Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../14.05.2021г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на втори ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вероника Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12464
по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Г.Д.Т. ***, с която са предявени
искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 и чл.86 от ЗЗД, срещу „У.Б.“ АД, ЕИК ********,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 059,06 евро,
представляваща служебно събраната от банката от разплащателната сметка на ищеца
недължима сума за лихва по Договор за банков кредит № 138/12.03.2008г. за
периода от 01.05.2017г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019г., до
окончателното й изплащане, сумата от 1748,83 евро, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ 3420,41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.06.2017г. до 20.09.2019г.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е сключил договор за банков кредит №
138/12.03.2008г. с „У.Б.“ АД с цел закупуване на две жилища в гр. София, със
срок на погасяване 15.03.2032г. При подписване на договора, страните са се
договорили годишния лихвен процент/ГЛП/ да се формира от базовия лихвен
процент/БЛП/ за съответния период плюс надбавка, посочени в т.4 от договора. За
БЛП на банката по договора е определен 1-месечния EURIBOR, а надбавката е от 2,2%. Съгласно
договора, променливата стойност в ГЛП е БЛП, който към датата на сключване на
договора за кредит е приравнен на 1-месечния EURIBOR. Съобразно т.11.1. и т.11.1.1. от
договора БЛП подлежи на периодично актуализиране от Управителния съвет/УС/ на
банката, но актуализацията става, като се отчита промяната в лихвения индекс –
в случая 1-месечния EURIBOR. Действащите към този момент Условия за кредити на
физически лица – ипотечни кедити и по конкретно чл.10.3 от тях дефинират какво
представлява БЛП и как се формира той, като за кредити в евро за БЛП се прилага
утвърдения от УС на банката лихвен процент - 1-месечния EURIBOR, равен на
индекса, закръглен до третия десетичен знак. Твърди се, че в противоречие с
тези условия и с договора за кредит Банката променила едностранно условията за
формиране на БЛП по договора за кредит, без да е променяла стойността на
договорения лихвен индекс - 1-месечния EURIBOR, като е променила формулата, по
която се определя БЛП. Поддържа се, че считано от месец декември 2008г. банката
формира БЛП, като към 1-месечния EURIBOR прибавя съвсем нова компонента –
т.нар. „премия“, която се променя всеки месец, като никъде в договора или в
общите условия на банката не е записано, че БЛП по кредити в лева ще се формира
като сума от 1-месечния EURIBOR и премия Твърди се, че тези
действия на ответника са в противоречие с т.6 на решение на УС, обективирано в
Протокол № 38/14.10.2008г. и Протокол № 9/26.02.2009г./т.1 от същия/, съгласно
които в случай, че банката определи други условия за формиране на БЛП по
договорите за кредит, следва да уведоми клиентите и тези промени се прилагат
само след проведени с кредитополучателите преговори и постигнато съгласие.
Ищецът твърди, че не се е съгласявал с тази едностранна промяна и се е
противопоставял на така определения едностранно нов ГЛП. Поради несъгласието му
с едностранните действия на банката завел дела срещу нея за периоди, различни
от исковия период, подробно описани в исковата молба, като исковете му били
уважени. Въпреки влезлите в сила решения по гр.дело № 2271/2011г. на САС, 7
състав, недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 169/2012г.
на ВКС, I т.о., по
гр.дело № 17143/2013г. на СРС, 28 състав и гр.дело № 28537/2013г. на СРС, 28
състав, по гр.дело № 5999/2017г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с
определение по гр.дело № 2498/2018г. на ВКС, I т.о., и решението по гр.дело №
3622/2017г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение
по гр.дело № 1436/2018г. по описа на ВКС, банката продължила да не изпълнява
клаузите на договора за банков кредит и за исковия период - от 01.05.2017г. до
31.07.2019г., отново неоснователно му удържала суми, несъответстващи на
договореното между страните. Ищецът, излагайки съображения, идентични с
мотивите на представените от него съдебни решения във връзка със същия договор
за кредит, поддържа, че отношенията между него и банката относно дължимата
възнаградителна лихва следва да се уреждат съобразно първоначалното съгласие,
постигнато в клаузата на т.4 от Договора за банков кредит. Твърди се, че
ответникът събира неоснователно ежемесечно по-голям размер на лихвата от тази,
която е дължима по договора, подробно описани в исковата молба по месеци за
целия период. Поддържа се от ищеца, че е недопустимо прибавянето на друга
допълнителна компонента, без същата да е уговорена в договора, както и че
ищецът, като потребител, е поставен в неравноправно положение по смисъла на
чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП. Извършеното с Решение на УС на банката по т.1
от Протокол № 38/14.10.2008г. „подновяване“ на Общите условия не го обвързва,
тъй като банката е изменила едностранно съдържанието на договорното правоотношение,
включвайки трети компонент, което противоречи на свободата на договаряне и
автономията на волята по аргумент от чл.8 и чл.9 от ЗЗД. Прави се искане за
уважаване на предявените искове, като се претендира присъждане на лихва за
забавено плащане на всяка една от сумите, удържани неправомерно, като се сочи,
че общия размер на натрупаната лихва за периода от 15.06.2017г. до 20.09.2019г.
е 1748,83 евро с левова равностойност 3420,41лв. Ищецът е направил искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба и допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, в които е оспорил предявените искове, като неоснователни. Твърди,
че по т.4 от договора страните са се споразумели за начина на образуване на
лихвения процент по договора – лихвата е формирана от два компонента – БЛП и
надбавка, като е посочен ГЛП по кредита, а именно – 6.40%, който
ответникът не е надвишавал при събиране на суми от банковата сметка на ищеца. Поддържа
се от ответника, че съобразно т.10.3 от Условия по кредити на физически лица –
ипотечни кредити стойността на БЛП се утвърждава от компетентния орган за
вземане на това решение – УС на банката, като никъде в текста на посочената разпоредба
не е посочено, че БЛП е самостоятелен, еднокомпонентен индекс, като БЛП се
формира и утвърждава от банката и ответното дружество преценява какви елементи
да включи в състава му, а с Протокол № 38/14.10.2008г. УС на банката е
определил начина на формиране на цената на всеки банков кредит. Твърди се, че решенията,
обективирани в горепосочения протокол, съответстват на т.11.1.1 от Условията и
че с получаването им от ищеца страните по договора за кредит са се споразумели
и относно начина на техническо извършване на посочената промяна, като в
т.11.1.4. изр.2 от Условията страните са постигнали съгласие относно датата на
влизане в сила на промените в БЛП, начина на влизане в сила на измененията на
БЛП, а не за добавяне на нови елементи в състава му. Възразява се срещу
твърденията на ищеца, че са налице неравноправни клаузи в договора. Прави се
искане за отхвърляне на предявените искове и се претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид твърденията на страните и след запознаване с представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:
Между
страните не се спори и от доказателствата по делото се установява, че между тях
съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от Договор
за банков кредит № 138/12.03.2008г., обезпечен с ипотека. По силата на същия
банката е отпуснала на ищеца кредит в размер на 300 000 евро за покупка на две
жилища в гр. София, като кредитополучателят се задължил при условията на
договора да усвои и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и
комисионни, в сроковете за погасяване по т. 7, в съответствие с установеното в
договора и Условията по кредити на физически лица - ипотечни кредити на
банката, с които кредитополучателят е бил запознат и е заявил, че приема в
редакцията им към всеки един момент от действието на договора. В т. 4 от
договора е посочено, че годишният лихвен процент/ГЛП/ за съответния период на
олихвяване е равен на базисен лихвен процент/БЛП/ по т. 10.3. и 10.4. от
Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т. 11.1.1. при
подписване на настоящия договор, и надбавка. С т. 4.1.б от договора страните се
съгласили, че периодът на лихвения план е от 12.03.2008г. до 15.03.2032г.,
базисният лихвен процент е в размер на 1 М Euribor, надбавката е 2.20% пункта и
годишният лихвен процент е определен на 6.40%. Неразделна част от договора,
съгласно т. 9А.1 съставлява погасителния план, какъвто не е представен по
делото.
В т.
11.1. от раздел II от договора, наименован Условия за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №
138/12.03.2008г., е предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора
лихви, изчислявани при годишна база – 365/360 дни – за кредити, издължавани
чрез намаляващи погасителни вноски, и 360/360 дни - за кредити, издължавани
чрез анюитетни погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се
олихвява с ГЛП, формиран от БЛП плюс надбавка, определени в размер по т. 4 за
съответния период на олихвяване. Според т. 11.1.1, приложимият към съответния
период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент/БЛП/
за различните валути се определя от Управителния съвет/УС/ на банката или
оторизиран от него орган и/или лица. Кредиторът
уведомява кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния
период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на
интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от
кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата.
Съгласно
т. 11.1.2., с промяната на действащия към съответния период на олихвяване БЛП лихвените
условия по раздел I, т. 4.1. до 4.5. от договора се считат автоматично
променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за
страните по договора, като кредиторът уведомява кредитополучателя за
настъпилите изменения.
В т.
11.1.3. е предвидено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви
всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане
на съответната анюитетна вноска/ ГЛП по кредита за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1.а и не се променя, освен когато
пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един
пункт. В същата клауза е посочено, че кредитополучателят дава съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по
лихвения план по т. 4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно
размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен
процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на
сключване на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда
на настоящата точка.
В
т.11.1.4. е предвидено, че при кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни
вноски /равни погасителни вноски за главницата/, ГЛП по кредита за съответния
лихвен период от лихвения план се определя в размера на БЛП, действащ и прилаган
от банката за периода на олихвяването, увеличен с надбавката за редовен дълг,
установена в р. І, т.4.1.б, валидна за съответния договорен период по лихвения
план. При промяна на БЛП и считано от датата на влизането й в сила, съгласно
установеното в т.10.3 от Условията на „У.Б.“ АД по кредитите на физически лица,
ГЛП по кредита ще се счита за автоматично променен в съответствие с приетите
изменения при запазване размера на договорената надбавка за лихвения период по
лихвения план.
От
Протокол № 38/14.10.2008г. от заседание на УС на „У.Б.”АД, се установява, че е
прието решение, отнасящо се до БЛП. Съгласно него, цената на банковия кредит се
определя като сбор от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договорен лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/
или друг договорен индекс и премия, определяна по размера от ГОД от нула базови
пункта до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните
пазари, към който БЛП се прибавя фиксираната договорна надбавка, отчитаща
оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита,
обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на
кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. За БЛП за съответния
период се прилагат: при кредити в чуждестранна валута – съответните БЛП
едноседмичен/едномесечен/тримесечен/шестмесечен EURIBOR, LIBOR, прилагани на международните кредитни
пазари за определения от банката срок, плюс премия, установена от ГОД или
овластено от него лице.
Съгласно
действащите към момента на сключване на договора Условия по кредити на
физически лица - ипотечни кредити, представени от ответника, по т.10.1 от
същите, конкретния размер на дължимите лихви и комисионни се определя и
издължава в размера, съгласно и при условията, установени в договора за кредит
и приложимите от банката към датата на начисляването и изискуемостта им лихвени
условия и Тарифа за таксите и комисионните. Според т.10.2 дължимите лихви се
начисляват на база на приложимия за съответния период на олихвяване БЛП и
установената в договора за кредит надбавка, определени в зависимост от
стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока на кредита,
обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя
и произтичащия от нея кредитен риск. Видно от т.10.3 вр. т.10.3.2, за БЛП за
съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от УС на Банката лихвен
процент за кредити в съответната валута, като за кредити в евро - едномесечен EURIBOR - равен на индекса, закръглен до третия
десетичен знак, публикуван на страницата на „EURIBOR=“
на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време
два работни дни преди първия работен ден на месеца до деня, предхождащ
следващия месец включително. Според т.10.4 посочените в т.10.3 от Условията
базисни лихвени проценти са приложими при ипотечни кредити. Съгласно т.21 от
Условията същите са имплицитно присъща и неразделна част от всеки един сключен
от „У.Б.“ АД договор за кредит с физически лица и измененията към него, и се
разглеждат в тяхната цялост като единен документ, а според т.22 в случаите,
когато в договора е установено нещо различно от уреденото с настоящите условия
се прилагат клаузите на съответния договор.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че дължимият от ищеца размер на лихвата по
договора му за банков кредит за периода 01.05.2017г. – 31.07.2019г., съобразно
уговореното в т.4 от договора за банков кредит, а именно 1 М EURIBOR и надбавка 2.2% върху сумата, без да се отчита влиянието на 4% премия, е в размер на 6394,04 евро.
Размерът
на удържаната сума за лихви по договора за този период е в размер на
20 190,37 евро.
От
данните в таблица 2 е видно, че банката е определила размера на лихвата като
равен на базисен лихвен процент/БЛП/ плюс надбавка от 2.2%. От своя страна БЛП е определен като сбор на стойността на
индекс 1 М EURIBOR и константна величина в размер на 4%, т.е. размера на лихвата се състои от три компонента.
Размерът
на мораторната лихва върху главницата до датата на завеждане на иска, изчислена
на базата на законната лихва, е в размер на 3356,78 лв.
През
исковия период компонентът „Премия“ е бил съставна част от БЛП. Същият не е елемент,
участващ самостоятелно като трети елемент в образуването на лихвения процент по
договора за кредит на ищеца.
През
исковия период ищецът не е заплащал лихва по Договор за банков кредит №
138/12.03.2008г. в размер по-голям от договорения в т.4 размер на ГЛП, а именно
6.4%.
Съдът,
като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
За да бъде уважен иска по чл.55 ал.1 пр. от ЗЗД, следва да се
установи, че е налице имуществено разместване в патримониумите на страните, при
което ответникът се е обогатил с това, с което ищецът е обеднял, както и че
липсва основание за получаването му от ответника.
Спорните по делото въпроси са дали за ответника «У.Б. АД съществува правно
основание да получи за исковия период парична сума
за договорна лихва при включване на компонента „премия” от 4% в структурата на БЛП и дали за кредитополучателя
е възникнало валидно договорно задължение за процесния период – от 01.05.2017г. до 31.07.2019г., да заплаща по-висок размер на договорна лихва вследствие на едностранното повишаване
от страна на банката на уговорената лихва.
Съобразно
уговореното между страните в сключения между тях Договор за банков кредит №
138/12.03.2008г., кредитополучателят се е задължил да върне получения от
банката кредит чрез намаляващи погасителни вноски /равни погасителни вноски за
главницата/.
Съгласно
т.4 от договора, уговореният от страните променлив компонент на ГЛП – БЛП, е в
размер на едномесечния Euribor,
а обстоятелството, че съгласно р.
ІІ, т. 11.1.1 от договора промяната става с решение на компетентния орган на
банката, какъвто е УС на „У.Б.“ АД, не променя този извод, нито може да
обуслови извод за уговорено право на банката да определя БЛП в размер, различен
от избрания пазарен индекс.
С
договора не е предвиден друг компонент, формиращ БЛП, в случая - т.нар. премия,
въведена с ОУ в сила от 01.12.2008г., а съгласно чл.298 ал.3 от ТЗ при
противоречие между уговореното от страните и общите условия има сила
уговореното. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че получените от банката суми за договорна лихва за исковия период е дадена
на договорно основание, както и че няма надплатени такива над уговорените в
погасителния план и над сумите за лихва при ГЛП към датата на подписване на
договора.
С ОУ, приети след сключване на договора, банката
не би могла да го измени едностранно, прибавяйки нов компонент в БЛП, уговорен
като съответния пазарен индекс. Същевременно с това, при тълкуване на волята на страните,
обективирана в отделните клаузи на сключения между тях договор за банков
кредит, съдът приема, че банката има право да промени само договорения лихвен
индекс /месечния EURIBOR/ при предвидените за това
конкретни условия /чл.11.1.3 от договора/, но няма право да прибавя нов компонент „премия” в
структурата на БЛП, тъй като по този начин създава изцяло нова формула на
формиране на БЛП, като към предвидените в договора месечния EURIBOR и надбавка от
2.20 % включва и нов компонент „премия”.
По делото липсват доказателства след сключване на договора и за исковия
период страните да са постигнали съгласие за изменение на неговото съдържание
чрез постигане на уговорка за това банката да може едностранно
да увеличава размера на дължимия от кредитополучателя лихвен процент като
включва нов компонент „премия”. В
случая банката едностранно е изменила реда, начина и формулата за изчисляване
на БЛП като е въвела нов компонент „премия”, което противоречи на добрите нрави
и нарушава принципа на равнопоставеност на страните.
Поради това банката не е имала договорно и
законово основание за промяна на ГЛП чрез въвеждане на непредвиден в договора
компонент на БЛП – премия, а заплатените от ищеца въз основа на едностранната
промяна лихви за процесния период в размер на 13 796,33 евро, определени в този размер,
съгласно заключението на вещото лице /разликата между удържаната сума за лихви
по договора – 20 190,37 евро и дължимия размер на лихвата по договора за
кредит – 6394,04 евро/, са платени без основание и подлежат на връщане. В
случая за кредитополучателя не е възникнало валидно договорно задължение за процесния период – от 01.05.2017г. до 31.07.2019г., да заплаща по-висок размер на договорна лихва вследствие на едностранното повишаване
от страна на банката на уговорената лихва чрез включване на нов компонент „премия” в
структурата на БЛП.
При
така установеното от фактическа страна, предявените искове са основателни до
размери, установени по делото, въз основа на неоспореното заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, а именно: искът по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от
13 796,33 евро, представляваща служебно събраната от банката от
разплащателната сметка на ищеца недължима сума за лихва по Договор за банков
кредит № 138/12.03.2008г. за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2019г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.09.2019г., до окончателното й изплащане, като за разликата над
13 796,33 евро до претендирания размер от 14 059,06 евро, искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед частичната основателност на иска по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД, основателен се явява и иска по чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1716,29 евро, с левова равностойност по фиксинга на
БНБ 3356,78лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.06.2017г. до 20.09.2019г., като иска за разликата над посочената по-горе сума
до претендираната от ищеца се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
Предвид частичната основателност на предявените
искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски, а именно сумата от 3029,05лв., съобразно уважената част от исковете и
с оглед представените доказателства за това, че са заплатени от ищеца, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Доколкото исковете се явяват частично
неоснователни, и ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата от 30,95лв., представляваща сторени от
банката разноски по приложен списък и представени доказателства за заплащането
им, като сумата е определена, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, пл.“********, на основание чл.55 ал.1 пр.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, да заплати на Г.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 13 796,33 евро, представляваща служебно събраната
от банката от разплащателната сметка на ищеца недължима сума за лихва по
Договор за банков кредит № 138/12.03.2008г. за периода от 01.05.2017г. до
31.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.09.2019г., до окончателното й изплащане, както
и сумата от 1716,29 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ 3356,78лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2017г. до
20.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД за разликата над 13 796,33 евро до 14 059,06 евро и иска
по чл.86 от ЗЗД за разликата над 1716,29 евро с левова равностойност 3356,78лв.
до 1748,83 евро с левова равностойност 3420лв.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, пл.“********, да заплати на Г.Д.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 3029,05лв., представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., ЕГН **********,***, да заплати
на „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл.“********,
сумата от 30,95лв., представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.