Разпореждане по дело №502/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 9620
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20237050700502
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9620

Варна, 13.11.2023 г.

Административният съд - Варна - XV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело502 по описа за 2023 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдия-докладчикът не е съгласен с мотивите, изложени в определение № 10550/02.11.2023 г. по адм. дело № 9938/2023 г. по описа на ВАС РБ, Трето отделение, довели до отмяната на определение № 2130/27.07.2023 г. по адм. дело № 502/2023 г. по описа на Адм. съд - Варна и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С отмененото от ВАС РБ определение №2130/27.07.2023 г. е прекратено производството по адм. дело № 502/2023 г. на Адм. съд - Варна, образувано по жалба на В.С.Д. срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление на жалбоподателя с рег. № АУ011553ВН/02.02.2023 г. Съдът е приел, че в случая липсва годен за упражняването на съдебен контрол административен акт, предвид наличието на постановен изричен отказ по заявлението на Д. още преди подаването на жалбата му срещу мълчаливия отказ. Поради това на основание чл. 159 т. 1 АПК е прекратил производството по делото.

При подаването на жалба до съда срещу индивидуален административен акт този акт трябва да съществува в правния мир. В противен случай оспорването е лишено от предмет, поради което производството по него подлежи на прекратяване на основание чл. 159 т. 1 АПК. Тъй като регламентираните в чл. 57 АПК срокове за издаване на индивидуален административен акт са инструктивни, то и след изтичането им административният орган е в правомощието да се произнесе по подаденото до него заявление за издаване на административен акт като в случай, че след срока по чл. 57 АПК постанови изричен отказ, на оспорване пред съд подлежи именно той, а не преди това съществуващият съгласно фикцията на чл. 58 ал. 1 АПК мълчалив отказ.

В определение № 10550/02.11.2023 г. по адм. дело № 9938/2023 г., за да отмени обжалваното по реда на касационния контрол определение № 2130/27.07.2023 г. по адм. дело № 502/2023 г. по описа на Адм. съд - Варна, тричленният състав на ВАС РБ се е позовал на разпоредбата на чл. 58 ал. 3 АПК, според която когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, се смята за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.

Разпоредбата на чл. 58 ал. 3 АПК не намира обаче приложение към настоящия случай, тъй като е относима единствено към хипотезите, в които СЛЕД подаване на жалбата срещу мълчалив отказ последва изрично произнасяне на административния орган. Целта на разпоредбата е да се прегради възможността за злоупотреба от страна на администрацията, която с късното си произнасяне при наличието на вече образувано и висящо съдебно производство срещу мълчалив отказ да доведе до преграждане на по-нататъшното му развитие и приключване поради междувременно отпаднал за жалбоподателя правен интерес от оспорването на мълчаливия отказ, предвид наличието на вече постановен изричен такъв. Чрез разпоредбата се постига и процесуална икономия като се избягва воденето един след друг на два отделни съдебни процеса, насочени към един и същ целен от жалбоподателя краен резултат.

Когато обаче изричният отказ е постановен още преди подаването на жалбата до съда, както е в настоящия случай /това обстоятелство се приема и от ВАС РБ в мотивите на определение № 10550/02.11.2023 г./, то на оспорване подлежи единствено и само изричният отказ като чл. 58 ал. 3 АПК не намира приложение.

Извършеното в мотивите на определение № 10550/02.11.2023 г. позоваване на ППВС № 4/1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на ВС е без отношение към процесния случай, тъй като т. 8 на Пленумното постановление е в кореспонденция с приетия по-късно във времето чл. 58 ал. 3 АПК. Извършеното позоваване на ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС съвсем пък няма отношение към случая.

Независимо от несъгласието си с постановеното от ВАС РБ определение № 10550/02.11.2023 г. по адм. дело № 9938/2023 г., съдия-докладчикът е длъжен да се съобрази с него, предвид нормата на чл. 235 ал. 2 АПК.

Поради това съдът

РАЗПОРЕДИ

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 13.12.2023 г. - 9:00 ч., за когато да се призоват страните: В.С.Д. /жалбоподател/, който освен в Затвора Варна да се призове и чрез особения си представител по делото по реда на ЗПП адвокат В.Й.,*** /ответник/.

УКАЗВА на страните и на началника на Затвора Варна, че съдебното заседание ще се проведе чрез видеоконферентна връзка със Затвора Варна, поради което жалбоподателят В.С.Д. НЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ КОНВОИРАН до съда за датата и часа на съдебното заседание, а следва да се осигури участието му в заседанието посредством видеоконферентна връзка на място от Затвора Варна.

Съдия: