№ 2101
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110121596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл. 124 и сл.ГПК
Образувано е по предявена „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх.В, ет.8, ап.22, представлявано от ., със съдебен адрес:
гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх. В, ет.8, чрез адвокат В. Г., срещу П. В. И., ЕГН:
**********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 1, бл.82, вх.Б, ет.2, ап.67, с която е предявен
положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 във връзка с
чл. 99 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 54,88 лв., представляваща главница
за периода от 22.10.2018 г. до 21.01.2019 г., представляващи неплатени задължения за
далекосъобщителни услуги по Договор, сключен между ответника и „.“ ЕАД, което вземане
е било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие на ищеца.
В исковата молба се твърди, че вземането произтича от Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за клиентски № 16072685001 от 21.12.2015 г., сключен с "."
ЕАД, като вземането е прехвърлено на С.Г. Груп" ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. В
последствие, последното дружество е прехвърлило вземането на заявителя с Договор за
цесия от 01.10.2019 г. Тъй като ответникът не е заплатил сумите по дълга, ищецът предявил
заявление по чл. 410 от ГПК. Моли съда да уважи исковете. Прави доказателствени искания.
Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба. Оспорва исковата претенция като неоснователна. Сочи, че договорът му с „.“ ЕАД е
изтекъл на 21.12.20217 г. и след това е подал едномесечно предизвестие за отказ от услугите
1
им за интернет. Твърди, че услугите са били заплащани предварително в началото на
отчетния месечен период и прекъсван веднага, след изтичането му при неплащане. Твърди,
че е заплащал и за дните без интернет. Счита за основателно искането само за една месечна
такса, в случай, че не е отчетено предизвестието за отказ от услугите им. Изявява готовност
за разрешаване на спора чрез медиация.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
-ти
По делото е приложено и ч.гр.д. № 54714/2021 г. на СРС, I ГО, 120 състав, по което
в полза на ищеца като заявител е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за
претендираните суми. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на длъжника, поради
което съдът е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 2 от ГПК за предявяване на
установителен иск за вземането си, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство.
Представени са писмени доказателства, в това число Декларация от 21.12.2015 г. за
получаване на Общи условия на „.“ ЕАД, Заявление/Договор от 21.12.2015 г., сключен
между ответника и „.“ ЕАД, Общи условия за услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на „.“ ЕАД; три броя месечни сметки от
22.11.2018 г., 22.12.2018 г. и от 22.1.2019 г.; Кредитна сметка № ********** от 22.02.2019 г.
за задължения в общ размер на 82.84 лв., Пълномощно от „.“ ЕАД в полза на „С.Г. Груп“
ООД в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г.,
сключен между „.“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД; Уведомление за цесия до ответника от „.“ ЕАД,
„С.Г.Груп“ ЕАД и „.“ ЕООД, Извлечение от Приложение № 1 към уведомление по т.1.1.1 от
24.02.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „.“
ЕООД, с който са прехвърлени вземания на „.“ ЕАД от 16.10.2018 г., Анекс към Договор за
цесия от 01.10.2019 г. от 10.03.2020 г., Пълномощно от „.“ ЕАД, с което се упълномощава
„С.Г.ГРУП“ ООД в качеството на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г. да осъществява представителна власт пред конкретни лица и с конкретни
правомощия.
В представеното Извлечение от Приложение № 1 към Анекс от 10.03.2020 г. към
Договор за цесия от 01.10.2019 г., е отразено, че между „С.Г.ГРУП“ ЕАД, като законен
правоприемник на „С.Г.ГРУП“ ООД, и „.“ ЕООД, по силата на Анекса към Договора от
01.10.2019 г. вземането на „.“ ЕООД спрямо П. В. И. с посочен единен граждански номер,
произтичащо от договор с кл. № 16072685001, подписан преди датата на сключения на
10.03.2020 г. Анекс, в размер на 54.88 лв., е прехвърлено на „.“ ЕООД. Видно от самото
Извлечение не става ясно вземането от какъв точно договор произтича, чие е било вземането
преди неговото прехвърляне, кога е възникнало и с какъв падеж. Липсват каквито и да било
индивидуализиращи белези на вземането, като се изключи неговия размер и задълженото
лице.
Представено е и Извлечение от Приложение №1 към уведомление по т.1.1.1. от
24.02.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., в което е посочено, че вземането срещу
П. В. И., с посочен единен граждански номер, в общ размер на 54.88 лв., прехвърлено от „.“
ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД, като правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД, е прехвърлено на второто
2
дружество. Този документ се явява част от потвърждението за прехвърляне на вземане, но
от него също не може да се установи вида на вземането, от къде произтича и кой е бил
първоначалният кредитор, ако е имало такъв, различен от „С.Г.ГРУП“ ЕАД.
Представено бланкетно пълномощно от страна на „.“ ЕАД, което макар и да е
подписано от представител на дружеството-упълномощител е без правно значение, тъй като
не фигурира упълномощено лице.
Ответникът от своя страна е представил в съдебно заседание Разписка №
0200017310879590 от 05.12.2022 г., издадена от „Изи Пей“, от която е видно, че ответникът е
превел сумата от 59 лв. в полза на управителя на ищцовото дружество ..
Други относими и допустими доказателства не са ангажирани по делото.
Искът е неоснователен по следните съображения: Основателността на предявения
установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: наличието на
валидно правоотношение между „.“ ЕАД и ответника; изпълнение на задълженията по него
от страна на „.“ ЕАД, в т.ч. и нормативни; размера на претенциите; наличието на валиден
договор за цесия между „.“ ЕАД и „С.Г.ГРУП” ООД; наличието на валиден договор за цесия
между „С.Г.ГРУП“ ООД И „.“ ЕООД, валидно уведомяване на ответника за прехвърлянето
на вземането, преди депозиране на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.
Ответникът оспорва, че дължи процесната сума, тъй като договорът му с „.“ ЕАД е
изтекъл на 21.12.2017 г., поради което няма сключен нов договор, а освен това е подал
едномесечно предизвестие за отказ от услугите за предоставяне на интернет. По този начин,
ответникът оспорва наличието на валидни договорни отношения между праводателя на
ищеца и него самия, тоест оспорва се наличието на облигационна връзка, въз основа на
която да е възникнало задължението. При такова оспорване в тежест на ищцовата страна е
да докаже чрез пълно и главно доказване наличието на всички положителни предпоставки за
приемане за установено, че вземането е валидно възникнало и е изискуемо. Не са
ангажирани каквито и да е доказателства за възникването на това право.
На следващо място, не се установява по безспорен и безпротиворечив начин, че
вземането е било цедирано на праводателя на ищеца, тъй като в представеното
потвърждение за извършена цесия от страна на първоначалния кредитор „.“ ЕАД на
„С.Г.Груп“ ООД, липсва индивидуализация на самото вземане по основание. Не е ясно
какво вземане от ответника е било прехвърлено от „.“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, поради
което не се установява, че ищецът е станал кредитор на процесното вземане, тъй като никой
не може да прехвърли нещо, което не притежава.
Не на последно място, липсват каквито и да е данни ответникът да е уведомен за
настъпилата цесия преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Едва с
исковата молба е представено Уведомление за цесия от „.“ ЕАД до ответника, чрез
„С.Г.Груп“ ЕООД и „.“ ЕООД, за това, че вземането е било прехвърлено, тоест това
уведомяване е достигнало до ответника едва с връчване на преписите от исковата молба и
към момента на получаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК длъжникът не е бил уведомен, че дължи процесното вземане именно на заявителя по
заповедното и ищец по настоящото производство. От друга страна, самото връчване на
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ГПК не санира липсата на валидно възникнало
прехвърляне на вземането по посочените по-горе съображения.
Следва да се отбележи, че документът, представен от ответника в съдебна зала не
3
представлява плащане на процесното вземане, тъй като в платежния документ липсва
индивидуализация на същото и плащането е направено към трето лице за спора –
управителя на ищцовото дружество. То не се явява и признание на вземането, тъй като
такова не е извършено изрично от ответната страна, а същата поддържа оспорването си и в
съдебно заседание.
С оглед горното, исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Предвид това, че
ответникът не е ангажирал доказателства за извършени разходи по делото, съдът не му
присъжда такива. Ищецът няма право на разноски при този изход на делото.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх.В, ет.8, ап.22, представлявано от ., със съдебен адрес: гр.
София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх.В, ет.8, чрез адвокат В. Г., срещу П. В. И., ЕГН: **********,
гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 1, бл.82, вх.Б, ет.2, ап.67, положителен установителен иск по
чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 54,88 лв. (петдесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща главница за периода от 22.10.2018 г. до
21.01.2019 г. за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по сключен между
ответника и „.“ ЕАД, което вземане е било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие
на ищеца, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4