Решение по дело №1715/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, ул. "Филипово" №7, ет.4, ап.7, против Решение № 870/18.06.2024 г., постановено по АНД № 1090/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0438-000946/20.12.2023 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на Д. Г. Д., на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно, необосновано и немотивирано. Твърди, че районен съд превратно е тълкувал фактите по делото и е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по възражението за маловажност на нарушението, доколкото с НП не само й се налага глоба, но и се отнемат 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, което е пропуснато в решението. Изложено е, че актосъставителя не е имал пряка видимост и не е могъл да види светлинния сигнал на светофара. Жалбоподателят сочи, че нейното минаване като водач на МПС на зелена светлина и впоследствие на жълта светлина е възпрепятствано от пешеходци и велосипедист, както и от автомобила пред нея. Счита, че всички обстоятелства по АУАН и НП са следствие на предположения на актосъставителя. Твърди, че нарушението ако има такова не е целенасочено, а следствие на изненадващото поведение на останалите участници в движението. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на НП.

Ответникът – Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, чрез юриск. П. в писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита жалбата за лишена от основание.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 14.11.2023 г. в 17:26 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. "България“ и ул. “Васил Левски" в посока изток към север управлява лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № [рег. номер], лична собственост като навлиза и преминава на забранителен червен сигнал на светофарната уредба при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП – не съобразява поведението си със светлинните сигнали. Актът е подписан без възражения. Писмено възражение е подадено в указания 7-дневен срок.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 23-0438-000946/20.12.2023 г., с което на Д. Г. Д., на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

С обжалваното Решение № 870/18.06.2024 г., постановено по АНД № 1090/2024 г., Пловдивски районен съд е потвърдил посоченото наказателно постановление.

За да постанови този резултат, районен съд е приел, че безспорно е установено извършването на вмененото нарушение, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. За неоснователно е прието възражението, че Д. е навлезнала в кръстовището при разрешителен сигнал на светофарната уредба, като в тази връзка съдът се е позовал на свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител. Направен е извод, че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран и не подлежи на ревизиране от съда.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Разпоредбата на чл. 6, ал.1, предл. 2 от ЗДвП, задължава водачите на МПС да съобразяват поведението си на пътя със светлинните сигнали. Санкционната норма на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда, глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара неразрешаващ преминаването.

Неоснователно е възражението на касатора, че изводите на районен съд се основават на показанията на актосъставителя, които не са непосредствени и преки, тъй като свидетелят не е имал пряка видимост и не е могъл да види светлинния сигнал на светофара.

В показанията си свидетеля Я. изрично заявява, че с колегата си е бил застанал на ул. „Васил Левски“ № 46 на източното платно, в посока север на излизане от града по Карловско шосе и са извършвали контрол на движението на пътя. Подробно свидетеля обяснява режима на работа на светофарната уредба и посочва, че лек автомобил Фолксваген поло, който се е движил от изток на север, правейки десен завой е преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Я. е посочил, че светофарната уредба я наблюдавал от 15-20 метра и там, където е застанал е имало видимост от това движение от изток и ясно е видял червения сигнал, като в същото време е наблюдавал и секцията на отсрещния светофар (позициониран за същото движение в посока запад по бул. „България“, но поставен на северозападния край на ксръстовището).

Недоказано по делото остава твърдението на касатора, че нейното минаване като водач на МПС на зелена светлина и впоследствие на жълта светлина е възпрепятствано от пешеходци и велосипедист, както и от автомобила пред нея. Актосъставителят в показанията си сочи, че преди Д. е имало други автомобили, които преминали на жълта светлина и не са спрени, но тя е минала на червена светлина. Свидетелят не сочи, на пътното платно да са минавали пешеходци и велосипедист. При липсата на доказателства, установяващи наличието на твърдените от административнонаказаното лице факти и обстоятелства, правилни са изводите на районен съд, че Д. е извършила нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

По отношение на възражението, че районен съд не се е произнесъл по отнемането на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е необходимо да се отбележи, че съгласно чл.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, като при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 6 от същата в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно, отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 от ЗДвП), т. е. ex lege. С Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., министърът на вътрешните работи е възложил на службите за отчет на водачите на моторни превозни средства в структурите на МВР да водят на отчет и броя на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки според отбелязванията в наказателните постановления за броя на отнетите точки за съответното нарушение или за съответните нарушения. Щом като отчетът на отнетите контролни точки се води въз основа на отбелязванията в наказателните постановления изводът е, че наказателното постановление в частта му, с която се отбелязва броя на отнетите точки, има удостоверителна функция и удостоверява, че поради извършеното нарушение на правилата за движение, за което е наложено административно наказание, от наличните контролни точки на водача по силата на закона се отнемат отбелязания брой контролни точки.

Съгласно нормата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо обжалването на наказателно постановление в частта му, в която е отбелязан броя на ex lege отнетите контролни точки, следва да бъде предприето по реда на ЗАНН, но на контрол подлежи само точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Съгласно чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., за нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, като за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП) се отнемат 10 контролни точки. Следователно в случая в наказателното постановление точно е отбелязан броя на отнетите контролни точки, които следва да бъдат отнети на водача за извършеното нарушение. В този смисъл настоящият касационен състав намира, че като не се е произнесъл с решението си относно отнетите контролни точки, районен съд не е допуснал съществено процесуално нарушение.

Неоснователни са изложените доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. По делото не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от касационния жалбоподател деяние, спрямо нормалната за този вид нарушения. Следва да се съобрази, че съгласно разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и наказания. Поради изложеното наведените с жалбата възражения за непроизнасяне на районен съд относно приложението на чл.28 от ЗАНН е неоснователно.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 870/18.06.2024 г., постановено по АНД № 1090/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Д. Г. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, ул. "Филипово" №7, ет.4, ап.7, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.