Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 604
гр.Горна О., 17.12.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, втори състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1265/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищeцът М.Г.П.(чрез
адв.Е. Ст.Д. от ВТАК) твърди в исковата
си молба, че с ответницата са сключили
граждански брак на 17.09.2012г. в гр.Г.О., за което е съставен и Акт №98......
за граждански брак на Общ. Г.О.. От брака имат родено дете Г.М.Г.с ЕГН**********.
В началото семейните им отношения се развивали нормално. Впоследствие(през
м.май.2018г.) М.М.П. заминала да работи в чужбина. Първоначално П. се е
обаждала на съпруга си от Англия, но по-късно обажданията станали все по-редки
и накрая съвсем престанали. Майката не
се обаждала дори да попита за детето си и пропуснала даже и рождения ден
момиченцето. След прекъсването на контакта от страна съпругата му ищецът
освободил жилището, в което семейството живеело под наем и заедно с малолетното
дете отишъл да живее при своите родители.
Твърди се, че през цялото време на отсъствието на майката, за детето се
е грижел бащата(осигурявал всичко необходимо на момиченцето) с подкрепата на своите
родители(бабата и дядото по бащина линия) и така се била съхранила средата
гарантираща спокоен и нормален живот на детето, въпреки отсъствието на майка и.
М.П. се завърнала от Великобритания през м.ноември.2018г., но отишла да живее в
дома на майка си. Заявила на ищеца, че
не желаела да се върне при него. Постигнали уговорка да се разведат по взаимно
съгласие и детето да остане при бащата. Твърди се, че бащата не създавал пречки
на майката да вижда детето си. На 16.03.2019г., при поредното вземане на детето
Г., М.П. отказала да я върне в дома на бащата, въпреки уговорката помежду им.
Ответницата предявила иск за прекратяване на брака, като поискала упражняването
на родителските права да бъде предоставено на нея. В отговора си М.П. направил
същото искане и въз основа на събраните по делото доказателства съдът определил
до края на делото, упражняването на родителските права да бъде предоставено на
бащата. М.П. не се явила в това заседание за разглеждане на искането за
постановяване на привременни мерки. Въз основа на определението на съда, бащата
взел детето и то отново заживяло заедно с него и неговите родители. Твърди се,
че след предаването на детето, майката повече не го е потърсила, дори не е
занесла вещите му в дома на бащата. С цел да не се прекъсва връзката между
малолетното дете и майка му, бабата по бащина линия няколко пъти водила детето Г.
до местоработата на майката М.П., но ответницата била незаинтересована и не
обръщала внимание на детето. За да преодолее по-лесно тези сътресения, свързани
с двукратната смяна на местоживеенето му, бащата започнал да води детето в
Центъра за обществена подкрепа гр.Г.О.. Бракоразводното производство било
прекратено, поради неявяване на ищцата в съдебно заседание. Понастоящем
малолетното дете живее с баща си в дома на бабата и дядото по бащина линия. М.П.
работи по трудово правоотношение като социален асистент, като реализира и
допълнителни доходи. Твърди се, че момиченцето се чувства спокойно и щастливо и
расте в нормални за възрастта му битови условия. Ищецът счита, че детето трябва
да продължи да живее при него, тъй като до момента майката се държала
изключително безотговорно. М.П. демонстрира нехайно и незряло отношение към
семейството и детето и липса на родителски капацитет. Понастоящем майката била
безработна и нямала средства за отглеждането на детето. Твърди се, че
ответницата е била неуравновесена и избухлива,
безпричинно осъществявала словесна агресия спрямо съпруга си и детето,
включително и в присъствието на техни близки и приятели. Според ищеца, бракът
бил лишен от съдържанието и смисъла, които предвиждат закона и морала, поради
което неговото продължаване е безпредметно, както за страните, така и за
близките им и обществото като цяло. Моли съда да постанови решение, с което бъде прекратен брака между М.Г.П. и М.М.П.,
поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася
по въпроса относно вината за разстройството на брака. М.Г.П. не се противопоставя,
след прекратяването на брака, М.М.П. да продължи да носи фамилното име П..
Моли, след прекратяването на брака, упражняването на родителските права по
отношение на детето Г.М.Г.с ЕГН********** да бъде предоставено на бащата М.Г.П., като детето Г.М.Г.с ЕГН********** да живее
при своя баща М.Г.П. на постоянния му адрес: гр.Г.О.. Да се определи режим на лични отношения и контакти
на майката М.М.П. с детето Г.М.Г.с ЕГН**********, както следва: майката да
вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца - от
09h00min. в събота до 16h00min. в неделя, както и един месец през лятото, който
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Моли да бъде осъдена М.М.П. да
заплаща за детето Г.М.Г.с ЕГН**********
чрез нейния баща и законен представител М.Г.П.
месечна издръжка в размер на по 140.00лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание
на 16.12.2019г. поддържа предявения иск за развод. Моли съда да се съобрази с
чл.142 ал.2 от СК, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, което да е в съответствие с размера на
минималната работна заплата за 2020г. Претендира направените по делото
разноски.
Ответницата
М.М.П., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Не представя
отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно
е, че М.Г.П. и М.М.П. са сключили
граждански брак на 17.09.2012г. в гр.Г.О., за което е съставен и Акт№...... за
граждански брак на Общ. Г.О.. От брака си имат
родено дете Г.М.Г.- родена на ***г.
в гр.Г.О., с ЕГН**********, видно от удостоверение за раждане от ***г. Не се
спори, че от м.май.2018г. съпрузите са разделени.
По молба
от страна на М.М.П.(иск по чл.49 от СК) е било образувано гр.дело№1265/2019г.
на ГОРС. С протоколно определение от 19.06.2019г., на основание чл.329 ал.1 от ГПК, съдът е прекрати производството, предвид неявяване в съдебно заседание
на М.М.П.
М.Г.П. работи като „социален асистент“ с
сдружение ‚Алфа“ гр.Г.О., видно от Заповед №22/31.12.2018г. и удостоверение от 30.04.2019г. с
възнаграждение – към минималната за страната заплата(560.00лв.). Получава
допълнителни доходи около 700-800лв. месечно, като работи във фирма за почистване на офиси и стъкла.
По делото
са приложени Искане за информация до ЦОП гр.Г.О.; Договор за предоставяне на
социални услуги№238/15.10.2018г.; Договор за предоставяне на социални услуги №279/07.05.2019г.;
Искане за информация до ЦОП гр.Г.О. и графици за работа с потребителите на
социални услуги за м.юни.2019г., м.юли.2019г. и м.август.2019г., според които М.Г.П.
и детето Г.М.Г.са потърсили и помощ в Центъра за обществена подкрепа(ЦОП) гр.Г.О.
за получаване на социална и психологическа помощ и подкрепа двукратно през две последователни години(за
по шест и за по три месеца).
Детето Г. М.
П. е записана и посещава ДГ“Елена
Грънчарова“ гр.Г.О. - първа възрастова група, видно от служебна
бележка№128/28.06.2019г.
Според
изискания служебно по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад, изготвен
от Д”СП” гр.Г.О., основните грижи за детето Г. М. П., докато живеели заедно са
полагали нейните родители. След заминаването на майката в чужбина грижите за
детето се поемат от бащата, подпомаган от бабата на детето по бащина линия. При
извършеното проучване не било установено детето да има специални здравни,
интелектуални или социални потребности. Жилището където е живяла М.П. след
фактическата раздяла със съпруга си е собственост на нейните родители, които
също живеят там. Жилището представлява панелен апартамент на пети етаж,
състоящо се от спалня, хол(преграден на две стаи), кухня и санитарни помещения.
Жилището, където живее М.П. с детето Г. М.
П. е собственост на родителите на ищеца П., които също живеят там. Жилището представлява панелен
апартамент на четвърти етаж, състоящо се от две спални(с позиционирани детски легла), хол
и кухня. За детето са подсигурени лични вещи и достатъчно лично пространство. Според
проучването в социалния доклад малолетната Г. М. П. има изградени емоционални
връзка както и с двамата си родители, така и с цялото разширено семейство.
Детето Г. е силно привързано към своя баща. Проявява тревожност, когато той
излезе от стаята. Силно привързана е и към баба си по бащина линия, която е
полагала и в момента полага преки грижи за нея. Констатира се липса на
родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка между
родителите на детето.
С цел
установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Е.К.излага впечатления за
ответницата като „безотговорна” – липсата на всякакъв интерес към детето и към съпруга си. Съпрузите били разделени от
2017г., като грижите за детето и преди раздялата и след това били поети от
бащата с помощта на неговите родители.
Детето се чувствало добре с баща си, като двамата живеели в жилище
собственост на родителите му. Св.М.Ив.П.(майка на М.Г.П.) твърди, че снаха и е много особена(„както
се смее, така започва да плаче“ и била много избухлива – „вдигала скандали за
най-малкото нещо“). Взела решение да
замине да работи в чужбина, въпреки несъгласието на съпруга си. Оставила
детето. Твърди, че се държала лошо с детето, като казвала на ищеца, че „и е опропастил живота с това дете“ и „като
искал дете, да си го гледа“. Ответницата била подала молба за развод, но не се
явила на делото. Твърди, че след като
напуснала на 02.05.2019г. ответницата един път била виждала дъщеря си. Съдът дава вяра на свидетелските показания(тези на
св.М.Ив.П. през призмата на чл.172 от ГПК), като непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът
приема, че настъпилата фактическа раздяла е
довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват
законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид
настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание,
което влага в него закона и морала. Това
довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка
съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите
обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно от пролетта на 2018г. Всеки от двамата
съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.
Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото
съществуване на брака. Ето защо съдът
намира, че следва да прекрати брака на
страните с развод по реда на чл.49 ал.1
от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от
двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за
разстройството на брака.
Предвид
изхода на делото, съдът дължи и произнасяне и по реда на чл.59 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Г.М.Г.с
ЕГН**********. Установено е, че детето живее
с баща си в апартамент на адрес: гр.Г.О. ул...., като
бащата работи и се грижи за детето. В
същото време, майката тотално се е дезинтересирала от дъщеря си. На следващо
място по делото не се ангажираха доказателства бащата да не притежава
необходимите качества и морал за да не е в състояние да възпитава детето Г. М. Г..
Доказателствата по делото налагат в съда убеждението, че упражняването на
родителските права следва да бъде възложено на бащата. Предоставяне
упражняването на родителските права следва да бъде и съобразено с установяване
на обстоятелствата, имащи отношение към възможностите на родителите да осигурят
най-благоприятни условия за отглеждане и възпитание на детето, отчитайки възраст, условия на живот и създадена среда,
както и заявеното становище на майката. Обстоятелството, че за детето Г.М.Г.основни
грижи полага нейният баща, предопределят извода, че в негов интерес е
упражняването на родителските права да бъдат предоставени на бащата М.Г.П.. Също
така, следва да се определи се местоживеенето на детето Г.М.Г.при бащата М.Г.П.
на адрес: ***.
На
следващо място, настоящата инстанция следва да определи и режим на лични
отношения между майката и детето. Това
се налага с оглед необходимостта всяко дете да общува с родителя си, предвид
правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични
контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. Съдът би могъл да
излезе от обичания режим на лични отношения и да се определят
по-разширени мерки за лични контакти, като се съобрази с нуждата на детето от
по-пълноценна връзка с майката. При решаването на въпроса за личните отношения
между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и
възпитание, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния
случай. От социалното проучване стана ясно,
че връзката на детето с майката е прекъсната и в този смисъл тепърва
следва да се изгражда. Активно отношение следва да прояви и бащата, зачитайки
родителския авторитет и на другия родител. Всичко изложено налага периодите на
лични контакти така да се определят по време и начин, че детето да не бива
подлагано на неоправдан стрес. Съдът приема, че в настоящия случай е
целесъобразно да се определи следния режим на лични контакти между майката и
детето: майката М.М.П. да взема детето Г.М.Г.при себе си всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца - от 09h00min. в съботния ден до 16h00min. на
неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата М.Г.П. не е в
платен годишен отпуск.
Ответницата
М.М.П. е майка на детето Г.М.Г.и с оглед
разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали същата
е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Също според чл.142
ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си
същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за
съществуване на нуждаещия се от издръжка. Децата с оглед ниската си възраст са
дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено
имущество/което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от
родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното им
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. При определяне
размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че
полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на
малолетните деца не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент.
Нуждите на детето от издръжка, в конкретния случай и с оглед възможностите на
двамата родители следва да се ограничат до обикновените условия на живот и
обикновените потребности. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки
родител. По делото не са събрани данни, че майката да
страда от заболяване, което да и пречи на полага труд, макар и като
непълнолетна. Няма доказателства ответницата да съжителства с друго лице.
Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от
ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Съгласно ПМС№320/20.12.2018г., считано от
01.01.2019г. размерът на минималната
работна заплата е 560.00лв. и на
минималната часова работна заплата 3.37лв. при нормална продължителност на
работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Според
Проект на ПМС за определяне размер на минималната работна заплата за 2020г.,
считано от 01.01.2020г. размерът на
минималната месечна работна заплата за страната
ще е 610.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.66лв. при
нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна
седмица. Предлаганият размер на минималната работна заплата бил съобразен с
обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна
динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация
на наетите лица през 2020г., индекса на потребителските цени и други
икономически показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална
работна заплата към средната работна заплата.
Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за
основателен/по реда на чл.162 от ГПК/ до
размер на по 150.00лв. месечно.
Издръжката от по 150.00лв. на месец за
детето Г.М.Г.следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 03.07.2019г. до настъпване на законови причини за
изменяването или прекратяването и.
Според §.1
от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на
правото на собственост. При преценката на кого от съпрузите да бъде
предоставено ползването на семейното жилище, когато съпрузите са съсобственици
или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва
жилищната нужда на съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства(чл.56
ал.5 от СК). В случая следва да се приложи общото правило на чл.56 ал.1 от СК. В този смисъл, ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Г.О. ..., да се предостави на М.Г.П. и на детето
Г. М. Г..
Според
разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може
другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната
норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия
съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име/Решение №245/17.05.2012г.
по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС;
Определение №172/15.02.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По
действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата
съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на
фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само
по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия
случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя
съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
поради и което същата следва да запази това име. По този начин, след прекратяване
на брака М.М.П. ще продължи на носи брачното си фамилното име П..
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски
по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като
при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата
съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от
тях, както са ги направили, както е и конкретния случай. Съдът определя
окончателната ДТ по допускането на
развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в
размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по
15.00лв.), както и по 5.00лв.,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист. М.М.П. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на
Горнооряховския районен съд и сумата 216.00лв., представляваща ДТ върху
определения размер издръжка по ЗДТССГПК,
както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 17.09.2012г. в гр.Г.О. граждански брак, за което е съставен
и Акт №98...... за граждански брак на Общ. Г.О., между М.Г.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***
и М.М.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О. ..., ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителките права върху детето Г.М.Г.- родена на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, - на
бащата М.Г.П. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***.
OПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Г.М.Г.с ЕГН********** -
при бащата М.Г.П. с ЕГН**********
- на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката М.М.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О. ..., с детето
Г.М.Г.с ЕГН**********, с адрес: ***, както следва: майката да вижда и
взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца - от 09h00min. в
събота до 16h00min. в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата М.Г.П..
ОСЪЖДА М.М.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О. ..., да
заплаща за детето Г.М.Г.с ЕГН**********, чрез нейния
баща и законен представител М.Г.П.
с ЕГН********** - двамата на адрес: гр.Г.О. ..., месечна издръжка в размер на по 150.00лв./сто
и петдесет лева/, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 03.07.2019г. до настъпването на законни основания за
изменяването или прекратяването и.
ПОСТАНОВЯВА ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.Г.О. ... да се осъществява от М.Г.П. и детето Г. М. Г..
ПОСТАНОВЯВА М.М.П. да продължи на носи
след прекратяване на брака брачното
си фамилно име П..
ОСЪЖДА М.Г.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 15.00лв./петнадесет
лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.2 от Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за
развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.М.П. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.2
от Тарифа към ДТССГПК по допускане на
развода за развода;сумата 216.00лв./двеста и шестнaдесет лева/, представляваща ДТ върху определения размер издръжка по Тарифа
към ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: