Р Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. Варна, 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
17854 по описа на ВРС за 2019-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск на В.М.А., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на
„Е. С.” АД, ЕИК***, сумата 1480.56лв.
– стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел. енергия за
периода 23.10.2017г. – 17.06.2019г.
за обект, находящ се в ***, с абонатен №*** и клиентски №***.
Ищецът твърди, че узнал за извършена от от служители на ответното дружество проверка
на измервателния уред, обслужващ имот, находящ се в в
***, с абонатен №*** и клиентски №***, титуляр по партидата на който е
ищеца. При проверката било констатирано неточно
измерване (отразяване измерването) на електрическа енергия. Във връзка с
проверката бил съставен протокол и била извършена корекция на потребената от
абоната електроенергия, като му е начислена сумата 1480.56лв.
– стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел. енергия за
периода 23.10.2017г. – 17.06.2019г.
Поддържа, че не я дължи и излага съображения за
това, които включват оплаквания за нарушения на процедурата на проверката и
преизчислението и за липса на годно правно основание за случебното
начисление при фактурираните и претендирани от отоветника
размери и периоди на задължениет.
Моли за
уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отв. „Е. С.” АД депозира
писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца по делото са в облигационни
правоотношения по пренос на ел.енергия до посочения в исковата молба имот.
Оспорва обаче иска, като в тази връзка навежда
доводи, че проверката на електромера е извършена законосъобразно, като процедура
и основание, според действащите ПИКЕЕ (от м.04.2019г.) и ЗЕ. В частност
процедурата по ПИКЕЕ се твърди, да е спазена, а основанието на преизчислението
да е чл.55 ПИКЕЕ. Сочи още че при проверката е установено точно измерване на
количеството потребена енергия, но е неточно остойностяването на същото, поради
неизправност на софтуера на електромера (отчитане на суми по скрит регистър).
На база на констатациите е извършено служебно преизчисляване на сметката на
абоната, като определената по този ред стойност счита за дължима от абоната
като реално потребена ел. енергия за фактурирания период.
По
същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Между
страните по делото не се спори, че са страни и по правоотношение по достъп и
пренос на ел. енергия, по силата на който ищецът е потребител, а ответникът –
оператор на ел. мрежата, като правоотношението е уредено от ОУ на ответното
дружество, които са обявени публично и са узнати от абоната, като за него
намират приложение и ЗЕ, ПИКЕЕ и други подзаконови актове.
В конкретния
случай е безспорно между страните и се подкрепя от приети писмени
доказателства, че ищецът е законен ползвател на проверения обект.
От представения констативен протокол от ответника
се установява, че на 17.06.2019г. длъжностни лица на „Е.
С.” АД извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в
***,
с абонатен №*** и клиентски №***. Отразено
е в него, че при проверката не е констатирана механична повреда или гршка при измерването на консумираната енергия, но част от
последната е отчитана по невизуализиран регистър, вместо по регистри за дневна
и нощна тарифа (описани са всички тарифни показатели, прочетени чрез
специализиран софтуер). Поради това електромерът е подменен и изпратен в БИМ.
Протоколът е подписан от двама служители на ответното дружество и от един свидетел.
От приетия
протокол от БИМ се установява, че демонтираният и изпратен за проверка
електромер „съответства на метрологичните характеристики, както и на
изискванията за точност при измерването“, но след „софтуерно четене“ е била
установена „преминала енергия в тарифа, която не е визуализирана на дисплея“.
Със
„становище” от 19.09.2019г. на началник отдел при „Е.
С.“ АД е одобрено начисляването на допълнителни общо 7678 кВт/ч потребление за
период от близо 2 години. Начисляването е извършено „служебно” и „на осн. чл.55
ПИКЕЕ”, след софтуерно четене на данни от скрит регистър. Количеството е разделено на няколко подпериода с произволни
(според вещо лице по СТЕ) части за всеки от тях, генерирани математически
според промените в цените на ел. енергията от Д/КЕВР.
Представена е фактура
№**********/20.09.2019г., издадена въз основа на цитираното „становище”, в
която се посочва като дължима от абоната сумата от 1480.56лв. – стойност на
служебно начислена (след прочит на скрит регистър, според КП) ел. енергия за
периода 23.10.2017г. – 17.06.2019г. за обект, находящ се в ***, с абонатен №***
и клиентски №***.
