Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 570 по описа за 2018г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от И.К.И. против П.на Р.Б.осъдителен иск за сумата 150 000лв. на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.02.2017г. до изплащането.
Ищецът излага в исковата молба,
че на 13.10.2011г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 67/2011г. по
описа на ГДБОП-гр.София за престъпление от общ характер по чл.159, ал.4, вр.
ал.2, пр.първо във вр. чл.26, ал.1 НК. На 22.10.2010г. задържан с постановление
на прокурор за 72 часа, а от 02.11.2010г. му била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“. СРП внесла обвинителен акт против него за
престъплението, като с разпореждане от 15.12.2011г. по образуваното НОХД №
21693/2011г. по описа на СРС било насрочено първо съдебно заседание на
10.04.2012г. Делото на първа инстанция продължило пет години и на 14.06.2016г.
постановена присъда, с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан. С
влязло в сила на 22.02.2017г. решение по ВНОХД № 4817/2016г. по описа на СГС, ХІІ
въззивен състав, оправдателната присъда била потвърдена. Ищецът твърди като
последица от неправомерните действия на П.да е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване доброто му име и репутация, притеснения, обида от
извършените против него действия и повдигнато обвинение. Изпаднал в състояние
на безпокойство за период около шест години поради нарушението на човешките му
права, появило се ежедневно главоболие, което често се усилвало. В този период
изживял изключително силни негативни емоции, бил под непрекъснат стрес,
подтиснат и изпитвал страх да не бъде осъден. Срамувал с е от близки и приятели, ограничил много социалните си
контакти, нямал възможност да спи нормално, приятелите и познатите му променили
отношението си към него и по тази причина изпаднал в болезнена социална
изолация. Наказателното производство продължило дълго и извън разумните срокове, което също повлияло
негативно върху самочувствието и
състоянието му. Допълнително сочи, че случаят получил широк медиен отзвук, тъй
като заедно с него били задържани още три лица и всички били снимани при
разглеждане мерките им за неотклонение с излъчвани в различни медии репортажи,
като ищецът преобладавал на кадрите и бил наричан „човекоподобно“, „********“ и
др. Поради шумното оповестяване на задържането му, но не и на оправдателната
присъда и понастоящем имал усещането, че хората го разпознават като престъпник
и сочат с пръст. Твърди още, че дългият съдебен процес се отразил негативно и
на родителите му, като неговият баща не издържал напрежението и починал през
време на делото, което също навежда да е увеличило интензитета на претърпените
болки и страдания. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по
съображения за липса на доказателства относно
твърдяните в исковата молба вреди, те да се намират в причинна връзка с
воденото наказателно производство, както и прекомерност на претендираното
обезщетение. Сочи, че досъдебното производство приключило в разумен срок и
обвинителен акт внесен в съда своевременно, като П.няма ръководни функции в
производството в съдебната фаза, поради което и за продължителността му не може
носи отговорност. Сочи още, че в публикациите не се съдържат изявления на П.и в
този смисъл начина на медийното отразяване на случая и негативното
характеризиране на ищеца не се дължи на нейни противоправни действия, с които е
причинила неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
С постановление от 13.10.2010г.
на прокурор от СРП било образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършил, който свалял и разпространявал в интернет видеофайлове с детска
порнография, за чието създаване са използвани лица ненавършили 18 г.
посредством програмен продукт „eDonkey
2000“ в периода
10.03.2010г.-08.04.2008г., съставляващо престъпление по чл.159, ал.4 вр. ал.1 НК.
С постановление от 22.10.2010г.
по образуваното ДП № 386/2010г. по описа на ГД „ДП“ гр.София ищецът бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.159, ал.4, вр. ал.2 НК
и на същата дата с постановление на СРП задържан за срок от 72 часа. Заедно с
него били задържани още три лица П.К.К., К.М.Д.и П.М.Г., които също били
привлечени като обвиняеми.
С определение постановено в
съдебно заседание на 25.10.2010г. по НЧД № И-3698/2010г. по описа на СРС, 15
състав, е оставено без уважение искане на СРП за вземане мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на обвиняемите, включително на ищеца. Така мярка е взета
с определение от 02.11.2010г. по ВНЧД № 4785/2010г. по описа на СГС, с което
първоинстанционния съдебен акт е отменен по протест на СРП.
Впоследствие по молба на ищеца с
определение от 15.12.2010г. постановено по НЧД № И-4404/2010г. мярката му за
неотклонение е променена от „задържане под стража“ в „парична гаранция от
1000лв.“, влязло в сила на 28.12.2010г. чрез потвърждаването му от СГС по ВЧНД
№ 5710/2010г.
С постановление от 06.04.2011г.
на СРП материалите по ДП № 386/2010г. по описа на ГДБОП касаещи П.К.К., И.К.И.,
П.М.Г. и Д.П.Х.били отделени в самостоятелни наказателни производства, като
спрямо ищеца то продължило под № 67/2011г. по описа на ГДБОП.
На 03.10.2011г. с постановление
на водещия разследването ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за това,
че за времето от неустановена дата до 25.08.2010г. в гр.София, ж.к.Овча купел №
29, вх.Ж, ет.5, ап.13, при условията на продължавано престъпление от компютърни
конфигурации, черна на цвят с бяло оптично устройство марка „LG“ и надпис отпред „Cooler Master“ и черна на цвят с надпис „SNAIPER“ разпространявал в интернет пространството, чрез
програма „eMule“, предназначена за обмен на
файлове по технологията „peer
to peer“ /от точка
до точка/, порнографски материали-чл.93, т.28 от ДР на НК, съдържащи файлове и
снимки, като за създаването им са използвани лица ненавършили 18г., съставляващо
престъпление по чл.159, ал.4, вр. ал.2, предл.първо във вр. с чл.26, ал.1 НК
наказуемо с наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до
8 000лв.
Досъдебното
производство приключило на 10.10.2011г. с предявяване материалите от
разследването на ищеца.
На
15.11.2011г. СРП внесла обвинителен акт против ищеца с образувано НОХД №
21693/2011г. по описа на СРС, 22 състав, по което с разпореждане от
15.12.2001г. било насрочено съдебно заседание на 10.04.2012г.
На 14.06.2016г. СРС постановил присъда, с
която признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е потвърдена с решение № 244/22.02.2017г. по ВНОХД № 4817/2016г. по
описа на СГС, влязла в сила на 22.02.2017г.
От
материалите по приложеното НОХД № 21693/2010г. на СРС, 22 състав, се
установява, че при разглеждането на делото в първата инстанция са проведени 16
съдебни заседания в периода 10.04.2012г.-14.06.2016г., при част от които не е
бил даден ход по причина неявяване на вещи лица и неизготвяне на експертни
заключения /само едно е отложено по причина служебна ангажираност на защитника
на ищеца/. В останалите в рамките на открито съдебно следствие са били събирани
доказателства, най-вече по инициатива на съда. Въззивният съд се произнесъл
след проведено едно съдебно заседание без събиране на доказателства и при
изявление на прокурора, че не поддържа подадения протест, но и не го оттегля.
По
делото е разпитан св.В.Е., който сочи в показанията си, че познава ищеца от
дете, тъй като бил в близки приятелски отношения с неговия баща. Познава го
като добър, кротък и скромен човек. На свидетеля е известно задържането на
ищеца и причината за това-обвинение в педофилия, който случай добил
изключително широко обществено достояние чрез отразяване в почти всички медии. Свидетелят
гледал репортаж по телевизия, в който били показани четири или пет момчета, в
тази част ищеца и представени като група педофили опасни за обществото. Сочи,
че обвинението се отразило много зле на ищеца-затворил се в себе си, отказвал
напълно да контактува с близки, приятели и роднини; спрял да излиза; изпитвал
срам не само от съседите, но и от всички други хора, на които ставал обект на
коментари и които го избягвали. Оплаквал му се, че не може да спи, че го е
страх от възможността да влезе в затвора, за нещо, за което няма вина. В този
период имал приятелка, която щом разбрала за обвинението го изоставила.
Свидетелства още, че през време не процеса ищецът не могъл да започне работа. След
конкурс на едно място го назначили, но след около 9 дни го уволнили по причина,
че спрямо него имало висящо наказателно производство. След оправдаването му не
могъл да се отърси, не възстановил социалните си контакти и приятелски кръг,
продължил да бъде все така затворен, контактувал с много малко хора и избягвал
роднини поради изпитване на срам.
При
тука установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени
на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно
посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.
По делото е установено, че спрямо ищеца
било образувано наказателно производство с повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер по чл.159, ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК за
разпространение на порнографски материали с ненавършили пълнолетие лица, по което признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Предвид това е налице основанието
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предпоставящо ангажиране отговорността на държавата в
лицето на П.на Р.Б.за обезвреда на причинените вреди.
Според чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При
определяне на размера им съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, взета ли е и
каква мярка за неотклонение, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са били,
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или,
професионалната среда и др. обстоятелства, които имат значение за
съразмерността на обезщетението с принципа за справедливост.
Ищецът бил привлечен към наказателна отговорност с
обвинение в извършване на престъпление от общ характер за разпространение на
порнографски материали с ненавършили пълнолетие лица, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест
години и глоба /тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК/. На досъдебното производство
спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 02.11.2010г.,
впоследствие изменена в по-лека, т.е за период около два месеца, в които е бил
лишен от възможността да се придвижва свободно. Наказателното производство в
досъдебната фаза продължило по-малко от година, а производството в съдебната
фаза в две съдебни инстанции от внасянето на обвинителен акт на 15.11.2011г. до
22.02.2017г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, като със
значителна продължителност е било разглеждането на делото в СРС /около пет
години/. Това
обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове претенцията за неимуществени
вреди при житейската логика, че самото наказателно производство поражда
негативни психически изживявания от ищеца. Доводът на ответника, че П.не е
отговорна за продължителността на делото в неговата съдебна фаза, тъй като не е
ръководен орган в нея, съдът намира за неоснователно. П.поставила началото на
делото в съда с внасянето на обвинителен акт и поддържала обвинението в течение
на цялото му първоинстанционно разглеждане,
впоследствие протестирала пред по-горна съдебна инстанция оправдателната
присъда, но не е оттеглила протеста въпреки изявлението на съответния прокурор
от СГП, че вече не го поддържа.
От свидетелските показания се установи, че воденото
наказателно производство се отразило негативно върху психическото и емоционално
състояние на ищеца-затворил се в себе си, силно ограничил социалните си
контакти и не излизал от дома си, изпитвал срам и притеснение от приятелите,
близките и роднините си поради естеството на престъплението, за което му било
повдигнато обвинение, бил силно обезпокоен от възможността да бъде осъден;
приятелката му го изоставила именно заради естеството на обвинението, не успял
да си намери работа, включително и веднъж бил уволнен поради висящото против
него наказателно дело. Ищецът е с чисто съдебно минало, не е осъждан за
престъпления или други правонарушения и не е бил преди това обект на
разследване.
По делото са представени извадки от публикации в интернет
на различни медии /стр.9-12/ с информация относно случая и задържането на ищеца
и няколко други лица. Във всички тях имената им се свързват с проведена от
разследващите органи операция „Педофилите“ свързана с разпространението на
порнографски материали с малолетни и непълнолетни лица, като основно
проследяват съдебните производства относно мерките им за неотклонение
„задържане под стража“. Публикацията на вестник 168 часа е по-подробна откъм
фактология, като видно от съдържанието всички задържани, в тази част и ищеца,
са окачествени като „извратеняци“, „педофили“ и „перверзници“, както и че
доказателствата спрямо тях са неоспорими. Разпитаният свидетел сочи, че случаят
бил широко отразен и по телевизията, като лично гледал репортаж по една от тях.
Тук следва да се посочи, че медийното отразяване е било в началото на
наказателното производство в неговата досъдебна фаза, но в нито една от
представените по делото публикации не са цитирани изявления на представители на
П.или разследващите, в които ищецът да е окачествен като престъпник или по друг
негативен начин, а е възпроизведено по най-общ начин становището на П.за
наличието на предпоставките в закона за налагане спрямо него мярка за
неотклонение „задържане под стража“ поддържано пред съда по направеното искане
за това. Видно от съдържанието им
употребата на посочените по-горе думи и стила на поднасяне на информацията,
сведени до знанието на неограничен кръг лица, е изцяло интерпретация на фактите
от авторите. Какво е било съдържанието на телевизионните репортажи /или поне на
един от тях/ по делото не е установено.
След съвкупната преценка на тези доказателства и след
като взе предвид обстоятелствата, които се установяват от тях съдът приема
ищецът да е претърпял неимуществени вреди като последица от воденото против
него наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда. При
определяне техния размер съдът отчита престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение, тежестта и естеството му; продължителността на
наказателното производство, времетраенето на което в значителната си степен не
е било повлияно от поведението на ищеца или неговия защитник, както и взетата
спрямо него най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период
около два месеца /в тази част съобрази т.13 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.д.№
3/2004г., ОСГК на ВКС, според което при оправдаване обезщетението за
неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража/;
широкото медийно отразяване на случая и свързването на личността му с него.
Доказано е негативното отражение върху ищеца в психичен и емоционален план,
силно повлияло на начина му на живот и довело до ограничаване не само на
контактите с роднини и приятели, но и до социална изолация, разстройство на
личните отношения с приятелката, която го напуснала поради повдигнатото му
обвинение, както и невъзможността да се реализира в професионален план, които съставляват
претърпени болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с обвинението, по
което е оправдан.
Същевременно по делото се установи, че създаденият му в
обществото отрицателен образ не е последица от конкретни действия и/или
изявления на представители на ответника, а от начина по който данни от делото и
то в неговата досъдебна фаза, са поднесени от авторите на медийните публикации и
общото внушение, което създават. Предвид това съдът приема, че негативните
изживявания и тяхната интензивност не са обусловени единствено от наказателното
производство, а са последица и от други несвързани с него фактори, за които
ответникът няма принос. Допълнително следва да се посочи, че твърдението за
увеличен интензитет на душевните билки и страдания поради смъртта на бащата на
ищеца, който не издържал напрежението от воденото наказателно производство и
преди приключването му починал не е подкрепено с доказателства.
При горното съдът приема справедлив размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 25 000лв., до който размер
предявеният иск следва да се уважи.
Съгласно разясненията дадени в ТР
№ 3/22.04.2004г. по тълк.д.№ 3/2004г.,
ОСГК на ВКС отговорността на държавата в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗООВ от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
при съответно приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая оправдателната присъда на
ищеца е влязла в сила на 22.02.2017г., от която дата ответникът е изпаднал в
забава и дължи законната лихва.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото от 10лв. за платена държавна такса.
Ищецът е представляван от адвокат
въз основа на представено писмено пълномощно /стр.4/. Твърдението да е
представляван при условията на чл.38, ал.1 ЗА не е доказано, тъй като по делото
не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно
постигнатото съгласие за безплатно оказано процесуално представителство, поради
което и не е налице основание за присъждане на възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.*******, да заплати на И.К.И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 25 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.159, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК,
за което е оправдан с влязла в сила присъда на 22.02.2017г. по НОХД №
21693/2011г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 22.02.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.*******, да заплати на И.К.И., ЕГН **********,***, разноски по делото от 10лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: