Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
единадесети февруари година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х.ва - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9141 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството са предявени два преки
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени при кумулативно
обективно съединяване.
По изложените в исковата молба обстоятелства М.С.М.
ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Ст. Ч. - САК, е предявил обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за осъждане на ответното З. „Б.И.” АД с ЕИК *******, да заплати сумата от 30
000 лева, частично от глобална сума 60 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
травматични увреждания при ПТП, настъпило на 16.10.2016 г. причинено от водача
на л.а.„Фолксваген Голф“, с per. № *******, както и сумата от 1 674.80
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи за закупуване на комплект
тибиален пирон и за платена потребителска такса, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се още
сторените по делото разноски.
Твърди
се, че на 16.10.2016 г. в гр. Калофер, около 05.00ч., М.М. претърпял пътен инцидент, като е бил блъснат
от водача на МПС „Фолксваген Голф“, с per. № ******* - Х.Х.Б., който при
маневра движение назад не е наблюдавал непрекъснато зад превозното средство, в
който момент пострадалият е преминавал. Поддържа, че вследствие на настъпилия
удар са му причинени телесни увреждания, изразяващи се в множество счупвания на
подбедрица и закрити многофрагментарни счупвания на десни голямопищялни и
малкопищялни кости, което наложило провеждане на оперативни интервенции. Излага
твърдения, че уврежданията са му причинили болки, препятствали са възможността
да се обслужва сам при посрещане на ежедневните си битови и хигиени нужди, като
е бил нетрудоспособен продължителен период от време. Преживяното е въздействало
и на психическото му състояние, като същият се чувствал потиснат, изолиран и
нещастен. Посочва, че понастоящем от травмите се наблюдават остатъчни явления
свързани с болезненост на травмираните места при студено и влажно време, за
които не се знае, дали ще отшумят в бъдеще. Твърди, че настъпилото ПТП е
оставило траен отпечатък в съзнанието му.
Твърди
се, че гражданската отговорност на собственика и водачите на л.а. „Фолксваген
Голф“, с per. № ******* е била застрахована от ответното З. „Б.И.“АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
към датата на ПТП. Сочи, че след сезирането му с доброволна претенция, с писмо
от 15.08.2018 г. ответното застрахователно дружество отказало изплащане на обезщетение.
Ответникът З. „Б.И.“АД е депозирал отговор
в законоустановения срок, като оспорва претенцията по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП, пряката и причинно - следствена връзка между
претърпените травматични увреждания и настъпилото ПТП, както и интензитетата и
продължителността на претърпените болки и страдания от уврежданията. Оспорва
виновността на водача Х.Х.Б.. Твърди, че вина за произшествието има и ищецът,
които е пресичал на необозначено място, като е навлязъл на пътното платно без
да съобрази разстоянието до приближаващите МПС-та и скоростта им на движение.
Посочва, че пострадалият с горепосоченото поведение е съпричинил вредоносния
резултат. Твърди, че евентуалната по-дълга продължителност на възстановителния
процес след проведеното лечение по отношение на ищеца се дължи на неспазване от страна на ищеца на лекарските
предписания. Ответникът оспорва предявеният иск за неимуществени вреди и по
размер като завишен. Моли исковете да бъдат отхвърлен. Претендира разноски.
В
проведеното на 28.05.2019г. открито съдебно заседание по гр.д. № 32913/2018г.
по описа на СРС, ГО, 141 състав, на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
увеличение на размера на предявения иск от 1 000 лева на 30 000 лева, като
частичен от 60 000 лева. Производството
по по гр.д. № 32913/2018г. по описа на СРС, ГО, 141 състав е прекратено и на основание чл.104, т.4 и т.6 ГПК, делото е
изпратено по подсъдност на СГС.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. Д.поддържат предявените
искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът З.
„Б.И.“ АД, редовно призован не се представлява.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
За установяване
на процесното ПТП са представени писмени диказателства - протокол за оглед на
местопроизшествието от 07.04.2017г. съставен от следовател при Окръжна
следствена служба гр. Пловдив, албум, протокол за оглед от 16.05.2017г. на
Окръжна следствена служба, гр. Пловдив и албум от същата дата. /л. 9-л.16 от гр
.д. № 32913/2018г на СРС/
От приетата
Епикриза на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, се установява, че М.С.М. на
25г. е постъпил в лечебното заведение на 16.10.2016г. с диагноза: множествени
счупвания подбедрицата, закрито – Фрактура крурис декстра. Отразено е, че на
16.10.2016г. е извършена оперативна интервенция – открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула – РСОМ. Ищецът е изписан на 22.10.2016г. с подобрение и препоръки за стерилни
превръзки през ден до сваляне на конците на 04.11.2016г., както и да ходи с
патерици и да не стъпва на оперирания крак 2-3 месеца. Назначена била и
медикаментозна терапия. /л.29 от гр.д. №
32913/2018г на СРС/
По делото са
приети неоспорени 2 броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 1 674.80
лева за заплатени от ищеца М.М. разходи по лечението за закупуване на комплект
тибиален пирон и за заплатена потребителска такса в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. /л. 93-94 от гр.д. № 32913/2018г на СРС/
Представена
е молба- претенция с вх. № ОК-394342 от 28.07.2017г.,
съгласно която ищецът М.М. е предявил пред ответното дружество „Б.И.“ АД искане
за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди, вследствие процесното ПТП. /л.98-99 от гр.д.
№ 32913/2018г на СРС/
Видно от приетото писмо изх. № НЩ-0027
от 05.01.2018г., ответното застрахователно дружество отказало изплащане на
обезщетение. /л.102 от гр.д.
№ 32913/2018г. на СРС/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Ц.Г., неоспорена от страните и
чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. От
заключението на СМЕ се установява, че при постъпване в болнично заведение на ищеца
М.М. са диагностицирани данни за оток и деформация на дясна подбедрица в средна
трета с рентгенови данни за счупване в дългите тръбести части (диафизарно) на
голямопищялната и малкопищялната кости на дясна подбедрица, т.е. причинена му е
травма с контузия и закрито диафизарно счупване на пищялните костите на дясна
подбедрица. Експертът посочва, че тази травма се дължи на действието на твърд
тъп предмет със значителна травмираща сила и може да се причини от директно
травматично въздействие при удар на ниво подбедрици. При ПТП тази травма е
типична и е резултат от съприкосновение между подбедрицата и броня на автомобил
- бампер фрактура. Пояснено е, че в тези случаи счупванията на двете кости на
подбедрицата са напречни и на едно ниво. Травмата може да се причини и по
индиректен механизъм - огъвачен, след рязка торзия и ротация на подбедрицата
при фиксирано ходило. В този случай на рентгенография ясно би личало, че
уврежданията са счупените голямо и малко пищялна кости са на различни нива и са
с коси винтообразни фрактурни линии. Вещото лице обосновава, че от получените
травми пострадалия е изпитвал болки и е страдал. С оглед възрастта му и вида на
приложеното лечение по повод счупването, след операцията се налага имобилизация
на кракът за 3 - 4 месеца, като средно-статистически функционално
възстановяване движенията на крайника, при благоприятно протичане на
оздравителен процес, настъпва за около 4-5 месеца. Експертизата приема още, че
болките и страданията могат да продължат и след този период, като те са в зависимост
от индивидуални особености, но често се изявяват след по- продължителни
натоварвания на крайника и/или при по-рязка промяна на времето. На пострадалия след диагностициране на травмите е предприето хирургично
лечение с открито наместване и вътрешна фиксация на голямо-пищялната кост със
заключващ интрамедуларен тибиален пирон. Приложена е обезболяваща медикаментозна, антибиотична и
антитромботична терапия, както и превръзки. След изписване е препоръчано
антикоагулантно лечение и ходене с помощни средства - патерици, без натоварване
на крака. От заключението се установява, че при благоприятно протичащ
оздравителен процес функционално възстановяване на ищеца следва да е настъпило
за около 4-5 месеца. Следва да се отчете, че е възможно и следва в бъдеще да се
обсъди възможността за хирургично отстраняване на наложената метална
остеосинтеза, което е свързано с нова оперативна намеса. следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между нея и
ПТП.
В обясненията си в о.с.з. на 09.04.2019г.
вещото лице д-р Г.допълва, че закупуването на металните остеосинтезиращи
елементи са необходими за приложеното лечение за съкращаване срока на
възстановяване и за да се избягнат усложнения. Те не се реинбурсират от
Здравната каса и се заплащат от пациента при напускане на болницата, както и се
заплаща потребителска каса - съгласно регламент на НЗОК в зависимост от периода
на престоя.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. Й.Й., се установява, най-вероятен
механизъм на произшествието:
на 16.10.2016 г. в гр. Калофер, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“,
срег. № ******* предприема маневра за излизане на заден ход на площад „Х.
Ботев“. Предприетата маневра е била със завъртян наляво волан. В същото време и
посока отдясно наляво, пешеходецът М.С.М. се е приближил до дясната врата. При
извършването на маневрата траекториите на двамата участници се пресича, като
настъпва удар между предна броня на лек автомобил „Фолксваген Голф“ и десен
долен крайник на М.М.. Като се вземе предвид вида на маневрата - движение на
заден ход, може да се направи извод, че скоростта на движение на лек автомобил
„Фолксваген Голф”, към момента на настъпване на първоначалното съприкосновение
с пешеходците е била около 5-7 км/ч. Експертизата посочва, че мястото, където е
възникнало първоначалното съприкосновение между лек автомобил „Фолксваген Голф“
и пешеходецът е на площад „Х. Ботев“ в гр. Калофер. Прието е още, че водачът е
имал възможност да предотврати удара, ако е наблюдавал пътното платно вдясно от
превозното средство. Посочено е, че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, който е предприел
маневра за движение на заден ход, без да наблюдава зоната вдясно от превозното
средство, където се е намирал пешеходецът М.М.. Вещото лице сочи, че на мястото на
проидшествието няма пешеходна пътека.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Йорданов, съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
В о.с.з. на 09.04.2019г. по гр.д. №
32913/2018г на СРС е изслушан свидетеля Х.Х.Б.. В показанията на свид. Боричев, се съдържат
данни, че около 4 часа сутринта в нощта на произшествието, група приятели – свидетелят Х., М., С.и К.седели
на пейки в центъра на гр.Калофер. Когато
си тръгнали, свид.Хр. Б.запалил автомобила си – „Фолксваген Голф 5“, който бил
паркиран на центъра, срещу чешмата. Искал да изкара колата, за да се качат в
нея М. и С.. Автомобила бил паркирана в
ред от други автомобили и те нямало как да се качат преди Х. да я изкара от
редицата. Погледнал в страничните огледала и в задното огледало и не видял
никой. Докато давал ход назад и отклонил вниманието си погледнал към С.и К.и
когато вече бил изкарал колата свидетелят Боричев, погледнал напред и видял М.
да лежи пред колата на пътя. Сочи в пказанията си, че не е усетил да го ударил.
След това се качили С.и М. *** към Бърза помощ. Свидетелят Б.посочва, че не
видял самия удар, т.к. гледал назад, за да не закачи другите автомобили. Не
видял и падането на М.. По-късно М. казал, че е тръгнал да се качва и като тръгнал
автомобила го закачил с предна дясна гума.
Свидетелят С.Д.Д.сочи в показанията си, че вечерта на произшествието имали
среща с М. и Х.. На тръгване Х. предложил
да ги закара по домовете. Той избързал напред, за да изкара колата си - л.а.
„Фолксваген голф“, която била паркирана на тъмно неосветено място на паркинга
на площада на гр. Калофер. М. също тръгнал напред към колата. Х. потегли назад,
колата тръгнала назад и М. вървял към нея. Приближили се и видяли М., който лежал на
земята и се държал за крака. Бил на 2-3 метра от колата. Автомобилът бил
напълно излязъл назад, когато приближили, като около него нямало други
паркирани автомобили. М. бил паднал отпред отдясно, към дясната врата. Качили М.
на задната седалка и тръгнали към гр. Карлово, към болницата. В болницата в гр.Карлово им казали, че случая не е за тях,
ще се наложи операция и трябва да отидат в гр. Пловдив в хирургията. Тръгнали
към гр. Пловдив.
Показанията на свидетелите очевидци Х.Х.Б. и С.Д.Д.са логични,
последователни, взаимно допълващи се и почиват на непосредствени лични
впечатления, поради което съдът ги кредитира.
За претърпени от ищец неимуществени
вреди са събрани показания чрез разпит по делегация пред РС - Карлово на
свидетелката Е.П.М.– майка на ищеца. Свидетелката М.сочи в показанията си, че
при ПТП синът й получил счупване на левия крак, на двете подбедрени кости.
Оплакванията му били от силни болки и операция на счупените кости. Синът и имал
болки и преди, и след операцията. Едва
след осмия месец, започнал да стъпва на крака си. Направили му една операция с
два сребърни ортопедични пирона. След изписването около 5 пъти посещавали
болницата в Пловдив на контролни прегледи при травматолог. Св.М.сочи, че се
наложило тя да излезе в болничен, за да го обслужва, като това продължило от
месец октомври 2016 г. до месец май 2017 г. или 8 месеца. Поставяла му 10
инжекции, които били изписани от травматолог. Приемал болкоуспокояващи на
хапчета. В настоящия момент не приема лекарства. Оплакванията му продължили
близо година, а към настоящия момент също се оплаква от болки. Сочи, че единия
ортопедичен пирон още е в крака, а другия го извадили. Промяната във времето му
влияела, счупеният крак останал по-тънък от другия и това му създавало
дискомфорт. Когато времето е студено, дъждовно, мъгливо, влажно ищецът се оплаквал, че крака доста го боли. Според
свидетелката сина и много тежко преживял случилото се, не излизал. Бил блед,
затварял се сам в стаята и не искал никакъв шум. Дори отказвал да си види с
приятелите си. Психически бил сринат и се опасявал, че няма да се възстанови и
да си стъпи на крака, отслабнал много. През месец май на следващата година,
започнал по-уверено да стъпва на крака си и тогава започнал да подновява социалните си контакти. Бил много
разстроен.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелят Е.М., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй
като възприятията на свидетеля са непосредствени и кореспондират на
заключението на СМЕ.
Страните не спорят, а и същото е
отделено като безспорно по делото, че към датата на ПТП – 16.10.2016 г. е било
налице валидно застрахователно правоотношение с ответника З. „Б.И.“ АД,
възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек
автомобил, управляван от Х.Х.Б.. Отделно от това по делото на лист 104 е приета
Справка от ИР към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек
автомобил с ответното застрахователно дружество.
По делото е отделено като безспорно
и обстоятелството, че ищецът е направил разходи в общ размер на 1674,80 лв. -
за закупуване на комплект тибиален пирон и за заплатена потребителска такса.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи
се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 98-л.99
от 28.07.2017 г. и липса на
възражения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена
и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 16.10.2016г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.40, ал.1 от ЗДвП -"Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението..“ и ал.2 – „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“
Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца. Установи
се, че на сочената в исковата молба дата в гр. Калофер, е ищецът е бил блъснат
от водача на МПС „Фолксваген Голф“, с per. № ******* - Х.Х.Б., който при
маневра движение назад не е наблюдавал непрекъснато зад превозното средство, в
който момент пострадалият е преминавал. В приетото по делото САТЕ с вещо лице
инж. Йорданов е прието, че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, който е предприел
маневра за движение на заден ход, без наблюдава зоната вдясно от превозното
средство, където се е намирал пешеходецът М.М..
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ Х.Х.Б..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Преценявайки съобразно обществения критерии за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешението, дадено в точки II от мотивите и
11 от диспозитива на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., следните обстоятелства, обуславящи
претърпените от М.С.М. неимуществени вреди: а) характерът на причинените му
телесни увреждания от процесното ПТП- счупване в дългите тръбести части
(диафизарно) на голямопищялната и малкопищялната кости на дясна подбедрица,
лечението на което заболяване е продължило около пет месеца в хода на което
пострадалия е бил опериран, с поставен интрамедуларен тибиален пирон,
придвижвал се с помощни средства – патерици около 2-3 месеца, търпял е болки,
страдания и битови неудобства, като болките с различна интензивност ще
продължат и в бъдеще, при промяна на времето; б) предстоящата операция по
отсраняване на остосинтезния материал; в) младата възраст на пострадалия, която
при настъпване на пътния инцидент е бил на 25 години, като травмата му е
причинила принудителна социална изолация; г) и не на последно място
социално-икономическите условия в страна към момента пътното произшествие,
когато минималната работна заплата в Република България, определена съгласно
ПМС № 375 от 16.10.2016г., е била 460 лева, решаващият състав приема, че за
обезщетяване на причинените на М.М. неимуществени вреди, доколкото те подлежат
на точна парична оценка, следва да се определи сумата 30 000 лева.
Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият сам
се е поставил в опасност, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 113 от ЗДвП и
чл. 32, ал.2 от ЗДвП. От кредитираните от
съда показания на свидетелите Хр.Б.и С.Д., се установи, че ищецът М.М. се
придвижвал в тъмната част на денонощието, на неосветен паркинг, към маневриващ
автомобил, в който възнамерявал да се качи.
Категорично в заключението на САТЕ
/изготвено преди разпита на свидетелите/ е отбелязано, че на място на
ПТП няма пешеходна пътека. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че възражението от страна на
ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат е основателно.
С оглед на така установеното е налице
основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото по –горе обезщетение
с 20 %, тъй като на толкова съответства обективния принос на пострадалия, за
настъпване на вредите. Предвид това, съдът намира, че дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, намалено съответно с процента на съпричиняване
възлиза на 24 000 лв.
По
имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 1674.80 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на
комплект тибиален пирон и за заплатена потребителска такса, съдът намира
следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. С определението
по реда на чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо е от
доказване обстоятелството, че ищецът е
направил разходи в общ размер на 1674,80 лв. - за закупуване на комплект
тибиален пирон и за заплатена потребителска такса. Нещо повече, в проведеното на
09.04.2019г. вещото лице д-р Г.допълва,
че закупуването на металните остеосинтезиращи елементи са необходими за
приложеното лечение за съкращаване срока на възстановяване и за да се избягнат
усложнения. Те не се реинбурсират от Здравната каса и се заплащат от пациента
при напускане на болницата, както и се заплаща потребителска каса - съгласно
регламент на Здравната каса в зависимост от периода на престоя. С оглед на така изложеното, искът за обезщетение
на имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1339, 84лева, предвид
установеното по делото съпричиняване.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Върху
главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от дата на депозиране на исковата
молба в съда, която е изпратена по пощата на 22.05.2018г. видно от пощенското
клеймо до окончателното изплащане.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е
освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат С.Ч. - САК, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 1332,80 лв. с вкл. ДДС. По
наведеното то страна на ответното дружество възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, доколкото ищецът е
представляван безплатно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на
ищцовата страна се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер
на 293,60 лева, като общо сторените разноски възлизат на 366.99 лева, съгласно
представяния на лист 8 от делото на СГС списък на разноските по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 148
лв., като общо сторените разноски възлизат на 740 лв., от които 340 лв. депозит
за СМЕ, САТЕ и депозит за свидетел и 400 лева заплатен адвокатски хонорар. Съдът
намира, наведеното от страна на пълномощника на ищеца възражение за
прекомерност за неоснователно. При отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и нормативно определения минимален размер на
адвокатското възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определено
по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско
възнаграждение възлиза на 1480.24 лева, а в случая се претендира 400 лева.
При този изход на делото, ответното дружество следва
да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 897,56 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. /общо дължимата д.т. е в размер
на 1013,56 лв., като по сметка на СРС е внесена д.т. от 116,99 лв., след което
е освободен на осн. чл.83, ал.2 ГПК /, както и 120 лева заплатени от бюджета
на съда съдебно-деловодни разноски.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.С.М., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 24 000
/ двадесет и четири хиляди/лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 16.10.2016 г. по вина на
водача на л.а.„Фолксваген Голф“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 22.05.2018г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения
размер от 30 000 лв., част от глобална сума 60 000 лева, поради установено
съпричиняване.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.С.М., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 1339, 84 лв./хиляда триста тридесет и
девет лв. и 84ст./, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди –
разходи за лечение и консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ, за
имуществени вреди от присъдения до предявения от 1 674.80 лева, поради установено
съпричиняване, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.С.М.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 293,60
лева разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, да
заплати
на адв. С.Ч. - САК, на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, сумата от 1332,80 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, разноски по делото в размер на 148 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 897,56 лв., както и 120 лева
заплатени от бюджета на съда съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: