Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.02.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3850/ 2017г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск с правно основание чл.
274, ал. 1, т.1 КЗ /отм/.
ИЩЕЦЪТ- З.К. “Л.И.” АД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК
*******, представлявано от М.С.М.- Г. и
П.В.Д.- изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството
юрк. Х.Д., твърди,
че на 18.10.2009 г., в гр. София, ж.к. „В.“ , на ул.
„***“, срещу сградата на № 62, с посока на
движение към „Ботевградско шосе“ , при управление на МПС -лек автомобил, марка
„Митцубиши“, модел „Спайс Рънър“ с ДК № ******, Н.В.В. реализира ПТП с лек
автомобил „Ауди 80“ с ДК № ******, собственост на М.П., след което блъска
пешеходеца Г.Н.П.. Вследствие на удара Г.Н.П. претърпява телесни увреждания, а
именно 4 средни телесни подреди-нараняване,
проникващо в коремната кухина, затрудняване движенията на десен долен крайник, затрудняване движенията на левия долен
крайник, разстройство на здравето, временно опасно живота. По
случая е образувано наказателно производство, което завършва с влязло в сила
Споразумение по НОХД №
480/2010, на Софийски районен съд, Наказателно
отделение. Със Споразумението по НОХД № 480/2010г. вината на Н.В.В. безспорно е установена, като същият се признава за виновен за това, че на 18.10.2009
около 23:2 часа , гр.
София, в ж.к. В. , на ул. „*** " срещу сградата на |№ 62, с посока _ движение -към бул. „Ботевградско шосе“ , при управление
на лек автомобил с ДК №
*******, след употребата на алкохол, с концентрации
на алкохола в кръвта над допустимата закон норма, а именно 1, 5 % /промила/, виновно при форма на вината „непредпазливост
причинява средни
телесни повреди на Г.Н.П.. Към момента на
реализиране на пътнотранспортно произшествие собственикът
на автомобил
„Митцубиши“, модел „Спейс Рънър“ с per. номер № *******, е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ЗК „Л.И.“АД, застрахователна полица № 223099435913, със
срок на покритие от 09.01.2009 г. до 08.01.2010 г. Вследствие на претърпените неимуществени
вреди, Г.Н.П. предявил пред
Софийски градски съд искова претенция срещу ЗК „Л.И." АД за обезщетяване причинените болки и страдания в резултат на
пътнотранспортно произшествие, с искане за присъждане на справедлив размер на обезщетението. Въз основа на заведената искова претенция
по описа на СГС е образувано гражданско дело № 1453/2012, ГО, 1-4 състав, с ответник ЗК „Л.И."
АД и с трета страна помагач на ответника, виновния водач Н.В.. В хода на съдебното дело е сключено
Споразумение между ЗК „Л.И. “ АД и ищеца Г.Н.П., по силата на което дружеството се
задължава да го обезщети със сума в размер на 55 000, 00 лева и в резултат на подписаното Споразумение ищецът направил отказот иска. Сочи, че дължимата сума от 55 000, 00
лева е изплатена на 29.03.2012 г. , видно от плат. документ номер с уникален регистрационен
номер B*******. Във връзка с изплатеното обезщетение по
задължителна застраховка „ Граждан отговорност“, на основание чл. 274, ал.1, т.
1, предл. 1-во от Кодекс за застраховането с изплащане на застрахователното
обезщетение ЗК Л.И. АД придобива право на регрес срещу виновния водач Н.В.В. за
сумата от 55 000,00 лв. - изплатено
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпили 4 броя средни телесни повреди
на Г.Н.П., поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 55
000,00 лева - изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до датата на окончателното плащане, както и всички
сторени в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ- Н.В.В., ЕГН **********,***, не е депозирал на основание чл.367
от ГПК отговор относно допустимостта на
иска, относно неговата основателност и не е ангажирал доказателства и
док.искания. В хода на процеса твърди, че е изплатил на пострадалия от
процесното ПТП 15 00евро, поради което последният е нямал правно основание да
претендира плащане от застрахователната компания.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
От приетите като
писмени доказателства документи, приложени към исковата молба- заверено копие на
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на ЗК „Л.И.“;констативен Протокол № К
1049/18.10.2009; лист за преглед на пациент в Спешно отделение; епикриза от
МБАЛСМ „Н И.Пирогов“; епикриза от УМБАЛ „Ц.Й.- И.“ ЕАД; амбулаторен лист №
1043/2010 г.; обвинителен акт; протокол от о.с.з. по НОХД № 480/2010 г. по
описа на СРС, 2 състав, НО; протокол за оглед на местопроизшествието; протокол
за химическа експертиза;автотехническа експертиза но сл. дело № 151/2009 г. по
описа на СГП; тройна автотехническа експертиза по сл. дело № 151/2009 г. по
описа на СГП; съдебно медицинска експертиза - 3 броя;мащабна скица на ПТП; споразумение;
платежен документ за изплатено застрахователно обезщетение- се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства.
По делото не се оспорва, че
ответникът е бил употребил алкохол при
процесното ПТП, а същото се установява и от приложените копия по НОХД
№ 480/2010г.по описа на СРС,
където се съдържа и протоколно определение от о.з., проведено на 08.06.2010г.,
с което е постигнато споразумение и ответникът е бил признат за виновен за
престъпление по чл. 343, ал.3,пр.1, б.“а“, вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, пр2 вр. с
чл342, ал.1, пр.3 от НК.
Прието е заключение на СМЕ,
установяващо неимуществените вреди, причинени от ответника при процесното ПТП.
По делото е разпитан пострадалият Г.Н.П., който признава, че ответникът(деликвент по процесното
ПТП)
Н.В.В. му е давал средства за лечение, той е бил
поел лечението му.Давал е суми на него и
на баща му, но не може да си спомни какъв е техният размер. Не е уведомил за
тези плащания застрахователя.
Приложено по делото е и гражданско дело №
1453/2012, ГО, 1-4 състав.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявениият иск с правно основание чл.274 от КЗ(отм.)
по съществото си съставлява регресен иск, даващ право на застрахователя,
заплатил застрахователното обезщетение на увредените лице, да се субругира
изцяло и в пълен обем в правата на същите срещу причинителя на вредата до
размера на заплатеното.
Застрахователят по силата на закона се задължава да
заплати на третото увредено лице и има регресно право срещу застрахования
причинител на щетите. За да бъде успешно проведен искът по чл.274 от КЗ следва
да бъдат кумулативно изпълнени следните предпоставки: 1/ наличие на
действително застрахователно правоотношение, възникнало по договор за
гражданска отговорност с ищеца; 2/ обезщетяване на увредените лица от
застрахователя по договора за гражданска отговорност, извършено чрез реално
плащане от застрахователя на увредените лица; 3/наличие на деликтна отговорност
на застрахования водач на МПС, причинил ПТП и вследствие на това съответните
имуществени и неимуществени вреди, които са обезщетени от застрахователя
(ищец), т.е. изпълнение на предпоставките, включени в общия състав на
непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, реално настъпила вреда и
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящето производство бяха ангажирани
доказателства, установяващи наличието на ФС на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД (влязлата в сила определение, с което е одобрено споразумение от о.з., проведено на08.06.2010 г.
по НОХД № 480/2010 г. по описа
на СРС, 2 състав, НО). Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 НПК одобреното споразумение от съда има последици на влязла
в сила присъда. Тя е задължителна по настоящето дело относно деянието,
противоправността му и вината на дееца. Тя установява, че на посочените в
исковата молба дата и място той по непредпазливост е причинил уврежданията на посоченото
лице, т.е. че е извършил противоправно и виновно деяние.
Установи се ( а това не се оспорва) и наличието на валиден
застрахователен договор, по който ищецът доброволно е заплатил реално
претендираните обезщетения за неимуществени вреди на увреденото лице.
Категорично (като елемент от състава на извършеното
престъпление, за което е осъден ответникът) се установи, че ответникът е управлявал
процесния л. а. след употреба на алкохол, от което се поражда правото на
застрахователя на основания чл.274 ,
ал.1, т.1 от КЗ(отм.) да претендира от ответника всичко, което е заплатил във
връзка причинените от него вреди.
Ответникът при доказателствена тежест, лежаща върху него,
не ангажира доказателства да е възстановил на ищеца пълния размер на
изплатеното от дружеството обезщетение. Съдът намира, предвид съобразените и
обсъдени горе доказателства, че посочените предпоставки са изпълнени и разгледан
по същество предявеният иск за връщане на платените обезщетения за претърпяни
неимуществени вреди е основателен и доказан до размера, посочен в исковата
молба.
Неотносими са възраженията на процесуалния
представител на ответника, че Н.В.В., ЕГН **********, е изплатил на пострадалия от процесното ПТП 15 00евро,
поради което последният е нямал правно основание да претендира плащане от
застрахователната компания. В случай, че ответникът прецени, че е налице
неоснователно обогатяване от страна на пострадалия, следва да защити правата си
в друго съдебно производство, но в настоящия случай тези възражения са
ирелевантни.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на молбата в съда до окончателното плащане.
При този изход на делото само
ищецът има право на разноски- 2720лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********,***, да заплати на З.К. “Л.И.” АД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *******, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д.- изпълнителни
директори, по иск с
правно основание чл.274 от КЗ(отм.) сумата от 55 000 лв. (петдесет и пет
хиляди лева), представляваща изплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от Г.Н.П. вреди,
настъпили в резултат от ПТП на 18.10.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2017
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените от ищеца разноски по настоящото делото в размер на 2 720 лв.(две хиляди седемстотин и двадесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