Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 873
19.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при участието на секретаря Мария Койнова и присъствието на прокурор
Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Бодикян АНД (К) №955 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение №121/04.07.2019г., постановено по НАХД
№35 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г.
В
касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при необоснованост на правните изводи. Счита се,
че отменяйки наказателното постановление районният съд игнорирал събраните в
хода на делото доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин се
установило извършеното административно нарушение и неговия извършител. Като
недопустим се определя изводът на съда за липса на доказателства. Неоснователен
бил извода му относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Не била констатирана
незначителност на вредните последици и други смекчаващи обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
случи на нарушения от съответния вид. Отменен бил годен и напълно доказан акт,
като по този начин се толерирало
противоправно поведение от страна на лице, неизпълняващо вмененото му законово
задължение. От АУАН и НП било видно, че подробно, ясно и в пълнота било описано
административното нарушение. Посочено било лицето нарушител, вмененото му
задължение, в какво качество било това задължение, законовите разпоредби, които
вменявали задължението, дата на извършване и установяване на нарушението.
Последното било безспорно установено, както от обективна, така и от субективна
страна, доказано било чрез писмените и гласни доказателства, като в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и
потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът
– „ТИМ ОЙЛ“ ООД, в писмен отговор, подаден през пълномощник, изразява становище
за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на атакувания
съдебен акт, като излага подробни доводи в тази насока.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково предлага решението на Районен съд – Харманли
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното
решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218,
ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Харманли
отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) № 369755-F403872/30.10.2018г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“– Пловдив, в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „ТИМ ОЙЛ“ ООД, гр.Х.,
на основание чл.278б, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
за нарушение на чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
За да постанови този резултат,
районният съд установил, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление били издаден от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и форма. Наказателното постановление съдържало
реквизитите по чл.57 от ЗАНН, като нарушението било описано по време, място и
начин на извършване. Въпреки това, съдът приел, че събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства не доказали по безспорен
и категоричен начин вмененото на дружеството нарушение по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК. Предвид това стигнал до извода, че незаконосъобразно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. В тази
връзка посочил, че приобщения по делото приемно-предавателен протокол, въз
основа на който служителите на НАП направили извод за допуснато нарушение, сам
по себе си не удостоверявал разпореждане с процесната стока. Видно било от чл.5, ал.1 от
представения и неоспорен от АНО Договор за доставка на нефтопродукти от 29.05.2018г.,
сключен между „ТИМ ОЙЛ„ ООД и „Сакар
агро” ООД, че собствеността на стоката преминавала в патримониума на купувача след
разтоварване на горивото, подписване на приемно-предавателен протокол и
издаване на фактура от страна на продавача и при условие, че горивото било
заплатено, съгласно условията на договора. Съдът посочил, че от страна на АНО
нямало дори наведени твърдения за
фактуриране, а още по малко за заплащане на горивото, преди неговото
разтоварване. До съставянето на въпросния приемно-предавателен протокол и
представянето му пред служителите на НАП, се било стигнало именно поради
тяхното поведение – отказвайки да върнат обратно горивото в базата с мотива, че
имало и други доставки. Съдът отбелязал, че не било без значение за спора и обстоятелството, че
именно свидетелят П. скъсал поставената митническа пломба и разпоредил на свидетеля
П. да разтовари горивото в съдовете на „Сакар агро” ООД. Едва след тези негови
действия било започнало самото разтоварване. Съдът отбелязал и че именно
наказващият орган бил този, който носи доказателствената тежест и който трябвало
да докаже, че било извършено административно нарушение и то именно от санкционираното
лице. Едва след събиране на категорични данни можело обосновано да прецени
срещу кого следвало да се проведе административнонаказателното преследване за
установеното нарушение, да се състави АУАН и да издаде НП за налагане на наказание
на нарушителя. В процесния случай това не било сторено, а оттам и авторството
на нарушението останало недоказано и след проведеното съдебно следствие.
Отбелязал и че дори и безспорно да било
установено, че жалбоподателят извършил вмененото му нарушение, съдът щял да
приеме, че в хода на административното производство административнонаказващия
орган не преценил всички обстоятелства, имащи значение за преценката дали
случаят представлява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като приел, че в
конкретния случай би бил налице маловажен случай на административно нарушение,
тъй като обществената опасност на конкретното нарушение се явявала по-ниска
такава от обичайните случаи на административни нарушения от същия вид.
Настоящата инстанция счита атакувания
съдебен акт за правилен по своя краен резултат, но не споделя всички формирани
от районния съд изводи.
Съгласно чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК,
при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален
риск лицето – получател/купувач на стоката е длъжно да не се разпорежда със
стоката до получаването/разтоварването й, освен в случай на представяне пред
органа по приходите на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова
гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от
пазарната стойност на стоката. Според чл.278б, ал.1 от ДОПК, лице, което не
изпълни задължение по чл.13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. –
за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. –
за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието
е глоба от 3000 до 5000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция от
20 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
В настоящия случай административнонаказателната
отговорност на ответника е бил ангажирана именно за нарушаване на задължението
по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК - да не се разпорежда със стоката, предмет на
фискален контрол, до получаването/разтоварването ѝ. Районният съд е
приел, че АНО не е доказал по безспорен и категоричен начин вмененото на
дружеството нарушение по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК, тъй като липсвали
доказателства за фактуриране, а още по малко за заплащане на горивото,
преди неговото разтоварване. Решаващият касационен състав обаче счита, че
Наказателно постановление №369755-F403872/30.10.2018г. е незаконосъобразно на
друго основание, а именно липса на конкретизация на нарушението и описание на
механизма на извършването му.
Действително, в случая не е изяснен
основен факт от обективната действителност, а именно разпореждането със
стоката. Представеният приемно-предавателен протокол №00432/06.06.2018г. обаче
е годно доказателство, от което следва да се приеме, че е започнало
осъществяването на разпореждането със стока под фискален контрол, от посоченото
в наказателното постановление дружество „Тим Ойл“ ООД, чийто фактически състав,
при спазване на условията на договора между продавача и купувача, е щял да бъде
завършен. Безспорно е доказано по делото разтоварването на стоката, което води
до извода, че у наказаното дружество вече е било формирано намерение за
реализация на целия процес на прехвърляне на стоката в патримониума на
купувача, като липсата на издадена фактура за това не означава, че фактическият
състав на разпореждането със стоката е нямало да бъде завършен.
Не е налице обаче описание на други
факти, които да дадат ясна представа за извършване на нарушение по чл.13, ал.3,
т.4 от ДОПК. Поради липса на конкретизация на нарушението и описание на
механизма на извършването му, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Следва да се има предвид, че волята
на административнонаказващия орган не може да бъде допълвана от съда или да
бъде извеждана чрез тълкуване, поради което в настоящия случай, липсата на
прецизно описание на нарушението прави невъзможен и съдебния контрол относно
наличието или липсата на нарушение. Непълното и противоречиво отразяване на
признаците от състава представлява винаги съществено нарушение на процесуалните
правила и обосновава извод за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт.
Този недостатък е съществен и поради това, че рефлектира върху правото на
защита на привлеченото към отговорност лице, ограничавайки възможността му да
разбере какво точно деяние му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че
го е извършил, и въз основа на какви факти.
Не се споделя и изводът на съда за
наличие на основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 в случая. Съгласно
чл. 93, т.9 ДР на НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Разпоредбите на ЗАНН налагат извод, че за всеки конкретен
случай е необходимо да се подхожда индивидуално. В тази връзка следва да се има
предвид, че извършените нарушения по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК касаят засягане
на обществения интерес и на фиска, поради което извършването им няма как да
бъде подведено под нормата на чл.28 от ЗАНН, същите не са маловажни.
Предвид гореизложеното, крайният
извод на районния съд за отмяна на наказателното постановление е правилен,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №121/04.07.2019г.,
постановено по НАХД №35 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.