Приета е още кореспонденция между
страните по повод сумата, видно от която на 25.09.2019г. абонатът и титуляр е
уведомен за допълнително начислени задължения по горната фактура, срещу което
на 04.10.2019г. е подадено ответно възражение за недължимост от клиента.
Приет е и протокол, видно от който
процесният електормер е монтиран на исковия обект на
16.01.2017г. с нулеви показания по няколко тарифи (към същия момент в случая
абонатът е бил друго лице, заменено от ищеца на 06.11.2017г., с оглед
приложеното и заявление за смяна на партида).
От
заключението на експерта по назначената СТЕ, което съдът възприема като
обективно и обосновано, се установява че процесният електромер е бил монтиран в
обекта на потребление с нулеви показания по всички тарифи. СТИ е било годно
техническо средство за измерване към проверката. В корпуса и в схемата на
електромера в случая няма данни да са деформирани или променяни. Налице е
намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количества ел. енергия са били
отчитани освен по дневна и нощна, и по друга тарифа, която не е визуализирана и
може да бъде изследвана само чрез специализиран софтуер. Софтуер за прочитане
на скритите данни по правило притежават само неговия производител и
лицензираното за ползването му дружество. Електромерът не е от типа „Смарт”.
Фактурираната сума е математически правилно изчислена по цените на Д/КЕВР на
база на „начислената” консумация. Напълно невъзможно е обаче да се установи
кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър
и дали натрупването на показанията е станало конкретно в процесния или/и в друг
(предходен) времеви период. Отделните подпериоди в „справката за начисляване“
са генерирани математически според
промените в цените на ел. енергията от Д/КЕВР, но не са редовен отчет.
Показанията
на св. Т.О. съдът цени корективно на осн. чл.172 ГПК,
защото свидетелят е служител на трудов договор при ответника. Но от друга
страна показанията са непосредствени. От тях се потвърждава верността
на записаните в процесния констативен протокол обстоятелства при проверката и
естеството на неизправността на електромера. В случая изрично се установява
още, че на проверката не е присъствал представител на потребителя, а свидетел,
който обаче е бил потърсен и е видял СТИ едва след като вече е бил използван от
служителите на ответника специализираният софтуер за четене на скрития регистър
и след като са били констатирани показанията по него – само от и в присъствие
на самите служители. Иначе показанията на лаптопа и на СТИ били показани на
свидетеля.
Показанията на св. Т.Н. съдът цени като напълно
обективни и непосредствени. Свидетелката е била извикана от служители на „Е. “,
които обяснили че сменят електромера в съседно жилище. Пред нея „засякоха
данните, свалиха после електромера и попълниха този протокол“, който бил
подписан и от Н.. Тя обаче не помни „как са засекли данните“ и дали е бил
ползван за това лаптоп. След свалянето на електромера той бил оставен до
вратата, без да е бил поставян в торба, а Н. „не съм полагала подпис на никакви
торби“.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и
приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до
следните правни изводи:
Фактическият състав
на предявения отрицателен установителен иск се свързва с пълно и главно
доказване от ответника на правното основание, реда на начисляване и размера на
вземането му – законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на
абоната съобразно правилата на ЗЕ, ПИКЕЕ, ОУ и другите относими подзаконови
актове или реалното снабдяване на твърдяното количество ел. енергия през
исковия период до обекта на ищеца, също съобразно ЗЕ, ПИКЕЕ, ОУ и другите
относими подзаконови актове.
Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия от 2013г.
са отменени изцяло към момента на спорната проверка, с влязло в сила
решение на петчленен състав на ВАС на РБ.
В ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. са обнародвани нови Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са
приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗЕ и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ
правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12
ЗНА Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на новите ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По аргумент от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14
ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично
предвидено, каквото „друго” предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно
разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат за корекционни
процедури с начална дата след 30.04.2019г. Поради това и с оглед датата на процесната проверка разпоредбите
на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.) следва да се вземат предвид в
случая, поради материалния им нормативен характер. При приложението им следва
да се държи сметка, че се касае за „акт по прилагане на закон“ по смисъла на
ЗНА, чиято юридическа сила е тъждествена с тази на подзаконовите нормативни актове
и при противоречие в съответни части с нормите на Конституцията на РБ или със
законови разпоредби ПИКЕЕ не могат да се приложат и да бъдат с предимство.
В конкретния случай
ответникът основава вземането си на разпоредбите на чл.55 ПИКЕЕ. В тях е
предвидено, че когато
се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл.49, ал.1 ПИКЕЕ при
извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл.42, ал.5,
изр.2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.
Същият се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител, а при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
от свидетел, който
да не е служител на оператора
(ал.2 и ал.3).
Тези изисквания са предвидени с цел гаранция
на правата на потребителя да бъде запознат с действителните обстоятелства при
проверката, защото тя се извършва само от служители на ответника. Правилото е
проверката да бъде пред и в присъствие на абоната. Отклонение е предвидено само
когато е невъзможно по обективни причини той да бъде намерен или той откаже да
подпише (което се удостовери). В този случай следва протоколът да бъде раписан и от независим свидетел. Тук обаче следва едно
важно уточнение – формалното наличие на свидетелски подпис в протокола изобщо
не е достатъчно за спазване изисквания на закона. Смисълът на свидетелското приподписване е не просто някакви лица да поставят подпис
под протокола, а те самите да възприемат извършените пред тях действия от
служителите на дружеството – доставчик и тези действия да удостоверят за
вярност с поставяне на подписа си (така и
Решение №926 от 28.05.2018 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 704/2018г. ; Решение
от 10.07.2017г. по в.гр.д. №1287/2017г. на ВОС и др.).
Затова за да бъде реално спазено изискването на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ следва
свидетелят да присъства през абсолютно цялото време на проверката – от
осигуряването на достъп до помещението, в което се намира електромера и
отварянето на същото, през установяването на всички етапи от проверката, до попълване
и подписване на протокола, заедно с проверка за съответствие между
протоколирано и реално проведено пред свидетеля. Само тогава протоколът може
валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител, защото само така
ще се спази и смисъла и целта на закона и ПИКЕЕ. Тъй като всъщност по съобразно
чл.180 ГПК и по арг. от противното от чл.179 ГПК,
документ от частноправен субект и без подписа на лицето, чиято правна сфера се
накърнява от него, по принцип не обвързва последното лице и служи за доказателство
само, че вписаните изявления са направени от вписаните лица.
В настоящия случай изрично се изясни от
показанията на разпитаните по делото свидетели,че на проверката не е присъствал
представител на потребителя, а свидетел, който обаче е бил потърсен и се е явил
при СТИ едва след като вече е бил използван от служителите на ответника
специализиран софтуер за четене на скрития регистър и след като са били
констатирани показанията по него – само от и в присъствие на самите служители.
При тези данни възниква съмение какво всъщност е било
състоянието на „скрития регистър“ към момента на първичните достъп и прочитане
на същия, защото те са били извършени само от ответника, а това категорично
опорочава процедурата. Свидетелят е дошъл при вече записани данни, което е
некоректно. По тези причини съдът приема, че при конкретиката на случая,
проверката и протоколът не са изпълнени съобразно нормативните изисквания и
съобразно с общите правила на доказването в гражданския процес, поради което и
констативният протокол не може да е доказано противопоставим на клиента и ищец.
На следващо място чл.49, ал.4 ПИКЕЕ
предвижда в случаите,
когато при проверката не е присъствал абоната или него представител, в седемдневен срок от датата на съставянето на
констативния протокол операторът на съответната мрежа да
го изпраща на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с
предоставени от ползвателя данни за контакт. В случая няма
доказателства за спазване на това изискване, което от своя страна също колидира
с предписанията на ПИКЕЕ.
Още – отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, задължаваща
дружеството – доставчик да осигурява на страната, която
ползва ел. енергия, възможността за контрол на показанията на средствата за търговско
измерване, което впрочем е собствено на дружеството –
разпределител. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със
специален софтуер, с който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество,
очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.
Още – отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Пряката колизия с защитаващата потребителя норма на чл.120, ал.4 ЗЕ дерогира приложимостта на подзаконовата разпоредба.
И
може би най – важното за конкретния случай – от приобщения протокол за монтаж е
видно, че електромерът е монтиран на обекта с нулеви показания, но още на 16.01.2017г.
Обаче процесният период на начисляване на допълнителна ел. енергия е от 23.10.2017г.
до 17.06.2019г. При това положение и след като е категорично заключението по
СТЕ, че е напълно невъзможно да се
посочи кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър и
също дали натрупването на показанията е станало конкретно в процесния или/и в
друг (предходен) времеви период, то е повече от категорично недоказано, че
точно в рамките на процесния период 23.10.2017г. – 17.06.2019г. реално е
потребено начсленото, доколкото монтажът с нулевите
показания е от 16.01.2017г., тоест от близо десет месеца по-рано. Така нищо не
пречи част или цялата от начислената ел. енергия да е била потребена именно
допреди 23.10.2017г., което категорично изключва да е доказано по делото реалното
потребление на начисленото, точно за процесния период. Само това е достатъчно
за преценката за недължимост.
В продължение и допълнение към всичко гореизложено
съдебният състав намира за нужно да изложи някои принципни бележки относно
преизчисленията въз основа на т.нар. „скрит регистър“. Съгласно чл.38б, ал.1,
т.3 ЗЕ енергийните предприятия са длъжни да предоставят на потребителите пълна
информация за реално потребените количества и
за стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената
периодичност на отчитане, за което са предвидени правила в ОУ на ответника.
Следователно редовно отчитане на потребеното от крайните клиенти количество ел.
енергия следва да се извършва периодично и в пълно съответствие с така
обявените кратки времеви отрязъци (около месец). В този смисъл начисляването на допълнително задължение за ел.
енергия за много (три, четири, пет или повече) календарни години назад, може да
е всичко друго, но не и реален отчет, защото последният се извършва ежемесечно,
фактурира се ежемесечно и има ежемесечен падеж. По този начин се цели предвидимост и преодолимост на фискалната
тежест. Обратното ще постави някои потребители в неравноправно положение,
принудени да плащат драстични сметки за „реален отчет“ за много години назад,
което може да бъде оправдано само при доказана недобросъвестност и вина, от
тяхна страна, за състоянието на електромера,който дори не е тяхна собственост.
Всъщност голям процент потребители, включитело
докладчикът по делото, в качеството му на потребител на ел. енергия за битови
нужди, дори нямат и реален достъп до самите електромери и таблата към тях. Но
за сметка на това съгласно чл.42, ал.5 ПИКЕЕ енергийните предприятия следва да
извършват обслужване на измервателните им системи най-малко веднъж на три месеца, което
включва
тяхна проверка; ако при проверката не са установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието
по чл.33
ПИКЕЕ се отразява
това, датата на извършване на проверката и други данни във връзка с нея; а ако при проверката са установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се
съставя констативен протокол по чл.49 ПИКЕЕ. При положение,
че ответното дружество системно не е изпълнявало задължението си за контрол и
периодична проверка на СТИ години наред (няма данни за друго по делото), което
задължение впрочем не е ново,е недопустимо да бъде заставян абонатът да заплаща
значителни задължения за „реален отчет“ за няколко години
назад. Той е обосновано, законосъобразно и задължително да плаща само
периодичните си месечни задължения и евентуално „корекцията“ – фингирана по нормативен път възможност да бъдат
преизчислявани сметките на клиенти при неизправности на СТИ, вместо реалната
консумация, но за значително и в пъти по-кратки времеви периоди (с оглед
задължението за периодични проверки) и при доказаност на реда и методиката за
това по ПИКЕЕ.
По разноските:
Предвид изхода
на спора и представените доказателства, на ищеца се следват
разноски за държавна такса – 65лв., депозит свидетел – 30лв. и за адв. хонорар – 350.00лв., тоест общо
445.00лв.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото, че ищцата В.М.А., ЕГН**********, не дължи
в полза на „Е. С.” АД, ЕИК***, сума в размер на 1480.56лв. – стойност на служебно начислена
(след прочит на скрит регистър) ел. енергия за периода 23.10.2017г. – 17.06.2019г. за обект, находящ се в ***, с абонатен
№*** и клиентски №***, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
С.” АД, ЕИК***, да плати на В.М.А.,
ЕГН**********, сумата 445.00лв. – разноски пред ВРС, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………