Решение по дело №1039/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Криптос 2018“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], к-с „В. рол гардън“ № 8, представлявано от пълномощника адв. А. Б. Н. от АК- Монтана, против решение № 35 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 3/2025 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В нея се сочи, че съдът не е изследвал в достатъчна степен събраните по делото доказателства, кредитирал е единствено „показанията на страните, които са в подкрепа на обвинението“ и не е разгледал тази част от показанията на актосъставителя, от които може да се направи обосновано предположение, че нарушение не е извършено. Оспорват се констатациите на наказващия орган, че лицето М. Р. К. е полагало труд в проверения обект, и се сочи, че е житейски нелогично да се приеме, че непълнолетно лице е запознато с точния размер на минималната работна заплата за страната. Наред с това се сочи, че в нито един от графиците за работа не е фигурирало името на К.. Наведени са доводи, че не е упражнено от органа правомощието му да приложи ПАМ по реда на чл. 404, ал. 1, т. 5 КТ, като отстрани от работа ненавършилото [възраст] възраст лице. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба моли за отмяна на обжалваното решение по съображенията, изложени в касационната жалба.

Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 02-2400610/18.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено на касатора „Криптос 2018“ ЕООД административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, за това, че на 16.08.2024 г. в 11.40 часа, в хотел „Ларго бийч“, находящ се в курортен комплекс „Слънчев бряг“, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, е приел на работа непълнолетното лице М. Р. К. с [ЕГН], без издадено разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас.

Според настоящия съдебен състав касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 16.08.2024 г. около 11.40 ч., при извършена по сигнал физическа проверка в хотел „Ларго бийч“, непълнолетната М. К. е установена да полага труд в стая № 213 (да забърсва с парцал намиращо се в стаята бюро). На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е изискана информация относно основните елементи на трудовото правоотношение, предоставена от Камил под формата на собственоръчно попълнена справка-декларация с данни за работодателя, заеманата длъжност и работното време, почивките в работния ден и междуседмичните почивки, както и трудовото възнаграждение. В справката изрично е посочено от същата, че е постъпила на работа в обекта на 15.08.2024 г. Описана е и изпълняваната към момента на проверката трудова дейност- почистване на стая 213, забърсване на бюро. При тези данни обосновано е прието от съда, че същата е предоставяла работната си сила за изпълнение на задълженията, произтичащи от заеманата длъжност и доколкото не е навършила пълнолетие, съобразно императивната разпоредба на чл. 303, ал. 3 от КТ, за приемането й на работа е необходимо разрешение на инспекцията по труда, а неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ.

В касационната жалба се сочи, че при изграждане на фактическите констатации районният съд едностранчиво е оценил само част от доказателствените източници. Тези доводи са неоснователни. В производството пред БРС са събрани посочените от страните доказателства и оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в производството по обжалване на наказателното постановление съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. В постановения съдебен акт са обсъдени всички доказателствени източници както самостоятелно, така и в съпоставка помежду им, извършена е цялостна преценка на доказателствата и са формирани обосновани изводи по съществото на спора.

От показанията на свид. С. е установено, че по време на проверката М. К. е установена да извършва фактически действия, сочещи изпълнение на трудова функция, а именно: почистване на стая в хотел „Ларго бийч“. Описаните обстоятелства са възприети от свид. С. лично и непосредствено, и показанията й правилно са кредитирани от съда, като последователни и непротиворечиви. Обосновано не са кредитирани с доверие показанията на свид. Р. Х. М. в частта им, относно причината за присъствието на Камил в обекта. Пред съда същата заявява, че по време на проверката тя не е полагала труд в обекта, а изчаквала леля си, за да отидат заедно на плаж. Заявява също, че Камил е пребивавала в Слънчев бряг, тъй като е била при нея на гости, но едновременно с това сочи, че ежедневно пътува от [населено място] (където живее) до работното си място. В тази част показанията й не съответстват както на приложеното по делото писмено доказателство- справка-декларация от Камил, съдържаща описание на извършваните при започване на проверката фактически действия в обекта, така и на гласните доказателства по делото- показания на свид. С.. Поради това и с оглед данните за обвързаност на свид. М. с наказаното търговско дружество (неин работодател), тези показания правилно не са взети предвид от съда при формиране на изводите по съществото на спора. Следва да се посочи, че справката-декларация е изрично регламентирана с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и съдържа посочените в нормата данни, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 405а, ал. 1, изр. 2 от КТ, съставлява годно доказателствено средство. Обвързващата й доказателствена сила се отнася до факта на даване на обясненията със съдържанието, записано в нея, но не и до тяхната вярност, т.е. съответствието на обясненията с действително осъществените факти. В случая обаче съдържащите се в попълнената от Камил справка-декларация данни съответстват на установените при проверката на място, поради което следва да се приеме, че са установени чрез съответните доказателствени способи всички съставомерни елементи на деянието.

Горните изводи не се променят от данните, съдържащи се в приложеното по делото постановление от 06.12.2024 г. на прокурор при РП- Бургас. С него е прието, че деянието не е престъпно, тъй като, макар и формално да осъществява признаците на предвиден в закона престъпен състав, поради своята малозначителност не е обществено опасно.

Касаторът счита, че обвинението не е доказано, тъй като в нито един от графиците не е фигурира името на М. К.. Възражението е неоснователно. Само по себе си обстоятелството, че К. не е вписана в представените на проверяващите лица графици за работа не изключва съществуването на трудово правоотношение и полагането на труд от същата в обекта на касатора. Неоснователни са също доводите на последния, че е „житейски нелогично да се приеме, че непълнолетно лице е запознато с точния размер на минималната работна заплата за страната“. Размерът на трудовото възнаграждение е един от основните елементи на трудовото правоотношение. Като страна по това правоотношение, К. е запозната с него, а обстоятелството, че той съответства на минималната работна заплата за страната, не променя този извод. Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството, че не е упражнено от органа правомощието му да приложи ПАМ по реда на чл. 404, ал. 1, т. 5 КТ, като отстрани от работа ненавършилото [възраст] възраст лице.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Предвид горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 35 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 3/2025 г. по описа на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.