№ 242
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100508045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 5505 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д. № 5095/2022 г. по описа на
СРС, 179 състав, са уважени предявените от И. Н. К., ЕГН **********, срещу „Н..с.“ ЕАД,
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, като е признато за незаконно и е
отменено уволнението на И. Н. К., извършено със Заповед № 11-278/20.12.2021 г. на
изпълнителния директор на „Н..с.“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, възстановен е на
заеманата преди уволнението длъжност – „специалист вътрешен контрол-старши звено“ при
ответника и „Н..с.“ ЕАД е осъден да му заплати обезщетение за оставането му без работа в
размер на 5835,60 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над
5835,60 лв. до пълния предявен размер от 18 600 лв.
Решението е обжалвано и от двете страни в производството.
С подадената от ищеца И. Н. К. въззивна жалба, чрез адв. В., с която се обжалва
решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
присъждане на обезщетение за разликата над сумата от 5835,60 лв. до сумата от 9435,60 лв.,
се излага, че същото е неправилно и необосновано. Искането, отправено до въззивния съд, е
за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в размер на още 3600 лв. за
периода от 17.05.2022 г. до 20.06.2022 г. Претендират се сторените разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
в първоинстанционното производство „Н..с.“ ЕАД.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила и въззивна жалба от ответника
„Н..с.“ ЕАД, с която решението се обжалва в частта, с която предявените срещу него искове
са уважени. Излагат се твърдения, че решението е неправилно, като постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано. Неправилен
бил изводът на СРС, че не е налице идентичност между длъжността „вътрешен одитор“ и
заеманата от ищеца длъжност „вътрешен контрол“. Поддържа се, че двете длъжности имат
1
идентични трудови функции, като за същите е било налице нормативно установено
изискване за квалификация – сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“, какъвто
ищецът не притежавал. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
показанията на разпитаните по делото свидетели, без да отчете тяхната заинтересованост
като бивши служители на дружеството. В обобщение на заявените с въззвинта жалбата
доводи от въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
предявените искове.
Подаден е и отговор на въззивната жалба от И. К., чрез адв. В.. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
всички събрани по делото доказателства и със закона. В отговора се акцентира на
обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност „вътрешен контрол“ е създадена от
работодателя за нуждите на предприятието, не е свързана с одит и съответно за нея не е
съществувало нормативно изискване за притежаване на сертификат „вътрешен одитор в
публичния сектор“. Предвид изложеното моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от представените писмени доказателства - Трудов
договор № РД 13-25/03.04.2017 г., и Допълнителни споразумения към него, страните са били
обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявала
длъжността „специалист „вътрешен контрол“ – старши звено“ при ответника.
Представена е длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност,
утвърдена на 19.06.2017 г., съгласно която същият е на пряко подчинение на изпълнителния
директор и основните му трудови задължения включват: дава предложения за подобряване
на вътрешния контрол, за да се осигури оперативна ефикасност и съответствие между
процесите на дружеството и действащото законодателство и вътрешните му правила;
извършва планови и инцидентни проверки на цялостната дейност на дружеството и изготвя
необходимите доклади; извършва документални проверки в клоновете на дружеството в
съответствие с утвърдените планове; проверява и анализира собствеността, правилното и
икономическо изразходване на паричните средства и материални ценности; подготвя
предложения за отстраняване на установените при проверките нарушения; участва при
извършването на документални и тематични проверки (вкл. по сигнали или при случаи на
обществен отзвук) в дружеството и разработва аналитични доклади и др. В т. V „изисквания
за длъжността“, е предвидено, че за заемане на длъжността „специалист „вътрешен контрол“
– старши звено“ е необходимо лицето да притежава минимална образователно-
квалификационна степен: магистър, специалност - икономика, финанси, счетоводство и
контрол, да има минимален професионален опит от 3 години по специалността и да
притежава сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ – на основание чл. 19, ал. 2,
т. 4 от Закон за вътрешния одит в публичния сектор.
Не е спорно между страните, че със Заповед № РД 11-278/20.12.2021 г. на
изпълнителния директор на „Н..с.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 20.12.2021 г. Като причина за това в
уволнителната заповед е посочено „липса на сертификат „Вътрешен контрол в публичния
сектор“, съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор“.
Заповедта съдържа разпореждане на служителя да се изплати обезщетение в размер на една
брутна заплата за неспазен срок на уговореното с трудовия договор едномесечно
предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: 2 дни за 2019 г., 26
дни за 2020 г., и 24 дни за 2021 г. Видно от отбелязване в същата, при връчването й ищецът
е направил възражение по отношение размера на обезщетението за неспазено предизвестие
за прекратяване на трудовия договор.
Като доказателство по делото са приети длъжностни характеристики за длъжностите
при ответника „вътрешен одит“, утвърдена на 03.10.2017 г. и „финансов контрол“,
утвърдена на 30.05.2016 г.
Видно е, че заемащият длъжността „вътрешен одит“ е на пряко подчинение на
2
изпълнителния директор и има следните основни трудови задължения: участва в цялостната
дейност на звено „вътрешен одит“; извършва планови и инцидентни проверки на цялостната
дейност на дружеството и изготвя необходимите доклади; осъществява цялостната дейност
по вътрешен одит на всички клонове, дейности и процеси; извършва документални
проверки в клоновете на дружеството в съответствие с утвърдените планове; проверява и
анализира собствеността, правилното и икономическо изразходване на паричните средства
и материални ценности; подготвя предложения за отстраняване на установените при
проверките нарушения; изготвя текущи отчети за извършените одитни проверки; разработва
аналитични доклади, свързани с проведените одитни проверки; контролира правилното
изразходване на финансови средства и воденето на отчетна документация; подготвя
предложения за отстраняване на установените при проверките нарушения; докладва за
всички случаи, в които е била ограничена дейността на вътрешния одит и др. Съгласно т. V
„изисквания на длъжността“, лицето следва да притежава минимална образователно-
квалификационна степен: магистър, специалност - икономика, финанси, право и сертификат
„вътрешен одитор в публичния сектор“ – на основание чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закон за
вътрешния одит в публичния сектор.
Заемащият длъжността „финансов контрол“ съгласно представената длъжностна
характеристика, утвърдена на 30.05.2017 г. е на пряко подчинение на изпълнителния
директор и изпълнява следните основни трудови задължения: дава становища и контролира
изпълнението на коригиращите мерки по осъществяване на предварителния финансов
контрол; извършва документални ревизии и тематични проверки (вкл. по сигнали или при
случаи на обществен отзвук) в дружеството и разработва аналитични доклади); контролира
правилното изразходване на финансови средства и воденето на отчетна документация;
извършва мониторинг за мониторинг за финансовото управление и контрол и докладва на
изпълнителния директор за установените констатации и мерки за отстраняване на допуснати
нарушения. Като изискване за заемане на длъжността в т. 10 от длъжностната
характеристика е посочено“ минимална образователна степен – висше образование,
компютърна грамотност, познаване на нормативната уредба и на вътрешните актове на
дружеството.
Във връзка с твърденията на ищеца, че на същата длъжност са били назначени и
други служители, които не са притежавали сертификат „Вътрешен одитор в публичния
сектор“ пред първа инстанция са събрани следните писмени доказателства: трудови
договори и допълнителни споразумения към тях на лицата Ж.К., Т.Ч., К.Г.Г., И. П., Г.К. и
П.П., както и длъжностни характеристики. От същите се установява, че посочените лица са
заемали длъжността „специалист вътрешен контрол“ при ответника, като трудовото им
правоотношение е прекратено със заповеди на изпълнителния директор на ответното
дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липса на сертификат „Вътрешен
одитор в публичния сектор“, съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за вътрешния одит, с
изключение на лицата И. П. и Г.К..
Пред първа инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
С.Д. и И.Ц..
От показанията на св. Д., се установява, че същата е бивша служителка на ответника,
като от 2017 г. до м. юни 2021 г. е заемала длъжността „изпълнителен директор“ в ответното
дружество. Свидетелката сочи, че ищецът е бил ръководител на създаденото от нея звено
„вътрешен контрол“, чиято основна функция било да контролира процесите в дружеството
чрез извършване на проверки на места – по сигнали, инцидентни, регулярни. Заявява, че
заеманата от ищеца длъжност „вътрешен контрол“ е различна и няма нищо общо с
длъжността „вътрешен одит“. Докато вътрешния одитор има задължение за изготвяне на
годишен план, да следи одитните ангажименти, да следи за изпълнение на възложените
цели, бизнес план и програма на дружеството, то вътрешния контрол има съвсем различни
функции – представлява мобилна група, която извършва контрол и проверки на място с gps,
с дронове дали се изпълняват договорите с клиентите. Свидетелства, че именно тя е решила
да се създаде отдела „вътрешен контрол“, за да може да се извършва контрол във всички
клонове на дружеството, вкл. над управителите на клона и над земеделските производители.
Свидетелката Д. е категорична, че за длъжността „вътрешен контрол“ не се изисква
сертификат „вътрешен одитор“.
3
В показанията си св. И.Ц. сочи, че е работила на длъжността „главен счетоводител“
при ответника и е била единствената в структурата на дружеството, която е имала
сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“. Не са й известни мотивите за създаване
на звеното „вътрешен контрол“. Изнася пред първоинстанционния съд, че главният
счетоводител има контрол по отношение на счетоводните записвания и първичните
счетоводни документи – той е вторият подпис след ръководителя на организацията. Другата
контролна функция се извършвала от финансовите контрольри, като съгласно Закона за
финансовото управление и контрол в публичните сектор те извършвали предварителен,
текущ и последващ контрол във връзка с изпълнението на поетите ангажименти, свързани с
разходи. Следващата контролна функция в дружеството-ответник се извършвала от звено
„вътрешен одит“, което било задължително съгласно Закона за вътрешния одит.
„Вътрешният одитор“ съгласно нормативните изисквания следвало да има освен
необходимото образование, също така и сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“.
Същият правил статута на отдела, стратегическия план за действие в него и годишните
одитни планове. Твърди, че длъжността „вътрешен одитор“ в годините заемали
последователно колежка, която към момента работела в Министерството на земеделието,
колега, който напуснал, и стажант-одитор, който в момента заемал длъжността
„изпълнителен директор“ на „Н..с.“ ЕАД. Последното ниво на контрол бил „вътрешния
контрол“, които най-общо казано чрез извършване на проверки констатирал извършени
неправомерни действия или предотвратявал извършването на такива. Свидетелката Ц.
твърди, че функциите и изискванията за длъжностите „вътрешен одит“ и „вътрешен
контрол“ са абсолютно различни. Категорична е, че „вътрешния контрол“ нямал нищо общо
със счетоводството, при него нямало одит. Свидетелства, че ищецът К. никога не е
изпълнявал длъжността „вътрешен одитор“, видно от докладите, които е изготвял. В тази
връзка заявява, че докладите, които се изготвяли от „вътрешния одитор“ и тези, изготвяни от
„вътрешен контрол“, били различни. Заявява, че докато за длъжностите счетоводител,
вътрешен одитор и финансов контрольр имало предвидени нормативни изисквания за
образование и квалификация, за длъжността „вътрешен контрол“ такива липсвало.
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелките Д. и Ц., като
обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че същите са бивши
служители на ответното дружество и към настоящия момент водят съдебни дела за
незаконно уволнение, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните
показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетелите, които са заинтересовани в
полза или във вреда на едната от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на
свидетелките взаимно се допълват помежду си и не се опроворгават от останалия събран по
делото доказателствен материал. Обстоятелството, че двете свидетелки са били служители
на ответното дружество, едната от които и пряк ръководител на ищеца, им е дало
възможност да придобият преки впечатления от конкретните трудови задължения на
длъжността „вътрешен контрол“, така и от цялостната организация на дружеството, като
съдът няма основание да смята, че при свидетелките липсват способността и желанието
вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизвеждат в показанията си.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
4
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово
правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат
потестативното му право на уволнение. Процесното трудово правоотношение е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, според която разпоредба работодателят може
да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326,
ал. 2 КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискванията за образование и
квалификация могат да бъдат нормативно установени – в закон или в друг по-нисък по
степен нормативен акт, или установени в длъжностната характеристика за заемане на
съответната длъжност от работодателя.
На етапа на въззивното производство не са спорни обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудовото правоотношение, по силата на което ищецът И. К. бил
назначен първоначално на длъжността „вътрешен контрол“, а в последствие с
допълнителни споразумения на длъжността „специалист „вътрешен контрол“ – старши
звено“ при ответника; че при постъпване на работа, както и при преназначаването на
съответните длъжности, на ищеца са му връчвани лично срещу подпис трудови
характеристики, като във всяка тях се съдържало изискване служителят да притежава
сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ – на основание чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закон
за вътрешния одит в публичния сектор; че ищецът не е притежавал такъв сертификат както
към момента на сключване на трудовия договор на 03.04.2017 г., така и към момента на
прекратяването му с процесната заповед от 20.12.2021 г.
С оглед изложеното и предвид доводите на страните, изложени в исковата молба и
отговора и поддържани във въззивните жалби, спорът по делото, пренесен в настоящата
инстанция се концентрира около въпроса дали заеманата от ищеца длъжност „специалист
„вътрешен контрол-старши звено“ е идентична с длъжността „вътрешен одитор“, за която
има нормативно установено изискване за притежаване на сертификат „вътрешен одитор в
публичния сектор“.
Съгласно установената съдебна практика преценката дали трудовите функции са
идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за
идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжността характеристика. В
длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната
длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата.
Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към
различни трудови функции. Именно поради това при преценката за идентичност на
трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените
задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед
характера и естеството на възложената работа за длъжността.
Съобразявайки така изложените принципни положения настоящия съдебен състав
намира, че не е налице идентичност в трудовите функции между заеманата от ищеца
длъжност „специалист „вътрешен контрол-старши звено“ и длъжността „вътрешен одитор“.
Действително за заемане на двете длъжности работодателят е предвидил еднакви
изисквания за образование и квалификация, а трудовите им задължения по длъжностна
характеристика са еднакви в основната им част. Това сходство обаче не определя извод за
идентичност на трудовите функции, предвид различното им съдържание с оглед естеството
на изпълняваната работа. От представената длъжностна характеристика за длъжността
„вътрешен одитор“ се установява, че съществените за длъжността функции обхващат
извършването на одит – изготвяне на текущи отчети за извършените одитни проверки,
разработване на аналитични доклади, свързани с проведените одитни проверки, контрол по
правилното изразходване на финансови средства и воденето на отчетна документация,
участие в изготвянето на стратегически годишен план за дейността на вътрешния одит и др.
Обратното, видно от длъжностната характеристика на длъжността „специалист „вътрешен
контрол-старши звено“, в същата липсват трудови задължения, свързани с одит и/или
изготвяне на одитни доклади. От анализа на трудовите функции на двете длъжности, се
установява, че ищецът е имал основно контролни функции по правилно изразходване на
парични и материални ценности, като в съответствие с това е извършвал планови и/или
5
инцидентни проверки в клоновете на дружеството. В същия смисъл са и събраните пред
първа инстанция гласни доказателства, чрез разпита на св. Д. и св. Ц., които са категорични,
че изпълняваната от ищеца длъжност няма нищо общо с извършването на одит и/или
счетоводни операции. Съобразно разпоредбата на чл. 5 от Закона за вътрешния одит в
публичния сектор, вътрешният одит обхваща дейност, свързана с идентифициране и
оценяване на рисковете на организацията, оценяване адекватността и ефективността на
системите за финансово управление и контрол, подобряване ефективността на процесите за
управление на риска, контрол и управление. Естеството на възложената работа за
длъжността „специалист „вътрешен контрол-старши звено“, която е заемал ищецът, се
различава в значителна степен по съдържание и характер от естеството на работа, която
предполага длъжността „вътрешен одитор“. Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователен доводът на ответника за идентичност на двете длъжности.
Не е спорно, че за заемане на длъжността „вътрешен одитор“ съгласно чл. 19, ал. 2, т.
4 от ЗВОПС е предвидено наред с другите изисквания за заемане на длъжността, лицето да
притежава и сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“. Такова нормативно
изискване за заеманата от ищеца длъжност „специалист „вътрешен контрол-старши звено“
обаче липсва.
Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС
по т.д. № 4/2017 г., ОСГК, няма проблем с оглед особеностите на конкретната работа и
нуждите на предприятието, работодателят да въведе и по-високи изисквания за образование
и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при
сключване на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят
притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на
съответната трудова функция. В случая изискването за притежаване на сертификат
„вътрешен одитор в публичния сектор“ е въведено от работодателя с утвърждаването на
длъжностната характеристика на 19.06.2017 г., връчена на ищеца на 14.05.2020 г., при
сключване на Допълнително споразумение № 13-20/14.05.2020 г. към Трудов договор № РД
13-25/03.04.2017 г. Не е спорно, че към този момент ищецът не е притежавал посочения
сертификат и работодателят се е съгласил с това, преназначавайки го на длъжността
специалист „вътрешен контрол- старши звено“.
Съгласно задължителните разяснения дадени в Тълкувателно решение № 4 от
01.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г., ОСГК, ако работодателят се е съгласил, че
притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална
квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция
при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото
правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят
всъщност ще се позове на въведените от него изисквания при приемане на работата, за които
самият той е приел, че не са пречка да се изпълнява трудовия договор. В този случай,
липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална
квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно
установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
поради това, че липса новонастъпил юридически факт като основание за едностранно
прекратяване на трудовия договор.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че работодателят, чиято е
доказателствената тежест за законосъобразно упражняване на правото да прекрати
едностранно трудовия договор на посоченото фактическо основание, не е доказал по делото
осъществяването на основанието за прекратяването му.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението и безсрочния характер
на прекратеното правоотношение, основателен се явява и искът за възстановяване на
заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „специалист „вътрешен контрол“ – старши
звено“ в ответното дружество.
6
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не
повече от 6 месеца.
Видно от приета пред въззивния съд справка от НАП за актуално състояние на
всички трудови договори, за периода от 20.12.2021 г. до 20.06.2022 г.ищецът не е започнал
работа по трудово правоотношение. По делото страните не спорят относно размера на
брутното трудово възнаграждение, което представлява база за определяне на дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като това е сумата от 3100 лв. Въз основа на вменената по
чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на основателната част от иска,
съдът намира, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 20.12.2021 г. до
20.06.2022 г. е в размер на 18600 лв.
С протоколно определение от 28.03.2022 г. първоинстанционният съд е приел за
разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане на обезщетението по чл.
225 КТ със заплатено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 9164,40 лв. Основанието за
изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие е законното прекратяване на
трудовото правоотношение. (в т. см. са решение № 88 от 29.01.2010 г., постановено по гр. д.
№ 590 по описа за 2009 г. на III г. о. на ВКС, решение № 623 от 24.06.2002 г., постановено
по гр. д. № 933 по описа за 2001 г. на ВКС) като то има за цел да репарира вредите от
оставане без работа, поради което не може да се кумулира с обезщетението по чл. 225, ал. 1
КТ, дължимо за времето през което работникът е останал без работа вследствие незаконното
уволнение. Ето защо ако е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ след отпадане на
основанието за получаването му, то подлежи на връщане. Видно от приобщен фиш за
заплата за м. декември 2021 г. на ищеца е начислена сумата от 9164,40 лв. – обезщетение по
чл. 220 КТ. От ищеца не е оспорено, че същото е платено. Предвид изложеното, като взе
предвид, че към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция е
изтекъл установения 6-месечен период за оставане без работа, и след извършване на съдебно
прихващане, съдът намира, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
20.12.2021 г. до 20.06.2022 г. възлиза в размер на 9435,60 лв., до която сума искът се явява
основателен, а за разликата над тази сума до претендираната от 18600 лв. следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез прихващане.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата
от 3600 лв. и за периода от 17.05.2022 г. до 20.06.2022 г.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за частична
основателност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира в частта за разноските. В
първоинстанционното производство ищецът е направила разноски в размер на 2400 лв., за
заплатено адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение е
съобразен с минималния такъв съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено
от ищеца, е неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият има право на разноски в
размер на 2005,83 лв., или допълнително сумата от 154,84 лв. (над присъдените от
първоинстанционния съд 1850,99 лв.).
Съобразно отхвърлената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът „Н..с.“ ЕАД има право на разноски в размер на 147,81 лв. (при определено от
съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.). Предвид изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, за сумата
7
над 147,81 лв. до присъдената от 205,88 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Н..с.“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на СРС сумата от 537,42 лв. за държавна такса, или
допълнително сумата от 144 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски във
въззивната инстанция има ищецът. Същият претендира разноски в размер на 2400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. (от които 600 лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивната жалба и 1800 лв. – адвокатско възнаграждение за отговора на въззивната жалба
от насрещната страна). Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност
на заплатеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки задължителните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в съща наредба минимален размер. Видно то представена
по делото разписка за получена сума от 13.12.2022 г. въззивникът е заплатил в брой на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съгласно чл. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. бр.
88 от 4 Ноември 2022 г.) при интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е 400 лв. + 10% от горницата над 1000 лв. Определен на основание чл. 7, ал.
2, т. 2 от посочената наредба, минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай
възлиза на сумата 660 лв., т.е. заплатеният адвокатски хонорар е под предвидения минимум.
Поради това възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника явява
неоснователно.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита срещу подадената от ответника въззиван жалба, въззивният съд
намира следното:
Видно от представена по делото фактура № 07010000941/15.08.2022 г. ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. Съгласно чл. 7, ал.1, т. 1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. бр.
88 от 4 Ноември 2022 г.) по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 1
от посочената наредба, минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай
възлиза на сумата от 1420 лв. (при минимална работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ в размер на 710 лв.). Въззивният съд намира, че
действително заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната фактическа и
правна сложност на делото се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 1420
лв. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ищеца И. К. следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в общ размер от в размер на 2020 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Н..с.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на Софийски градски съд сума в размер на 72 лв., разноски, представляваща
дължима държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5505 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д. № 5095/2022 г. по
описа на СРС, 179 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от И. Н. К., ЕГН
8
**********, чрез адв. В. със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу „Н..с.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** III” № ****, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за разликата над сумата от 5835,60 лв. до
сумата от 9435,60 лв., или за сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат на незаконното уволнение, извършено със Заповед № 11-
278/20.12.2021 г. на изпълнителния директор на „Н..с.“ ЕАД, за периода от 17.05.2022 г. до
20.06.2022 г., както и в частта, в която И. Н. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Н..с.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК разноски в производството
пред СРС за разликата над сумата от 147,81 лв. до присъдената от 205,88 лв., като вместо
това, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н..с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „**** III” № ****, да заплати на И. Н. К., ЕГН **********, чрез адв. В. със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
допълнително сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконното уволнение, извършено със Заповед № 11-278/20.12.2021 г. на
изпълнителния директор на „Н..с.“ ЕАД, за периода от 17.05.2022 г. до 20.06.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5505 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д. №
5095/2022 г. по описа на СРС, 179 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н..с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „**** III” № ****, да заплати на И. Н. К., ЕГН **********, чрез адв. В. със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 154,84
лв.- разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н..с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „**** III” № ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
Софийски районен съд, допълнително сумата от 144 лв. –държавна такса.
ОСЪЖДА Н..с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „**** III” № ****, да заплати на И. Н. К., ЕГН **********, чрез адв. В. със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2020 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н..с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „**** III” № ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
Софийски градски съд сумата от 72 лв. –държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9