АНД № 897/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Делото е образувано по внесено от Районна прокуратура
Пазарджик постановление за освобождаване от наказателна отговорност на Л.И.М. ***,
с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, пенсионер, за това, че в гр. Пазарджик, в
качеството си на управител и представляващ „ЛМ" ЕООД - Пазарджик, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление - гр. Пазарджик, ул. „Граф
Игнатиев" № 32, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от
26.05.2011 г., не е поискал от Окръжен съд Пазарджик да открие производство по
несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, във вр. с
чл.626, ал.2, предл. 3-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.608, ал.1 от ТЗ.
Прокурорът
пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание глоба при
превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Обвиняемият се явява в съдебно заседание. Признава
вината си, заявява, че изложеното в постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност отговаря на
истината.
Защитата не оспорва фактическите констатации, изложени
в постановлението на Районна прокуратура Пазарджик. Моли на обвиняемия да се
наложи административно наказание глоба с оглед добрите му характеристични
данни, възрастта и направеното самопризнание.
В дадената му последна дума обвиняемият заявява, че иска
от съда да му наложи минимално наказание глоба.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено от
фактическа страна следното:
Търговско дружество „ЛМ" ЕООД е вписано в Търговския
регистър на 11.07.2008 г. като еднолично дружество с ограничена отговорност със
седалище и адрес на управление: - гр. Пазарджик, ул. „Граф Игнатиев" № 32,
с предмет на дейност - производство на стоки, незабранени със закон, търговия в
страната и чужбина, специфични външнотърговски операции, спедиционна, складова
и лизингова дейност, хотелиерство, ресторантьорство, обществено хранене,
туристическа и производство и пакетиране на хранителни и нехранителни стоки и
други дейности, незабранени със закон, и капитал 5 000 лв. Управител и
едноличен собственик на капитала бил обвиняемият Л.И.М. ***. „ЛМ" ЕООД
имало търговски отношения със „Захарни заводи" АД- гр. Горна Оряховица и
„Захар" ЕАД - гр. Горна Оряховица от около 10 години. През този период
„Захарни заводи" АД и „Захар" ЕАД извършвали многократно доставки на
захар на „ЛМ" ЕООД. На 31.03.2010 г. „JIM" ЕООД получило от „Захарни
заводи" АД доставка на 136.95 тона бяла кристална захар, за сумата от 164
758.09 лв. , за което била издадена данъчна фактура № **********/31.03.2010 г.,
като дата на плащане била 30.04.2010 г. На 19.04.2010 г. „ЛМ" ЕООД
получило от „Захар" ЕАД доставка на 49 тона бяла кристална захар, за
сумата от 58 065.00 лв., за което била издадена данъчна фактура № **********/19.04.2010
г., като дата на плащане била датата на издаване на фактурата. На 26.04.2010 г.
„JIM" ЕООД получило от „Захар" ЕАД доставка на 50 тона бяла кристална
захар, за сумата от 59 250.00 лв., за което била издадена данъчна фактура № **********/26.04.2010
г., като дата на плащане била датата на издаване на фактурата. Доставката на
тези количества била извършена „франко завода" с транспорт на клиента. От
страна на „ЛМ" ЕООД било извършено частично плащане по фактура
**********/19.04.2010 г. в размер на 21 000 лв. като последното плащане било от
05.07.2011 г. и по-фактура № **********/31.03.2010 г. - в размер на 141 129,57
лв., като последното плащане било от 28.12.2010 г. По фактура №
**********/26.04.2010 г. не били извършени плащания. С договор за цесия от
25.03.2014 г. „Захарни заводи" АД прехвърлило на „Захар" ЕАД вземането си за остатъка по фактура №
6900830/31.03.2010 г. в размер на 23 628.52 лв. На 25.03.2014 г. в гр. Горна Оряховица между „Захар"
ЕАД и „ЛМ" ЕООД било сключено споразумение, съгласно което „ЛМ" ЕООД
признавало задълженията си към „Захар" ЕАД, в размер на 119 943,52 лв. -
главница, представляваща незаплатената от него продажна цена по покупката на
бяла кристална захар, по фактури № **********/19.04.2010 г. и № **********/26.04.2010
г. и № **********/31.03.2010 г., както и лихва за забавеното плащане, в размер
на 6,5 % върху главницата, изчислена на годишна база от датата на падеж по
горепосочените фактури до окончателното изплащане на задължението. „ЛМ"
ЕООД се задължавал да плаща ежемесечно в размер на 300 лв. до месец септември
2014 г, След тази дата страните се договорили да осъществят нова среща, на
която да конкретизират срока и предоговорят условията за погасяване на пълния
размер на задължението за главница и дължима лихва. Този период бил определен,
тъй като по уверение на обвиняемият М. след месец септември 2014 г. щял да има
възможност за плащане на по-големи суми. Месец след подписването на
споразумението от „ЛМ" ЕООД било извършено само едно плащане в размер на 300
лв. След като не било направено второ плащане, юрисконсултът на „Захар"
ЕАД провел телефонен разговор с обвиняемият М., при който последния заявил, че
вече не е собственик на капитала на дружеството и не отговаря за задълженията
му. В хода на разследването е назначена и изготвена финансово - икономическа
експертиза и допълнителна такава, по искане на обвиняемият М., в чиито
заключения се сочи, че са налице изискуеми и непогасени парични задължения от
страна на „ЛМ" ЕООД към „Захар" ЕАД, по издадени данъчни фактури, а
именно: ДФ № **********/31.03.2010 г. ; ДФ № **********/19.04.2010 г. и ДФ №
**********/26.04.2010 г. и дружество „ЛМ" ЕООД е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност, считано от дата 01.01.2012 г. В хода на разследването е установено,
че в Окръжен съд Плевен е водено т.д. № 200/2014 г. по искане на „Захар"
ЕАД за обявяване на неплатежоспособността на „ЛМ" ЕООД и откриване на
производство по несъстоятелност. С решение № 53/29.04.2015 г., влязло в сила на
08.05.2015 г., Окръжен съд Плевен е обявил неплатежоспособността и
свръхзадължеността на „JIM" ЕООД гр. Пазарджик, с начална дата 26.05.2011
г. Заверено ксерокопие от решението е приложено към делото. Съгласно чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение, в случая горецитираното на ОС Плевен, е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България.
От
приложените писмени доказателства се установява, че към 26.05.2011 г.
стойността на активите на управлявано и представляваното от обвиняемия
дружество „ЛМ" ЕООД не е могло да покрие възникналите задължения и е
налице спиране на плащанията. Съгласно разпоредбата на чл.626, ал. 2,
предложение 3 от Търговския закон, в 30 дневен срок от 26.05.2011 г. обвиняемият
М. е имал задължението да поиска от Окръжен съд Пазарджик да открие
производство по несъстоятелност, но не е направил това. По делото е приложено
справка № РД -03-1243/30.12.2014 г. от Окръжен съд Пазарджик, от която е видно,
че в съда не е подавана искова молба и няма образувано търговско дело за
откриване на производство по несъстоятелност на търговско дружество „ЛМ"
ЕООД. По делото е приложено писмо per. № 2006/13.10.2015 г. от
„Булгарконтрола" АД гр. София, в което се сочи, че в архивите на дружеството
не са открити данни и документи за извършен стоков контрол във връзка с
рекламация по повод доставка на захар, извършена на 31.03.2010 г., 19.04.2010
г. и 26.04.2010 г. от „Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица и
„Захар" ЕАД гр. Горна Оряховица на „ЛМ" ЕООД гр. Пазарджик.
„Булгарконтрола" АД предлага услугата извършване на стоков контрол като
вид търговска сделка, уредена в чл.600 от ТЗ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства – направеното самопризнание от самия обвиняем, показанията
на свидетелите Валентина Иванова Ралева, Георги Алексиев Узунов и Цветан И.
Христов, назначените и изготвени финансово - икономическа експертиза и
допълнителна такава и от писмените доказателства по делото – ДФ №
**********/31.03.2010 г. от „Захарни заводи" АД и ДФ №
**********/19.04.2010 г. и ДФ № ********** /26.04.2010 г. от „Захар" ЕАД,
споразумение от 25.03.2014 г., справка № РД -03-1243/30.12.2014 г. от ОС-
Пазарджик, Решение № 53/29.04.2015 г. на ОС-Плевен, писмо per. № 2006/13.10.2015 г, от „Булгарконтрола" АД - гр.
София, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите по делото. Същите са ясни, категорични, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Те се подкрепят и от останалите събрани доказателства по
делото, включително и от обясненията на самия обвиняем. От свидетелството за съдимост
на обвиняемия е видно, че същият не е осъждан. Характеристичната справка,
приложена по делото, го определя като лице, ползващо се с добро име сред
обществото, без криминалистични регистрации, без извършени противообществени
прояви и нарушения на обществения ред.
При така установената фактическа обстановка се налага
правният извод, че с действията си обвиняемият Л.И.М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.626, ал.2, предл. 3-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.608, ал.1
от ТЗ, тъй като в гр. Пазарджик, в качеството си на управител и представляващ
„ЛМ" ЕООД - Пазарджик, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -
гр. Пазарджик, ул. „Граф Игнатиев" № 32, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 26.05.2011 г., не е поискал от Окръжен съд Пазарджик да
открие производство по несъстоятелност. Същият е имал качеството на управител,
едноличен собственик и представител на „ЛМ" ЕООД, което е търговец по
смисъла на чл.1, ал. 2, т.1 от ТЗ. Налице е било едно изискуемо - с настъпил
падеж и ликвидно - доказано по основание и размер парично задължение,
произтичащо от търговска сделка, по което плащането е било спряно към
26.05.2011 г. и в 30-дневен срок, управителят М. не е уведомил за това съда и
не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност, каквото
задължение му се вменява в чл.626, ал.2, предложение 3, във връзка с ал. 1 от
Търговския закон.
От субективна страна обвиняемият е съзнавал, че дружеството,
което представлява, е спряло плащанията и че е бил длъжен да подаде заявление
до съда за откриване на производство по несъстоятелност, но не е направил това.
Ето защо деянието е извършено умишлено с пряк умисъл като форма на вина, с
целени и настъпили обществено опасни последици.
Санкцията предвидена в посочения член от НК предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Обвиняемият
е пълнолетен, неосъждан към момента на
извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които
да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от
основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй
като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил
в пияно състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е
извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността
на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази направеното самопризнание и пълното
съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина по делото, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
възрастта и семейното положение на обвиняемия. Не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При
тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на обвиняемия Л.И.М. административно наказание глоба в размер от 1000
лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пазарджик.
При определяне на размера на глобата съдът
съобрази и данните за имущественото състояние на обвиняемия и обстоятелството,
че е пенсионер.
С оглед изхода на делото ще следва
да се осъди обвиняемият М. да заплати и сторените по делото разноски в общ размер
на 280 лв. за изготвяне на експертизи, както и 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: