№ 38
гр. Русе , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Росица Радославова
в присъствието на прокурора Валентина Личева Личева (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600056 по описа за 2021 година
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия С. Д. Й. – адв. Св. С. при РАК – е обжалвал
присъдата по н.о.х.д. № 1061/21 г. на РРС, с която е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 343б от НК
и му е наложено наказание една година и шест месеца лишаваен от свобода,
при отлагане на изстърпяването за изпитателен срок от три години, три
години лишаване от правоуправление и 300 лв. глоба. Жалбата е бланкетна, с
конкретизирани нарушения на материалния закон и явна несправедливост на
наказанието. Иска се отмяна и постановяване на нова оправдателна такава
или алтернативно смекчаване на санкцията чрез прилагане на
законоустановения минимум на наказанието или слизане под него при
условията по чл. 55 от НК.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от подалата я страна /защитника/ и подсъдимия,
като е допълнена с подробни съображения, за допуснати при установяването
на съставомерното деяние на изискванията по Наредба № 1/17 г. за реда за
1
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно, че не било съобразено
желанието на нарушителя при оспорване резултатите от извършената
проверка с техническо средство, последващото изследването за алкохол да
бъде извършено с газов анализатор, а не чрез химическо изследване на
кръвта. Въпреки отказа му бил отведен в болницата за втория вид, където
отказал за даде кръв и то не било извършено.
Прокурорът счита, че жалбата по съществото си е неоснователна, но
следва да бъде уважена в алтернативната й част, като сенамали наказанието
на подсъдимия при условията по чл. 55 от НК .
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, въззивната нстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимен и
оправомощен за това правен субект - страна в процеса, при спазване на
законо,установените с НПК срок, ред и форма.
По съществото си
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна първоинстанционинят съд е приел следното:
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, с категории А1, В и М от
2014 г. Преди инкриминираното деяние бил наказванчетири пъти по
административетн ред за нарушаване на законоустановените правила за
движението, с вдлезли в сила четири наказателни постановления и два
електронни фиша.
Вечерта на инкриминираната дата /21.02.2020 г./, в грл. Русе, той
паркирал управлявания лек автомобил марка „Опел“ с рег. № Р 3865 РВ на
паркомясто, предназначено за хора с трайни увреждания /каквито нямал/, на
ул. „Хан Крум“ № 6 в гр. Русе и напуснал автомобила.
В ранните часове на 22.02.2020 г., след като употребил значително
количество алкохол /около един литър водка/ подсъдимият се завърнал до
2
автомобила си, седнал на шофьорската седалка и заспал. Това му видимо
безпомощно състояние, в автомобил паркиран на инвалидно място в центъра
на града, направило впечатление на преминаващи в участъка граждани и
довело до подаване на сигнал на тел. 112.
Появилите се по сигнала патрулиращи полицаи - Ст. Х. и свидетеля Л.
Н. - след значителни и продължителни усилия успели да събудът и изведат
подсъдимия от автомобила. Поради видимо неадекватното му състояние
повикали спешен медицински екип от УМБАЛ-Русе. Последният установил
липса на здравословни проблеми, а единствено състояние на алкохолно
опиване. В резултат на всичкитези съвместни усилия на полицейските и
здравни служби подсъдимият дощъл на себе си. Бил му съставен фиш за
нарушението по ЗДвП, че е паркирал на място за инвалиди, какъвто той не е
полицейските служители му казали, че автомобилът следва да бъде преместен
от неоснователно и неправилно заеманото място, с изричното указание, че
това не трябва да прави той лично. По-късно същата вечер
около 3,20 часа същите полицейски служители Х. и Н. видели, че
същият автомобил, със стартиран мотор и включени светлини, е приведен в
движение, като намеврира напред и назад, очевидно опитвайки да заобиколи
паркиран пред него друг автомобил. Спрели непосредствено до автомобила и
установили, че водачът в него е отново подсъдимия.
Съобразяваки се с разпределението на компетентностите уведомили
сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Русе. Пристигналите служители в
последния - Г. В. и свидетеля Цв. П., също като колегите им Х. и Н.,
забелязали, че подсъдимия силно лъха на алкохол, същата миризма се
носела от купето на автомобила. На зададения му въпрос подсъдимият
отговорил, че изпил около литър водка.
Била му извършена проверка с техническо средство - апарат „Алкотест
Дрегер 7510“ № ARDN 0010, който отчел наличие на алкохол 1,68 на хиляда.
След това подсъдимият бил отведен в Първо РУ-МВР-Русе, където за
извършеното нарушение му бил съставен АУАН. Съставен му бил и талон за
изследване № 038552, в който подсъдимият саморъчно написал, че не приема
показанията на техническото средство, както и че отказва медицинско и
3
химическо изследване. При това положение бил отведен от полицейските
служители в Спешното отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе. Пред
извършилия му там медицински преглед дежурен лекар - св. д-р Г. Г. -
подсъдимият също споделил, че е употребил алкохол. Същевременно отказал
да му бъде взета кръвна проба за изследване на алкохолното съдържание в
кръвта му.
Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и категоричен
начин въз основа на правилно събраните и анализирани доказателства по
делото - обясненията на подсъдимия, показания на свидетелите Л. Н., Цв. П. и
Г. Г., процесните 2 бр. АУАН /за неправилното паркиране на инвалидно
място без такова право и управление на МПС след употреба на алкохол/,
талон за изследване, протокол за медицинско изследване, заповед за
задържане на лицето, заповеди за прилагане на ПАМ, справка занарушител на
Сектор-ПП-МВР-Русе, справка Сектор-ПП-Русе за регистрация на МПС,
протокол за извършване напоследваща проверка на средство за измерване,
справка съдимост, декларация и автобиография. Несъществена e в случая е
неправилното назоваване в мотивите към присъдата като свидетели на
полицейските служители Х. и В. /съгл. горното съответно патрулен и пътен
полицаи във всеки от двата последователно пристигнали
наместопроизшествието екипи/. Тези двамата следва да се считат като
участници по гореизложения начин в процесните събития, в какъвто смисъл
да се считат изменени мотивите /при това не решаващи/ към присъдата. Тази
очевидно техническа грешка не се отразява на обосноваността на присъдата,
тъй като в гореизложените констатации очевидно са залегнали показанията
/наред с останалите доказателства по делото/ на другите двама членове на
пристигналите полицейски екипи - полицаите Н. и П., разпитани както
се посочи като свидетели по делото. Същевременно имената на
неразпитваните в съдебно заседание като свидетели Х. и В. изрично са
посочени в гласните и писмени доказателства по делото/св. П., докладните
записки, АУАН/, поради което само по себе си посочването им като
участвували в процесните събития, съгл. горното, не е нарушение. Така
относимите и надлежно приобщетни гласни и писмени доказателства са
напълно съответствуващи и взаимноподкрепящи се помежду си, като не
противоречат, а също се подкрепят и от обясненията на подсъдимия в съдебно
4
заседание, че в периода от оставянето на автомобила на посоченото място и
след това, преди привеждането му в движение по горепосочения начин, бил
употребил алкохол. В пълноъсответствие, както правилно е съобразил РРС, са
посочените показания на извършената проверка с техническо средство за 1,68
промили алкохол в издишаниет от подсъдимия пари с показанията на
свидетелите Н. и П., че както подсъдимия, така и цялото купе на автомобила
силно миришело на алкохол, неадекватното и безпромощно състояние на
подсъдимия довело до обаждане на минувачи на 112 и пристигането на
полицаите, продължителните им усилия за събуждането му от полицаите и
неадекватното му поведение след това, изявлението му кактто пред
полицаите, така и пред дежурния лекар в болницата, че е употребил алкохол.
Резонни са съображенията на РРС за успешно преминалото изследване на
узползуваното в случая техническо средство - Дрегер – на 31.10.2019 г. със
срок на валидност 6 месеца.
Фактическите констатации изцяло съответствуват на доказателствата
по делото, като ес възприемат изцяло и от въззивната инстанция и при
събирането и анализа им не са допуснати нарушение на НПК, поради което
присъдата е обоснована и при постановяването й и като цяло при
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При тази установеност
присъдата е законосъобразна, като правилно и от материалноправна
страна първостепенният съд е възприел инвокираната от обвинението правна
квалификация на извършетното от подсъдимия, като го е признал за виновен
в това, че на 22.02.2020 г., в гр. Русе, управлявал /гореконкретизираното/
моторно превозно средство след употреба на алкохол, надлежно установена
по реда на Наредба № 1/17 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,68
на хиляда - престъпление по чл. 343б от НК.
Оплакванията по жалбата, конкретизирани /съгласно горното/ във
въззивното съдебно заседание, са неоснователни. Въззивната инстанция
5
изцяло възприема констатациите, съжденията и доводите
първоинстанционния съд в това отношение, също както и като цяло
решаващите изводи в мотивите към присъдата, които са забележително
прецизни и изчерпателни и към които няма какво да се прибави и не е
необходимо подробното им преписването тук. Действително установените по
делото формални нарушения по Наредба № 1/17 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози са несъществени. Те по никакъв начин не са
предпоставили и довели до ограничаване на законоустановената
възможност и права на подсъдимия да изисква последваща проверка със
съществуващите технически и научни способи на установения по
посочения начин резултат от изслевването му с Дрегер, което той оспорил.
Този извод почива на обоснован, изчерпателен и житейски и правно-
логически правилен анализ на безспорно установените по делото
обстоятелства. Конкретно по възражението - че полагането на саморъчен
подпис при връчването на талона за последващо изследване, също
саморъчното записване „С“ в реда след текста „доказателствен анализатор“,
на местото за подпис на провереното лице, както й след текста в бланката за
„медицинско и химическо или медицинско-токсикологично изследване“ - „не
приемам“ и „отказвам“, вместо примерно „желая“, „приема“ или моне „да“,
по никакъв начин не сочи на недаване на възможност нарушителят да отрази
желаното от него в талона, още по-малко на изрично избрана алтернативата
за проверка с доказателствен анализатор. Липсват каквито и да било
доказателства по делото да е заявил нещо подобно и впеследствие пред
дежурния лекар в УМБАЛ-Русе, където просто е отказал да даде кръв, но е
споделил, както и пред полицаите на местопроизшествието съгл. горното, че е
изпил голямо голичесдтво алкохол. Очевидно е, най-добрия и сигурен от
научна гледна начин подсъдимият да опровергае резултата огт изследване с
Дрегер е медицинското изследване на съдържанието на алкохола в кръвта му,
което обаче той е отказал. При липса на обективно установени и въобще
твърдяни причини за този отказ от здравно, лично, идеологическо и пр.
естество, както и при изложената протекла поредица от законосъобразни и
адекватни действия на здравните и полицейски служби от установяне на
деянието до посещението на подсъдимия в болницата, очевидно
несъстоятелна е тезата за ограничаване на правата и законоустановените му
6
възможности за компетентна проверка на наличието или не /всъщност
безспорно по делото/ и конкретно какво е съдържанието на алкохола в кръвта
му. Напълно издържани са и подробните съображения и доводи на РРС,
които също не е нужно подробно да се преписват тук, за несъществеността в
случая на използуването на стара бланка за талона, отпреди измененията на на
Наредба № 1/17 г., респ. изписването на посочените обстоятелства не от
полицейския служител, а лично от нарушителя, което всъщност едва ли може
да се третира като по-неблагоприятен за упражняването на правата му
вариант. Същественото е, както правилно е съобразил РРС, че както
съставянето на процесния талон, така и цялата поредица от действия на
полицейските служители в случая, а след това и на здравните власти в
УМБАЛ-Русе,
по никакъв начин не са ограничили възможността за последваща
проверка на правилността на вече надлежно констатираните 1,68 промили
алкохол с уредените от закона способи, вкл. възможно най-сигурния чрез
медицинско изследване на кръвта, ако това именно е била целта и желанието
на подсъдимия. Очевидно е могъл подсъдимият да упомене или отрази
писмено пред дежурния лекар в УМБАЛ, че не желае да даде кръв за
медицинско изследване за проверка на установените данни за алкохол не за
друго, а поради желанието си да бъде изследван с газов анализатор, може би
без да знае или да си дава сметка, че това е по-несигурния способ и
следователно е в негова вреда, тъй като вече е на стадий опровергаване на
легално установен резултат за употребен алкохол. Освен, че безспорно и пред
дежурния лекар, както и в полицейското управление при съставянето на
процесния талон, не е заявил такова желание, тай, както се посочи, е
споделил, че всъщност е употребявал алкохол. Всички тези обстоятелства са
в пълно съзвучие и правилно за анализирани от РРС съмвестно с посочените
свидетелски показания за състоянието му при установяването на деянието на
паркомястото за инвалиди /безпомощност и неадекватност до степен
граждани да сигнализират на тел. 112, миризма на алкохол от него самия и
цялото купе на автомобила, бавно идване в съзнание липса на спомен къде се
намирал/.Както и с изрично и многократно потвърждавано пред свидетели на
местопроизшествието, в болницата и при разпита му в съдебно заседание
признание на подсъдимия, че е употребил огромно количество алкохол.
7
Въззивната инстанция споделя изцяло и осталите съображения, доводи
и изводи в мотивите към първоинстанционната присъда, които не е нужно да
се преписват тук.
Алтернативното оплакване за явна несправедливост на наказанието,
възприето също не може да бъде възприето, тъй като не намира опора, а в
същност радикално се опровергава от всички относими доказателства по
делото. Както, също правилно, е съобразил РРС, подсъдимият е проявил
грубо неглижиране на правноустановения ред в държавата. Това несъмнено е
така, при положение че: процесното деяние е извършено непосредствено
след като вече е бил обект на полицейска проверка, по повод безспорно
осъществено друго нарушение по ЗДвП, за което му е бил съставен акт,
като поради очевидната му злоупотреба с алкохол е бил изрично
предупреден да не извършва лично преместването на автомобила от
неправилно заеманото паркомясто за инвалиди. Тези обстоятелстви
правилно са обосновали очевидно формирания извод на първостепенния съд,
за проявена от дееца относително по-висока степен на обществена
опастност на личността му в сраввение с обичайните случай от този вид,
която обуславя и засилване на интензивността на санкзията, с оглед
осъществяването на законоустановените цели за специална превенция. В
същата насока сочи и също безспорното обстоятелство, че без да има такова
право, подсъдимият е паркирал и оставил практически цялата нощ
автомобила си на паркомясто за инвалиди в централната част на града.
По-високия интензитет на санкцията в случая се обосновава и с целите на
генералната превенция, като се има изключителн високия ръст на този вид
престъпност, още повече ноторно известната и функция като предпоставка за
тежки пътнотранспортни произшествия с причиняване на смърт и телесни
повреди. Размера на основното предвидено в закона наказание лишаване от
свобода е определен в границите между минимума и средата и не е
несправедлив, още по-малко явно. Инстанцията не открива каквито и да било
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства /обратното не може
въобще да се обсъжда при липса на протест/, още по-малко да е налице
несъразмерна тежест за процесния случай и на най-лекото предвидено в
закона наказание. Ето защо неоснователно е искането за смекчаване на
санкцията по чл. 55 от НК за приложение. Размера на наказанието лишаване
8
от правоуправление пък е значително по-нисък, което също не може да се
обсъжда тук при липса на протест
При липса и на други основания за отмяна или изменение на присъдата
и съобразно изложеното, на основание чл. 334 т. 6 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 48/3.11.2020 г., по н.о.х.д. № 1061/20 г. на
РРС - първи нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9