Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. /06.08.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1003 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 11, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. П.В. *** срещу Наказателно постановление №
18 – 0819 – 002426 от 04.07.2018 г., издадено от Началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя Г., на
основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин
лева) за това, че около 21:15 часа на 24.04.2018 г. в гр. Варна, по бул. „Цар
Освободител“ в посока центъра на града до магазин „Италмодалуче“, управлява лек
автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № В 7134 ВР, собственост на Мария Георгиева
Генчева, с ЕГН: **********, във връзка с чието притежание и използване няма
сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите – нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането.
Жалбоподателят Г.Г.Г. намира наказателното постановление за издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като представя подробни
аргументи в защита на своето становище. Навежда твърдения, че през месец януари
2018 г. собственичката на превозното средство (неговата сестра) му го е поверила,
за да го продаде, като самата тя е заминала за чужбина. На 24.04.2018 г. с
жалбоподателя са се свързали клиенти, които са искали да прегледат превозното
средство, като към 21:00 часа жалбоподателят е привел в движение автомобила, за
да го откара до мястото на срещата, именно когато е бил спрян за проверка от
служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна. Изразява
позиция, че не е знаел за обстоятелството, че към датата 24.04.2018 г. за
автомобила не е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
като също така подчертава, че случая изцяло попада в обхвата на разпоредбата на
чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на
05.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1003 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят Г.Г.Г. се
представлява от своя процесуален представител адв. П.В. ***, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във
връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството
по НАХД № 1003 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, доколкото нито е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, нито изпраща законен или процесуален представител по време на
откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 21:15 часа на
24.04.2018 г. жалбоподателят Г.Г.Г. управлявал лек
автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № В 7134 ВР, собственост на Мария Георгиева
Генчева, с ЕГН: ********** *** в посока централната част на града.
В същото време до магазин
„Италмодалуче“ на бул. „Цар Освободител“ бил позициониран екип на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който бил св. К.Б.Е. – мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна.
Св. Е. спрял за проверка
управлявания от жалбоподателя Г. лек автомобил, като установил че няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите по отношение процесния лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. №
В 7134 ВР, като преценил, че управлявайки по този начин превозното средство, жалбоподателят
Г. е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането,
поради което и на същата тази дата 24.04.2018 г. му съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение
на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 04.07.2018 г. Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането
наложил на Г.Г.Г. административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
На първо място, съдът би желал да отбележи, че
доколкото не се оспорва фактическата обстановка, изложената в обстоятелствената
част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е
необходимо да се прави някакъв анализ на наличните доказателства в
административно – наказателната преписка. Нито в самият АУАН, нито в тридневния
срок за депозиране на възражение, регламентиран в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито
във въззивната жалба се навеждат някакви твърдения, които не само да
опровергават, а дори да поставят под съмнение констатациите на актосъставителя
мл. автоконтрольор Е., че около 21:15 часа на
24.04.2018 г. жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с
рег. № В 7134 ВР, собственост на Мария Георгиева Генчева, с ЕГН: ********** ***
в посока централната част на града, без за моторното превозно средство да има
сключен действащ и валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите. Разпоредбата на чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховането предвижда „глоба“ в размер на 400 лева
за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая
със своето поведение на 24.04.2018 г. жалбоподателят Г. е нарушил посочената
правна норма, поради което и напълно законосъобразно и правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Съдът не установи в
рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва
да се отбележи, че вмененото във вина на Г.Г.Г. нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Основното възражение на
жалбоподателя е, че случая попада в обхвата на разпоредбата на чл. 28, буква „А“
от ЗАНН, но според съда липсват основания процесното нарушение да се
квалифицира като „маловажен случай“. Дори и да се приемат за достоверни
твърдения на жалбоподателя, наведени във въззивната
жалба (а впрочем съдът няма основание да се съмнява в тях и да не ги приеме за
достоверни), че през месец януари 2018 г. лично той е оставил автомобила на
територията на автосалон, тъй като собственичката на превозното средство е
заминала за чужбина, тези твърдения не само, че не оневиняват жалбоподателя, не
само, че не намаляват обществената опасност на деянието, но и допълнително затвърждават
извода на съда за съставомерност на нарушението. В крайна сметка жалбоподателят
Г. е знаел, че превозното средство за дълъг период от време не е било
управлявано, както и че собственичката му се намира в чужбина, поради което и е
следвало да бъде по – внимателен и съобразителен към изрядността на документите
на превозното средство, преди да го приведе в движение, в частност към въпроса
дали има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В случая изминатото
разстояние с превозното средство може и да не е много дълго (отново според
твърденията на жалбоподателя), но управлението на моторно превозно средство без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в частност по уличната мрежа на
община Варна (където движението е изключително интензивно) е деяние с особена
висока степен на обществена опасност и е обществено неприемливо да бъде
провавявано снизхождение към нарушителя.
Съдът е съгласен, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства – не особено дългия път, който е
бил изминат с автомобила, факта, че на следващия ден е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, но тези обстоятелства не са достатъчни да мотивират
приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, тъй като последиците от извършеното
нарушение могат да бъдат изключително
сериозни и са пряко свързани с отговорността на водача при възникване на пътно
– транспортно произшествие, където компромиси не могат да се допускат.
За пълнота на мотивите
следва да се отбележи, че една голяма част от аргументите, изложени от защитата
касаят санкционирането на жалбоподателя за това, че е управлявал превозно
средство, чиято регистрация е била служебно заличена от сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна. По принцип съдът би желал да се въздържи от коментар
доколко законосъобразно е подобно административно наказание, при условие, че
жалбоподателя не е бил уведомен за служебната дерегистрация на превозното
средство, но в случая за управлението на превозното средство, без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съдът не вижда някакви факти,
които да оневиняват нарушителя, също така такива, които да намалят обществената
опасност на деянието, поради което и достига до един единствен обоснован извод,
а именно, че на 24.04.2018 г. в гр. Варна жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбата
на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, поради което и правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0819 – 002426 от
04.07.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 18 – 0819 – 002426 от 04.07.2018 г., издадено от Началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Г.Г.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 11, на основание разпоредбата на чл. 638, ал.
3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева (четиристотин лева) за това, че около 21:15 часа на
24.04.2018 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в посока центъра на града
до магазин „Италмодалуче“, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № В
7134 ВР, собственост на Мария Георгиева Генчева, с ЕГН: **********, във връзка
с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: