Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.Габрово,
1.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на петнадесети февруари
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 305 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба с вх. № 2112/2.12.2021г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на К.К.Г. с ЕГН ********** ***,
чрез адв. И.Х.,***, сочен и като съдебен адрес против Заповед №
00-188/5.11.2021г. на Председателя на Държавна агенция „Архиви“.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед била
незаконосъобразна. Жалбоподателката не била извършила твърдените в административния
акт, нарушения. В пледоарията по същество, като се позовава на събраните по
делото устни доказателства, сочи че мотивите на заповедта са останали
недоказани. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответната страна се
представлява от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Излага
съображения в подкрепа на наложената забрана. Действията на Г. довели до
налагането на забраната били установени. В писмен отговор се посочва, че името
на служителката срещу която се твърди, че е проявена вербална и физическа
агресия не е от съществено значение, тъй като заповедта била издадена не заради
агресията, а заради това, че е нарушила реда за работа в читалнята, като с
поведението си е създала неудобство на потребителите на архивна информация,
прекъснала е и е попречила на работата им. Иска се отхвърляне на оспорването и
присъждане на разноски.
Председателят на Държавна агенция „Архиви“ е издал Заповед № 00-188/5.11.2021г., с която на К.Г. е забранено
използването на документи от НАФ и достъп до читалните на държавните архиви за
срок три месеца. Мотивите в заповедта, довели до налагане на забраната се
свеждат до следното: На 13.10.2021г. К.Г. е посетила Държавен архив – Габрово.
Обяснено ѝ било, че се налага да изчака, тъй като капацитета на читалнята
бил запълнен. Г. изразила негативна оценка за качеството на работа на отдела,
уронвайки авторитета и служебното положение на длъжностното лице. Осъществила
вербална и физическа агресия към служителя чрез физически контакт, блъснала я и
влязла в читалнята да провери броя на читателите в момента. Административният
орган е приел, че с това свое действие Г. е нарушила реда за работа в читалнята,
създала е неудобство за останалите потребители, като е прекъснала и е попречила
на работата им. Тези действия са квалифицирани като нарушение на чл. 17, т.2 и
т. 11 от Наредбата за реда за използване на документите от НАФ и чл. 22, т.1 и
т. 14 от Правилника за реда и организацията на използването на архивни
документи в държавна агенция „Архиви“.
По искане на двете
страни по делото, бяха изслушани показанията на четирима свидетели – по двама
от всяка от страните. Свидетелят Й. заявява: „Външната врата, стъклената, беше
заключена и тогава, мисля че има звънец, и г-жа Г. позвъни и се появи г-жа В..
Г-жа Г. попита може ли да влезем, а В. каза, че не може, защото вътре има хора.
Аз стоях долу до самите стъпала. Г. беше на самия вход, разстоянието между мен
и нея е 4-5 метра, имах пряка видимост и тогава Г. каза на В. „ето го и г-н Й.“
……В. ме погледна и се поздравихме. В
този момент Г. мина зад В. и влезе вътре, чух само, че Г. каза „аз трябва
да проверя заради предния случай, дали е вярно, или ме лъжете пак“. В. влезе
след Г. и се върнаха на входа след около
20 секунди. Вече говориха на висок тон, не са викали, но на висок тон. В.
казваше „ти защо ни пречиш на работата“, а Г. разправяше за предходния случай,
когато пак е отишла и са казали, че има хора, а е нямало. Аз съм сигурен, че нито е имало закани, заплахи, обиди и от
двете страни. От самото влизане и след като излязоха не съм видял физическа агресия, дали вътре е имало
не мога да кажа…..“.
Според свидетеля П.:
„….бях в читалнята на ДА…. Не съм виждал Г. да влиза докато бях в читалнята.
Ако беше влязла, може би щях да я видя, но бях на такова работно място, че
вратата ми се падаше в дясно, малко зад гърба и ако искам да видя някой трябва
да се обърна……. В коридора, когато се говори по-високо, в читалнята се чува,
даже и в съседната стая служителите като
си говорят, също се чува. Крясъци не съм чул, може да е имало говорене на
висок тон….. Казах, че е възможно да съм чул разговор на висок тон,
но викове и крясъци – не. Аз
съм бил в читалнята и не съм свидетел визуално на това, което е станало. Не съм
видял Г. да влиза в чакалнята“
Доведените от ответния административен
орган служители, свидетелстват за следното:
В.: „….дойдоха г-жа Г. и г-н Й. и казаха, че те ще бъдат
на мястото на Д., при което казах, че към настоящия момент
не мога да осигуря достъп до читалнята, защото има двама човека в читалнята и
т.к. П. беше третия читател и чакаше в моя кабинет да се освободи място в
читалнята и да влезе той. При което имахме
лек спор с Г., при което тя ме избута от вратата и влезе да провери в читалнята
колко читатели има. Отвори вратата на читалнята, погледна и се върна. При което
вече излезе навън и попитах защо е необходимо да се прави това, аз
изпълнявам служебните си задължения…… Малко
по-късно през деня тя се върна, нямаше други читатели и беше допусната и
обслужена…… Г. влезе като ме изблъска от вратата,
нямаше възможност да мине покрай мен, т.к. рамката на вратата не позволява
това. Имаше по време на спора размяна на
думи на висок тон, може да се чуе в самите стаи и читалнята, че се води
разговор, но не може да бъдат различени конкретни думи от разговора. П. не
беше един от двамата по това време. Той беше заявил желание да посети
читалнята, но се появи по-късно и в това време в читалнята имаше други двама
читатели….. Цонева през цялото време беше вътре в
чакалнята и тя нямаше визуален контакт спрямо нас с Г.….. С рамо Г. ме избута от
вратата. Тя беше с Й.. Тя
не е влизала с цел да чете, тя влезе да провери дали не я лъжа……“
Ц.: „….П.
беше записан за посещение, наложи се да изчака друг читател да си свърши
работата. Той изчакваше в друг кабинет, където беше поканен. Той не е
присъствал на случая в читалнята. Влизането на Г. мисля беше в рания следобед,
след 13 - 13.30 часа, но не мога да се ангажирам с точен час. Чу се по-сериозен разговор, с по-повишен
тон от двете страни. Разпознах гласа на колегата и Г., т.к. сме работили
заедно и си познаваме гласовете. Г. отвори
вратата на чакалнята само влезе, за да види дали има хора в читалнята, престоя
ѝ беше около 1-2 секунди. Г. се върна по-късно, тогава вече нямаше
никой и беше обслужена…..“
Показанията на
свидетелите в по-голямата си част не са противоречиви, а по-скоро взаимно
допълващи се. От така описаните свидетелски показания съдът възприема като установена
следната обстановка:
На 13.10.2021г. Г.
е пожелала да бъде допусната до читалнята на ДА-Габрово. Отказано ѝ е
поради това че в читалнята имало други посетители. Тя е влязла за да провери,
отворила е врата на читалнята където е престояла 1-2 секунди и е излязла. В
коридора е започнал разговор на висок тон със свидетелката В., който разговор е
продължил и на площадката пред входа на архива. Общо целият престой на Г. от
влизането ѝ до излизането обратно на площадката е продължил около 20
секунди.
Единственото
противоречие е относно наличието на физически контакт при влизането – според
св. Й., такъв не е бил осъществен, според св. В., същата била избутана с рамо.
При наличието на това противоречие съдът намира за установено, че дори да е
имало някакъв контакт между Г. и В., той не е възможно да бъде квалифициран
като физическа агресия.
Твърдяната от
административният орган вербална агресия, също остана недоказана – всеки от
свидетелите говори за разговор на „по-висок тон“, но никой от тях не твърди да
са били отправени заплахи, обиди и т.н.
Сочените като
нарушени чл. 17, т.2 и т. 11 от Наредбата за реда за използване на документите
от НАФ изискват от читателите да познават и спазват правилника по чл. 4 за работа в читалнята и да пазят
тишина, да не използват мобилни телефони, да не внасят храна и напитки и да не
пречат на останалите потребители. Сходно е съдържанието на посочените като
нарушени и норми от Правилника за реда и организацията на използването на
архивни документи в държавна агенция „Архиви“, а именно чл. 22, т.1 и т. 14.
Описаната по-горе фактическа обстановка, възприета за доказана от съда, не
потвърждава изводите на Председателя на Държавна агенция „Архиви“, че с
поведението си Г. е създала неудобство за потребителите на архивна
документация, че е прекъснала и попречила на работата им. Един разговор „с
повишен тон“, продължил около 20 секунди, при положение, че в читалнята дори не
можели да се различат отделните думи, както и при положение, че в читалнята се
чуват служителите от съседните кабинети ако си говорят /св. П./, не е предизвикало извънредно неудобство за
читателите, което от своя страна да доведе до налагане на процесната забрана.
Заповедта следва да
бъде отменена, а на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените
разноски по производството, изразяващи
се в адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса –
общо 410.- лева
В тази връзка и на основание
чл. 172, ал. 2, предл.
„второ“ от АПК Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 00-188/5.11.2021г. на Председателя на
Държавна агенция „Архиви“.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Архиви“ – София да заплати на К.К.Г. с ЕГН ********** ***, сумата 410,- /четиристотин и
десет/ лева, деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, подадена в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, чрез
Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: