Разпореждане по дело №63187/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 163064
Дата: 30 декември 2023 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110163187
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 163064
гр. София, 30.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110163187 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 329179/17.11.2023 г.,
подадено от „А К П З“ АД, ЕИК ......, гр. София, ул. „..... № 29, етаж 3 срещу
длъжника М. С. Д., ЕГН **********, гр. София, УЛ. ..... за сумите:
1. 1275,62 лева главница, по договор за потребителски кредит № 5705830
от 03.06.2021 г., сключен с „В К“ ООД
2. 194,16 лева, представляващи договорна лихва за периода от 17.06.2021 г.
до 07.04.2022 г.
3. 192,57 лева, представляващи мораторна лихва от 08.04.2022 г. до
27.10.2023 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
17.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия и договори за поръчителство е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит с длъжника от № 5705830 от
03.06.2021 г., сключен с „В К“ ООД , с начален падеж 17.06.2021 г., като
кредитът е бил разсрочен на 22 седмични вноски, като падежът бил на
различно число на месеца. Последният падеж е на 07.04.2022 г. В
заявлението не е написано дали длъжникът е плащал нещо по договора. В
1
погасителният плат вноските са разбити по главница и договорна лихва.
Посочено е, че кредитополучателят не е плащал по договора, поради което
възникнало интерес да си търсят вземанията.
Твърди се, че има сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.08.2022 г., съгласно който кредитодателят е прехвърлил
вземанията срещу длъжника на заявителя „А К П З“ ЕАД ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Посочено е, че е изпратено уведомително писмо за уведомяване на длъжника
за извършената цесия.
Претендират се и разноски в размер на 33,25 лева, представляващи
държавна такса и 50.00 лева, представляващи подготовка на документи по
чл.13, т.2 НЗПП и 150.00 лева за защита по заповедното производство, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
С разпореждане съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните
нередовности: 1. Да представи договора за Цесия ведно с приложенията към него – от
които да е видно датата и предмета на цесията, т.е. дали процесният договор е част от
прехвърлянето. 2. да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за
цесията. 3. Да посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия и потребителски
кредит – каква сума, на коя дата и спрямо кой кредитор, които факти да бъдат скрепени с
писмени доказателства или доказателства средства. 4. да посочи по какъв начин е
сключен договорът. Ако договорът е подписан с електронен подпис, то заявителят трябва
да каже кой електронен подпис са избрали за комуникация, да предостави публичния ключ и
връзката между приложения подпис и физическото лице, както и договора в оригинал, ако
е в електронна форма, както и доказателства за връзката между потребителя на
електронното устройство от който е заявен кредита и длъжника по заявлението. 5. да
посочи сумата по таксата дали е раздЕ. на анюитетни вноски и дали са включени към
погасителния план по договора за кредит. 6. да посочи възнаградителната лихва и
мораторната лихва как са изчислени – дали върху главницата от 1500 лева, дали върху
сумата от 565,96 лева или общо върху главница от 1500 лева и такса за експресно
обслужване. 7. да посочи как е изготвен погасителния план по договора, да го разбие по
компоненти 8. да представи погасителен план на по сключения договор върху главница в
размер на 1500 лева за процесния период и договорен ГЛП. В този план да не се включва
таксата за експресно разглеждане 9. да представи погасителен план на по сключения
договор върху главница в размер на 565,96 лева за процесния период и договорен ГЛП. В
този план да не се включва таксата за експресно разглеждане 10. да прихване внесените
от длъжника суми съгласно изготвения план по т.8-9, които е внесъл до сега 11. не е ясно
таксата за усвояване на заема в размер на 15.00 лева какво представлява, как е платена
от длъжника. Извършено ли е прехващане от отпуснатия заем. 12. да представи
2
доказателства, че кредитът е усвоен – разписка или платежно нареждане.
В указания срок е постъпила молба с която заявителят излага
съображения за характера на заповедното производство. Посочва, че
длъжникът е извършвал плащания в размер на 592.00 лева. Те са покрили:
главница в размер на 224.38 лева, договорна лихва в размер на 87.62 лева,
неустойка в размер на 100 лева, такса за експресно разглеждане 150.00 лева,
такси за извънсъдебно събиране на вземания в размер на 30.00 лева
Твърди, че не разполагат с платежни, тъй като сумите постъпили по
банкова сметка на цедента. Твърди, че договорът е сключен на хартиен
носител и го е представил в копие. Сключването на договора било разписка за
получаване на процесната сума.
Сочи, че в погасителната вноска е включена главница, договорна лихва
и такса за експресно разглеждане.
Твърди, че със заемът страните са се съгласили да рефинансират стар
заем и договорната лихва е само върху главницата. Твърди, че погасителния
план е инкорпориран в документите по делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 1662,35 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 33,25
лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 27.10.2023 г. (л.11
от делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
3
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
За да претендира качеството на кредитор, заявителят следва да
представи Договора за цесия, за да се установи дали договорът за
поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е валиден, е
осъществено частно правоприемство между първоначалният кредитор –
цедент и новият кредитор - цесионер – заявителят. Съгласно приетото в т.4г
от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането,
настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче
трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством
тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането
белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за
цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на
правоприемника, като е необходимо да се представи документът за
правоприемството по договора за цесия. Въпреки дадените указания, такъв
договор не е представен.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
4
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Въпреки
дадените указания, такъв договор не е представен.
Не е доказана материалната легитимация на заявителя като кредитор –
липсва договор за цесия и че същата е връчена на длъжника.
Съдът приема, че с клаузата на такса за експресно разглеждане на заема
в размер на 825.00 кредиторът въвежда такси в противоречие на чл.10а ЗПК,
като по този начин води до увеличаване на ГПР, заобикаля се изискването на
чл.19 ЗПК, не е ясно по какъв начин е сформиран ГПР и погасителния план –
чл.11, ал.1, т.10-10 ЗПК.
На следващо място съдът приема, че след като кредитът е
рефинансиран за 934.04 лева чистата сума, която длъжникът е получил и
следва да върне е 565.96 лева. Не е ясно колко от рефинансирането на стария
кредит отиват за заплащане на неравноправни клаузи, за клаузи, които са в
противоречие със закона и добрите нрави.
Както посочва заявителят, длъжникът е плащал по главница, договорна
лихва, неустойка, такса за експресно разглеждане, такса за извънсъдебно
събиране на вземания. Т.е. длъжникът е извършвал плащания по
неравонправни клаузи, които не следва да начисляват по присъждатата със
съдебния акт сума.
Със заявлението не е посочено, че има неустойка, такса за експресно
разглеждане, такса за извънсъдебно събиране. Това се въвежда едва в
уточняващата молба, което е недопустимо.
Указано е на заявителя да представи погасителен план без тази такса от
експресно разглеждане, без неустойка, без други такса само по чистата сума
на кредита. Същият не го е направил ето защо съдът не знае колко следва
длъжникът да върне чисто на кредитора без неравноправни клаузи и колко
дълги като връщане на главница и договорна лихва.
След като кредиторът не представя погасителен план, без
неравноправните клаузи и да прихване платената сума от 592.00 лева, за да
5
претендира разликата, то съдът приема, че вземането не е
индивидуализирано. Заявителят не е отстранил нередовности в срок. С
допълнителните такси, неустойки и рефинансиране противоречат на закона,
добрите нрави и са неравноправни клаузи. А съгласно даденото в С – 170/21
на СЕС съдът е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и
съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното
вземане. С оглед изложеното, съдът приема, че клаузите за пакет от
допълнителни услуги и таксата за извънсъдебно събиране на вземания се
неравноправни и не се дължат суми по тях. Съдът следва да присъди сумата,
без в нея да се включва неравноправни клаузи като извърши прихващане.
Дадени са указания в тази насока заявителят не представя каква сума се
дължи върху сумата от 565.96 при уговорения ГЛП и ГПР, като се приспадне
плащането в размер на 592.00 лева.
На следващо място, с оглед приетото в С-427/22, заявителят не
представлява кредитна институция, доколкото той и първоначалният
кредитор не събират депозити. И на това основание липсва материална
легитимация кредитора, новия и стария, който дава заем и го търси.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 329179/17.11.2023 г., подадено от „подадено
от „А К П З“ АД, ЕИК ......, гр. София, ул. „..... № 29, етаж 3, поради
неотстраняване на нередовности в срок, противоречие със закона и с добрите
нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се основава на
неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на основание чл.411,
ал.2, т.1-3 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх.
329179/17.11.2023 г., подадено от „А К П З“ АД, ЕИК ......, гр. София, ул. „.....
6
№ 29, етаж 3, поради неотстраняване на нередовности в срок, противоречие
със закона и с добрите нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се
основава на неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на
основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7