ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46987
гр. София, 12.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110126858 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх.№ *************** иска изменение на решението в частта за
разноските, като се редуцира присъденото възнаграждението в полза на адв. **** от 480
лева.
Постъпил е отговор адв. ****, в който искането за изменение се определя като
неоснователно.
Съдът намира искането на молителя за неоснователно. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на Б. А. С, ЕГН: **********, с адрес:
************** съдебен адрес: *************** чрез Еднолично адвокатско дружество
*********** **** срещу „********“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
******* (*******), *****, с която се иска-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума платена без основание в размер на 935 лева.
Съдът е уважил иска.
Съдът е приел, че съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат
възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – държавна такса в размер
на 50 лева. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер от 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба
№ 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
1
По доводите на страните съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022
г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 480 лева е разумно,
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните
обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално
извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата
молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки при признание на иска от
страна на ответника.
Действително с Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че
същата не е обвързваща националния съд, а наредбата може да служи само за ориентир за
добри практики. В процесния случай с оглед цената на иска и предмета на спора съдът
намира, че определеното възнаграждение по миниума на л. 7, ал. 2, т 1 от необвързващата
съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа е адекватно за случая. Така съдът
намира, че съобразно посочените принципи на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар не подлежи на корекция.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ *************** за изменение на Решение
№ 17582/01.10.2025 г. по гражданско дело №26858/ 2025 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3