Решение по дело №2322/2012 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2013 г. (в сила от 27 ноември 2013 г.)
Съдия: Цветелина Свиленова Цонева
Дело: 20124120102322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                  501

                         гр.Горна Оряховица,04.11 .2013г.

 

 

                      В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, трети състав, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА

 

при участието на секретаря С. Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. № 2322 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявеният иск е с правно основание чл. 124  ГПК.

          Депозирана е искова молба от М.Ш.М., чрез пълномощник И.А., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД. Ищецът посочва, че е потребител на ел.енергия на адрес в гр.Г.О. Ползваната ел.енергия  на този адрес се заплаща по съответен клиентски № ********** и абонатен № **********. Ищецът посочва, че е получил писмо с приложена справка, като научава, че въз основа на Констативен протокол № 44858/03.09.2012 година, по партидата на ищеца е начислена от „ЕОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, ново име „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, процесната сума 968,17 лева, представляваща корекция по чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ за периода от време 12.04.2012 година до 03.09.2012 година, за което е издадена фактура от 04.09.2012 година. Ищецът счита, че не дължи плащане на процесната сума, а дължи плащане само на реално потребена ел.енергия. Съображенията за недължимост на процесната сума са следните: На първо място, извършената проверка на СТИ и съставения констативен протокол не са извършени правилно, не е спазена процедурата по извършената подмяна на СТИ. Проверката е извършена без знанието и в отсъствието на ищеца, в който смисъл изготвеният констативен протокол не може да се ползва с доказателствени сили. На следващо място, не е било изпълнено задължението на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД за периодични и контролни проверки на изправността на СТИ. Данни за извършени такива проверки не са предоставени на потребителя, в който смисъл „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД не е проявил грижата за добросъвестно изпълнение на договорите си задължения. На следващо място, липсват доказателства, че именно посоченото количество ел.енергия, е доставено на ищеца за процесния период и същият е потребил това количество ел.енергия и доколкото ел.енергията е движима вещ, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. На следващо място, не става ясно по какъв начин ответникът е обявил периода на извършената корекция, остава неясно към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия  излагат се съображения че корекционната процедура е извършена от „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД, без последния да има компетентност за това. „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД няма лиценз за продажба на ел.енергия, а само за пренос на такава. Посочва се, че недължимостта на сумата произтичала от обстоятелството, че е едностранно въведената безвиновна отговорност на потребителя в ОУ на Енерго Про Продажби АД, е нищожна и като такава не може да породи действие, в който смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, установена по реда на чл. 290 ГПК. В посочените решения на ВКС се излагат съображения за нищожност на клаузите, съдържащи се в ОУ, предвид неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите. На последно място ищецът посочва, че липсва публикация на ОУ, с които крайния снабдител не се е запознал, в който смисъл ответникът не може да се позовава на тях. Предвид изложените съображения е направено искане от съда да бъде постановено съдебно решение, с което да се приеме за установено по отношение ответника, че ищеца не дължи сума в размер на 968,17 лева с ДДС, представляваща корекция по чл.38, ал.3 т.3 ОУ по партида със съответния клиентски и абонатен номер за доставена и потребена ел.енергия на адреса в гр.Горна Оряховица, ул.за периода 12.04.2012 година до 03.09.2012 година, за което е издадена и фактура от 04.09.2012 година. Към ИМ са приложени заверени копия от писмени документи.

           В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД. Ответникът посочва, че предявения установителен иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца се намира в договорна обвързаност, последният е потребител на ел.енергия като битов клиент, не оспорва факта, че на 03.09.2012 година служители на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД са извършили проверка на СТИ като констатациите от действията  от проверката са обективирани в протокол от същата дата. На проверката е присъствал независим свидетел. По отношение на изложените съображения в ИМ, ответникът посочва, че на първо място възраженията за неспазване на реда по чл. 61 на ОУ са несъстоятелни, доколкото „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД няма вменено по закон или от договор задължение да предизвестява потребителите за проверките, които извършва. Ищецът е потърсен от служители на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” за да присъства на проверката, но не е открит, с оглед което е процедирано по реда на чл.61 ал.2 от ОУ. Изложени са съображения, че лицата, които са извършили проверката, имат компетентността да извършат и да констатират съответното състояние на СТИ. Относно основанието за корекционната процедура, на първо място, относно касационната практика се заема становище от ответника в следния смисъл: Касационната практика не съставлява задължително тълкуване по смисъла на тълкувателно решение № 1/2010 година на ВКС, поради противоречивия си характер. На следващо място същата е неправилна, същата не е съобразена, както с действащите към момента нормативни разпоредби, измененията  в ЗЕ от 2012 година. Към момента, в който са се развили процесните отношения, е налична предвидена в нормативен акт възможност за последваща промяна на сметките на потребителите.  Относно възможността за използване на корекционен механизъм важи и чл.1, пар.2 от Директива 93 13 ЕИО от 05.04.1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Ответникът посочва, че практиката на ВКС не е съобразена и с новонастъпили в правната действителност факти, а именно Решение на Съда на ЕС от 21.02.2013 година, в което е тълкувано действието и на посочената директива, относно неравноправните клаузи. Съгласно чл. 4, пар.1 от същата директива се посочва, че следва да бъде отчитан характера на стоките и услугите, за които е сключен договора, както и всички останали клаузи в договора или такива, съдържащи се в друг договор. Ответникът посочва, че е налице изменение в ЗЕ от 17.07.2012 година, като процесното отношение се е развило след влизане в сила на новия текст на закона. С посоченото изменение законодателят допуска разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане, чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо отчитане за изминал период на консумация. Ответникът, в условията на евентуалност, посочва,  че ако съдът приеме, че начислената по корекцията процедура сума не представлява цена за доставена и потребена ел.енергия, същата се претендира от ответника като обезщетение за причинени вреди, пряка и непосредствена последица от виновно неизпълнение на задължение по чл. 16, т.6 от ОУ, или претенцията за заплащане на процесната сума намира основание в чл. 79 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД - обезщетение за вреди, пряко причинени от абоната. В условията на евентуалност ако съдът приеме, че липсват доказателства, които да формират убеждение у съда за виновно поведение на една от страните по договора, според ответника с изменението на ЗЕ може да се обоснове и търси възможност за ангажиране на обективна отговорност у ищеца. Допълнително, при условията на евентуалност, ако съда приеме, че за консумираните но неизмерени от СТИ количества ел.енергия, не е налице договорно правоотношение между страните, или, че крайния клиент няма надзорни функции по смисъла на чл. 50 ЗЗД, то тогава претенцията на ответника намира своето правно основание в чл. 55 ЗЗД, т.е. за неоснователно обогатяване на консумиращия.

        Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

          Безспорни между страните са фактите, че ищецът е потребител на ел.енергия на посочения в исковата молба адрес, по посочената партида, с посочен клиентски и абонатен номер. Спори се относно дължимостта на корекционата сума.

         Видно от приложения по делото Констативен протокол №0044858/03.09.2012г.,  на същата дата е била извършена проверка на електромера на ищеца, в присъствието на свидетеля Г.Х.В..При проверката,  се установява, че от главния предпазител има включен допълнителен проводник,който не минава през СТИ, а директно захранва воричния предпазител.По този начин консумираната енергия не се измерва от СТИ.След констатираното нарушение е възстановена нормалната схема на свързване.

              Въз основа на съставения Констативен протокол била Справка № 24963/04.09.2012г за корекция на сметката на клиентски № ********** и абонатен № *********, която станала основание за са начислени за доплащане на сумата 968,17 лева

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Н.Н..Посочено е, че липсват данни за вмешателство върху процесното СТИ.С оглед  констатациите консумираната електрическа енергия по този проводник не се измерва от СТИ и не се заплаща от абоната.След възстановяване на правилна схема електромера продължава да измерва консумираната ел. енергия от абоната. В процесния случай не е възможно констатациите по КП да бъдат вследствие на експлоатацията на СТИ.При монтажа или в периода на експлоатация технически не е възможно да има допълнителен проводник от главния предпазител захранващ директно вторичните предпазители. Направените изчисления по корекционната процедура са математически точни. В съдебно заседание вещото лице посочва, че за 24 часа енергията, която се консумира е 2,5 кв.ч.. От главния предпазител е свързан проводник, който директно отива във вторичния предпазител и по този начин заобикаля електромера, нито клемния блок, нито самия електромер са били манипулирани.

              По делото е разпитан свидетеля, присъствал при извършената проверка Г.Х.В., че служителите на електроразпределителното дружество са работили пред нея, но не е видяла кога са отворили електромера и какво точно правят, не й е обяснено, че ролята й е на свидетел за извършваната проверка и за това защо се подписва на констативния протокол. Посочва, че таблата не се заключват, всеки може да ги отвори.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан.

                 От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че  при извършената проверка на 03.09.2012г. от служители на “Енерго Про мрежи” е установено,  че главния предпазител има включен допълнителен проводник, който не минава през СТИ, а директно захранва воричния предпазител.По този начин консумираната енергия не се измерва от СТИ.

Безспорни между страните са фактите, че ищецът е потребител на ел.енергия на посочения в исковата молба адрес, по посочената партида, със съответен клиентски и абонатен номер, записан на името на ищеца. Безспорно е обстоятелството, че на процесната дата е извършена проверка от служители на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД в процесния имот, за която  проверката е изготвен КП.

 Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по същество на спора.За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно спазването на процедурата по проверка изправността на електромера и използването на правилната методика за корекция на сметката. В чл. 34, ал. 6  от ОУ е уредена хипотезата на констатиране на несъответствия при проверката на СТИ, а в чл. 37 – хипотезите, при които се коригират справките и количеството на пренесена ел. енергия при неизмерване или неправилно/неточно измерване на пренесена ел. енергия. Посочените в него факти следваше да бъдат установени по начин, който да поставя извън всякакво съмнение правилността на констатациите.

              В процесния случай поради неоткриване на потребителя, при съставяне на констативния протокол е извикан свидетел. В показанията на свидетелката се установява, че пристигайки на място електромерът е бил отворен, като самата тя не е разбрала какво правят проверяващите и защо подписва представения протокол.Съставеният КП за техническа проверка съставлява частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за ответника факти, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и доколкото при проверката на 03.09.2013г. КП за техническа проверка е съставен в отсъствие на ищеца по делото, то същият му е непротивопоставим.Дори обаче по делото да бе доказана редовност на процедурата по съставяне на протокола за извършване на проверката, ответникът не е доказал, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока, в който смисъл е константната практика на ВКС.            

           На следващо място, съгласно чл.30 от ОУ за пренос, средствата за търговски измерване /СТИ/ и таблата или шкафовете, където те са разположени, са собственост на „Е.ОН България Мрежи” АД-‘’Енерго Про Мрежи’’ АД, като дружеството поставя върху тях приспособления или знаци за ограничаване на достъпа. При това положение, в тежест на ответника бе да докаже осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ точно от ищеца.  При липса на доказателства в тази насока не би могло да се презюмира виновно поведение на потребителя, каквото е необходимо за да намери приложение на хипотезата на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ.

             На следващо място поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество, в качеството му на негов собственик. В този смисъл недобросъвестното поведение на „Е.ОН България Мрежи”АД Енерго Про Мрежи АД, не би следвало да води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на потребителите, чрез извършване на корекции на сметките им, без да е установена точната дата на въздействие върху СТИ. При производството на електромера се извършва качествен контрол, което се счита за първоначална метрологична проверка. Би следвало  СТИ да е преминал такава първоначална метрологична проверка.При неизпълнение от страна на ‘’Енерго Про Мрежи’’ АД на задълженията по поддържане годността на СТИ, дружеството, а не потребителят, следва да отговаря за възникналите вреди за „Е.ОН България Продажби”АД.

          С изменението на нормата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ с ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., е визирано, че правилата за измерване на количеството ел. енергия регламентират принципите на измерване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена ел. енергия, като законът  не визира изрично възможност за едностранна корекция, и аргумент за това е и предвидения в чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ /ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Едностранна корекция от страна на енерго дружеството е своеобразно упражняване на потестативно право, като законодателният подход за позитивна и изрична регламентация на потестативните права води до извода, че възможността такива права да се договарят / в случая с ОУ/ е изключена. Изявлението на доставчика, че коригира дължимите за изминал период суми, представляващи цена на консумирана електроенергия, би могло да има единствено правната стойност на предложение за изменение на съществуващия договор за конкретен – този, за който се отнася корекцията, период. Подобна оферта, според общото правило на чл. 14 от ЗЗД, се нуждае от приемане, за да има юридическа стойност. Доколкото ищецът не е дал съгласие за процесния период да се промени цената на доставената електроенергия, извършената корекция е лишена от правна стойност и сумата по нея не се дължи.

           Извън изложените по- горе съображения следва да се има предвид и константната практика на ВКС на РБ, който в своите Решения  № 104/05.07.2010г. по т.д. №885/2009г. на ІІ т.о. на ВКС,  Решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., II т. о. на Върховния касационен съд. Решение № 641/06.10.2008г. по т.д. №287/2008г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., Решение № 177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г на ВКС ІІ т.о, приема, че клауза в Общите условия на дружеството доставчик на електроенергия, която предвижда възможност за извършване на едностранна корекция на сметката на абоната е лишена от законово основание, неравноправна е по смисъла на ЗЗП и поради това е нищожна.

       С оглед на изложеното съдът счита, че извършената корекция на сметката по клиентски № ********** и абонатен № **********,е в противоречие със закона действащ към датата на проверката. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен  като основателен и доказан.

Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 300 лева.

        

Водим от изложеното съдът

 

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД /с предишно наименование “Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.  представлявано от членовете на управителния съвет Б.Г.М.и П.С.С., че М.Ш.М., ЕГН **********,с постоянен адрес: гр.Г.О.НЕ ДЪЛЖИ сумата от стойност 968,17 лв./деветстотин шестдесет и осем лева и седемнадесет ст./ , начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, коригирана сметка за електроенергия в обект с адрес: град Г.О. за период: 12.04.2012г. до 03.09.2012г., за което е издадена: фактура N015 1003345/04.09.2012г.

         ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД / с предишно наименование “Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В, представлявано от членовете на управителния Б.Г.М.и П.С.С ДА ЗАПЛАТИ на М.Ш.М., ЕГН **********,с постоянен адрес: гр.Г.О.сумата 300 лева разноски по делото.

         

Препис от решението да бъде връчен на страните.

        

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :