Р Е Ш Е Н И Е № 260679
20.05.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 22.04.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело №769 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на З.А.Т. , ЕГН **********, С.А.М., ЕГН **********, А.Р.
Б. , ЕГН **********, срещу решение № 261559/04.12.2020г. на Районен съд-Пловдив
, ХІІ-ти с-в, постановено по гр.д. № 18233/2019г., с което всеки от жалбоподателите е осъден да заплати
на А.П.В., ЕГН **********, сумата от
400 лева - двоен размер на дадено по предварителен договор от дата 12.07.2019г.
капаро, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер от
150 лева.
От жалбоподателите са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното
решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира се за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъдат отхвърлни
исковите претенции като неоснователни.
В постъпилия писмен
отговор въззиваемият А.П.В.,
ЕГН **********,
оспорва основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
При проверка за неговата
правилност съдът констатира следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искове от А.П.В.,
ЕГН **********,
с правно основание чл. 93,ал.2 от ЗЗД, за
осъждане на всеки от ответниците З.А.Т. , ЕГН **********, С.А.М., ЕГН **********, А.Р. Б. ,
ЕГН **********, да му да заплати, сумата от 400 лева - двоен размер на дадено
капаро по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен
на 12.07.2019г. , поради неизпълнение от ответниците на поетото с договора
задължение за сключване на окончателен
договор.
В
писмения си отговор ответниците,чрез
процесуалния си представител адв. М.Д., оспорват предявените искове и молят съда да ги отхвърли като
неоснователни.Твърдят, че сключеният между страните договор е нищожен, като
привиден, тъй посочената в него цена не съответства на цената, на която е
следвало да бъде продаден имота, съгласно договор за поръчка сключен на 01.07.2019г.
между З.Т. и посредническа агенция. Релевират възражение, че договорът е
недействителен , поради въвеждането им в заблуждение от страна на купувача и посредническата
агенция относно продажната цена на недвижимия
имот и е сключен при явно неизгодни
условия. Поддържат, че платеното по договора от ищеца няма характер на задатък и изправната страна не се е отказала от договора.
От фактическа страна e безспорно
между страните и документално установено по делото, че на 12.07.2019 г. са сключили предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците З.А.Т. , ЕГН **********, С.А.М., ЕГН **********, А.Р. Б. ,
ЕГН **********,
са поели задължение да продадат на
купувача А.П.В., ЕГН **********, съсобствената си , придобита по
наследство 1/3 ид.ч. от находящия се в с. *** недвижим имот , за сумата от 6000 лева,
платима по следния начин –600 лева при подписване на предварителния договор, за
която сума изрично е уговорено, че представлява капаро /задатък/ по сделката и
която сума следва да бъде преведена по
представената от З.Т. банкова сметка, ***ена
от купувача на продавачите по банков път
по посочената банкова сметка , ***. Страните
са уговорили окончателният договор да бъде сключен в срок до 13.08.2019г., а съгласно чл.12 от
договора ако продавачът не изпълни някое
от задълженията по този договор, е длъжен да върне на купувача полученото капаро в двоен
размер в срок до 25.08.2019г.
Не се
спори между страните, че купувачът е
превел на 12.07.2019г. по банковата сметката на З.Т. сума от 600 лева,което
обстоятелство е безспорно установено по делото и от представеното платежно
нареждане от 12.07.2019г. при „УниКредит Булбанк“ АД.
Купувачите не оспорват , че
не са изпълнили задължението си за
сключване на окончателния договор и в уговорения между страните срок, което
обстоятелство е установено по делото и от съставения на 09.08.2019г. от нотариус
Стоянка Кисьова-Николова констативен
протокол, удостоверяващ явяването на страните пред нея и отказът на продавачите
да подпишат окончателният договор за
прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот.
При така установеното по
делото от фактическа страна съдът намира предявените искове по чл. 93,ал.2 от ЗЗД за основателни.
В конкретния случай, между
страните по делото е бил сключен, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗД валиден
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ уговорки
относно съществените условия на окончателния, поради което съдът намира, че е
налице договорна връзка между страните, по силата на която продавачите е
следвало да прехвърлят собствеността на описания недвижим имот на купувача.Решаващият
състав на съда, след съвкупна преценка
на доказателствения материал по делото приема за неоснователни възраженията на
ответниците за недействителност на сключения между страните предварителен
договор.
За да е
налице твърдяната от продавачите привидност/симулация
като основание за нищожност на сключения
предварителен договор , трябва да е
налице съгласие между страните относно договорки, различни от съдържанието на
привидно сключения договор. Не е достатъчно едната страна да го твърди , или
при сключването му да е имала мислената уговорка за различен размер на цената. Тежестта
да докаже твърдяната симулация е изцяло на ответниците, тъй като те биха
извлекли благоприятни последици за себе си.От продавачите не са ангажирани
доказателства за установяване на твърдяната привидност на договора , като
обстоятелството , че между ищецът и
продавачът на останалата 1/3 ид.ч. от имота е уговорена по-висока продажна
цена, не може да обоснове извод за
привидност на цената по процесния
предварителен договор, с оглед основния принцип за свобода на договарянето
залегнал в чл.9 от ЗЗД. По делото не е и
установено предварителният договор от 12.07.2019г., да е бил сключен чрез
посредничеството на агенция, на
която продавачката З.Т. да е възложила
продажбата на имота за сумата от 8000
лева. Действително, между З.Т. и „Век-Ар“ЕООД е бил сключен на 01.07.2019г.
договор за посредничество при продажба на недвижимия имот за сумата от
8000 лева, но същият е непротивопоставим на ищеца, няма характер на “обратен документ” и не
опровергава клаузите, по които е постигнато съгласие в предварителния договор, сключен между страните
на 12.07.2019г. Тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се
направи извод, че действителната воля на страните досежно продажната цена на
имота е различна от външно изразената в предварителния договор , то и възраженията
на продавачите в този смисъл са неоснователни.
Сочената
от ответниците измама, съгласно разпоредбата на чл.29 ЗЗД, е основание за
унищожаване на договор, а не за нищожност , както неоснователно поддържат, и е
налице когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение. Въвеждането в заблуждение представлява
създаване/поддържане на неверни представи или премълчаване на определени
обстоятелства от значение за формиране на вътрешната воля на лицето, страна по
договора. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената
страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му
другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.По делото липсват
данни и от ответниците не са ангажирани доказателства
за осъществяване на фактите от състава на основанието по чл. 29 от ЗЗД. Не се доказа, че у продавачите
по предварителния договор е предизвикана погрешна представа, която не съответства
на действителността. Нито, че състоянието на заблуждение е предизвикано
умишлено, съзнателно, а не например в резултат на погрешни преживявания на
продавачите в резултат на наблюденията им върху външния свят. В хода на
съдебното дирене не се установено и кой
е конкретният извършител на измамата, нито че е извършена именно с
оглед мотивиране на продавачите /измамените/ към определено волеизявление - в
случая сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Неоснователни
са й възраженията на ответниците, че процесният договор е сключен при явно неизгодни условия, което е основание за
унищожаемост, а не за нищожност на договора, както незаконосъобразно твърдят
продавачите по същия. За да е изпълнен фактическия
състав на чл.33 ЗЗД, е необходимо не
само страната да докаже, че условията при който е сключен договора са
явно неизгодни, но и че договорът е сключен поради крайна нужда,
което в конкретния случай, нито се твърди , нито се установява от събраните доказателства.
Неоснователни
са и възраженията на продавачите, че платеното по договора нямало характер на задатък,както и че изправната страна- купувачът не се отказал от
договора.
Изрично
в подписания от страните предварителни договори за покупко-продажба на недвижим
имот, в чл.3 е определена цената на имота, предмет на договора, както и начина
и сроковете на плащането й, като на първата вноска в размер от 600 лева е
придадено значение на задатък, по смисъла на чл.93 ЗЗД. Същевременно
купувачът е изпълнил задължението си
поето с договора , като е превел сумата от 600 лева по банковата сметка на
продавача З.Т.. Последната се явява
овластено от продавачите лице, по смисъла на чл. чл.75 от ЗЗД, да получи сумата по договора, а причините поради които не е предала припадащата се част на
останалите продавачи на имота е без
правно значение за настоящия правен спор.Неизпълнението от страна на
продавачите на задължението за прехвърляне
по нотариален ред на собствеността върху недвижимия имот в уговорения срок,
изтекъл на 13.08.2019г., е обусловило тяхното
пълно виновно неизпълнение, което е
породило преобразуващото право на другата страна- купувучът да развали предварителния договор с
предявяване на настоящата исковата молба
и да претендира връщане на задатъка в
двоен размер на основание чл.93,ал.2 от ЗЗД. Ето защо предявените искове от
А.П.В., ЕГН **********, се явяват
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Като е
достигнал до същите правни изводи и е уважил като основателни исковите претенци на
ищеца , районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на правния
спор в полза на въззиваемия следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер от 300 лева- за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 261559/04.12.2020г.
на Районен съд-Пловдив , ХІІ-ти с-в, постановено по гр.д. № 18233/2019г.
ОСЪЖДА З.А.Т. , ЕГН **********, С.А.М.,
ЕГН **********, А.Р. Б. , ЕГН **********, при условията на разделност, всеки един от
тях да заплати на А.П.В., ЕГН **********,
сумата от 100 лева - разноски по делото пред
въззивната инстанция
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.