Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Перник, 31.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. участието на прокурор Р.
Р. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 714 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано по искова
молба на Г.М.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Г.Б. ***, против ОДМВР
– Перник. С нея е направено искане да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 400,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по АНД № ***/2019 г. по описа на Районен съд – П., с решението по
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
19-1158-000719/09.04.2019 г., издадено от началник сектор при ОДМВР – П., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда: 15.11.2019 г., до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ищецът обосновава
исковата си претенция с твърдения, че ответникът /чрез оправомощено длъжностно
лице/ е издал спрямо него Наказателно постановление № 19-1158-000719/09.04.2019
г., което е обжалвано по съдебен ред в производството по АНД № ***/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник. В това производство Н. е бил представляван от
адвокат, комуто е заплатил възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин
лева/. Тъй като наказателното постановление е отменено, същият претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди в същия размер, представляващи
платено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред
съдебната инстанция. Според
ищеца вредата е в пряка причинна връзка с издадения срещу него административен
акт, който е отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, ищецът – редовно
призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него адв. Г.Б. ***.
Последният с Молба вх. № 276/27.01.2020 г. заявява, че поддържа исковите претенции
и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Претендира и направените
по настоящото дело съдебни разноски и на основание чл.80 от ГПК прилага списък
на същите.
Ответникът Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи – П., чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт З. В.***, моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в представения
отговор на исковата молба.
Прокуратурата на
Република България, чрез Окръжна прокуратура Перник, представлявана от прокурор
Р. Р., изразява становище, че искът е основателен. Счита, че уговореното в
административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение е завишено,
тъй като случаят не се отличава с фактическа и правна сложност.
Административен съд Перник, след като
обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно
заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че ответникът /чрез оправомощено длъжностно лице/ е издал спрямо ищеца
Наказателно постановление № 19-1158-000719/09.04.2019 г., което след
разглеждането му по съдебен ред в производството по АНД № ***/2019 г. по описа
на Районен съд – П. е отменено като незаконосъобразно.
В съдебното
производство по АНД № ***2019 г. по описа на Районен съд – П.к Г.М.Н. е бил
представляван от адвокат въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019
г., в който е отбелязано, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства: АНД № ***/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № 19-1158-000719/09.04.2019 г., Решение № 516/02.10.2019
г. и
Договор за правна защита и съдействие, сключен между Г.М.Н. и адв. Г.Б. от 22.04.2019
г.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е
именно ответникът по иска ОДМВР – Перник, в качеството й на държавен орган,
издал административен акт, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен
ред.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова
претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателното
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени
вредите /чл.7 от ЗОДОВ/. Деликтната отговорност на държавата/общината не се
презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154,
ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на предявения иск,
а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
-наличие на административен акт, издаден от
длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния
акт;
-вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
-пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
-размер на причинените вреди.
Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът
намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № 19-1158-000719/09.04.2019 г., издадено от началник сектор при
ОДМВР – Перник представлява административен акт. Същият е оспорен по съдебен
ред, за което е образувано АНД № ***/2019 г. по описа на Районен съд - Перник.
С Решение № 516 от 02.10.2019 г. по същото дело /АНД № ***/2019 г./ съдът е
отменил наказателното постановление, с което на жалбоподателя са били наложени
административни наказания: на
основание чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП, за осъществен състав на
административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 24 месеца, и на основание чл.183 ал.1 т.1
от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 10 лв. С оглед на
изложеното, отмененият в съдебното производство административен акт попада в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието
за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е
отменен по „съответния ред“ /обжалване по административен и/или съдебен ред/,
във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между
издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита
е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него
не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна, от
приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от съдействие от 22.04.2019 г.,
а и от материалите по АНД № ***/2019 г. на Районен съд - Перник е видно, че
ищецът е бил представляван от адв. Г.Б. и му е заплатил за това адвокатско
възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. Вписването има характер на
разписка, поради което следва да се приеме, че разходът е направен и доказан.
Респективно, следва, че е налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна
връзка между нея и отменения като незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на Г.М.Н. е доказан не само по
основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и
репарира действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство,
в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен
акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 15.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е направил разноски и в хода на
настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80
от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски
– внесената държавна такса, която видно от Разписка № BG90UBBS80023107226410/15.11.2019 г. е в размер на 10 лв. /десет лева/ и
възнаграждението за един адвокат, което според договора за правна защита и
съдействие от 15.11.2019 г. е 300,00
лв. /триста лева/.
Така мотивиран и на
основание чл.203 от АПК във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на министерство на вътрешните работи - Перник, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Г.М.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен административен акт – Наказателно
постановление № 19-1158-000719/09.04.2019 г., издаден от началник сектор при
ОДМВР – Перник, ведно
със законната лихва за забава върху тази сума от подаване на исковата молба
пред съда - 15.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Г.М.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата
от 310,00 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00
лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 300,00
лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/