Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,17.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, IV „Д” въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети
ноември през
две
хиляди двадесет и първагодина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело
№ 10828по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 72144 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 50203/2015 г. по описа на
СРС – ГО, 50 състав е:отхвърлен предявеният от И.Г.Г., ЕГН: **********,
срещу С.В.Д., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, във вр. чл. 44 от ЗЗД, във вр. чл.
52, вр. чл. 49, от ЗН за обявяване нищожност
поради невъзможен предмет на отказ от наследството на починалия на 25.11.1987
г. В.Н.М., ЕГН:**********, извършен от С.В.Д., ЕГН:**********, вписан под №
58/31.01.2013 г. в Особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на Софийски районен
съд;унищожен, на основание чл. 56 от ЗН, по отношение на И.Г.Г., ЕГН: **********, извършеният от С.В.Д., ЕГН: **********,
отказ от наследство, останало след смъртта на наследодателя й В.Н.М., ЕГН:**********,
починал на 25.11.1987 г., вписан № 58/31.01.2013 г. в Особената книга по чл.
49, ал. 1 от ЗН на Софийски районен съд;
С решението е прекратено производството по гр. дело №50203/2015г. по описа на СРС
в частта по предявения от И.Г.Г., ЕГН: **********,
срещу М.К.М., ЕГН: **********, иск правно основание чл. 135 от ЗЗД, на основание
чл. 130 от ГПК; отхвърлен е предявеният
от И.Г.Г., ЕГН: **********, срещу С.В.Д., ЕГН: **********,
и Р.И.А., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за
обявяване на недействителността по отношение на И.Г.Г.,
ЕГН: **********, на договор за покупко-продажба, с който С.В.Д., ЕГН: **********,
прехвърля на Р.И.А., ЕГН: **********, 1/4 ид. ч. от
правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор № №68134.4361.36.4.2
по КК и КР на гр. София, представляващ ап. № 71, находящ
се в гр. София, ж.к. ******, ведно с избено помещение №7 и 0,607% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
ПИ с идент. №68134.4361.36 по КК и КР на гр. София,
сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №13 от
05.03.2013г., т.II, per.
№4314, дело №186/2013г. на Нотариус с per. №039.
Със същото решениеС. В.Д., ЕГН: ********** е
осъдена да заплати на И.Г.Г., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 749,62 лева - съдебни разноски.
Недоволен от постановеното решение, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявениятиск
с правно основание чл. 135 от ЗЗД, е останал ищецът И.Г.Г., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че обжалваното
решение е постановено при противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
По-конкретно поддържа, че прехвърлителната сделка уврежда
ищеца като кредитор на С.Д.. С.Д. е знаела за увреждането, тъй като заповедите
за незабавно изпълнение на парично задължение са били влезли в сила през 2010
година, като тя е била уведомена за тях, както и за образуваните срещу нея
изпълнителни дела. Ответникът Р.А. знаел за увреждането, като същият бил от
кръга на близките на С.Д. е придобил имота на формално основание, за да не бъде
изнесен на публична продан собствената на С.Д. идеална част от процесния имот. Ответниците недоказали
плащане по процесната сделка, а продажната цена била
драстично занижена. Евентуално производството по този иск трябвало да бъде
прекратено и срещу С.Д. и Р.А., тъй като направеното от С.Д. изявление в
нотариалния акт не я прави страна по сделката, която не е породила вещно-транслативен ефект по отношение на притежаваните от С.Д.
идеални части от собствеността. По отношение на на С.Д.
и Р. А. налице един недействителен договор, който не пораждал насрещни права и
задължения за тях и няма транслативен ефект. Моли
съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените от И.Г.Г. искове.
Претендира разноски.
На така депозираната въззивна жалба не е
постъпил писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Недоволен от постановеното решение, в ЧАСТТА, в която предявеният иск с
правно основание чл.56 от ЗН е уважен, е останала
и ответницата С.В.Д., която чрез особения си
представител – адв. Б.Н., в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че
обжалваното решение е постановено при противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
По-конкретно поддържа, че вземанията на И.Г. са били погасени по давност, в
който смисъл е направено възражение с отговора на исковата молба. Не може да се
приеме за правилно уважаването на иска по чл. 56 от ЗН, тъй като не били
спазени преклузивните срокове по чл. 56 ал. 2 от ЗН. Моли
съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли предявения от И.Г.Г. иск с
правно основание чл.56 от ЗН.
Така депозираната въззивна жалба на
ответницата е оспорена от И.Г.Г. по съображения,
подробно изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор
от 10.07.2020 г. Претендира разноски.
Решението в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от И.Г.Г., ЕГН: **********, срещу С.В.Д.,
ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, във вр.
чл. 44 от ЗЗД, във вр. чл. 52, вр.
чл. 49, от ЗН за обявяване нищожност поради невъзможен предмет на отказ от
наследството на починалия на 25.11.1987 г. В.Н.М., ЕГН:**********, извършен от С.В.Д.,
ЕГН:**********, вписан под № 58/31.01.2013 г. в Особената книга по чл. 49, ал.
1 от ЗН на Софийски районен съд, както и
в частта, в която е прекратено производството по гр. дело №50203/2015г. по
описа на СРС в частта по предявения от И.Г.Г., ЕГН: **********,
срещу М.К.М., ЕГН: **********, иск правно основание чл. 135 от ЗЗД, което има
характера на определение, като
необжалвано от страните е влязло в законна сила.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Същото е и правилно по следните съображения:
От фактическа страна се установява следното:
Ищецът И.Г.Г. е
предявил иск с правно основание чл.26, ал. 2, във вр.
чл.44 от ЗЗД, вр. чл.52, вр.
чл. 49 от ЗН срещу С.В. Д.под условие на евентуалност иск с правно основание
чл. 56, ал. 1 от ЗН, както и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу
С.В.Д., М.К.М. и Р.И.А..
В исковата молба се излага, че ищецът е кредитор и взискател
на ответника С.Д. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №25214/2010 г. и изп. лист по ч. гр. д. №25215/2010г., и двете по описа на
СРС. Първоначално е образувано изп.д.№1818/10г.на ЧСИ
с per. №786, а след това изп.
д. №1674/14г.на ЧСИ с per. №851. Дълговете по
изпълнителните листа не били погасени, а длъжникът не разполагал с имущество. С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №23, per.
№4314, д. №186/2013 г., М.М., която е майка на ответницата С.Д., прехвърлила на
ответника Р.А. правото на собственост върху ап. № 71, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******, като съгласно нотариалния акт ответницата С.Д.
желаела настъпването на правните последици от сделката и прехвърлила на
купувача всички свои хипотетични права върху описания имот, които биха могли да
възникнат по наследство, оставено от покойния й баща В.Н.М., бивш жител ***,
макар същата да е извършила отказ от наследство, вписан под № 58/31.01.2013г. в
специалната книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на СРС. Освен това в т. 5 от приложенията
на нотариалния акт са описани удостоверение за наследници, както и
удостоверение за отказ от наследство, издадено по гр. д. №2207/31.01.2013г. по
описа на СРС. Ищецът иска да се обяви за недействителен по отношение на него
договора за покупко-продажба, с който С.Д., прехвърля на Р.А. 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху недвижимия имот -
ап. №71, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, тъй
като сделката увреждала ищеца-кредитор поради невъзможност да насочи
принудително изпълнение върху имуществото на длъжника. Поддържа, че ответницата
Д. е знаела за увреждането, доколкото извършеното разпореждане е след
образуваните граждански дела. Твърди, че ответникът Р.А. също имал знание за
увреждане, тъй като е от кръга на близките на длъжника и придобил имота само на
формално основание.
От материалите по ч. гр. дело №25214/2010г. и ч. гр. дело №25215/2010г. и
двете по описа на СРС се установява, че в полза на ищеца И.Г.Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу С.Д. за
заплащане парични вземания по запис на заповед и договор за паричен заем с
нотариална заверка на подписи.
От материалите по гр. дело № 2207/2013г. по описа на СРС се установява, че
по молба вх. №579/31.01.2013 г.на С.Д. с правно основание чл. 52 във вр. чл. 49 от ЗН с нотариална заверка на подпис с peг. №1317 от 05.12.2000 г. на Нотариус с per. №157 на НК, под № 58 на 31.01.2013 г. в особената
книга на съда по чл. 49 от ЗН е вписан отказ на С.В.М., родена на ***г., от
наследството, оставено след смъртта на баща й В.Н.М., починал на 25.11.1987 г.
От представеното по гр. дело № 2207/2013г. по описа на СРС удостоверение за
наследници №2944 от 31.08.2012г., издадено от Столична Община, р-н „Люлин”, се
изяснява, че законни наследници на починалия В.Н.М. са М.К.М.-съпруга, и С.В.М.-дъщеря.
От удостоверение за наследници от 23.10.2018 г. на Столична Община, р-н
„Люлин” на В.Н.М. се установява, че наследници по закон са М.К.М.-съпруга, С.В.М.-дъщеря
и В.В.М.-син.
От удостоверение на Столична Община от 24.10.2018г. е видно, че между Р.И.А.
и лицата С.В.Д. и М.К.М. няма родствена връзка. М.К.М. е в граждански брак с В.Н.М.
от 10.08.1959 г.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 13, т. II, per.
№4314, дело №186/2013г. на Нотариус с per. №039, по
силата на който на 05.03.2013г. М.К.М. прехвърля на Р.И.А., правото на
собственост върху недвижим имот с идент. №
№68134.4361.36.4.2 по КК и КР на гр. София,представляващ ап. № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно с избено
помещение №7 и 0,607% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху ПИ с идент.
№68134.4361.36 по КК и КР на гр. София, придобит от нея въз основа на договор
за договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, per. №173, т. VI, от 09.12.1975г. на ГДИС при СГНС, и
наследствено правоприемство, съобразно удостоверение
за наследници №2944 от 31.08.2012г. и съдебно удостоверение за отказ от
наследство от 31.01.2013г. по гр. дело №2207/2013г. по описа на СРС. От текста
на нотариалния акт е видно, че е удостоверено, че С.В.Д. потвърждава, че желае
настъпването на правните последици от сделката и прехвърля на купувача всички
свои хипотетични права върху описания имот.
От удостоверение от 07.02.2019 г., издадено от ЧСИ per
№851 на КЧСИ, се установява, че въз основа на издадените изпълнителни листа е
образувано изп. дело №1674/2014г. и е насочено
принудително изпълнение срещу отв. С.Д. за събиране
на присъдените суми.
Пред първоинстанционния съд е допуснато
изслушването на заключение по СТЕ,
прието като неоспорено от страните, от което се установява, че е постъпило
електронно съобщение на 21.08.2014г. в електронната поща на пълномощника на ишеца от ЧСИ М.П., както и съдържанието на прикачения файл
/приложение №1 към СТЕ/, което кореспондира със съдържанието на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот, №13, т.II, per. №4314, дело №186/2013г. на Нотариус с per. №039.
От приетата справка по лице от СВ-София за периода 01.01.1992-29.10.2018 г. за С.В.Д. се установява, че през 2005
г. същата е придобила недвижим имот, който е продала през м.05.2006г., като
м.06.2006г. е купила друг - ап.38, в гр. София, ж.к. „*******, отчужден чрез
публична продан през 2016г.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели
- св. К.и св. Х., установяват, че в ап. 71 след смъртта на В.М.са останали да
живеят ответницата С.Д. заедно с майка си, децата и съпруга й до момента, в
който ответникът Д. закупила жилище в квартала.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:
По отношение на иска с правно
основание чл. 56 от ЗН:
Под условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен искът с правно
основание чл. 26, ал. 2, във вр. чл. 44 от ЗЗД, във вр. чл. 52, вр. чл. 49, от ЗН,
ищецът е заявявил иск по чл. 56, ал. 1 от ЗН за
унищожаване на извършения от С.В.Д., ЕГН: **********, отказ от наследство,
останало след смъртта на наследодателя й В.Н.М., ЕГН:**********, починал на
25.11.1987 г., вписан № 58/31.01.2013 г. в Особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на Софийски районен съд.
Предявеният иск по чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството е специален конститутивен иск и с него ищецът може да иска унищожаване
на отказа от наследство на длъжника по съдебен ред. За да бъде реализирано това
право, в чл. 56, ал. 2 от Закона за наследството са установени два срока, в
рамките на които то може да бъде предявено. Сроковете са преклузивни,
поради което съдът следи служебно за изтичането им. Първият срок е по-краткият
едногодишен срок, който започва да тече от узнаването от кредитора за отказа от
наследство, а по-дългият тригодишен срок тече от извършване на отказа от
наследство. По делото е безспорно установено, че атакуваният отказ от
наследство e извършен на
31.01.2013 г., а за него ищецът е узнал на 21.08.2014 г., когато отказът реално е сведен до знанието на кредитора, като за това
обстоятелство съдът цени заключениетона СТЕ, от което
се установява, че е постъпило електронно съобщение от ЧСИ М.П. до пълномощника
на ищеца на 21.08.2014, с което съобщение е прикачен файл /приложение №1 към
СТЕ/, което кореспондира със съдържанието на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, № 13, т. II, per. № 4314, дело №
186/2013 г. на Нотариус с per. № 039, в който като
приложение е описан оспореният отказ. С
оглед на изложеното към датата на предяваване на иска
- 21.08.2015 г. законоустановените преклузивни срокове не са изтекли, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
От материалите по ч. гр. дело №25214/2010г. и ч. гр. дело №25215/2010г. и
двете по описа на СРС се установява, че през 2010 г. в полза на ищеца И.Г.Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу С.Д. за
заплащане парични вземания по запис на заповед и договор за паричен заем с
нотариална заверка на подписи, а от материалите по гр. дело № 2207/2013 г. по
описа на СРС се установява, че по Молба вх. № 579/31.01.2013 г. на С.Д. с
правно основание чл. 52 във вр. чл. 49 от ЗН с
нотариална заверка на подпис с per. №1317 от
05.12.2000 г. на Нотариус с per. №157 на НК, под № 58
на 31.01.2013 г. в особената книга на съда по чл. 49 от ЗН е вписан отказ на С.В.М.,
родена на *** г., от наследството, оставено след смъртта на баща й В.Н.М.,
починал на 25.11.1987 г. Т.е. от събранитепо
делото доказателства се установява, че качеството на кредитор на ищеца спрямо
ответницата Д. е възникнало преди извършването на отказа от наследство през
2013 г., с оглед наличието от 2010 г. на изпълнителен лист, установяващ нейни
парични задължения спрямо ищеца.
Един от спорните въпроси между страните е относно качеството
кредитор на ищеца, тъй като ответникът, чрез особения си представител,
възразява, че вземането е погасено по давност, доколкото изпълнителният лист
бил издаден през 2010 г., поради което
ищецът е загубил това качество. Тези възражения са неоснователни. Искът по чл.
56 ЗН предоставя възможност на кредиторите на наследника-длъжник, извършил
отказ от наследство, да искат унищожаване /отмяна/ на отказа в своя полза, ако
не могат да се удовлетворят от имуществото му. Унищожаването е относително –
само в полза на поискалия го кредитор. Наличието на вземане, невъзможността на
кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника, качеството на
наследник на длъжника и извършен след възникване на вземането действителен
отказ от наследство са предпоставки за уважаване на иска. Изводите на първоинстанционния съд, че наведените възражения от
ответника за погасяване на спорното право и/или правото на принудително
изпълнение не могат да бъдат разгледани в настоящото произоводство,
освен ако със сила на пресъдено нещо това право е
отречено, което не се твърди, са правилни и законосъобразни. Самото вземане
на кредитора срещу длъжника-наследник не е предмет на делото, образувано по
предявения конститутивен иск по чл. 56 ЗН. Постановеното
по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо
относно съществуването или несъществуването на вземането и размера му,
предявяването на иска няма за последица спиране или прекъсване на погасителния давностен срок относно вземането на кредитора, а отмяната
на отказа е относителна. Поради това е недопустимо в производството по иск
по чл. 56 ЗН да се предявяват и приемат за разглеждане възражения за изтекла погасителна
давност относно вземането на ищеца-кредитор. След като ищецът по иска по
чл. 56 ЗН е установил вземането си със заповедите за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителните листа,
съдът следва да признае качеството му на кредитор. От друга страна,
непредявените в производството по чл. 56 ЗН възражения на длъжника за изтекла
погасителна давност или за погасяване вземането на кредитора поради плащане,
прихващане или на друго основание, не се преклудират
и биха могли да бъдат предявени в последващо исково
производство, имащо за предмет спор относно самото вземане. Ако в исковото
производство за вземането същото бъде отречено, уваженият иск по чл. 56 ЗН не
би се отразил неблагоприятно на длъжника, тъй като унищожаването ще има
действие само по отношение на поискалия го кредитор и последният няма да може
да насочи изпълнение върху наследственото имущество /т. е. насочването на
изпълнението върху наследственото имущество ще е невъзможно, въпреки
унищожаването на отказа от наследство по отношение на поискалия отмяната
кредитор/. В този смисъл виж.
Определение № 448/02.10.2018 г. по гр. д. № 949/2018 г. по описа на ВКС І ГО.
Подобно е разрешението и по иска по чл. 135 от ЗЗД, който също цели
запазване имуществото на длъжника като общо обезпечение за кредиторите му /чл.
133 ЗЗД/ и който практиката приема за общ, спрямо специалния по чл. 56 ЗН
/решение № 489 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 2220/2007 г. на ВКС, 5 г. о. /. В
случай на уважаване на иска по чл. 56 ЗН и насочване на изпълнението върху
наследственото имущество, предмет на отменения в полза на кредитора отказ от
наследство, длъжникът би могъл да осъществи защитата си по предвидения в чл.
439 ГПК исков ред, като предяви отрицателен установителен
иск, с който да установи недължимост на сумите по
издадения изпълнителен лист, поради изтичане на срока по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и
погасяване по давност на установеното съсзаповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист вземане, и обезпечи иска, като поиска спиране на изпълнението
/397, ал. 1, т. 3 ГПК/. Същата защита би могъл да проведе и в случай, че срокът
по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл след уважаване на иска по чл. 56 ЗН.
По тези съображения въззивният съд споделя извода
на районния съд, че по делото е доказано качеството на кредитор на ищеца,
която е една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 56 от ЗН.
Другата предпоставка е липсата на достатъчно имущество, от което да се
удовлетвори кредиторът. По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 от ЗН
ответникът следва да установи наличието на имущество /активи/ за
удовлетворяване вземането на кредитора, за което доказателства не се сочат. При
това положение, с оглед наличието на предпоставките за уважанате
на иска по чл. 56 от ЗН, то последният е основателен и съответно решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявеният иск по
чл. 56 от ЗН е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отменителния
иск по чл. 135 ЗЗД:
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД
е едно от средствата за защита на кредитора срещу увреждащи го действия на
длъжника, същността на което е потестативното
материално право да бъдат обявени по съдебен ред за недействителни спрямо кредитора
на отделни правни действия на длъжника, с което техните правни последици да
станат непротивопоставими на кредитора, т. е. да не
се зачитат. Материалноправно легитимиран да упражни
това право е всеки кредитор на длъжника, включително и този, който е носител на
непарично вземане – така ППВС № 1/29.03.1965 г. Фактическият състав на това
право включва следните кумулативни елементи: 1) обективен елемент – атакуваното
действие на длъжника да уврежда кредитора, което е налице, когато то води до
изключване, намаляване или затрудняване
на възможността на кредитора да получи дължимата престация
по облигационното отношение, вкл. и чрез принудително изпълнение, и 2)
субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение, което е различно
според различните хипотези, а именно: 2.1) ако действието е извършено след
възникване на вземането – знание за увреждането у длъжника, а ако
действието е възмездно и у лицето, с което е договарял, което субективно
отношение и за двамата се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника (чл. 135, ал. 2 ЗЗД), и 2.2) ако действието е извършено преди възникване на
вземането – намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което
той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2 не се прилага. В
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Активната материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на
ответника се доказва от представените по делото два броя изпълнителни листа по
цитираните по-горе заповедни производства.
В случая за кредитора на ответника е налице правен интерес да предяви отменителния иск, с оглед на направеното от С.В.Д. изявление
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, т. II, per. № 4314, дело № 186/2013 г. на Нотариус с per. № 039, че същата желае настъпването на правните
последици от сделката и прехвърля на купувача всички свои хипотетични права
върху имота, предмет на сделката, които биха могли да възникнат по наследство,
оставено от покойния й баща В.Н.М., бивш жител ***, въпреки извършения отказ от
наследство, вписан под № 58/31.01.2013г. в специалната книга по чл. 49, ал. 1
от ЗН на СРС. Несъмнено така извършената сделка има увреждащ характер по
отношение на ищеца-кредитор, доколкото извършеното от ответницата действие попада
в кръга тези увреждащи кредитора и би могло да доведе до изключване, намаляване
или затрудняване на възможността му като кредитор да получи дължимата престация по изпълнителните листа, вкл. и чрез принудително
изпълнение. В тази връзка, възраженията на въззивника-ищец,
изложени във въззивната жалба под условие на
евентуалност, че сделката нямала увреждащ характер и ответницата С.Д. не била
страна по оспорената сделка, съответно че производството по делото по този иск следвало
да бъде прекратено и спрямо ответницата С.В.Д., са неоснователни.
От значение за успешното провеждане на отменителния
иск по чл. 135 ЗЗД в случая, при обстоятелствата по чл.135, ал.1, пр.2 от ЗЗД –
възмездност на увреждащата сделка, е знанието на
купувача по тази сделка, което подлежи на пълно доказване от страна на
ищеца. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводът на първоинстанционния
съд, че ищецът не е доказал пълно и главно, включително чрез поредица от
установени косвени обстоятелства, че третото лице-купувач по увреждащата го
сделка и ответник - Р.А. е имал знание, че като договаря с длъжника осуетява
правото на кредитора-ищец да получи изпълнение. Тъй като извършеното от
ответницата С.Д. действие е възмездно, следва да се установи още субективният
елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД, а именно да се
установи субективното отношение за знание за увреждането освен у длъжника, но
още и у лицето, с което длъжникът е договарял. В случая третото лице Р.А. не е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника и знанието на третото
лице не се предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства,
които да обосноват, че третото лице е знаело за увреждащия характер на сделката
и че нейната цел не е прехвърляне
правото на собственост, а да се увредят интересите на кредитора-ищец. Изложеното
обосновава извода, че в случая не са налице посочените по-горе предпоставки на
чл.135, ал.1 изречение 2-ро от ЗЗД, и искът е неоснователен, като изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са правилни и
законосъобразни, съответно решението следва да бъде потвърдено и в тази му
част.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части, вкл.в частта
за разноските.
С оглед изхода от делото и предвид неоснователността и на двете въззивни жалби, то разноските по делото следва да се
понесат от страните така, както са направени и такива не следва да им бъдат
присъждани.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 72144 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 50203/2015 г. по
описа на СРС – ГО, 50 състав, в частта,
в коятое унищожен, на основание чл. 56 от ЗН, по
отношение на И.Г.Г., ЕГН: **********, извършеният от С.В.Д.,
ЕГН: **********, отказ от наследство, останало след смъртта на наследодателя й В.Н.М.,
ЕГН:**********, починал на 25.11.1987 г., вписан № 58/31.01.2013 г. в Особената
книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на Софийски районен съд,както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от И.Г.Г., ЕГН: **********, срещу С.В.Д., ЕГН: **********, и Р.И.А.,
ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на
недействителността по отношение на И.Г.Г., ЕГН: **********,
на договор за покупко- продажба, с който С.В.Д., ЕГН:
**********, прехвърля на Р.И.А., ЕГН: **********, 1/4 ид.
ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор № №68134.4361.36.4.2
по КК и КР на гр. София, представляващ ап. № 71, находящ
се в гр. София, ж.к. ******, ведно с избено помещение №7 и 0,607% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
ПИ с идент. №68134.4361.36 по КК и КР на гр. София,
сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №13 от
05.03.2013г., т.II per. №4314, дело №186/2013г. на Нотариус с per. №039, както и в
частта за разноските.
Решението В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от И.Г.Г., ЕГН: **********, срещу С.В.Д., ЕГН: **********, иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, във вр. чл. 44 от ЗЗД, във вр. чл. 52, вр.
чл. 49, от ЗН за обявяване нищожност поради невъзможен предмет на отказ от
наследството на починалия на 25.11.1987 г. В.Н.М., ЕГН:**********, извършен от С.В.Д.,
ЕГН:**********, вписан под № 58/31.01.2013 г. в Особената книга по чл. 49, ал.
1 от ЗН на Софийски районен съд, както и
в частта, в която е прекратено производството по гр. дело №50203/2015г. по
описа на СРС в частта по предявения от И.Г.Г., ЕГН: **********,
срещу М.К.М., ЕГН: **********, иск правно основание чл. 135 от ЗЗД, което има характера на определение, като необжалвано от страните е влязло в
законна сила.
Решениетоможе
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.