Решение по дело №1424/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260079/26.10.2020г.

 

№ …………                                                   26.10.2020 г.                                                       гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                  Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1424/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 002126 от 08.07.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Ж.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 184,               ал. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения. В представените писмени бележки излагат подробно съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление. Освен това претендират да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като в съдебно заседание излага доводи в тази насока. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това в съдебно заседание, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание                чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката Н. Д.Х. е правоспособен водач на МПС и на 31.05.2020 г. около 18.30 ч. управлявала собствения си лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег. № Н 7417 ВС, като се движела в гр. Шумен, по ул. ”Северна“ в посока изток – запад. Времето било ясно, с добра видимост, а настилката на пътното платно била асфалтова, суха, без неравности, без маркировка и с ширина 10.10 метра. При достигане до № 16, отляво пред блока били паркирани напречно на надлъжната ос на пътното платно леки автомобили, като водачът на автомобила се движил в лявата част до паркираните автомобили. Преди достигане до вход № 3 на намиращия се на посочения адрес жилищен блок, където нямало паркирани автомобили, водачът Х. възприела пред входа дете и предприела аварийно спиране. В същият момент обаче жалбоподателят С.Ж.К. /баща на детето/ се намирал в десния край на пътното платно /срещу входа/ и като пешеходец навлязъл внезапно на платното за движение с цел да предпази детето си от приближаващия автомобил, с което е създал опасност и реална предпоставка за настъпилото ПТП. В същото време  свидетелката Н.Х., непосредствено преди да започне да намалява скоростта на автомобила, ударила с предната част на управлявания автомобил пресищащия пешеходец, който паднал на предната част на предния капак на автомобила. В следващия момент, в който превозното средство започнало да намалява скоростта, пешеходецът К. бил отхвърлен напред и паднал пред спиращото МПС. Вследствие на пътнотранспортното произшествие на пешеходеца – жалбоподател С.К. били причинени травматични увреждания, а на автомобила били причинени минимални щети – деформация на предния капак. Поради това били сигнализирани органите на полицията на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен – свидетелите Г.Ю.И. и Л.М.С.. Вследствие инцидента пострадалият пешеходец бил отведен в ЦСМП при МБАЛ - Шумен за преглед и оказване на медицинска помощ. Пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители, след извършена проверка, счели, че посоченото ПТП е резултат от виновното поведение на жалбоподателя К., който като пешеходец внезапно е навлязъл в платното за движение, с което станал причина за ПТП. Поради това, впоследствие на 06.06.2020 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 2126 от 06.06.2020 г. Актосъставителят е посочил, че от страна на С.Ж.К. е нарушена разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че има възражения и не е съгласен с написаното. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт, на 08.07.2020 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 20 – 0869 - 002126 на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Ж.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 184,               ал. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелите Г.Ю.И., Л.М.С., Г.П.М., С.К.К., Н. Д.Х., Д.В.С., М.М.М. и М.Й.М., от заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и от  присъединените  на  основание  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са отчетени при изготвянето на съдебно-автотехническата експертиза, която е от решаващо значение за фактическите изводи на съда. След компетентно извършените изследвания вещото лице е стигнало до категоричния извод, че жалбоподателят като пешеходец внезапно е навлязъл на пътното платно за движение, с което е създал предпоставка за ПТП. Заключението е обосновано, мотивирано и задълбочено, като за съда не съществува съмнение в неговата правилност.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е очевидец на ПТП и пресъздава пряко възприетите от нея факти и обстоятелства. Освен това, доколкото посочената свидетелка не се е намирала в никакви особени отношения както с нарушителя, така и с другия участник в ПТП, от които да извлича ползи от твърденията си, същата не може да се счита за заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Още повече показанията й са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелите Г.И., Л.С., Г.М. и С.К. са непредубедени и незаинтересувани от изхода на спора, като четиримата въпреки, че не са очевидци на произшествието предоставят информация, както за разказаното от свидетелите – очевидци на ПТП, така и за предприетите впоследствие действия, която допринася за изясняването на делото. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Показанията на свидетелите Д.С. и М.М. следва да бъдат счетени за частично достоверни, съобразявайки обстоятелството, че като близки родствени отношения с жалбоподателя същите не са безпристрастни свидетели, както и показанията на свидетелката Н. Д.Х. доколкото е участник в настъпилото ПТП и същата се явява в известна степен заинтересувана и показанията ѝ следва да бъдат кредитирани само в частите, които се подкрепят от останалите доказателства по делото.

По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи както причинените на автомобила щети. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20 – 0869 - 002126 от 08.07.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП сочи, че пешеходците също имат редица задължения. Съгласно цитираната разпоредба на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост и 3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Точка първа на цитираната правна норма, посочена като нарушена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, съдържа забрана за внезапно навлизане на платното за движение. Следователно за осъществяване състава на нарушението по чл. 114, т. 1 от ЗДвП е достатъчно внезапното навлизане на пътното платно. Безспорно „внезапно“ означава неочаквано, в последния момент, което създава опасност водачите на МПС късно да забележат лицето и да е кратко времето им за реакция.

Видно от показанията на свидетелката М.М. и от останалите събрани по делото доказателства /заключението на съдебно-автотехническата експертиза/, е че по безспорен начин се установява „внезапност“ на навлизането на жалбоподателя на пътя. Свидетелката М.М. посочва, че жалбоподателя е „навлязъл“ на платното внезапно с идеята да спаси детето си, сочейки, че това е станало „като спускане към детето“. Също така свидетелката Н.Х. посочва, че жалбоподателя внезапно е навлязъл на платното внезапно - „скачайки към колата“. Т. е., става дума за действие по внезапно навлизане на платното от страна на жалбоподателя с идеята да спаси детето си, но по този начин е станал причина за ПТП, в което той е пострадал, което не изключва субективната страна на деянието и неговата отговорност за причиняването на ПТП.

От изложените доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят С.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение, визиран в чл. 114, т. 1 от ЗДвП, за това че на 31.05.2020 г., в 18.30 ч., в гр. Шумен, на ул. „Северна“ до № 16, в качеството си на пешеходец внезапно е навлязъл в платното за движение.

За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 184, ал. 3 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер от 20 лв. за пешеходец, който наруши правилата за движение извън случаите по ал. 2.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 114, т. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В процесния случай обаче е налице настъпването на ПТП, т. е. конкретното нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си това обстоятелство води до извод, че обществената опасност от деянието е завишена. Тази степен не може да бъде определена и като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този тип. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на посочената законова норма.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН, жалбоподателят С.Ж.К. следва да заплати в полза на държавата направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 402.60 /четиристотин и два лева и шестдесет стотинки/, представляващи възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-автотехническа експертиза, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист,  които следва да бъдат заплатени по сметка на ШРС.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай /изменение на наказателното постановление/, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/

. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР –   гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0869 - 002126 от 08.07.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Ж.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 184,               ал. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН осъжда С.Ж.К., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 402.60 /четиристотин и два лева и шестдесет стотинки/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, като посочените суми следва да бъдат заплатени по сметка на ШРС.

ОСЪЖДА на С.Ж.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: