,30м., което било спазено. Посочва, че
устройствените показатели съответстват на ОУП.
Съдът счита, че подадената
жалба е недопустима поради следните съображения:
На първо място следва да се прецени дали жалбоподателят е активно процесуално
легитимиран да оспори процесния индивидуален административен акт или не, в
качеството си на носител на вещни права по отношение на имот, съседен на имота,
за който е одобрен ПУП, което представлява абсолютна положителна
процесуална предпоставка. За да е налице правен интерес за
жалбоподателя следва да се засяга правната му сфера, а не други чужди права, като правният
интерес трябва да е личен
и пряк.
Съгласно разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ
заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени
планове /ПУП/ и на техните изменения, са собствениците и носителите на
ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото
въвеждане-данните от кадастралния регистър, както и лицата, на които е
предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. В разпоредбата на чл. 131, ал.2 от ЗУТ е дадена изрична регламентация на хипотезите, при които лицата се считат
заинтересовани и в аспекта на всяка една следва да бъде преценен и правния интерес от оспорването за
жалбоподателя.
По настоящото дело е безспорно, че жалбоподателят не е собственик или носител на
вещни права върху имота, засегнат от одобрения ПУП. Видно от изложената фактическа обстановка, имотът, собственост на
жалбоподателя е съседен, т.е. не е предмет на визата и в този смисъл правният интерес не може да произтече
от нормата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ.
На следващо място от събраните по делото доказателства
съдът противно на застъпеното в жалбата в случая не може да се обоснове правен
интерес и от разпоредбата на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, която съгласно действащата редакция (обн.ДВ, бр. 101 от 2015 г., бр.
16 от 2021 г.) има следното съдържание: „ съседните имоти, когато с подробния
устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти,
включени в обхвата на плана;“, т.е. заинтересовани са само
лицата, засегнати чрез предвиждане на ново свързано застрояване.
От съдържанието на Заповедта, с която е одобрен ПУП-ПЗ на УПИ ІІ-231, в кв.18, по плана на жк
Лазур, гр.Бургас, се
установява че се запазва
предвиденото свързано допълващо застрояване с височина до 3,60м, по граница с
УПИ ІІІ, при покриване на съществуващия калканен зид на сграда. Свързаното допълващо застрояване не е новопредвидено, а е запазено от
предходния одобрен ПУП –ПЗ със Заповед № 1102/ 29.08.1990г.
С оспорената заповед се предвижда ново основно застрояване с височина от
9,30м. до 12м., разположено на нормативни отстояния от странични регулационни
линии, съгласно чл.31 от ЗУТ, с показатели за застрояване в съответствие с ОУП
на устройствена зона 4-плътност до 80%, Кинт до 3.0, Озеленяване мин.20%,
паркиране и гариране в границите на УПИ с осигуряване на транспортен достъп до
ул.Калофер, без да се засяга пешеходната алея, описана в матрица и таблица.
Предвидено е увеличаване на височината на предвиденото застрояване и ново
основно застрояване с височина от 9,0м. до 12м., но промяната в характера на застрояване не е сред посочените хипотези в чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ след посоченото
изменение.
По посочените съображения съдът счита, че с оспорената Заповед не се
променя определеното с предходна заповед свързано застрояване, поради което оспорващият не е заинтересовано лице и
по смисъла на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, както неправилно се поддържа от същия.
На следващо място не се установява да се
допускат намаления отстояния, за да е налице хипотезата на чл. 131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Видно от графичната част на плана за застрояване /л.77/ и заключението на
съдебно-техническата експертиза новото застроително петно е изнесено на
северозападната и югоизточната улична регулационна линия, като е предвидена
височина на две стъпала, първото стъпало е с височина 9,90м. и отстояние до
регулационната линия с УПИ ІІІ-232-3,30м., а второто е с височина 12м. и
отстояние -4м. При тези фактически установявания предвиденото застрояване
спрямо УПИ ІІІ-232 съответства на разпоредбата на нормативите посочени в чл.31,
ал.2, т.1 от ЗУТ, а именно при средно и високо жилищно застрояване нормативите
за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната граница
на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата;
С оспорения ПУП не се променя предназначението
на УПИ ІІ-231, който е за индивидуално жилищно строителство, т.е. правен интерес не може
да се черпи и от правната норма на чл. 131, ал.2, т.4 от ЗУТ.
УПИ ІІІ-232 не попада в сервитут, в
защитена територия за опазване на културното наследство или в забрана,
охранителна или защитна зона, вкл. такава за обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или специфични правила и
нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на
поземления имот, а и дори да бе обратното това само по себе си не може да
обоснове правен интерес от оспорването за конкретния жалбоподател, т.е.
неприложима е и хипотезата на чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ. От изложеното се налага извода, че оспорващият не е сред лимитативно изброените
заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, поради което не е налице правен интерес от оспорването на процесния
индивидуален административен акт. Правен интерес
би бил налице, ако с изменението на ПУП са променени начина на застрояването и
правилата и нормативите за устройствената зона, намалени отстояния, променено
предназначение на имота, ограничения в режима на застрояване и ползване, а не
когато е променена височината и разположението на основното застрояване.
По изложените
съображения, Съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва
правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т.4 от АПК
следва да бъде оставане без разглеждане, а производството по делото -
прекратено.
Заинтересованите в настоящото
производство страни са отправили надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което предвид изхода на делото на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените разноски, а
именно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 625лв. и 100лв. –внесен
депозит по изготвената съдебно-техническа експертиза.
Искане за разноски от ответната страна не е постъпило.
С оглед изложеното и на основание чл. 159, т.4 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ насроченото открито съдебно заседание за 20.06.2023г. от 13,30ч.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Д.А. против Заповед № 2366 от
24.08.2021г., издадена от Зам. кмет „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2004/2022 г. по описа на
Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Г.Д.А. да заплати на И.Х.Н. и Ц.Л.С. сумата от 725
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховния административен съд на Република България.
|
Съдия: |
|