Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8179 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.02.2018г., гр.д.15618/13г.,
СРС, 44 с-в отхвърля предявените от Етажна собственост в жилищна сграда на
адрес в гр.София, ж.к. „*******срещу С.А.И. иск с правно основание чл.108 ЗС за
предаване владението на недвижим имот - помещение „колички и велосипеди“ с
идентификатор 68134.4091.169.3 по КККР, одобрен със Заповед РД-18-15/06.03.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 10 кв.м., находящо се в
жилищната сграда на адрес в гр.София, ж.к. „*******разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.4091.169, иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване
на преустройство на описаното помещение „колички и велосипеди“ и за възстановяване
на съществуващото преди преустройството фактическо положение, както и иск с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 1 349.40 лв. - обезщетение за
лишаване от ползване на същото помещение за периода от 25.04.2012г. до датата
на подаване на исковата молба - 09.04.2013г., ведно със законната лихва от 09.04.2013г.
до окончателното плащане, като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 1 700
лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца Етажна собственост в жилищна сграда, с адрес: гр.София, ж.к. „*******.
Счита, че не са обсъдени задълбочено свидетелските показания. Неправилно не са
кредитирани показанията на свид. Н.. Не е съобразена отправената от ЕС покана
до ответника. Преустройството на процесното помещение е незаконно извършено,
при липса на всички необходими строителни книжа. Завладяването му от ответника
нарушава защитеното от Конституцията на РБ право на собственост на ЕС върху
обща част от сградата. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете С.А.И.
оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС,
чл.109 ЗС и чл.31, ал.2 ЗС.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Според първоначалната,
допълнителна и тройна съдебно-технически експертизи, за процесното помещение
„колички и велосипеди“, находящо се на партерния етаж в сградата на ищцовата
Етажна собственост, архитектурният проект
на сградата предвижда съществуването му като самостоятелен обект, с обособена
площ 10.08 кв.м. и отделянето му с преградна стена от детска занималня, с площ
57,86 кв.м. Според вещите лица и свидетелските показания, първоначално
помещението се ползва по предназначение за съхраняване на колички и велосипеди,
с отделен вход към двора през периода от построяване на сградата 1984г. до
1998г., когато е извършеното неговото преустройство и присъединяване към
съседната бивша занималня. Вещите лица установяват, че при извършеното от
наемател през 1998г. преустройство въз основа на инвестиционен проект, се
променя предназначението на двете съседни помещения в магазин за хранителни
стоки, с обща площ. Процесното помещение „велосипеди и колички“ е присъединено
към занималнята, чрез премахване на разделящата ги преградна стена. При
съобразяване и на писмените доказателства по делото, вещите лица приемат следното:
През 2003г., третите лица помагачи на ответника – Ю.В.Ш. и Л.Р.Ш.,***. Впоследствие
го преустройват във фризьорски, козметичен салон, но заедно с функционално
свързаното с него процесно помещение, което преустройват в магазин за козметика
и дрехи. През 2007г., продават на ответника С.А.И. помещение с площ 57.86
кв.м., но с общо предназначение за фризьорски, козметичен салон и магазин за
козметика и дрехи. На база изводите на вещите лица може да се приеме, че процесното
помещение е достатъчно индивидуализирано по площ и граници, обособено е, има
самостоятелен вход, нужната светла височина, поради което може да съществува
като самостоятелен обект на правото на собственост или да се присъедини към
друг обект, независимо от това, доколко законосъобразно е извършеното
преустройство.
Към момента на възникване на етажната собственост през
1984г., спорното помещение има характер на обща част по предназначение - чл.38,
ал.1 ЗС. Съгласно чл.38, ал.2 ЗС може да се уговори частите на сградата, които
обслужват само някои от притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи
само на лицата, чиито помещения обслужват. Предназначението за служенето им
общо на всички етажни собственици или на част от тях може да се промени само
със съгласието на всички етажни собственици.
Съгласието може да се даде изрично или мълчаливо,
с фактически или правни действия, с договор за доброволна делба (не и съдебна),
и във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от общите части на
сградата, така че да се предадат полагащите се съобразно чл.40, ал.1 ЗС за
новосъздаваните самостоятелни обекти (т.4 от ТР № 34/15.08.1983г., ОСГК НА ВС). Това тълкувателно решение, въпреки че е издадено при
действието на ЗТСУ(отм.), следва да се прилага и при действието на ЗУТ, поради
аналогичната правна уредба. Понастоящем промяната в предназначението на една
обща по предназначение част от сграда - етажна собственост се извършва въз
основа на архитектурен проект и договор за прехвърляне на собственост в
нотариална форма, въз основа на които се издава разрешение за строеж – чл.185,
ал.3 ЗУТ. Когато обаче тази процедура не е спазена и строителното разрешение е
издадено без договор, следва да се прилагат разрешенията на посоченото ТР на
ОСГК (решение № 296 ОТ
29.06.2011г., гр.д.990/10г., ВКС, І г.о.), каквато е и настоящата хипотеза.
В случая, има постигнато подобно недвусмислено
мълчаливо съгласие на всички етажни собственици. Същите съобразяват поведението
си с промененото предназначение и не се противопоставят. Обстоятелството, че
след 1998г. до настоящия момент, процесното помещение „велосипеди и колички“ се
използва именно според промененото му предназначение като търговски обект
последователно от наематели, третите лица помагачи и ответника, които само
разполагат с ключ, а достъпът на останалите етажни собственици е ограничен, се
установява от съвпадащите свидетелски показания. Противно на оплакването в
жалбата, свид. Н. също заявява, че около 1984г. помещението се е използвало от
хората в блока за съхраняване на колички, колелета и багажи, а от 1996-1997г. е
преустроено и ползвано като магазин за хранителни стоки, като не й е известно
да е имало спорове за него. Свидетелите С.и И. заявяват, че никой не е оспорвал
собствеността на ответника върху процесното помещение. Не се доказва, някой от
етажните собственици да изразява недоволство и несъгласие със създаденото ново
положение. Поканата за провеждане на общо събрание на ЕС, насрочено за
24.10.2014г., първо, изхожда от касиера на ЕС, който не разполага със
съответните законови правомощия да свиква ОС, второ, няма данни да е връчвана
на ответника и трето, касае момент, далече следващ във времето настъпилата
промяна във функционалното предназначение на спорното помещение и всеобщото
мълчаливо съгласие с нея. Затова поканата и протоколът за проведеното ОС на ЕС
от 24.10.2014г. са неотносими доказателства. Релевантна за изхода на спора е
липсата на противопоставяне от етажните собственици срещу промененото
функционално предназначение и начин на еднолично използване на спорното
помещение, чрез отнемане на техния свободен достъп, както и пълното им
съобразяване с наложената промяна. Това тяхно фактическо поведение обективира
даденото неформално мълчаливо съгласие за промяна в предназначението на
процесното помещение от обща част по предназначение, чрез изключване от режима
на етажната собственост и преминаване в самостоятелна собственост на
праводателите на ответника. В този смисъл са решение № 743/14.03.2011г., гр.д.1720/09г.,
ВКС, І г.о.; решение № 30/01.02.2012г.,, гр.д.350/11г., ВКС, ІІ г.о. и
определение № 900/21.08.2009г., гл.д.290/09г., ВКС, І г.о.
След като по реда на чл.99, предл.1 ЗС ищцовата ЕС
изгубва правото на собственост върху процесното помещение, придобито
последователно от праводателите на ответника, респ. от същия, недоказана е
активната материалноправна легитимация по исковете с правно основание чл.108
ЗС, чл.109 ЗС и чл.31, ал.2 ЗС, поради което същите следва да се отхвърлят.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
реализира разноски за 600 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат,
които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.02.2018г., гр.д.15618/13г., СРС,
44 с-в.
ОСЪЖДА
Етажна собственост в жилищна сграда, с адрес: гр.София, ж.к. „*******представлявана
от управителя М.С.Б., живуща на с.а., ап.143 да заплати на С.А.И., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 600 лв. – разноски
за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трети
лица помагачи на ответника – Ю.В.Ш. и Л.Р.Ш..
Решението в частта за исковете по чл.108 ЗС и чл.109
ЗС подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване препис на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.