РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500216 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт К. против решение № 2/04.03.2021г.
на ОС – Силистра, постановено по т.д. № 61/2020г., в частта в която
дружеството е осъдено да заплати на ИВ. ИВ. Т., ЕГН ********** и Ж. ИВ.
П., ЕГН ********** обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди,
вследствие смъртта на майка им Т.Ш. Т.а, починала при ПТП, виновно
причинено от С.А.А. за горниците над 30 000 лева до присъдените 60 000
лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано
23.10.2020г.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на решението
като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства. Сочи се, че в нарушение на чл.52 ЗЗД и с оглед относимите
критерии за тяхното определяне, в частност възрастта на починалата,
1
обществено-икономическите отношения към датата на деликта и доброволно
изплатените суми на всеки един от ищците в размер на по 90 000 лева,
присъдените обезщетения са прекомерни. Иска се от настоящата инстанция
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови
друго, с което исковите претенции за горницата над сумите от по 30 000 лева
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемите И.Т. и Ж.П., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо.
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.498 ал.3 КЗ.
В исковата си молба въззиваемите И.Т. и Ж.П. са изложили твърдения,
че са наследници на Т.Ш. Т.а, тяхна майка, починала при ПТП, настъпило на
28.11.2019г. в гр.Силистра, ул."Янко Т.", причинено от водача на товарен
автомобил "Мерцедес Спринтер", рег. № СС 34 94 АН, С.А.А., който при
извършване маневра на заден ход е блъснал в гръб стоящата на автобусната
спирка Т. Т.а. С влязла в сила присъда по НОХД № 108/2020г. на ОС -
Силистра С.А. е признат за виновен за настъпването на ПТП и причинената
смърт на майка им. Сочат, че в резултат на внезапната й загуба са преживели
значителни душевни болки и страдания, които продължават и към настоящия
момент. Между тях и майка им съществували отношения на дълбока
привързаност и обич, разчитали на нейната морална и материална подкрепа.
Починалата им помагала в отглеждането на децата, грижила се за тях,
сплотявала и обединявала семейството. Твърдят, че след загубата на
единствения си родител се затворили в себе си, а болката от нелепата й смърт
ще остане до края на живота им. С оглед сключен към датата на ПТП договор
относно гражданската отговорност на виновния водач са предявили пред
застрахователя - ответното дружество претенция за обезвреда на
претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за
всеки един. В отговор на това са били уведомени, че им е определено
обезщетение в размер на по 90 000 лева, което им е изплатено. Считат, че
така определените им обезщетения не компенсират в пълна степен
претърпените от тях вреди, поради което и са предявили исковете си за
2
заплащане на сумата от по 60 000 лева на всеки един, представляваща
разликата до пълния заявен пред от застрахователя размер от по 150 000 лева,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на ПТП.
С депозирания отговор въззивното дружество "ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД е оспорило исковете като неоснователни, навеждайки
доводи, че изплатените суми от по 90 000 лева са справедливо обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди, отговарящо на изискванията
на чл.52 ЗЗД и в съответствие със съдебната практика. Оспорва и началният
момент на претендираната лихва, по аргумент от разпоредбата на чл.497, ал.1,
т.2 вр. чл.496, ал.1 КЗ.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, становищата на страните по съществото на спора и въз
основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор относно наличието на
предпоставките, ангажиращи отговорността на въззивното дружество за
заплащане на обезщетение за причинени вреди от застрахован при него водач
по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" – виновно причинено на 28.11.2019г. от застрахования С.А.
ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на пешеходката Т. Т.а, майка
на въззиваемите, в това число и относно механизма за настъпване на
поцесното ПТП. Не е спорно и че в качеството на наследници, претърпели
неимуществени вреди от смъртта на починалата, застрахователят им е
определил и изплатил на всеки едни от тях обезщетение в размер на по 90 000
лева.
С оглед необжалваната и влязла в сила част от първоинстанционното
решение липсва спор и относно определените от съда обезщетения до размер
на сумата от по 120 000 лева. В тази връзка пред настоящата инстанция
спорен е единствено въпроса дали този размер отговаря на критерия за
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, при отчитане доказаните неимуществени
вреди или справедливото обезщетение е в рамките на горницата над тази сума
до присъдените по 150 000 лева.
3
Съгласно задължителните постановки на т.11 ППВС № 4/1968г. и
константната съдебна практика понятието справедливост не е абстрактно
понятие. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се изходи от установените по делото конкретни обстоятелства, обуславящи
паричния му еквивалент. В хипотезата на смърт на родственик релевантните
фактически обстоятелства, които следва да бъдат отчетени освен начина на
настъпване на увреждането са възрастта на починалия и претендиращия
обезщетение, степента на родствената връзка, конкретните житейски
отношения между тях, обема и интензитета на доказаните претърпени
неимуществени вреди. Следва да бъде изходено и от общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата, както и обществено-икономическата конюктура
към момента на увреждането /относими към последното е размерът на
минималната работна заплата към датата на увреждането и предвидените в
КЗ лимити/.
В настоящия казус въззиваемите са деца на починалата. Към датата на
ПТП Т. Т.а е била на 70 години, а въззиваемите съответно на 50г. и 48г.
Родителката е живеела сама, а всяко от децата й със семействата си в
различни жилища, макар и в същото населено място.
От показанията на ангажираните по делото свидетели Г.Р. и К. съдът
приема за установено, че между Т. Т.а и децата й е съществувала силна
привързаност, същите са я посещавали ежедневно, не е имало моменти на
„разправии или караници“, Т.а е била жизнена, опора на децата си,
приготвяла им зимнина, помагала в отглеждането на внуците си, които според
показанията на св.К. вече са пораснали. И двете свидетелки сочат, че
въззиваемите тежко са преживели внезапната смърт на майка им, още повече,
че подобна трагедия се случва за втори път в семейството /св.Караиванова/,
без обаче да възпроизвеждат впечатления за конкретни прояви, които да
обосновават това им твърдение.
Съвкупнят анализ на относимите критерии, посочени по-горе обуславя
извод, че е сумата от по 120 000 лева е справедлив еквивалент на
претърпените от въззиваемите И.Т. и Ж.П.. За да определи този размер, съдът
отчита, че внезапната, неочаквана и невъзвратима загуба на родител безпорно
4
е тежка, обуславяща значителни по интензитет душевни болки и страдания.
Между починалата и децата й е съществувала близост, отношения на обич и
взаимна подкрепа. Към датата на инцидента майка им е била в съответно на
възрастта й /70 год./ добро здравословно състояние /жизнена и активна
според свидетелските показания/. В същото време, към този момент
въззиваемите са на възраст, в която не са били зависими от грижите на
родителката си, имали са свои семейства, с които са живеели в отделни
домакинства. Твърденията им, че са били финансово подпомагани от майка
си не са установени по делото.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че по делото не са установени конкретни проявления на
претърпените неимуществени вреди, вън от обоснованите с родствената
връзка и характерното й съдържание на взаимна обич, привързаност и
взаимопомощ, тъга и болка от загубата на родителя. В тежест на
въззиваемите е да докажат обема, продължителността и интензитета на
претърпените от тях вреди чрез установяването и на твърдените конкретни
фактически обстоятелства, съставляващи израз на търпените от тях душевни
болки и страдания.
Съдът приема, че предвидените в КЗ лимити за отговорността на
застрахователя не обуславят присъждането на по-висок размер на следващите
се обезщетения, доколкото същите следва да бъдат отчетени в контекста и на
останалите критерии, обсъдени по-горе.
С оглед на изложеното предявените искове се явяват основателни до
размер на сумата от по 30 000 лева, съставляваща разликата над изплатените
от застрахователя обезщетения от по 90 000 лева до определените размери от
съда.
Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, постановеното от него решение в обжалваната му
част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
исковете за горницата над присъдените суми от по 30 000 лева до
предявените размери от по 60 000 лева се отхвърлят като неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта
5
относно разноските. Следващата се държавна такса от ответното дружество
върху уважените размери е 2 400 лева, а дължимите в полза на адв.Н. и адв.Р.
адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗАдв. съобразно уважената част от
исковите претенции са в размер на по 1 165 лева.
Въззивникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е претендирало разноски
само за настоящата инстанция. Същите са в размер на заплатената държавна
такса – 1 200 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева и следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемите.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2/04.03.2021г. на ОС – Силистра, постановено по
т.д. № 61/2020г. в обжалваната му част, в която „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД е осъдено да заплати на ИВ. ИВ. Т., ЕГН ********** и Ж. ИВ. П., ЕГН
********** обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди,
вследствие смъртта на майка им Т.Ш. Т.а, починала при ПТП, виновно
причинено от С.А.А. за горниците над 30 000 лева до присъдените 60 000
лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано
23.10.2020г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ИВ. ИВ. Т., ЕГН ********** и Ж. ИВ. П.,
ЕГН ********** против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на
обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта
на майка им Т.Ш. Т.а, починала на 28.11.2019г. при ПТП, виновно причинено
от С.А.А. за горниците над присъдените с първоинстанционното решение
30 000 лева за всеки един от ищците до претендираните по 60 000 лева,
ведно със законната лихва, считано 23.10.2020г.
ОТМЕНЯ първоинстанционното решение в частта за разноските и
таксите, които „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати за
горниците над сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева до
определения размер на държавната такса от 4 800 /четири хиляди и
осемстотин/ лева и за горниците над 1 165 /хиляда сто шестдесет и пет/ лева
до присъдените размери на адвокатските възнаграждения по чл.38 ЗАдв. в
6
полза на адв.Н. и адв.Р. от по 2 330 /две хиляди триста и тридесет/ лева.
В частта, в която исковете са уважени до размер на по 30 000 лева за
всеки един от ищците, първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул.“Васил
Левски“ № **, ап.12 и Ж. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра,
ул.“Места“ № ** да заплатят на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 1 300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направени
разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7