№ 15265
гр. С., 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110132640 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********** срещу „Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж.З.““
АД, ЕИК *****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 14.04.2022 г. в гр. С.............. е настъпило ПТП с участието на
влекач „И.“ с ДК № ****** в композиция с полуремарке с ДК № *********, управляван от
А. М. и автомобил „Д.Р.“ с ДК № ******, управляван от В. Д., при следния механизъм:
водачът на влекач „И.“ с ДК № ****** в композиция с полуремарке с ДК № ********* е
предприел отклонение надясно, без да се увери, че с поведението си няма да причини
опасност за другите водачи, като поради недостатъчен контрол на превозното средство и
несъобразяване с останалите участници в движението, е ударил движещия се в дясна лента
автомобил „Д.Р.“ с ДК № ******, в резултат на което на последния са нанесени щети - по
предна броня, фар - ляв, калник преден ляв, конзола и др. Ищецът твърди, че към датата на
ПТП автомобил „Д.Р.“ с ДК № ****** е бил застрахован при него по силата на имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по застрахователна полица № 4704220300000962 от
21.02.2022 г., със срок на действие от 23.03.2022 г. до 22.03.2023 г., в изпълнение на която е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1704,04 лв. по сметка на сервиза,
извършил ремонта - „А.С.“ ЕООД, във връзка с преписка по щета № 470422222219915,
образувана при ищеца. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към
датата на ПТП е била застрахована гражданската отговорност на делинквента - за
изплатеното застрахователно обезщетение (1704,04 лв.) и ликвидационни разноски (25 лв.).
Добавя, че поканил писмено ответника да му заплати дължимото обезщетение с регресна
покана от 21.10.2022 г., получена от ответника на 26.10.2022 г., но плащане не постъпило.
Моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба - 13.06.2023 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
1
искът се оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП
влекач „И.“ с ДК № ****** в композиция с полуремарке с ДК № ********* е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, както и че във връзка с причинените щети по автомобил „Д.Р.“ с ДК № ******
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1704,04 лв. Оспорва
елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - механизма на настъпване на ПТП, вината
на водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на вредите и причинната
връзка с ПТП. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с доводи, че
водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил чл. 25, чл. 26, чл. 28, евентуално
чл. 20 и чл. 21 ЗДвП, като с превишена и/или несъобразена скорост е предприел маневра
„навлизане в съседно пътно платно“. Оспорва и размера на претендираното застрахователно
обезщетение като завишен. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Съобразно разписаното в чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка,
изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредите.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на
причинителя на вредата (делинквент) е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя
на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на
дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с
изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумпция, тежестта за оборването на която се носи от ответника.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите,
правоотлагащите, правопогасяващите си възражения, включително възражението си за
съпричиняване на вредите - че водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, чл. 21, чл. 25, чл. 26 и чл. 28 ЗДвП, с което е
допринесъл за настъпването на вредите.
В тежест на ответника е да докаже изплащане на задължението.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: 1/ наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ по застрахователна полица № 4704220300000962 от 21.02.2022 г., със срок на
действие от 23.03.2022 г. до 22.03.2023 г. между ищеца и собственика на автомобил „Д.Р.“ с
ДК № ******, в изпълнение на която и във връзка с щета № 470422222219915 ищецът е
2
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1704,04 лв. по сметка на сервиза,
извършил ремонта - „А.С.“ ЕООД на 26.08.2022 г.; 2/. към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на влекач „И.“ с ДК № ****** в композиция с полуремарке с ДК №
********* е била застрахована при ответника по силата на застрахователна полица №
BG/30/121002880014 с валидност от 28.11.2021 г. до 27.11.2022 г. Не се спори също, че с
писмо изх. № Л-06576/21.10.2022 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови
заплатеното застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски за определяне и
изплащане на обезщетението, общо 1729,04 лв., която регресна покана е получена от
ответника на 26.10.2022 г., но не е последвало плащане.
Видно от останалите приети писмени доказателства, на 18.04.2022 г. до ищеца е
подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди за настъпване на
щети по автомобил „Д.Р.“ с ДК № ****** от собственика В. И. Д. за ПТП, настъпило на
14.04.2022 г. в гр. С..........“, с посочване, че по време на движение в дясна лента,
автомобилът е бил засечен и ударен от тир (с отразени щети: предна лява броня, спукан фар,
калник), за което е образувана преписка по щета № 470422222219915, ищецът в качеството
му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е извършил опис на щетите по
претенция № 51-01600-5740/22/18.04.2022 г., ремонтът е възложен на автосервиз „А.С.“
ЕООД с възлагателно писмо от 18.04.2022 г., за ремонта е съставен доклад по щета №
470422222219915/23.08.2022 г., при което е определено застрахователно обезщетение в
размер на 1704,04 лв. - съгласно издадена от автосервиза, извършил ремонта, фактура №
**********/22.08.2022 г., като ищецът е изплатил на „А.С.“ ЕООД с платежно нареждане от
26.08.2022 г. посочената сума.
При тези данни съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата относно
механизма на настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата водачи се
намира в причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили за
застрахования по застраховка „Каско на МПС“ автомобил, намиращи се в пряка причинно -
следствена връзка с произшествието, за които ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение.
За установяване механизма на ПТП по делото е приет двустранен констативен
протокол, съставен и подписан от водачите на двата автомобила. От съдържанието на същия
е видно, че произшествието е настъпило на 14.04.2022 г. в 14,30 часа на ул. „И.С.“ в гр. С.,
при което водачът на влекач „И.“ с ДК № ****** в композиция с полуремарке с ДК №
********* А. М. при завиване надясно е ударил в предната лява част автомобил „Д.Р.“ с ДК
№ ******, управляван от В. Д., за което е съставена и схема на ПТП. Водачите са
установили увреждания по предна броня и ожулен ляв фар по автомобил „Д.Р.“ с ДК №
******, като водачът А. М. е признал вината си.
Ответникът е оспорил верността на двустранния констативен протокол за ПТП.
Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № ІЗ - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
3
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети, които
не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Следователно законодателят е предвидил
изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети по МПС и
при съгласие между участниците в ПТП относно всички обстоятелства около
произшествието.
Подписаният между участниците в ПТП двустранен констативен протокол
представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие - така чл. 5, ал. 1 от
Наредбата. Той съставлява частен удостоверителен документ, подписан от трети за спора
лица и се ползва само с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, като не обвързва
съда. Поради това няма пречка, в хода на производството, ищецът да докаже причините
за ПТП с всички допустими от закона доказателствени средства. Изявлението на един от
водачите, че се смята за причинител на произшествието не обвързва застрахователите, тъй
като същият не може да се противопостави на субекти, които не са участвали в съставянето
му, като на доказване по делото с всички доказателствени средства, включително свидетели
и СТЕ, подлежи на установяване механизма на ПТП и противоправното поведение,
съответно и причинна връзка между ПТП и вредите. Предвид характера на протокола на
частен писмен документ, той не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава за авторството, което в случая не е оспорено, и при заявеното от ответника
оспорване на верността на двустранния констативен протокол, същият следва да бъде ценен
заедно с всички останали доказателства по делото.
За установяване механизма на ПТП в хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В. И. Д. и А. Й. М..
Свидетелят В. Д., собственик на автомобил „Д.Р.“ с ДК № ****** заявява, че карал по
„С.Ш.“, в колона от автомобили, направил десен завой към Студентски град, наближавайки
магазин „К.“, от лявата му страна тир с влекач, изнесен извън платното, направил рязко
десен завой, свидетелят ударил спирачка, но в момента, в който влекачът тръгнал да прави
завой, го скосил и ударил автомобила на свидетеля. Повикали полиция, която установила
какво се е случило. Водачът на влекача бил много притеснен, че ако излезе той виновен ще
му бъде наложена глоба от 500 лв. от работодателя и не искал да приеме случилото се.
Ударът бил отляво на автомобила и щетите били калник, фар и броня. Добавя, че вероятно е
карал с ниска скорост, влекачът бил извън платното и в един момент му отнел предимството.
Посочва, че пътят по ул. „И.С.“ е двупосочен, еднолентов, не видял другият водач да е подал
мигач.
Свидетелят А. М. заявява, че ПТП е настъпило до магазин „К.“. Предприел маневра
за завиване надясно, като понеже камионът бил голям, се изнесъл в средата между двете
платна, изправил да завие надясно и се ударил в джип „Д.“. Добавя, че другият водач се
4
движел направо, свидетелят се изнесъл наляво, за да може да влезе в уличката за надясно,
защото е много тясно. Обадили се на полиция, когато дошли полицаи му казали, че той е
виновен, за което водачите съставили протокол. Свидетелят заявява, че не си спомня дали
другият автомобил се е опитал да спре. Другият водач го ударил от дясната страна в капака,
където са бутилките за метана. Добавя, че няма как да види другия автомобил, тъй като е в
средата - камионът отива наляво и в момента, в който изправя, другият автомобил е
отстрани. Заявява, че не е карал с повече от 20-30 км, другата кола сигурно се е движела
бързо, защото ПТП-то станало за секунди. Добавя, че видял другата кола в огледалото,
когато изправил камиона, за да завие надясно. Имало две ленти за движение, преди това
имало пешеходен светофар за „К.“. В момента на сблъсъка половината от камиона била в
дясната лента, а половината - в лявата лента. Свидетелят М. добавя, че лявата половина от
влекача е била в насрещното платно за движение, тъй като няма как да се влезе по друг
начин в уличката. Заявява, че подал мигач при изнасянето на камиона, за да направи десен
завой.
Изслушано и прието без оспорване от страните е и заключение на съдебно -
автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано. От същото се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм - на
14.04.2022 г. в гр. С., влекач „И.“ с рег. № ****** в композиция с полуремарке с рег. №
********* се движи по ул. „Проф. д-р И.С.“, където водачът предприема маневра за завой
надясно като реализира ПТП с намиращия се в дясна лента за движение автомобил „Д.Р.“ с
рег. № ******. Според експерта всички увреждания по автомобил „Д.Р.“ с рег. № ****** се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.04.2022 г. произшествие
в гр. С.. Вещото лице е посочило, че пътното платно на мястото на произшествието е
двупосочно, съставено от три ленти за движение, като по посоката на ориентация на
процесните автомобили е съставено от една лента за движение. Поставен е пътен знак Б3 -
път с предимство. ПТП е настъпило по дължина на пътното платно - на ул. „Проф. д-р И.С.“,
непосредствено преди отбивката за хипермаркет „К.“, в дясна пътна лента. Ъгълът между
двете превозни средства към момента на възникване на съприкосновението е бил около 10-
30 градуса. Инициалният удар е настъпил между предна лява част (ляв фар, ляв калник и
лява част на предна броня) на автомобил „Д.Р.“ с рег. № ******, който е престоявал в дясна
пътна лента и средна дясна част (метални кутии) на влекач „И.“ с рег. № ****** в
композиция с полуремарке с рег. № *********, който се е движел в средна пътна лента,
където водачът е предприел маневра за завой надясно към дясната пътна лента. От
представените по делото доказателства не може да се определи скоростта на движение на
всяко едно от превозните средства, участвали в процесното ПТП. От техническа гледна
точка може да се направи извод, че автомобил „Д.Р.“ с рег. № ****** с мястото, което е
заемал, не е създал предпоставка за ПТП, тъй като се е намирал в дясната лента за движение.
Според експерта, стойността, необходима за възстановяване на автомобил „Д.Р.“ с рег. №
******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2377,18 лв., а с вложени
алтернативни части - 2353,64 лв. Към датата на застрахователното събитие - 14.04.2022 г.,
процесният автомобил е бил в експлоатация 11 години, 3 месеца и 12 дни от датата на
5
първоначална регистрация - 02.01.2011 г. и най-вероятно е бил извън гаранционния срок от 5
години. По делото няма данни за заплатени два пъти части от ищцовото дружество по
ремонта на процесния автомобил. Според експерта, всички ремонтно-възстановителни
операции, описани в приложените по делото опис заключения за вреди и опис-заключение
по претенция, е било необходимо да бъдат извършени с оглед възстановяване на
уврежданията по процесния автомобил.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че водачът на товарния
автомобил при всички случаи е навлязъл в лява лента и после в дясната лента, тъй като
такъв остър завой с товарна композиция не може да бъде взет от дясната лента, тоест
водачът е следвало да изнесе превозното средство наляво, за да вземе самия завой, иначе
товарната композиция ще се качи върху тротоара. Водачът е навлязъл първо в лявата лента,
която е лентата за насрещно движение, и се е отклонил надясно. Ударът е настъпил в дясната
лента, където се е движел автомобил „Д.Р.“. При всички случаи водачът на автомобил „Д.Р.“
с рег. № ****** е възприел преминаването на товарния автомобил вляво, но дали е могъл да
предположи или не, че товарният автомобил ще завива надясно е въпрос на субективна
преценка. Вещото лице добавя, че ударът не е настъпил с висока скорост, тъй като са
увредени съвсем малко детайли, при всички случаи автомобил „Д.Р.“ се е движел с не повече
от 30 км/ч.
Въз основа на събраните в производството доказателства съдът приема, че
предявеният иск е доказан по основание. Настъпването на процесното ПТП със сочения от
ищеца механизъм се установява от представения двустранен протокол за ПТП, заключението
на САТЕ и показанията на свидетелите Д. и М., които съдът кредитира като логични и
последователни, основаващи се на непосредствените възприятия на свидетелите и
кореспондиращи както с представения по делото двустранен констативен протокол, така и
със заключението на САТЕ относно местоположението на автомобилите и механизма на
ПТП. От всички тях безспорно се установява, че на 14.04.2022 г. в гр. С., водачът на влекач
„И.“ с рег. № ****** в композиция с полуремарке с рег. № ********* при движение по ул.
„Проф. д-р И.С.“ е предприел маневра за завой надясно, при което първо е изнесъл влекача в
платното за насрещно движение, след което е настъпил удар с движещия се в дясна лента за
движение автомобил „Д.Р.“ с рег. № ******. Съгласно показанията на свидетеля М., същият
е искал да завие надясно, но товарният автомобил с оглед габаритите му е следвало да бъде
изнесен частично в платното за насрещно движение, за да завие превозното средство
надясно. В този случай водачът на товарния автомобил е следвало да се увери, че може да
извърши маневрата безопасно, без да застраши останалите участници в движението.
Съгласно разпоредбата чл. 25, ал. 1 ЗДвП, в редакцията й в сила от 21.01.2017 г.,
действаща към датата на събитието, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
6
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно чл. 25, ал.
2 ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. В настоящия случай, водачът на влекач с марка „И.” с рег. № ******, в
композиция с полуремарке с рег. № *********, навлизайки в лентата за насрещно движение,
за да изнесе камиона и да предприеме маневра за завиване надясно, не се е съобразил с
движещия се в колона от автомобили в дясна пътна лента автомобил „Д.Р.“ с рег. № ******,
не е осигурил достатъчно дистанция между превозните средства, както и не е пропуснал
увредения автомобил. По този начин не е съобразил и задължението си по чл. 35, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП, че когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от
радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение (а не
от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за
движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване надясно), но водачът на
завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
преминаващи от дясната му страна, т. е. в тази хипотеза водачът на влекача е следвало да
изчака преминаването на останалите МПС, разположени от дясната му страна (движещи се
правомерно в дясната пътна лента).
В случая от свидетелските показания на разпитаните водачи се установява, че
свидетелят М. е бил наясно, че за да завие надясно, е необходимо да изнесе товарния
автомобил вляво и след това да извърши маневрата. Следователно водачът М., чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника, не се е съобразил с правилото
на чл. 35, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, задължаващо го преди да завие надясно от съседната пътна
лента, да пропусне движещите се вдясно от него участници в движението - в случая
водача на автомобила, правомерно намиращ се в дясна пътна лента, включително да се увери
за наличието на такива автомобили. От изложеното съдът приема, че ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на влекач с марка „И.” с рег. №
******, в композиция с полуремарке с рег. № *********, който с поведението си е нарушил
правилата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 35, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, в причинна връзка с което са
нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на
водача на влекач „И.“ с рег. № ****** в композиция с полуремарке с рег. № *********.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца,
с изключение на вината, по отношение на която, както се посочи, нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника,
като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредите.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
7
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които
навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД също трябва да
са конкретни.
В случая твърдението за съпричиняване е обосновано с това, че водачът на увредения
автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 20, чл. 21, чл. 25, чл. 26 и чл. 28 ЗДвП, конкретно,
че с превишена и/или несъобразена скорост е предприел маневра „навлизане в съседно
пътно платно“. Съдът приема, че не са налице твърдяните нарушения - на първо място, не се
установява водачът да е предприел маневра за навлизане в съседно пътно платно (за да се
изследва нарушение на посочените законови разпоредби) - както от показанията на
свидетелите, така и от САТЕ несъмнено се установи, че водачът на увредения автомобил се е
движел направо в дясна пътна лента за движение, в която е настъпило и съприкосновението,
като според експертното заключение с мястото, което е заемал, увреденият автомобил не е
създал предпоставка за ПТП. На следващо място, не се установява водачът на „Д.Р.“ с рег. №
****** да се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост - в тази връзка съдът не
кредитира показанията на свидетеля М., че „другата кола сигурно се е движела бързо“, тъй
като почиват на предположения, а и се разколебават от становището на вещото лице, че при
настъпилите вреди автомобил „Д.Р.“ с рег. № ****** се е движел с не повече от 30 км/ч.
Обстоятелството, че водачът на „Д.Р.“ с рег. № ****** е възприел изнасянето на товарния
автомобил вляво не изключва вината на застрахования при ответника водач, нито води до
извод за съпричиняване, тъй като въпрос на субективна преценка е дали водачът на
увредения автомобил е могъл да предположи, че товарният автомобил ще завива надясно.
Освен това, показанията на свидетелите относно това дали водачът на влекача е подал
светлинен сигнал преди предприемането на маневрата за завой надясно са противоречиви. В
този смисъл, при приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
установено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, според която всяка от страните следва да докаже
фактите, на които основава своите възражение, съдът следва да приеме за неосъществил се
недоказаният факт, на който ответното дружество основава възражението си за
съпричиняване. Ето защо, според настоящия съдебен състав, по делото не се доказва водачът
на застрахования при ищеца автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата,
или че с поведението си е създал опасност и/или пречка за движението, съответно пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпването на вредите.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване, в случая от ответника, каквото доказване
не е проведено, поради което съдът приема възражението за съпричиняване на вредите за
недоказано.
Установи се, че към датата на ПТП гражданската отговорност на автомобила,
8
управляван от А. М. е била застрахована при ответника. От САТЕ безспорно е доказано, че
всички настъпили вреди по автомобил „Д.Р.“ с рег. № ****** са в пряка причинно -
следствена връзка с процесното ПТП.
С плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения
автомобил ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увредения до размера на
заплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане
на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на
договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи действително настъпилата
вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която застрахованото имущество
от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на САТЕ, че стойността, необходима за възстановяване
на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 2377,18 лв. В
настоящата хипотеза изплатеното застрахователно обезщетение от 1704,04 лв. е в размер, по
- нисък от стойността по средни пазарни цени (а и от сумата по средни пазарни цени с
използване на алтернативни части). С оглед на изложеното и при зачитане на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК, искът за главница е
основателен в пълния предявен размер от 1704,04 лв., ведно с 25 лв. - ликвидационни
разноски, или общо за сумата от 1729,04 лв., при липса на данни за изплащане на
обезщетението от страна на ответника, и следва да бъде уважен изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за главница, върху същата следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.06.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се дължат само на ищеца, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, както следва: 69,16 лв. - държавна такса, 200 лв. - депозит за САТЕ, 50 лв. - депозит
за призоваване на свидетел и 437 лв. - адвокатско възнаграждение, или общо 756,16 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 1729,04 лв. - регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение (1704,04 лв.) и ликвидационни разноски (25 лв.) по имуществена застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, полица № 4704220300000962 от 21.02.2022 г., и образувана при
ищеца „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп““ ЕАД щета № 470422222219915, за вреди по автомобил „Д.Р.“, с рег. № ******,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2022 г. около 14,30 часа в гр. С., на ул.
„Проф. д-р И.С.“ с участието и на влекач „И.“ с ДК № ****** в композиция с полуремарке с
ДК № *********, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП е била покрита от
ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно
със законната лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 756,16 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10