№ 1861
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500078 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20063833 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 10453/2021 г. по описа на
СРС, 173 с - в са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *******,
както следва : срещу В. Г. Б. за заплащане на сумата 1 342, 36 лв. за главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г. и 13, 64 лв. за
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата молба -
23.02.2021 г. до окончателното им изплащане, сумата 238, 08 лв. за законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 29.01.2021 г. и
3, 20 лв. за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
02.03.2018 г. - 29.01.2021 г., срещу Г. Д. Б. и П. Д. Б. за заплащане на сумите от всеки
от тях, както следва : сумата от по 335, 59 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г., сумата от по 3, 41 лв. за главница за
дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата молба - 23.02.2021
г. до окончателното им изплащане и сумите от по 59, 52 лв. за законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 29.01.2021 г. и по 0, 80
лв., от всеки, законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
02.03.2018 г. - 29.01.2021 г. Ищецът е осъден за разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който
го оспорва с доводи за необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на
материалния закон и в противоречие с установеното фактическо положение по делото.
1
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че
ответниците не следва да отговарят за задълженията за имота. Поддържа, че по делото
са представени доказателства, че наследодателят на ответниците Д. Б. е собственик на
имота, като не са ангажирани доказателства, че ответниците не са приели
наследството, нито на ищеца е указано да установява, че наследниците са приели
наследството. Счита, че ответниците, в качеството си на наследници на Д. Б., следва да
отговарят за задълженията на наследодателя съобразно дяловете си. Неправилно съдът
е изтълкувал събраните по делото доказателства. Моли да се отмени решението и
исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемите страни - ответниците В. Г. Б., Г. Д. Б. и П. Д. Б., чрез
представителя си, оспорват жалбата в три писмени отговора, подадени в срока по чл.
263 ГПК, в които са изложени идентични съображения. Излагат доводи, че решението
е законосъобразно, обосновано и съобразено със събраните по делото доказателства в
цялост. Сочат, че по делото не са представили никакви доказателства, от които да се
установява, че те са наследници на собственика на имота и са потребители на ТЕ в
периода за този имот. Поддържа, че съдът е издал удостоверение на ищеца да се
снабди с доказателства, но последния не е представил в срока доказателства за
наследствено правоприемство с Д. Б.. Представеното едва с въззивната жалба
удостоверение за наследници не може да се цени, тъй като е преклудирано. Излагат и
подробни съображения, че не са ангажирани доказателства ответниците да са
собственици или носители на вещно право върху имота, по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, нито да са сключвали отделни договори за доставка на ТЕ при ОУ с ищеца.
Оспорват наличието на облигационно отношение, а от там – ангажирането на
отговорността на ответниците по делото. Молят да се потвърди изцяло решението.
Претендират разноски за всеки от ответниците по отделно, съгласно отделни списъци
на разноските.
Третото лице помагач „Н.“ АД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на решението
не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
По основното възражение във въззивната жалба - за недоказано качество на
ответниците на потребители на ТЕ през процесния период, като съобрази становищата
на страните, въззивният състав намира следното :
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е
длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.
154, ал. 1 от ГПК).
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
2
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според възприетото тълкуване в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови
нужди от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида
на свое име.
Според представеното от Столичната община заверено копие от Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 28.05.1991 г., Д. Г. Б. е
закупил от Общинския народен съвет на община „Младост“ недвижим имот -
апартамент в град София, ж.к. „******* ведно с припадащите му се площи, права и
помещения, който е идентичен с топлоснабдения имот.
До приключване на устните състезания пред СРС обаче, ищецът не е ангажирал
доказателства, че ответниците са наследници на Д. Г. Б.. За установяване на този факт
съдът е указал тежестта на ищеца, като му е издал и съдебно удостоверение за
снабдяване с удостоверение за наследници.
Като съобрази представените пред СРС писмени доказателства в съвкупност,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е провел доказване, пълно и
главно, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, на обстоятелството, че ответниците следва
да отговарят, в качеството на наследници на Д. Б., за задълженията за доставена в
имота ТЕ. Твърденията, че ответниците са наследници на посоченото лице са останали
недоказани пред СРС, въпреки предоставената на ищеца възможност да ангажира
доказателства в посочения смисъл.
Пред въззивният съд е представено копие от удостоверение за наследници, но
ищецът не е поискал неговото приемане като доказателство по делото на някое от
основанията по чл. 266, ал. 2 или 3 ГПК, поради което въззивният състав намира, че
това удостоверение не следва да се съобразява при решаване на спора, доколкото не е
прието изрично като доказателство, а и искането за приемането му едва във въззивното
производство би било прекудирано, по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. Доводът на
ответниците в този смисъл е основателен.
В обобщение въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че ищецът не
е провел доказване, със съответните годни писмени доказателства, на основния
правопораждащ факт, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период и с тях е сключен
договор за доставяне на такава ТЕ. Възраженията на ищеца в жалбата в обратния
смисъл са неоснователни.
3
След като в производството не се установява, пълно и главно, че между
ищцовото дружество и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за процесния период, следва че не е доказана
пасивната материалноправна легитимация на ответниците да отговарят по исковете.
Ето защо както главните, така и акцесорните искове, за суми за лихва за забава върху
главните вземания, са недоказани и следователно - неоснователни.
При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, съдът
намира че е без правно значение да обсъжда по същество количествата и стойността на
топлоенергията ползвана в имота през процесния период и нейното редовно
начисляване.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС,
оспореното решение следва да се потвърди като постановено, при съобразяване с
материалния и процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски, при
липса на промяна в изхода от спора.
По разноските пред СГС :
Съгласно изхода от спора, право на разноски имат ответниците. По делото са
предоставени три договора за правна помощ и съдействие и е направено искането за
присъждане на три отделни възнаграждения в полза на тримата процесуални
представителя на ответниците за предоставена безплатна правна помощ, по смисъла на
чл. 38 ЗАдв.
Съдът констатира, че в полза на ответниците не е осъществено същинско
процесуално представителство на тази инстанция. Поради изложеното, въззивният
състав приема, че в полза на адвокатите следва да се присъди възнаграждение само за
изготвяне на отговори по въззивната жалба, вр. с чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв., което съдът
определя в размер на по 100 лв. за всеки от тях. Според разрешението по т. 1 от
решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1
ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101,
пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20063833 от 26.10.2022 г. по гр. д. №
10453/2021 г. по описа на СРС, 173 с - в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, ул.
*******, да заплати разноски, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв., както следва : на
адв. В. Ф. С., ЕГН **********, представител на Г. Д. Б., ЕГН *******, на адв. К. И.
Б., представител на П. Д. Б., ЕГН ********** и на адв. С. Й. Д., ЕГН **********,
4
представител на В. Г. Б., ЕГН *******, всички с адрес : гр. София, ул. „*******, офис -
партер, адвокатски възнаграждения в размер на по 100 лв. за всеки.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Н.“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5