М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 719 по описа за 2019 година
на ПРС,
Втори н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив след проведено бързо
производство /БП / № 60/2019г. по описа на 02 РУ на МВР – гр.Пловдив с обвинителен акт е предала на съд Й.П.И. ***,
с ЕГН ********** за това че на 31.01.2019г. в гр.Пловдив, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 2,30 на хиляда, установено по надлежния
ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM 0247, след
като е осъден с влязлo в сила Споразумение № 383/27.09.2011г. по НОХД №
2077/2011г. по описа на РС-Русе, влязло в сила на 27.09.2011г., за деяние по
ал.1 на чл.343б от НК, а именно - че е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред - престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура гр.Пловдив поддържа повдигнатото обвинение и пледира доказаност от
обективна и субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия Й.И. за виновен
и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца и глоба в размер на 1000 лева, както и че не е приложима разпоредбата на
чл.66 от НК по отношение на изпълнението на наказанието лишаване от
свобода. От представителят на РП
гр.Пловдив се направи искане за определяне на подсъдимия И. на наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, както и за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съгласно чл.309, ал.1 от НПК за да
не се укрие и възпрепятстване изпълнение на наказание лишаване от свобода. С оглед изхода на делото представителят на РП
гр.Пловдив поиска от съда да се възложат на подсъдимия И. направените разноски.
Подсъдимият Й.И. се явява и лично участва в
производството по делото. Не се признава за виновен. Дава обяснения за допуснато
нарушение от страна на контролните органи при проверката с използването на
техническото средство за измерване, както и че не е бил запознат с показанията
от него. При последната си дума поиска съдът да бъде обективен спрямо
изложените от защитата доводи.
Адв.Е.Б. – защитник на подсъдимия И.,
оспорва фактите свързани с проверката за
алкохол, както и относно техническата годност на използваното за проверката
средство за измерване Алкотест Дрегер. Представя доводи относно настъпила
реабилитация по отношение осъжданията на подсъдимия И. и за неправилна
квалификация на престъплението предмет на разглеждане по настоящето дело. Моли съда
да признае подсъдимия И. за невиновен и оправдае по обвинението с което е
предаден на съд.
Съдът, като обсъди и прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Times
New Roman намира за установено следното:
Подсъдимият Й.П.И. е роден на *** ***,
б., български гражданин, със средно образование, студент в ****, трудово
ангажиран, осъждан, с ЕГН: **********.
От приетата по делото справка
съдимост на подсъдимия Й.И. / лист 38 лист 39 от досъдебното/ съдът намира като
установено че същия е осъждан два пъти, с влезли в сила съдебни актове както
следва:
1.С определение № 383/27.09.2011г.
по НОХД № 2077/2011г. по описа на РС гр.Русе, в сила от 27.09.2011г. е одобрено
споразумение с което Й.И. е признат за
виновен за извършено на 01.08.2011г. в гр.Русе престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание Пробация при
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години при периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години. На основание чл.343г, вр. чл.343б,
ал.1 от НК на Й.И. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и два месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато
времето през което И. е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред. Наказанието пробация е изтърпяно от 13.10.2011г. до 13.10.2013г.
2.С Присъда № 59/31.03.2015г., по
НОХД № 2350/2015г. по описа на РС гр.Русе, в сила от 30.06.2015г. е признат за
виновен за извършено на 16.03.2014г. в гр.Русе престъпление по чл.325, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК
му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. С Решение №
77/30.06.2015г. по ВНОХД № 283/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Русе е
потвърдена Присъда № 59/31.03.2015г. по НОХД № 2350/2015г. по описа на РС
гр.Русе.
По делото не се представиха от
страните доказателства за постановена непълна съдебна реабилитация по отношение
осъжданията на Й.И..
При така установеното по делото
Съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия И., че по отношение на
неговите две осъждания е настъпила реабилитация поради следните основания:
Предпоставките за настъпването на
пълната реабилитация по силата на закона са две, дадени кумулативно:
1.След изтърпяване на наложеното
наказание или след изтичането на изпитателния срок при условно осъждане или
условно предсрочно освобождаване, осъденият да не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“. Извършването на непредпазливо престъпление или на престъпление от
частен характер не е пречка за пълната реабилитация.
2.Това поведение на осъдения трябва да е
продължило през период от време, равен на давността за погасяване на
изтърпяното наказание, или на това, чието изпълнение е отложено. В чл.88а, ал.2
от НК е предвидено, че този срок не може да бъде по-малък от 10 години в
случаите, когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от 1 година
и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл.66 от НК.
Сроковете започват да текат от
изтърпяването на наложеното наказание, а при условно осъждане - от изтичането
на изпитателния срок. Когато осъждането е за две или повече престъпления, за
реабилитацията по право е необходимо да са изтекли предвидените срокове за
всички осъждания.
Непълна реабилитация по право -
чл.85 от НК и чл.86 от НК настъпва по силата на закона при
наличието на посочените предпоставки без да е необходим нарочен съдебен акт.
Според сега действащата нормативна уредба действието й може да бъде ограничено
само със закон. Нормата на чл.85, ал. 1 НК визира нормативните укази, които се
издаваха от президиума на Народното събрание. Съобразно Конституцията на
Република България укази издава само президентът, но те нямат нормативен
характер. Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от
пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано по чл.86, ал.2 от НК.
Непълната реабилитация е предвидена за лица с по-ниска степен на обществена
опасност, които нямат трайни престъпни навици. Предпоставките за настъпването й
са посочени в чл.86, ал.1, т.1-4 НК и са обвързани с предходно осъждане, като
законодателят отчита вида на наложеното наказание, прилагането на института на
условното осъждане и възрастта на дееца:
- когато лицето е било осъдено
условно и в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, налагащо
изтърпяването и на отложеното наказание.
- когато е осъдено на лишаване от
свобода до 3 години или на пробация (съвкупност от мерки за контрол и
въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно - чл.42а
от НК), ако в течение на 3 години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;
- видно от текста на чл.86, ал.1, т.3
от НК, реабилитацията по право е приложима спрямо лица с ниска степен на
обществена опасност, на които са били наложени по-леки наказания - глоба,
обществено порицание и лишаване от права, ако в течение на 1 година от
изпълнение на наказанието лицето не е извършило друго престъпление от общ
характер;
и - когато е осъдено като непълнолетно,
ако в течение на 2 години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго
престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода.
При така изложеното и установено по
делото съдът счита, че по отношение на осъжданията на Й.И. не е настъпила
реабилитация по право по отношение на първото осъждане, тъй като след
изтърпяване на наказанието Пробация на 13.10.2013г., в три годишния срок
съгласно разпоредбата на чл.86 от НК – а именно на 16.03.2014г. е извършил
престъпление от общ характер – чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК наказуемо с
лишаване от свобода. Наказанието наложено на Й.И. за извършеното престъпление
по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК е една година
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за срок от три години.
Така изложеното е основание съдът да
приеме че по отношение на осъжданията на Й.И. не е настъпила реабилитация. Посочените осъждания не са
определящи за правната квалификация на деянието предмет на разглеждане на
настоящето дело.
Подсъдимият Й.И. е правоспособен
водач на МПС и притежава СУМПС № *****, категории С ТКТ В М АМ и се води на
отчет в ОДМВР гр.Русе.
Към дата 31.01.2019г. е бил
собственик на МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ270“ с рег. № ****
и го управлявал в гр.Пловдив, където пребивавал.
На дата 30.01.2019г. – 31.01.2019г.
съгласно утвърден график застъпили на 12-часова нощна смяна свидетелите С.Н.Н.
–полицай в група „ООР“ при 02 РУ при ОД МВР-Пловдив и М.В.А. – старши полицай в група „ООР“ в с-р
„Охранителна полиция“ при 02 РУ при ОД МВР-Пловдив на територията обслужваща 02
РУ при ОД МВР-Пловдив, като същите изпълнявали служебните си задължения,
свързани с опазването на реда и законността.
Около 03:00 часа на 31.01.2019г.
двамата полицейски служители Н. и А. се намирали на кръстовището на бул.
„Христо Ботев“ и бул. „Цар Борис III Обединител“ като по същото време от там преминал
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“ с
рег. № ****. Свидетел А. спрял за рутинна проверка водачът на посочения
автомобил, който бил сам в автомобила. По време на проверката свидетел А.
установил самоличността на водача на
автомобила като Й.П.И., както и неговия ЕГН. Водачът на автомобила отказал да представи на контролните органи свидетелството
си за управление на МПС и контролния талон към него. По време на проверката на
полицейските служители им направило впечатление, че водачът на автомобила говорел
бавно, завалял думите и се държал неестествено и неадекватно. По тази причина
свидетел А. поискал чрез ОДЧ съдействие
от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив, които да изпробват водача за
наличие на алкохол. Веднага след това на мястото пристигнали свидетелите А.В.С.
и А.С.С., на длъжност мл. автоконтрольори при сектор „Пъътна полиция“ при ОД
МВР Пловдив, които извършили проверка на водачът И. и го изпробвал за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510‘‘, с фабричен № ARDM -0247.
Дадената от водачът И. проба отчела наличието на алкохол в издишвания от него
въздух с концентрация 2.30 промила на
хиляда.
Във връзка с установените нарушения
по чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП против водачът И. е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №
170069/31.01.2019г., който акт не е подписан от
водачът И.. Отказа на Й.И. да подпише акта, както и да получи препис от
него било удостоверено с подписа на един свидетел индивидуализиран с три имена
и ЕГН. На водачът И. е бил издаден и талон за медицинско изследване с бланков №
0010127/31.01.2019г., като водачът И. отказал да го подпише, както и да получи
екземпляр от същия.
Водачът И. бил съпроводен от
полицейските служители С.Н. и М.А. до УМБАЛ „Свети Георги“ АД Пловдив където
пред медицинско лице – д-р Д. М.заявил изрично че не желае да дава кръвна проба
за изследване за наличие на алкохол в кръвта му. Поради направения отказ медицинското изследване не е било извършено,
съгласно отразеното в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол / лист 8 от досъдебното/. Отказа да се даде кръвна проба за изследване е било надлежно отразено
и в издадения Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 007501/31.01.2019г. / лист
6 от досъдебното/ .
На основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като извършител на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК водачът Й.И. бил
Задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Второ РУ-МВР
Пловдив със Заповед за задържане с рег. № 435зз-18/31.01.2019г.
Привлечен като обвиняем по
образуваното досъдебно производство, в присъствието на защитник Й.И. заявил че разбира в какво е обвинен и се
е признал за виновен. Изразил съжаление от извършеното и се е ползвал от
правото си да не дава обяснения по обвинението.
След приключване на досъдебното
производство, на основание внесен от РП гр.Пловдив обвинителен акт е образувано
и се проведе настоящето производство.
В хода на съдебното производство се
разпитаха посочените в обвинителния акт лица, както и свидетелката П.И.Д.по
искане на защитата на подсъдимия И..
По делото се приеха изисканите от съда писмени
доказателства: Заповед на Министъра на МВР, с която са определени техническите
средства за извършване проверка на алкохол или друго упойващо вещество; Заповед
на Министъра на МВР, определяща длъжностните лица от МВР, които могат да
установяват употребата на алкохол и осъществяват контрол по ЗДвП; Заповед,
определяща периодичността на последващите проверки на техническите средства,
които подлежат на метрологичен контрол; Методически указания относно реда за
работа и установяване на употребата на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510; Протокол за преминалите последваща проверка Дрегер 7510,
собственост на ОДМВР Пловдив от дата 14.11.2018 г. със срок на валидност 6
месеца; Удостоверение за одобрен тип на средство за измерване – анализатор за
Алкотест в дъха Алкотест 7510; Типова длъжностна характеристика на
мл.автоконтрольор ІІ – І степен; Часови график за служебната ангажираност на
служителите С. и С. на 30/31.01.2019г.; Разпечатка от техническото средство за
направените проби на 30/31.01.2019 г.; Справка
за нарушител/водач на Й.П.И.; Наказателно постановление /НП/
№19-1030-000710/08.02.2019 г., връчено лично на Й.И. на 01.03.2019 г.
Приеха се и представените от
защитата на подсъдимия И. писмени доказателства: Декларация за припознаване на
дете, Амбулаторен лист № 578/11.02.2019 г., Етапна епикриза, както и Характеристика
на Й.И. и Личностна характеристика на Й.И..
Фактическа обстановка изложена по-горе
съдът възприе изцяло въз основа показанията на свидетелите С.Н.Н., М.В.А., А.В.С.,
А.С.С., както и от писмените
доказателства включени в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло горепосочените
писмени и гласни доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно допълващи се,
като по безспорен начин установяват гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не кредитира с достоверност обясненията
на подсъдимия И., с които той представя твърдение за нарушение на процедурата
за изследване с техницеско средство „Алкотест Дрегер 7510“ тъй като те са
очевидно израз на заетата в процеса защитна позиция, а не източник за фактите
от обективната действителност.
Трайно установено е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия съдът следва да реши дали да ги
кредитира или не.
В съответствие с изложеното съдът счита, че
обясненията на подсъдимия И. се опровергават категорично от показанията на
свидетелите С.Н.Н., М.В.А., А.В.С., А.С.С.,, които са абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото и в този смисъл - обективни свидетели.
Всеки един от тях посочи недвусмислено че подсъдимия И. на когото са извършили
проверка за употребен алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ е бил в
явно нетрезво състояние и е лъхал на алкохол, което е достатъчно да се прием,
че е употребил такъв. За употреба на алкохол от подсъдимия И. преди извършената
от полицейските служители проверка сочи и приетия по делото Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол /
лист 8 от досъдебното/, където д-р Д. М.от УМБАЛ Свети Георги АД Пловдив е
вписал в Графа Алкохол, т.4 Количество – три бири, т.5 Време на консумация:
дата 02 h на 31.02.2019г.
От приетите по делото писмени
доказателства, както и показанията на разпитаните полицейски служители е безспорно
установено, че подсъдимият Й.И. като водач на МПС е бил изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0247. В представения списък на Лаборатория за
проверка на СИ на ОДМВР Пловдив на средства за измерване – анализатори за
алкохол преминали успешно проверка на 14.11.2018г. са изброени ползваните в ОД
на МВР Пловдив анализатори за алкохол по тип и фабричен номер. Сред
измервателните средства от типа Дрегер
7510 фигурира един единствен с фабр. № ARDM-0247, който номер фигурира както в
съставения на 31.01.2019г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ против подсъдимия / лист 4 от досъдебното /. Съгласно чл.5, чл.25, чл.29
и др. от ЗИ (и по арг. по чл.26, ал.2
вр. раздел ХХХVІ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол) средствата за измерване следва да се пускат на пазара
или в действие само, ако е одобрен типът средство за измерване. Техническото
средство за измерване „Дрегер Alcotest 7510“ е регистриран в държавният
регистър като измерително средство на алкохол в дъха и резултатите му са
валидни пред съдебните институции без нужда от допълнителен кръвен тест.
Използва се от полицията при проверки на пътя, както и за контрол на служители
във фирми. „Дрегер Alcotest 7510“ е сертифициран като метрологично измервателно
средство до края на 2029 година. Последващите проверки на средства за измерване
се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, според
чл.38 от ЗИ с периодичност на проверките 6 месеца / лист 58 от наказателното/.
Такъв оторизиран проверител е Лаборатория за
проверка на средствата за измерване в сектор „Полицейска техника” към
Главна дирекция „Охранителна полиция” на МВР. От представените по делото
доказателства съдът намира като надлежно установено, че на 14.11.2018г., преди
датата на проверката на подсъдимия Й.И. ,
СИ Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0247 е бил калибриран и
установено съответствие на метрологичните му характеристики с изискванията на
методиката за проверка. Проверката на подсъдимия Й.И. е била извършена на
31.01.2019г., поради което и направеното искане от защитата на подсъдимия за
прилагане и на другите протоколи за периодични проверки на посоченото СИ от
предхождащи датата 14.11.2018г. като неоснователно. Освен това в разпечатката от направеното с
техническо средство измерване на алкохол в дъха на водача / лист 67 от наказателното/
с резултата 2,30 ‰ (две цяло и тридесет промила на хиляда ) на
31.01.2019г., фабричният номер ARDM-0247
и дата на калибровката проверката за годност 14.11.2018г. напълно съответстват
на посоченото от цитираните по-горе институции годно техническо средство.
Въз основа на приложените по делото
доказателства съдът намира, че от страна на подсъдимия И. е надлежно установено
че е осъществил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с
техническо средство, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 промила на хиляда, а именно 2,30 промила на хиляда. От една
страна тези обстоятелства не се оспорват реално от жалбоподателя, а от друга -
не са ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена
сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че
на процесната дата Й.И. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба
от ЗДвП. Полицейските служители са спазили законовата процедура като са
тествали жалбоподателя с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, съставили
са АУАН след положителната стойност отчетена от техническото средство, издали
са талон за медицинско изследване на водача, като както талонът за медицинско
изследване, така и съставения АУАН са били предявени на водача. Обстоятелството
че не ги е подписал не оборва тяхната удостоверителност, тъй като в
съответствие с законовите разпореди, съобразено и с установената концентрация в
кръвта на водача ад 1,2 промила на хиляда, което представлява престъпление
подсъдимият е бил придружен до медицинско заведение където той е направил отказ
да даде кръвна проба за медицинско изследване. При положение, че подсъдимият И.
не е дал кръв за изследване, то резултата от техническото средство е надлежно
доказателство съгласно правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
С оглед възприетата фактическа
обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият Й.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343б, ал.2 от НК, като на 31.01.2019г. в гр.Пловдив, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 2,30 на хиляда, установено по надлежния
ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM 0247, след
като е осъден с влязлo в сила Споразумение № 383/27.09.2011г. по НОХД №
2077/2011г. по описа на РС-Русе, влязло в сила на 27.09.2011г., за деяние по
ал.1 на чл.343б от НК, а именно - че е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред
Подсъдимият Й.И. е имал представи
за всички обективни елементи на състава, като е предвиждал и е допускал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при
евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято
концентрация в кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон
и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи
с автомобила от едно място до друго, се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.
В нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП подсъдимият Й. И. е управлявал автомобила си, след като е употребил
алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му - 2.30 промила и с
оглед предишното му осъждане за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
нарушението му по ЗДвП съставлява престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Подсъдимият Й.И. е имал съзнанието,
че вече е осъждан с присъда постановена по НОХД № 2077/2011г. по описа на РС
гр.Русе, в сила от 27.09.2011г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, както и
че няма право да управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила. Употребата на алкохол е установена в
съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация. Обществената опасност на
деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов
ред в страната. Включено е в раздел втори на Глава XI на НК „Престъпления по
транспорта и съобщенията“. С него се засягат важни обществени и лични интереси.
От друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от
подсъдимия И. деяние, която е също висока, предвид високата концентрация на
алкохол, надхвърляща четирикратно минимума на осъществения престъпен състав,
който е 0.5 промила, а също и предвид факта, че управлението на МПС е
осъществено по улиците на гр.Пловдив. Преценявайки личността на подсъдимият
съдът отчете, че същият е с относително завишена степен на обществена опасност.
Осъждан е за шофиране в пияно състояние и е извършител на други нарушения по
ЗДвП съгласно приетата по делото справка
за нарушител/водач/ лист 23 – 25 от досъдебното/.
Причината за извършване на
престъплението са ниското му правосъзнание и недисциплинираността му като водач
на МПС.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни по
местоживеене, полаганите грижи за семейството му и своя родственица. Като
отегчаващо обстоятелство се отчете високата концентрация на алкохол в кръвта и
предишните му нарушения на ЗДвП. Миналото осъждане за управление на МПС след
урпотреба на алкохол не се отчете като такова, тъй като то е обективен елемент
на осъществения престъпен състав.
При тези данни и като съобрази
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът намери, че следва да определи наказанията при
превес на първите. На тази база съдът осъди подсъдимия Й.И. на една година
лишаване от свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с
което ще се постигнат целите на наказанието. Отделно от това и на основание
чл.57, ал.1 от НК съдът счете че на подсъдимия Й.И. не следва да бъде налагано
кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Не налагане на наказанието
глоба бе съобразено с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и основно
с материалното положение и имотно състояние на дееца, който е безработен.
Съдът намира, че предишните осъждания на
подсъдимия И., подробно описани по –
горе, за които не е настъпила реабилитация по чл.88а от НК не са налице предпоставките
за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. С оглед данните за личността на подсъдимия
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание ЛС, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови
наложеното на подсъдимия И. наказание една година лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
В хода на досъдебното производство
подсъдимия И. е бил задържан на основание разпоредбите на ЗМВР и НПК, поради
което и на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК приспадна от така
наложеното наказание една година
лишаване от свобода времето на това задържане от 31.01.2019г. до 01.02.2019г.
Съдът взе в предвид факта, че
подсъдимият, като водач на МПС на инкриминираната дата, се е бил превърнал в
една непрекъсната опасност за всички участници в движението. След това отчете
отново концентрацията на алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, при което
намери за необходимо да упражни по-осезателно въздействие спрямо Й.И. по посока
спазване на императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на
МПС. Предвид това и на основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия Й.И. от
право да управлява МПС за срок от две години, като намери че именно с този
размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.
На основание чл.59, ал.4 от НК, от
наказанието лишаване от право да се управлява МПС, съдът приспадна времето,
през което подсъдимият И. е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 31.09.2019г., когато със съставянето на АУАН е било иззето СУМПС на
водача, до влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.