№ 297
гр. Кюстендил, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „АЙЗЕАМ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Хаджи Димитър, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123 чрез адв.
Л.А.Г. от САК, срещу разпореждане №606/28.03.2022 г., постановено от
Районен съд – Дупница по гр.д.№476/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенния съд е върнал исковата молба
на ищеца „АЙЗЕАМ“ ООД и е прекратил производството по образуваното
дело поради констатирано неизпълнение на дадени указания за привеждане
на исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл.128, т.2 ГПК чрез
заплащане на дължимата държавна такса по сметка на сезирания с исковите
претенции съд и разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК чрез привеждане
на петитума в съответствие с изложените обстоятелства за предявени три
искови претенции, произтичащи от различни основания.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на
обжалваното разпореждане. Твърди, че поради неясни и неточни указания не
е отстранена констатираната нередовност. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
При хипотезата на прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК производство
препис от исковата молба не е връчван на ответника, респ. на същия не е
връчен и препис от частната жалба, инициирала настоящото производство.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в
частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
1
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано
за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за
редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от
ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако
отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.
Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по искова
молба, подадена от „АЙЗЕАМ“ ООД срещу Е.К.К., с която е заявено искане
да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 713.30
лева главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащане на задължението.
В обстоятелствената част на исковата молба е пояснено, че
претендираната сума от 713.30 лева е формирана като сбор от следните суми:
главница в размер на 457.53 лева, дължима по договор за заем
№7000000001478М от 12.11.2018 г.; договорена възнаградителна лихва в
размер на 31.62 лева, начислена върху главницата по договор за заем
№7000000001478М от 12.11.2018 г. и задължение по Договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.11.2017 г.
в размер на 224.15 лева.
Преценявайки редовността на исковата молба, районният съд е
констатирал несъответствие на последната с изискванията на закона.
С разпореждане №500/10.03.2022 г. е указал на ищеца да бъде
довнесена дължимата държавна такса по сметка на РС Дупница съгласно чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Пояснено е, че дължимата държавна такса е в размер на 4% от цената на иска,
но не по-малко от 50 лева за всеки от исковете по отделно – за главница по
договор за заем, за главница по договор за проучване и за обезщетение за
забава. Посочено е, че последната е в размер общо на 100 лева, като се има
предвид и внесените при предявяване на исковата молба 50 лева. Указано е
също ищецът да приведе искането, което прави, в съответствие с изложените
обстоятелства за три различни основания, от които произтича общо
претендираната сума от 713.30 лева.
В изпълнение на указанията ищцовото дружество в срок е депозирало
молба с приложена към същата квитанция за заплатена по сметка на районния
съд държавна такса в размер на още 50 лева.
Приемайки, че не е отстранена констатираната нередовност, доколкото
не е внесен целия размер на дължимата държавна такса, районният съд е
постановил обжалваното в настоящото производство определение, по силата
2
на което е върнал исковата молба и е прекратил образуваното пред него
производство.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна
приема следното:
Разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК оправомощава съда при констатирани
нередовности на исковата молба да остави същата без движение, като даде
указания на подателя относно вида на констатираните нередовности и начина
на отстраняването им и съответно да върне молбата, респ. да прекрати
производството по делото в случай, че нередовностите не са били отстранени.
Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда
по връщане не нередовна молба, респ. прекратяване на производството по
делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на
законосъобразността на предхождащите определението/разпореждането за
връщане, респ. за прекратяване на производството по делото процесуални
действия.
За да е законосъобразно връщането на искова молба, за която е
установено от съда, че не отговаря на изискванията за редовност, поради
неотстраняване в срок на нередовността й, съобразно дадените указания, е
необходимо едновременно да са налице следните предпоставки: да е налице
нередовност на исковата молба; съдът да е дал на ищеца правилни и ясни
указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат отстранени. Наред
с това, същият следва надлежно да е уведомен за дадените указания, които
той следва да изпълни в указания срок и да му са разяснят последиците от
неизпълнение.
Безспорно наличието на установена неяснота или съмнение относно
точния смисъл на твърдяните от ищеца обстоятелства задължава съда, с оглед
разпоредбата на чл. 101 ГПК, следейки служебно за надлежното извършване
на процесуалните действия от страните, при констатирана нередовност на
исковата молба, да даде на страната ясни и точни указания за нейното
отстраняване.
В случая районният съд правилно е отчел съществуващите
нередовности на исковата молба. Въззивният съд не споделя довода на
жалбоподателя, че дадените указания са неясни и неточни. Както бе посочено
по-горе в изложението, съдията докладчик е указал на ищеца да довнесе
дължимата държавна такса по сметка на РС Дупница съгласно чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Пояснено е, че дължимата държавна такса е в размер на 4% от цената на иска,
но не по-малко от 50 лева за всеки от исковете по отделно – за главница по
договор за заем, за главница по договор за проучване и за обезщетение за
забава. Посочено е, че държавната такса, която следва да се довнесе, е в
размер общо на 100 лева, като се има предвид и внесените при предявяване на
исковата молба 50 лева. Действително ищцовото дружество не е предявило
иск за обезщетение за забава, а за заплащане на възнаградителна лихва.
3
Въпреки констатираното противоречие между изложеното от районния съд и
действително претендираното, не е налице неправомерно процесуално
процедиране от страна на съда. Правилно е отчетено, че ищецът е предявил
три отделни искови претенции, които произтичат от различни правни
основания и за всяка от които се дължи отделна държавна такса. Посочена е
сумата, която трябва да бъде довнесена, като е пояснено, че същата е
изчислена за всяка от трите обективно кумулативно съединени искови
претенции. Отделно от това на ищеца е указано, да приведе искането, което
прави, в съответствие с изложените обстоятелства за три различни
основания, от които произтича общо претендираната сума от 713.30 лева.
С впоследствие постъпилата молба ищцовото дружество е представило
документ, отразяващ заплащането на държавна такса в размер на още 50 лева,
не както му е било указано в размер на 100 лева. Не е отстранена и
нередовността на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между
заявения петитум и изложените обстоятелства.
Изложеното безспорно води до извод за неизпълнени в срок указания,
при ясно и точно дадени такива и при посочване на последиците от
неизпълнението им в срок, при което обжалваното разпореждане, като
правилно, ще бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №606/28.03.2022 г., постановено от
Районен съд – Дупница по гр.д.№476/2022 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4