Решение по дело №56/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 255
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20227240700056
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

255                                                    15.06.2022г.                         град Стара Загора

                                    

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

            СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   Ива Атанасова

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 56 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:                                                    

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „М Кар Пропъртис“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к. „Зора“, ул.“Хрищян войвода“ № 1, представлявано от управителя В.Н.В., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-360-0377736 от 04.11.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-226/ 09.12.2021г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не е извършено твърдяното в заповедта нарушение, а ПАМ е приложена без правилно и точно да е изяснена действителната фактическа обстановка, приемайки безкритично твърденията на сигналоподателя за достоверни. На следващо място се сочи, че липсата на издадено наказателно постановление към момента на издаване на процесната заповед е възпрепятствало дружеството да се възползва от предоставената му от закона възможност да заплати имуществената санкция и да прекрати производството по налагане на ПАМ. Изложени са и оплаквания за липса на надлежни мотиви в заповедта, обосноваващи необходимостта да бъде запечатан обекта. Поддържа, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-360-0377736 от 04.11.2021г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в случая е доказано извършеното нарушение  на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в търговския обект, поради което в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната заповед за налагане на ПАМ.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-360-0377736 от 04.11.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „М Кар Пропъртис“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект -  автосервиз ***, находящ се в *****, стопанисван от „М Кар Пропъртис“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 06.10.2021г. в 15:30ч. проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – автосервиз ***, находящ се в ****, стопанисван от „М Кар Пропъртис“ ЕООД, обективирани в Протокол за извършена проверка  сер.АА № 0014508/ 06.10.2021г., и констатациите, съдържащи се в Протокол за извършена проверка  сер.АА, № 0377736/ 28.10.2021г. и Протокол за извършена проверка сер.АА, № 0377737/ 28.10.2021г., въз основа на които е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Конкретно се сочи за установено нарушение, извършено на 23.06.2021г., изразяващо се в извършено плащане в брой в размер на 530лв. от Ж.С. на В.В. – управител на „М Кар Пропъртис“  ЕООД, за извършен ремонт на лек автомобил, марка ***, с рег.№ ***, за което не бил издаден фискален бон от регистрираното в обекта ФУ – модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT895618 и номер на ФП 02895618, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано и от отпечатаната от органите по приходите справка КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ за 23.06.2021г., от която било видно, че на тази дата няма регистрирана чрез издаване на фискален бон от ФУ продажба на стойност 530лв. Прието е, че нарушението води до неотразяване на приходи.  Въз основа на констатациите е направен извод, че „М Кар Пропъртис“ ЕООД не е издало съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Извършеното нарушение е квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, явяващо се основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Заповедта за налагане на ПАМ е била обжалвана по административен ред пред Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,  който с Решение № ГДФК-226/ 09.12.2021г. е отхвърлил като неоснователна жалбата. В него са изложени съображения, че описаната в обжалваната ЗНПАМ фактическа обстановка изцяло се подкрепя писмените обяснения, дадени от лицето, подало сигнала – Ж.С. и от отпечатаната от органите по приходите при извършената проверка в обекта, справка КЛЕН за 23.06.2021г. Въз основа на това е прието за установено по несъмнен начин нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Сочи се, че действията по налагане на ПАМ не са обусловени от производството по налагане на административно наказание, тъй като двете производства са различни и се провеждат по предвидената за тях законова регламентация. Действително законодателят е предвидил правната възможност в случаите, в които нарушителят е санкциониран с издаването на НП и глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло, по молба на същия принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е наложил. Това обаче е само една правна възможност за нарушителя, но не въвежда допълнително условие за законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ и не представлява пречка за изпълнението на тази заповед. Относно възраженията на жалбоподателя за нецелесъобразност на постановения акт се сочи, че в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност при установено нарушение на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, поради което няма право на преценка дали да наложи принудителна административна мярка, а оперативната му самостоятелност обхваща единствено определянето на срока за запечатване на обекта, като в конкретния случай неговата продължителност е надлежно обоснован с вида на нарушението и последствията от неиздаване на ФКБ и при определянето му е съобразен принципът на съразмерност, заложен в чл.6 АПК. Въз основа на подробно изложените в решението съображения е направен извод за неоснователност на подадената жалба срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-360-0377736/ 04.11.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед, както и НП № 620659-FF3665/ 21.12.2021г., издадено въз основа на съставен АУАН № F644665/ 05.11.2021г.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Ж.И.С. и В.Н.В.. В показанията си св.С.  обяснява, че в друг сервиз се установила липса на фреон за климатика на автомобила му, както и нужда от смяна на малкото радиаторче, но в този сервиз не било възможно да извършат тези две дейности. Закарал колата си в сервиза на„М Кар Пропъртис“ ЕООД и съобщил за проблема. Предложили му да я остави, да я изпробват, за да видят дали има и друго. След два дни го потърсили и му казали, че съобщеното от първия сервиз за липса на фреон не е вярно – „Кой ви е казал това, колата е плътна, но има друго“. С. отишъл отново в сервиза. Съобщили му, че перката не работи, компресорът иска ремонт, но няма да стане с 200-300лв. Той попитал дали 500лв ще бъдат достатъчни, на който въпрос получил положителен отговор – „Става“. След четири дена му се обадили да си вземе автомобила и да плати цена от 530лв. С. отишъл и платил 530лв, срещу което получил ръчно написана бележка с точките, които са правени, но на бележката пишело 600лв - /приложената към сигнала и по делото на стр.49/ Понеже предния ден му съобщили, че ремонтът ще струва 530лв, той носел точно толкова и тази сума оставил. Направили проби пред него и климатикът работел, но това продължило само в рамките на един час, докато пътувал от Стара Загора към т., където живее. На следващия ден тръгнал за Слънчев бряг и климатикът вече не работел. Обадил се отново в сервиза на „М Кар Пропъртис“ и те му казали да закара колата. Върнал я в сервиза и се оказало, че първото мнение – липса на фреон и необходимост от смяна на радиаторче е вярно, тъй кат го уведомили, че климатикът е изпуснал фреона и в резултат от цялата им работа няма ефект, защото климатикът не работи. Съобщили му, че трябва да смени малкото радиаторче и да плати 1500лв, но като добави и вече платените 530лв, ремонта ще му струва колкото е цената на автомобила. Свидетелства, че в този момент се е отказал повече от услугите им, като не им е платил цялата записана сума от 600лв, тъй като са му обявили цена от 530лв и толкова е платил. След което подал сигнал до НАП, защото в сервиза не се съгласили с направената от него рекламация. Завява при разпита, проведен на 13.04.2022г, че поради изминалото почти една година време, не помни точните дати и може да има разминаване от един –два дни.

Управителят на М КАР ПРОПЪРТИС ЕООД не отрича, че представената към сигнала на С. ръкописна бележка с описани дейности и стойност на труд и материали е негово изявление. Твърди, че С. е потърсил услугите му по повод предстоящо пътуване до Черноморието и не работеща климатична инсталация. Колата останала в сервиза около два –три дни, което съвпада с показанията на С., че е оставил автомобила си за диагностика и след два дни е потърсен. Управителя сочи, че след тези два-три дни потърсили С. – около 10-то число на месец юни, и той отишъл до сервиза. Управителят и С. се срещнали като В. му обяснил, че ремонта ще бъде труден, тъй като автомобила е стар и частите са амортизирани изключително много. В негово присъствие позвънил на колеги, които не са оторизирани сервизи, за да ги попита за цената на ремонта. Те му съобщили колко би струвала профилактиката на климатика, агрегатите, ако се наложи и тази информация била написана на представената от С. бележка към сигнала му. Единственото, което предложил като услуга на момента е да се провери дали е възможно да бъде зареден климатика с фреон. Проверили дали е възможно да бъде зареден и го заредили като цената била 164лева, съобщена на клиента, но която не била заплатена веднага – „тук извърших нарушение, тъй като нямам право да пусна клиент без да си плати, но тъй като автомобилът е стар изпитах съмнения, че може да се появи проблем и решихме със С. той да покара колата няколко дни“. С. го направил и на 23-то число същия месец отново пристигнал с работещ автомобил. В. му съобщил, че сумата е 164лева, която С. вече знаел. Клиентът платил отвън, а В. предал парите на колежките си, които оформили поръчката като изготвили цитираната по-горе сметка и издали фискален бон за 164.18лева. Издаването на посочените документи отнело няколко минути, през които С., който чакал отвън, си тръгнал и В. не могъл да му връчи касовия бон. В началото на следващия месец С. се обадил и казал, че климатикът е отказал да работи, поради което В. го поканил да посети сервиза и да се установи проблема. Оказало се, че няма фреон и С. го уведомил, че от друг сервиз са препоръчали смяна на агрегат в купето на колата – евакуратор. Съобщена му била цената от 1020лв и труд с цена от 450лв. С. поискал от В. да му напише тези цени на същата бележка, където вече В. е написал евентуално струващи ремонти в друг сервиз, но тъй като смяната на агрегата / нов и труд/ представлявало оферта с оригинална част на БМВ и би трябвало да се издаде официален документ, В. не написал цените на бележката. С. заявил, че цената е висока и си тръгнал. Не е предявявал рекламации, тъй като В. го предупредил предварително, че не дава никакви гаранции за климатика. Свидетелят В. заявява, че единствената сума, която е получавал от С. е 164лева, за които е издаден касов бон.

Видно от приложеното към административната преписка извлечение на КЛЕН /л.36-37 по делото/ действително на дата 23.06.2021г. от дружеството-жалбоподател е била издаден фискален бон за сумата от 164.18лв.

При извършена от съда справка в Агенция по вписванията се установи, че на  30.08.2021г в Търговския регистър е вписан актуален учредителен акт на дружеството „М Кар Пропъртис“ЕООД, според който същото е с предишно наименование „ЗАРА КАР“ ЕООД и същия ЕИК, т.е. дружеството-жалбоподател е правоприемник на  З.К.ЕООД.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.10 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,  в рамките на предоставените му правомощия.

            Оспорената заповед е постановена в писмена форма и формално съдържа всички законово изискуеми реквизити - посочени са факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. Съдържат се и отделни мотиви за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.

            В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверките за установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – със съставянето на протоколи за извършени проверки.

 

            По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът съобрази следното:

            Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

            Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. 

            В случая няма спор между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че проверките от 06.10.2021г и от  28.10.2021г, извършени от органите по приходите, за което са съставени трите констативни протокол, описани в оспорения акт, са по повод подаден на 11.09.2021г, регистриран на 16.09.2021г под номер ИЦ-С1628, сигнал от Ж.И.С., в който се твърди, че за извършен ремонт на климатична инсталация в автосервиз З.К.е заплатил сумата от 530 лв., за която не му е бил издаден касов бон.

            От показанията на разпитаните свидетели, съпоставени с писмените частни документи – бележка с ръкописно изписан текст за цени на части втора употреба и труд, представена на подателя на сигнала /л.49 по делото/, сметка № ********** от 23.06.2021г. на стойност 164.18лв. с ДДС и касов бон за същата сума и от същата дата /л.32 и л.33 по делото/, се установява, че действително в автосервиза, стопанисван от жалбоподателя е бил извършен ремонт на автомобила на Ж.С.. Спорът се свежда до това заплатена ли е от Ж.С. сочената от него сума от 530 лв. и съответно издаден ли е от „М Кар Пропъртис“ ЕООД фискален касов бон за полученото плащане.  

            Твърденията на разпитаните по делото свидетели са противоречива досежно заплатена цена за ремонт на автомобила. Нито една от двете тези обаче не може да се приеме за доказана по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства. Действително от „М Кар Пропъртис“ има издаден фискален бон от 23.06.2021г. за сумата от 164.18лв., придружен със сметка № ********** от същата дата за поръчка  3599-1 с получател Ж.И.С., но наличието на тези документи не може категорично да изключи възможността реално да е било получено по-високо заплащане на услугата. От друга страна не е възможно безкритично да се приеме и твърдението на лицето, подало сигнала, че калкулираната цена на ремонта възлиза на 600лв., от които той е заплатил 530лв. Освен ръкописно написаната бележка, приложена на л.49 по делото, други обективни данни в подкрепа на това твърдение не се съдържат в представената административна преписка. Тук е мястото да се посочи, че и двамата свидетели се явяват заинтерисовани от изхода на спора – лицето Ж., в качеството си на инициатор на извършената проверка и неудовлетворен от получената в автосервиза услуга, а В.В. – управител на дружеството, адресат на обжалвания акт. Поради това и предвид липсата на други надлежни доказателства, установяваща една от двете насрещни тези, не може да бъде дадена вяра на показанията на тези свидетели.

            Събраните в хода на извършената проверка от органите по приходите доказателства се свеждат единствено до разпечатка на КЛЕН за дата 23.06.2021г. и изискване на писмени обяснения от сигналоподателя, в които той не излага нищо по различно и конкретно от описаното в сигнала. Въпреки, че са съставени три констативни протокола за проверки, в тях не се съдържат установявания по спорните за случая обстоятелства. Не са били изисквани обяснения от служители в автосервиза въз основа на които да се установи какви точно ремонтни работи са били извършвани на автомобила на Ж.С. и съответно да се прецени дали същите могат да се отнесат към вписаните дейности /труд и материали/ в бележката, предоставена на С. от управителя на сервиза.

            Изводът, че е налице извършена, но неотчетена продажба на стойност 530лв. е обоснован изцяло на направената разпечатка КЛЕН за 23.06.2021г. от касовия апарат с фискална памет, работещ в автосервиза, от която не се установява извършена продажба на услуги на стойност 530лв. за тази дата. Само от изведения КЛЕН обаче не могат да се установя релевантните за спора факти. Разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение, ако не е извършена констатация за разлика между отчетеното по ЕКАФП и касовата наличност към датата на твърдяното нарушение, а такава констатация в случая липсва.

            Постъпилият сигнал от Ж.И.С. удостоверява единствено основанието на компетентния административен орган да инициира административно производство служебно, но не и правно и доказателствено релевантните факти в обхвата на доказването. Обратното би довело до абсурдния резултат, че писмен сигнал на трето лице за извършване на административно нарушение, сам по себе си, е достатъчен да се приеме, че нарушението е извършено, без никакви други доказателства за поведението на уличения в извършването на нарушението субект.

            От изложеното следва, че посоченото фактическо основание за налагане на оспорената ПАМ не се подкрепя от събраните в хода на административното производство доказателства, което налага извода, че състава на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС не е доказан в настоящия случай, поради което заповедта се явява незаконосъобразна и се следва нейната отмяна.

 

            Отделно от това е необходимо да се отбележи, че обжалваният административен акт не съответства и на целта на закона. Целта на принудителните административни мерки е да предотвратяват и преустановяват извършването на нарушения, съответно да предотвратяват и отстраняват вредните последици от тях – чл. 22 от ЗАНН. Това само по себе си предполага своевременно прилагане на принудителната административна мярка при констатиране на допуснато нарушение от съответния субект. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната административна мярка неефективно, т. е. не в съответствие с целта на закона, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ – чл. 146, т. 5 от АПК. В процесния случай  заповедта е издадена почти три месеца след твърдяното нарушение, чието осъществяване в случая не беше и доказано от ответника, поради което с нея не може да се постигнат посочените цели, които законодателят е поставил за удовлетворяване необходимостта от преустановяване на извършвано нарушение и предотвратяване на вредните последици от същото. Принудителната мярка не е наказание, поради което не може да се обсъжда като цел превъзпитанието на нейния адресат към спазване на установения ред на държавно управление, което е задача на административното наказание.

 

            В обобщение оспореният административен акт се явява незаконосъобразен на основанията, предвидени в чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменен.

 

            Предвид  изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Националната агенция за приходите - юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за заплатена държавна такса в размер на 50.00лв. и  направените разноски за адвокатско възнаграждение, но в редуциран спрямо заплатения размер от 2 160лв. по представените фактура № 751/ 25.11.2021г. Основателно е направеното от ответника възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед предмета на делото и липсата на значителна фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение, не може да се определи нито като съразмерен, нито като съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поради което не са налице основания за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение /2 160 лева/, а само на 500лв., при прилагането на чл.8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

           

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

                                     Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „М Кар Пропъртис“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к. „Зора“, ул.“Хрищян войвода“ № 1, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-360-0377736 от 04.11.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-226/ 09.12.2021г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. 

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите с ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52, да заплати на „М Кар Пропъртис“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к. „Зора“, ул.“Хрищян войвода“ № 1, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: