Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 11.01.2021г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в съдебно заседание на
осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
при секретаря Ваня Костадинова и с участието
на прокурора Цветослав Вергов, като разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВНОХД № 248 по описа на АСНС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда 22.07.2019г. по нохд № 114/2017
по описа на СНС, 3 състав, подсъдимите Б.З.К., ЕГН **********,*** на ***г***,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен,
безработен и А.Г.Щ. ЕГН **********, роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин,
осъждан, със средно образование, неженен, безработен са признати за НЕВИНОВНИ за
това, че в периода от неустановена дата на месец януари 2009г. до 23.02.2010г.
на територията на град С. и Република България участвали в организирана престъпна група, с организатор и
ръководител С. Т. Я. с ЕГН ********** и участници Ц.Е.В. с ЕГН **********, А.Г.Щ.
с ЕГН ********** и Б.З.К. с ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел и с цел извършване в страната на престъпления по чл.195, чл.308 и чл.345а НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл.304 НПК са ОПРАВДАНИ по
повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.
2 НК.
С присъдата е постановено е ВРЪЩАНЕ на веществени доказателства,
както следва:
- на С. Т. Я. с ЕГН ********** вещи, иззети с протоколи за
претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л.13 и 57 от ДП/.
- на А.Г.Щ. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л.77 от
ДП/.
- на Ц.Е.В. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протоколи за претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л.23 и 39
от ДП/.
- на Б.З.К. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протоколи за претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л.46-47 и
л. 104-105 от ДП
- на К. Н. Н. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л.82 от
ДП/.
- на Т. С. М. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л.84 от
ДП/.
- на лицето А. А. Г. вещи, иззети с
протоколи за претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л. 8, 95 и 97 от
ДП/.
- на Д.В. Д. с ЕГН ********** вещи,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л.110-112
от ДП/.
- на Р. Б. З., вещи, иззети с протокол
за претърсване и изземване от 23.02.2010г. /том 2 л.117 от ДП/.
- на лицето П.А.М. с ЕГН **********
вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване от 22.02.2010г. /том 2 л.172
от ДП/, както и ОТНЕМАНЕ в полза на
държавата на следните
регистрационни табели за МПС: -***** - 2бр; ***** -
2бр,; *****
-2бр.; ****-
2бр; ****-
2бр, както и: свидетелство за регистрация 1 част на т.а. М. с ДК № *****; свидетелство за регистрация на л.а. ф.г. с
ДК № *******; свидетелство за регистрация на л.а. А.Р. с ДК № ******; свидетелство за регистрация на автомобил И.
с ДК № *****;
свидетелство за регистрация на л.а. М. с ДК *******; свидетелство за регистрация л.а. О. с ДК № *****; свидетелство за регистрация I част на л.а. Д. с ДК № ******; свидетелство за регистрация I част на л.а. С.
с ДК № ******;
свидетелство за регистрация I част на л.а. Ф. Г. с ДК № *********; свидетелство за регистрация I част на л.а. Ф.
с ДК ********; свидетелство за регистрация I част на л.а. П. с ДК № **********; ббр свидетелство за регистрация на МПС /стар
образец/; свидетелства за регистрация II част на л.а. с ДК № ******; свидетелства за регистрация II част на л.а.
с ДК № *******; свидетелства за регистрация II част на л.а. с ДК № ********; свидетелства за регистрация II част на л.а.
с ДК № ********; свидетелства за регистрация II част на л.а. с ДК № *********, и изпращането им на КАТ С.за УНИЩОЖАВАНЕ.
Въззивното производство е
образувано по повод подаден на 06.08.2019г. бланкетен въззивен протест, с който присъдата
се атакува като неправилна, тъй като събраните доказателства, разгледани в
тяхната съвкупност налагат извод за доказаност на обвиненията на двамата
подсъдими. Прави се искане оправдателната присъда да бъде отменена като се
постанови нова, с която те да бъдат признати за виновни в извършването на престъплението по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК, за което са предадени на съд.
На 05.03.2020г. след изготвяне на мотивите към
присъдата е депозирано писмено допълнение към въззивния протест, в което се цитират и анализират отделни
гласни доказателствени източници. Твърди се, че въз основа на показанията на свид.А. Г.,
дадени в хода на съдебното следствие, СНС е приел отрицателни факти за липса на
знание у подсъдимите К. и Щ. за престъпния характер на придобИ.ето на
автомобилите и липса на давани указания по отношения на тях от ръководителя на
ОПГ С. Я., които изводи според прокурора противоречат на задължението на съда
да преценява доказателствата при спазване на законите на формалната логика.
Свидетелят заявява какви факти е узнал при комуникацията си с въпросните лица,
а това че „не е знаел за престъпния характер на придобИ.е на автомобилите не
може да означава, че и подсъдимите Щ. и К.не са знаели за него“. Заявеното от Г.,
че не е чувал Я. да им дава указания „не означава, че това не е правено, а
означава, че този свидетел не знае дали е правено“ т.е. не се касае за
отрицателно твърдение на свидетеля, което прокуратурата да е трябвало да обори
в защита на обвинителната теза, в каквото насока е становището на СНС. Сочи се,
че Г. по-скоро допуска, възможността такива факти да са се случвали, но не
твърди, че е бил свидетел на същите. В подкрепа на този извод се навеждат
показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени
по надлежния ред, затова че именно от ръководителя на ОПГ /С. Я./ е разбрал за
престъпния характер на придобИ.е на автомобилите, с които е търгувала групата,
като от съвкупния анализ на показанията му става ясно, че сдружението на
горепосочените лица е съществувало с цел извършване на търговия и на други
дейности свързани с придобити по престъпен начин автомобили, които са били
осигурявани от ръководителя С. Я., вкл. чрез кражби. Не се отрича, че от
показанията му не се доказват конкретни сделки с инкриминираните автомобили,
сключвани от подсъдимите Щ. и К., но се подчертава, че повдигнатите им
обвинения касаят единствено участие в
ОПГ. Сочи се, че показанията на свид.А. доказват връзката на двамата подсъдими
с ръководителя на ОПГ по повод сделки с автомобили и целта за нейното
създаване, като се отчита че през инкриминирания период свидетелката е живяла в
едно домакинство с Я. и „логично е да не може да се очаква от нея да даде
разобличаващи го показания, сиреч да заяви, че същият е давал указания на
подсъдимите в качеството му на ръководител на ОПГ, в която те са обикновени
участници“, но „липсата на знание за тези обстоятелства у свидетелката, не
доказва че те изобщо не са се случвали“, доколкото „не отрича тази възможност,
а на практика я допуска като възможна поради липса на знания, даващи й възможност
да си направи изводи в посока за или против“. Излагат се доводи, че показанията
на свид.Л. също покрепят обвинителната теза за наличието на ОПГ - съдържат сведения за скъп автомобил П. К.,
предаден му за съхранение в с.Т. от ръководителя на ОПГ Я., което се
потвърждава и от показанията на полицейския служител свид.Г., като не се
споделят изводите на съда за неучастие на подсъдимите Щ. и К. в ОПГ, предвид
липсата на тяхна съпричастност към конкретната кражба на този автомобил, тъй
като повдиганото им обвинение не влючва вторично престъпление с предмет същия.
Релевират се възражения, че
свидетелските показания на ръководителя на ОПГ С. Я. са преценени от СНС твърде
еднозначно, като от тях ясно личи предназначението на групата и „тези
доказателствени данни се подкрепят в количествено измерение от достатьчно други
надлежно събрани доказателства“. Подчертава се, че Я. потвърждава познанството
си с подсъдимите, но „като техен близък приятел заявява, че те не са участвали
заедно с него във вторични спрямо деянието по чл. 321 НК престъпления“, за
които всъщност липсват и повдигнати обвинения.
На последно място се цитират и
показанията на свидетел с тайна самоличност идентификационен №1, като
потвърждаващи обстоятелството, че „през инкриминирания период подсъдимите са се
движили в една компания с ръководителя на ОПГ, известен му като лице,
извършващо престъпления свързани с престъпни посегателства спрямо собствеността
на МПС“ и даващи сведения за ангажираността на А.Щ. с бартерни сделки с
автомобили, а на Б. К.в строителството.
Прави се обобщение, че са „разпитани
и други свидетели, от показанията, на които става ясно, че ОПГ ръководена от С.
Я. е просъществувала за времето от месец януари 2009 год. до 23.02.2010 год. на
територията на гр. С.“, а „в хода на извършените претърсвания, са иззети
множество доказателства, които затвърждават този извод“. Същите преценени в
съвкупност установяват, че сдружението е
било създадено с цел извършване на престъпни посегателства спрямо МПС -
луксозни леки автомобили и джипове
и подсъдимите са били наясно с тези цели, като липсата на
достатъчно доказателства за вторична дейност не може да бъде основание за
постановяване на оправдателна присъда.
В протеста и писменото
допълнение не се правят искания за събиране на нови доказателства. Срещу тях не
са постъпили възражения от подсъдимите и техните защитници.
В
хода на съдебните прения пред настоящия въззивен състав, представителят на АСП
поддържа подадения протест.Намира обвинителната теза за доказана, акцентира на
показанията на свидетелите А. Г., Л., К.Р., на свидетели с тайна самоличност с
идент. №1 и 2, и на ръководителя на престъпната група С. Я., като настоява
подсъдимите Щ. и К. да бъдат признати за виновни и осъдени съобразно разпоредбата на чл.321 НК.
Защитникът на двамата подсъдими намира присъдата за правилна,
законосъобразна и мотивирана, като моли да бъде потвърдена, а въззивният
протест да не бъде уважаван. Изразява становище, че цитираните от прокурора
свидетелски показания по никакъв начин не допринасят за обвинителната теза и не
водят до извод, че подсъдимите са извършители на престъплението, в което са
обвинени, като и в хода на въззивното следствие
не са събрани уличаващи ги доказателства.
В лична
защита подсъдимите К. и Щ. заявяват, че няма какво да добавят към пледоарията
на защитника си. В последната си дума всеки от двамата моли за потвърждаване на
оправдателната присъда.
При спазване принципите
на чл.13 и чл.14 НПК, с оглед
разкрИ.е на обективната истина и формиране на вътрешното убеждение въз основа
на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
бе проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което
беше назначена и изготвена комплексна графическа и техническо-документна експертиза, бяха приобщени
заключенията на назначени в досъдебното производство експертизи, бяха
събрани допълнителни гласни и писмени
доказателства, като въз основа на цялата
доказателствена съвкупност, съобразявайки становищата на страните и извършвайки
цялостна проверка на правилността на атакувания първоинстанционен съдебен
акт, АСНС намери за установена следната
фактическа обстановка:
Първоначално наказателното производство по делото се е водело освен срещу Б.З.К.
и А.Г.Щ. за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК, така и срещу С. Т.
Я. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр. ал.1 пр.1 и пр.2 НК; по чл.196
ал.1 т.2 вр чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ вр
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.316 пр.2 вр.чл.308 ал.2 алт.9 вр. ал.1 НК и
срещу Ц.Е.В. за престъпления по чл.321
ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК и по чл.316 пр.2 вр. чл.308 ал.2 алт.9 вр. ал.1 НК.
По отношение на последните двама същото е приключило по реда на Глава 29 от НПК. Със споразумение по нохд №
1732/2015г. по описа на СНС, 4 състав, С. Я. се е признал за виновен в
извършването на горепосочените престъпления и при условията на чл.23 ал.1 НК му
е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет
дни при първоначален строг режим на изтърпяване. Със споразумение по нохд № 718/2018г. по описа на СНС, 19 състав, Ц.В. се е признал за
виновен в извършването на посочените по-горе престъпления и при условията на
чл.23 ал.1 НК му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от
три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок
от пет години.
С. Я. известен с прякора Д. е осъждан
многократно за престъпления против собствеността. С Присъда от 13.05.2004г. по
нохд №749/2003г. по описа на Районен съд Габрово му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като на основание
чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение условно наказание в размер на една
година и два месеца лишаване от свобода, наложено му с предходна присъда. С определение от
26.04.2007г. по чнд № 1474/07г. по описа
на СГС същият е бил условно
предсрочно освободен. След фактическото му освобождаване от затвора,
посредством подс.А.Щ. с прякор Б., с когото се познавали от детските години, Я.
се свързал с А. Г. като в продължение на няколко месеца живял в дома му в гр.С.
кв… ул.А. К. № **. Двамата често посещавали заедно обществени заведения, като
към тях понякога се присъединявали както подс. Щ., така и подс.Б.К. с прякор М., и свид.Ц.В. с прякор С., с които Я. също се
познавал отпреди това. Основен източник на доходи за всички горепосочени лица
била търговията с автомобили чрез покупко-продажби или бартери.
Впоследствие Я. се преместил да живее първоначално в дома на своята
приятелка И. А. в гр.С. кв…….., а по-късно двамата се установили в апартамент в
ж.к…… бл.*** ап.**, където били посещавани от подс.Щ., с когото освен
дългогодишното им познанство ги свързвал и общия интерес към автомобилите.
В течението на времето С. Я. възстановил предходната си престъпна
деятелност, свързана с противозаконно отнемане на МПС като в тази си дейност
бил подпомаган от Ц.В., М. Р. с прякор Ц. и други лица с неустановена по делото
самоличност.
На неустановена дата през м.януари 2009г. Я. оставил в дома на А.Г. -
автоключ с емблема на Опел, две дистанционни управления с лого на М., автоключ
с лого на М. и две пластмасови кутии, представляващи специална техника за
премахване имобилайзерите на автомобили от висок клас.
На 02.06.2009г. в гр.П. С. Я. в съучастие с М.Р. противозаконно отнел от
владението на М. Д. Г. л.а.П.К. с ДК № *****, собственост на фирма „Р. И.“ ООД,
който оставили на съхранение при свид. Р.Л. с прякор Д., в двора на къщата му в
с.Т.. След установяване на местонахождението на автомобила с помощта на
монтирано GPS устройство, пристигналите на място полицейски екипи наблюдавали пристигането на С. Я., М.Р. и трето неустановено лице с л.а…..с
ДК №*****, като опитът за задържането на Р. при потеглянето с л.а.П. останал
неуспешен. Впоследствие автомобилът бил намерен изоставен край гр.Л. като
образуваното по случая ДП № ЗМ 111/2009г. по описа на ОДМВР гр. Пловдив, пр.пр.
№ 5498/2009г. по описа на РП гр.Пловдив, било
присъединено към настоящето наказателно производство с Постановление на
прокурор при СГП от 13.07.2011г.
На неустановена дата през месец юли 2009г. в гр.С.С. Я. предложил на
свид.Д.С. с прякор Д. да му
продаде л.а. марка А. модел…. с ДК № **** за сумата от 12 500 лева.На
уговорената дата за оглед Я. бил придружаван от подс.А.Щ., когото представил за
свой приятел. Впоследствие с цел фактическото предаване на автомобила била проведена среща в бензиностанция Лукойл
на бул.Б. шосе между свид.Г. С. /приятел на Д.С./ и Я., който отново бил
придружаван от подс.Щ.. Г.С. останал да изчака на място, връщането на двамата
с л.а.А. …. с ДК № ****, който бил
управляван от Я., а Щ. управлявал л.а….. с който първоначално били пристигнали на мястото на срещата.
По-късно същия ден Д.С., предал сумата от 8 000лв. на Я., а
след няколко дни му заплатил и остатъка от 4 500 лв., след което получил от Я.
големия талон на автомобила, нотариално заверено пълномощно за управлението му,
подписано от собственика Е.М. и свидетелство за регистрация част II № ***********.
На 02.12.2009г. при управление на
автомобила Д. С. бил спрян за рутинна проверка от служители на КАТ в района на
с.М., обл. К., при която била иззета торба със суха листна маса, реагираща на
полеви наркотест на канабис. При направена справка с оперативния дежурна част
било установено, че номера на рамата на автомобила *****************е различен от този, който
следвало да отговаря на ползвания
регистрационен номер. По случая било образувано ДП № 923/2009г. по описа
на РУ на МВР гр.Д., пр.пр. № 2955/2009г. по описа на РП гр.Д.. Констатирано е,
че номерът на рамата е пренабит и действителният отговаря на обявен за
международно издирване с телеграма № 29751/23.06.2009г. от III РУ С.л.а. А. с
ДК № ****** и рама ************, като по случая е заведено досъдебно
производство №1901/2009г. в 03 РУ гр.С.. С Постановление на РП Д. от
15.12.2009г. част от материалите по ДП № 923/2009г. по описа на РПУ гр.Д. били
отделени и изпратени за прилагане към воденото ДП № 1901/2009г., което
впоследствие било присъединено с Постановление на прокурор при СГП от
26.02.2010г. към ДП № 747/2009г. по описа на СДВР.
От фактическа страна по делото е установена
интервенция върху номера на рамата на л.а. „А. с ДК№ *******, закупен от свид.И. М. от неустановено лице на име А.
Тази фактология не се различава съществено от изложената в мотивите към присъдата, чието
съдържание позволява да се
проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение, приетите за установени
факти и обстоятелства и доказателствените източници, въз основа на които СНС е достигнал до тях. При анализа на доказателствената
маса, на първо място са били обсъдени наличните по делото гласни
доказателствени източници със съответен коментар на спорните въпроси от предмета на делото. На част от
свидетелските показания почива и тезата, развита в протеста, като непредубеденият
им прочит дава основание на въззивната
инстанция да се разграничи от интерпретацията дадена им от държавното обвинение
и в този смисъл да отхвърли като неоснователни упреците към оценъчната дейност
и базираните върху нея фактически изводи, материализирани в мотивите към
присъдата. Първостепенният съд не може да бъде упрекнат в неоснователно дискредитиране и неглижиране
на доказателства, включително на такива, които според мнението на прокурора
обслужват обвинителната теза. Напротив в контекста на коректното
обсъждане на всички налични по делото доказателствени източници е направен
извод за недоказаност на обвинителната претенция за участието на подсъдимите Щ.
и К. в инкриминирания период в ОПГ, имаща за цел извършване на престъпления по чл.195, чл.308 и чл.345а НК.
С основание съдът е кредитирал показанията на А. Г., в частта съдържаща
сведения за ползвания телефонен номер от подс.Щ., с когото в инкриминирания
период свидетелят поддържал приятелски отношения, и посредством когото се
запознал с свид.С. Я. след условното му предсрочно освобождаване от затвора;
поддържаните контакти от Я. със свид.Ц.В. и двамата подсъдими, намиращи израз
най-вече в съвместни посещения на обществени заведения, както и осъществяваната
от Б.К. и С.Я. дейност, свързана с покупко-продажби и бартери на автомобили,
почиващи на преки възприятия по време на контактите му с тях. Същевременно
правилно СНС е обърнал внимание на факта, че така изнесената информация не съдържа данни за
конкретни автомобили, придобити по
престъпен начин от Я. респ. за информираността на подс.К. за това, както и за
налично знание у подс.Щ. и свид.Ц.В. за осъществявани съвместно от К. и Я.
бартери на автомобили. Коректно първостепенният съд е посочил, че сведения,
базиращи се на споделена от Я. информация за противоправна негова дейност,
свързана с кражба на конкретни автомобили /на л.а.Ф. ****** с последващата му
продажба на лице с име Г. и противозаконно отнемане на джип К., осъществено в
гр.П./ се съдържат в показанията на Г. от досъдебната фаза, приобщени от съда
по реда на чл.281 НПК.
Същите аргументирано са били преценени ведно с иззетата от дома му техника,
оставена на съхранение от Я., като внасящи яснота относно естеството на
упражняваната от последния противоправна деятелност, свързана с отнемане на
леки автомобили и последващата им продажба, но и според въззивната инстанция от
тях не може да бъде направен извод за съпричастност на нито един от двамата
подсъдими към нея. Наред с това не може да се игнорира изявлението на Г., че в
нито един момент не е ставал очевидец на конкретни разпореждания или указания
от страна на Я. към някое от останалите три лица, фигуриращи като участници в
групата, които определя като негови „близки познати“.
Подобна информация отсъства и в показанията на свид.И.А. и Й. С.,
съжителстващи в инкриминирания времеви период съвместно съответно със С.Я. и Ц.В..
Същите са носител единствено на данни за самостоятелно упражнявана от всеки от
двамата дейност, свързана с покупко-продажба на автомобили в периода 2009 -
2010г. и за съществуващи приятелски взаимоотношения между Я. и Щ., като сведения
в тази насока се съдържат и в показанията на свид.Ц.И., приобщени от въззивния
съд по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 НПК
Въззивната инстанция споделя виждането на СНС, че показанията на свид.Р.Л.
в частите, съдържащи данни относно деятелността на двамата подсъдими и личните
му контакти с тях по повод реализиран
бартер на автомобили са по-скоро лаконични, без конкретика,
вътрешнопротиворечиви, като едновременно с това свидетелят отрича Я. да е споменавал пред него за Щ., К. и В.. В
останалата част от тях се констатират факти, касаещи обвинението на Я. за
извършено престъпление против собствеността, за което е бил санкциониран по
силата на одобреното от съда споразумение. Независимо отсъствието на информация
за съпричастност на Щ. и К. към тази престъпна деятелност, съобразявайки
обстоятелството, че последната се явява реализирана в рамките на времевия
интервал, в който според обвинителната теза е съществувала процесната ОПГ, СНС
ги е подложил на обстоен анализ и след съпоставка с показанията на свидетелите С.Г и И.А. ги е приел за
убедителни и достоверни. Настоящият съдебен състав споделя тази преценка, като
същевременно констатира, че става въпрос за събития, свързани с противозаконно
отнемане на л.а.П. К., които не са включени в предмета на доказване по
настоящото дело и както правилно е отбелязал СНС не фигурират във фактическото
изложение на процесното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В показанията на Л., дадени на досъдебното производство пред съдия в качеството
на свидетел с тайна самоличност идент.№ 2, приобщени в хода на въззивното
следствие, се прави твърдение за изготвяни от М. договори и пълномощни за
покупко-продажба на автомобили, но същевременно без яснота относно тяхната
достоверност и редовност.
Въззивната инстанция се съгласява
с преценката на първостепенния съд, че и показанията на свидетел с
идент.№ 1 също са изцяло относими към
престъпната деятелност на С. Я., като се основават на непосредствено
възприети негови признания, направени след употреба на алкохол, съдържащи
конкретна информация за марките автомобили, предмет на престъпно посегателство,
за механизма на последващото им
разглобяване на части респ. пренабИ.е на номерата на рамата и двигателя,
осъществявани със съдействието на други лица, различни от двамата подсъдими,
чиито имена се споменават отново единствено като лица, засичани в компанията на
Я. при посещения в питейни заведения. С основание СНС е обърнал внимание на
факта, че свидетелят изобщо не споменава името на Ц.В., фигуриращ като участник
в ОПГ, а за подс. К. твърди, че работи в
сферата на строителството.
Доказателства за извършена продажба от Я. през м.юли 2009г. на конкретен
л.а.А. модел……. с ДК № ***** с
пренабити номера, обект на кражба, се съдържат в показанията на свид.Д. С.,
приобщени от СНС по реда на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК и на свид. Г.
С., приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, като в мотивите си,
след съответна констатация относно настъпилата промяна в процесуалната позиция
на двамата свидетели при разпита им в съдебна фаза, аргументирано е защитено
становището за тяхното кредитиране, с позоваване както на наличната
кореспонденция помежду им, така и на
подкрепата им от други писмени доказателства, в това число одобреното
споразумение по нохд №1732/2015г. по описа на СНС, имащо последиците на влязла в сила присъда. В
показанията на С. се съдържат данни за присъствието на подс.Щ., като
придружител на Я. при фактическото предаване на автомобила, които не са били
подминати от СНС, като въззивната
инстанция намира за нужно да маркира единствено допуснатата неточност при пресъздаването
и коментара на оскъдната
релевантна информация, съдържащата се в тях. От разказа на свидетелят е видно,
че Щ. е придружавал Я. и при връщането
му с л.а.А. управлявайки другия л.а…., с който първоначално пристигнали на
мястото на срещата, а не както е посочено в мотивите към присъдата, че останал
заедно с Г.С. на бензиностанцията и поради това реално не притежава знание за
точното местонахождение на автомобила. Същевременно изводите на съда за липсата
на обективни данни Щ. да е бил информиран за начина и обстоятелствата, при
които Я. е придобил фактическата власт върху автомобила, са изцяло споделими,
като същите не се оборват и от показанията на свид.Е.М., приобщени от въззивния
съд по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК.
С основание в останалата част изявленията на Г.С. са преценени като
непредставляващи интерес за предмета на делото, доколкото се отнасят до събития
без връзка с повдигнатите обвинения. Без принос за установяване на обективната
истина се явяват и показанията на свид.И. М., касаещи придобИ.ето чрез замяна
през 2009г. л.а. А. с пренабит номер на рама, който казус също не попада във
фактологичната рамка, очертана с обвинителния акт.
При разпита му в хода на пръвоинстанционното съдебно следствие по реда
на чл.118 НПК, С. Я. категорично отрича участие на Щ. и К. респ. друга тяхна
съпричастност под каквато и да е форма към дейността, свързана с противозаконно
отнемане на автомобили, която признава, че е осъществявал инцидентно след
излизането от затвора, успоредно с внасянето на леки автомобили от Италия.
Кореспонденцията на тези му твърдения с останалата доказателствена съвкупност
основателно е мотивирала СНС да им се довери.
С цел пълно, всестранно и обективно изясняване на обективната истина в
хода на въззивното съдебно следствие на основание чл.118 НПК бе допуснат и разпитан
в качеството на свидетел и третия претендиран участник в групата - Ц.В., като
депозираните от него показания се преценяват като необслужващи обвинителната
теза, доколкото същият потвърждава единствено
факта на познанството си със С. Я. в инкриминирания период, заявявайки
категорично, че при срещите им не е имал контакти с Щ. и К., с които се
запознал по повод настоящото наказателно производство.
Показанията на свид.К.Р., приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК дават оскъдна информация за дейността на подс.Я., свързана с кражби на
автомобили, която като намираща подкрепа в коментираните по-горе
доказателствени средства се кредитира от съда, за разлика от твърденията му за
подобни занимания на подс.Щ., които като изцяло почиващи на слухове, а не на
преки негови възприятия, не могат да бъдат приети за правдоподобни и
убедителни, още повече че самият Р. не е сигурен в тяхната достоверност.
От обясненията на Б.К. в качеството на обвиняем, приобщени по реда на
чл.279 ал.2 вр.ал.1 т. НПК от АСНС, както и от показанията на свид.Н.Г.,
допуснат до разпит във въззивната инстанция по искане на представителя на
прокуратуратата, също не могат да бъдат направени изводи в подкрепа на
повдигнатото обвинение за принадлежност
на Щ. и К. към инкриминираната престъпна група.
При доказателствения анализ съдът е обсъдил и резултатите от
претърсванията и изземвания в ползвани от Щ. и К. имоти, извършени при спазване на съответния
процесуален ред и материализирани в
съответни протоколи, съобразно относимите норми от НПК. От заключението на
назначената в хода на въззивното производство комплексна съдебно-техническа и
графическа експертиза с обекти
документите, иззети от владението на двамата подсъдими /свидетелства за
регистрация на МПС част I, разрешения за временно движение на МПС, свидетелство за регистрация
на МПС/ се установява, че същите са
изработени съгласно установените
технологии, правила и норми за направата на съответния вид български документи,
като не се установяват извършвани поправки в първоначалното им съдържание, а
подписите и ръкописните текстове в договорите за покупко-продажба на МПС и
декларация по Наредба № 1-45/23.03.2000г. не са положени и изписани от двамата подсъдими. В тази насока е и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза /том 3 л.124-126 от
ДП/, имаща за обект представени свидетелства за регистрация на л.а. Т. Я. с ДК
№ ****, приобщено в хода на въззивното производство, поради пропуск на СНС да
стори това.
Подробно са коментирани и изготвените заключения по назначените в
досъдебна фаза експертизи - трасологична експертиза, установяваща извършена
интервенция на номера на рамата на л.а. А., приобщен към ДП с протокол за
доброволно предаване от 02.03.2010г.; техническа експертиза, установяваща
извършена подправка на свидетелство за регистрация на л.а. ****** – част II, № ******; авто-оценителна експертиза на л.а.
П. К.; трасологична експертиза, имаща за обекти на изследване л.а. …*** с ДК № *****,
л.а. марка М. ***-… с ДК № *****, л.а….**** с ДК № ******; л.а.М. с ДК № *****,
всички без изменение в съдържанието на номера на рамата; комплексна експертиза
с обект на изследване на л.а.А. ДК № **** и свидетелство за регистрация част II
№ ******, издадено за него, установяваща
извършена интервенция в първоначалното съдържание на номерата на рамата
и частична промяна на годината на
първоначалната регистрация в свидетелството. Всички те правилно са били оценени
от съда като несъотносими към предмета на делото, доколкото касаят изследвани
веществени доказателства, нямащи връзка с двамата подсъдими и такива, касаещи
обвинения на други обвиняеми лица по делото. Единствено заключението на
дактилоскопната експертиза, с предмет на изследване 50 обекта, иззети в хода на
досъдебното производство, частично касае подс.К., доколкото установява
идентичност между откритите два броя дактилоскопни следи върху един от обектите
под № 38 /полиетиленов плик тип „джоб“ с надпис „Г.“/, иззет при проведен оглед
по повод претърсване на 22.02.2010г. в ползван от него имот в гр.С. ж.к.О. ул.Х.
С. № **, и дактилоскопните отпечатъци на този подсъдим. Същевременно
съобразявайки естеството на иззетата вещ и конкретното й местонахождение, с
основание СНС е приел, че същата е без съществено значение за изясняване
на обективната истина.
В хода на въззивното съдебно следствие, поради пропуск на СНС, бяха
приобщени и заключенията на деветте технически експертизи /приложени в том 4 от ДП/, според които в иззети от
владението на подсъдимите Щ. и К. мобилни телефони, сим карти, компютри, обект
на изследване не се установяват данни и информация от значение за предмета на
делото.
СНС е отделил дължимото внимание на изготвените ВДС, придобити в резултат
от експлоатацията на СРС, извършвайки
преценка както от гледна точка на процесуалната им годност, така и
съобразно съдържащата се в тях информация, интересуваща процеса. В същите се
съдържат два телефонни разговори между Я. и Щ., проведени на 05.02.2010г. и на
15.02.2010г. / том 1 р-р № 1 и том 5 р-р № 53/
и седем разговори между Я. и К., проведени в периода
10.12.2009г.-17.02.2010г. /том 3 р-р № 14; том 5 р-ри №№ 57;67; том 6 р-ри №№
3,14,35,42/, част от които са били подробно обсъдени като съдържание в мотивите
към присъдата, наред с останалата подслушана телефонна комуникация на двамата
подсъдими. Същевременно от ВДС не се установява провеждана телефонна
комуникация между двамата подсъдими, както и между тях и третия участник в групата Ц.В.. Констатират
се и един телефонен разговор на Ц.В. с неустановено лице, в който се споменава
прякора „Б.“ / том 4 р-р № 19/, както и един разговор на С. Я. с неустановено
лице, в който се споменава прякора „М.“/том 5 р-р № 8/. Анализирана в
съдържателно отношение тази телефонна комуникация не дава информация,
обвързваща двамата подсъдими по несъмнен начин с инкриминираната ОПГ. От същата
могат да бъдат формирани единствено изводи за познанството на всеки един от тях
със С. Я. и интереса им към сделки с автомобили, без обаче да може да бъде направено
категорично заключение за някаква противоправна съвместна тяхна деятелност в
тази връзка.
Приетото от фактическа страна, при
съблюдаване на доказателствения стандарт заложен от законодателя в нормата на чл.303 НПК, е дало основание на
първостепенният съд да приеме за незащитено повдигнатото спрямо двамата
подсъдими обвинение за реализирано престъпно деяние по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.
Съобразявайки наличните по делото
доказателства и изведената въз основа на тях фактология, СНС правилно е приел
за безспорно доказан единствено факта на познанството на Ц.В., Б.К., А.Щ. с С. Я.
в инкриминирания времеви период, както и че всеки един от тях е имал за
основен източник на доходи дейност,
свързана с продажба или замяна на автомобили и в контекста на коректното
обсъждане на цялата доказателствена съвкупност е аргументирал заключение за
недоказаност на обвинителната претенция за обвързване на подсъдимите Щ. и К. в
трайни организационни връзки помежду им, както и с С. Я. и Ц.В., на база
постигнато съгласие и обща воля за извършване на престъпления по чл.195, чл.308 и чл.345а НК, като в този смисъл е приел контактите им за несъответстващи на такива между
участници в ОПГ, преследващи имотно облагодетелстване посредством
противозаконно отнемане на автомобили с цел последваща продажба.
Въззивната инстанция се
солидаризира изцяло с теоретичните постановки, възпроизведени в мотивите към
присъдата, отнасящи се до конкретния престъпен състав по Глава Х от Особената
част на НК - Престъпления против реда и общественото спокойствие. Не съществува
спор, че престъплението по чл.321 ал.2 НК е израз на предварителна, първична
задружна престъпна дейност, докато престъпните посегателства за извършването,
на които е формирано сдружението се явяват вторични, и в този смисъл участието
в него не е необходимо да е съпътствано от реализирана вторична престъпна
деятелност, явяваща се само цел на групата.
В конкретния казус спрямо А.Щ.
и Б.К. не е било повдигано обвинение за вторични престъпления, а единствено за
участие в ОПГ „в периода от неустановена към този момент по делото дата на
месец януари 2009г. до 23.02.2010г“. Тук е мястото да се отбележи, че във
фактологично отношение обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа
основно информация, относима към деятелността на С. Я. по образуване на
претендираното престъпно сдружение и ролята му в рамките на същото, с ясно
очертаване на лидерските му
функции. След задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност с основание СНС е приел, че от нито един
доказателствен източник не може да бъде почерпена информация за състояли се
срещи и разговори между Я. и всеки от двамата подсъдими през м.01.2009г. в гр.С.
за постигане на съгласуваност и еднопосочност на волите за извършване на
съвместна дейност, свързана с „противозаконно
отнемане на МПС и получаването на имотна облага от това чрез последващата им
продажба, след подправяне на идентификационния номер на рамата им, в нарушение
на установения за това ред, или чрез преправяне съдържанието на свидетелствата
им за регистрация“. Наличието на организирана престъпна структура изисква
валидно съгласуване на основните моменти на вторичната деятелност, като броят
на действително извършените от предмета на дейност деяния е ирелевантен за
квалификацията на престъпната общност като ОПГ - необходимите съучастници
следва да са обединени от обща цел за бъдещо извършване на престъпления, като
това решение на всеки от тях следва да почива на информиран избор и съзнание за
принадлежност към групата, дори и без наличие на пълна яснота за нейната
вътрешна структура и организационни връзки между отделните членове. Умисълът за
участие в престъпно сдружение е винаги пряк и включва представи за
присъединяване към относително устойчива структурирана общност, с определена
престъпна цел. В този смисъл за съставомерността на деянието е необходимо всеки
от подсъдимите да е съзнавал, че с още поне две лица, с трайни връзки помежду
им, съгласуват волите си, вземайки не
абстрактно, а конкретно решение за
извършване на престъпления според критериите по чл.93 т.20 НК, като користната
цел следва да е обективно изразена чрез отношенията, договорките и очакванията
на всеки от членове на групата. От наличните по делото доказателства не може
да се направи извод, че между Щ., К. и останалите две членуващи лица /С.Я. и Ц.В./
са били създадени и съществували отношения от подобен характер, на лица съзнателно обединени в стремежа си да
извлекат материална облага по предварително намислен престъпен начин.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт участието на подсъдимите в ОПГ е формулирано в рамките на две
изречения: „Обвиняемият Щ., под
ръководството на Я. също отнемал противозаконно набелязаните автомобили, след
което осигурявал гаражи за укрИ.ето им, където автомонтьори „пренабивали“
номерата на рамата на автомобилите. На свой ред К., по поръчка на Я. изготвял
неистински договори за покупко-продажба на автомобили, като вписвал
неистинските данни, несъответстващи на тези на отнетите автомобили.“ Тази
теза на държавното обвинение обаче е останала недоказана. От доказателствата,
събрани в двете фази на процеса не се установява претендираната персонална
деятелност на всеки от подсъдимите. Доказателствено неподкрепени са останали и
твърденията на прокуратурата за последващо разпределяне от Я. на паричните
средства, получени от продажбата на отнетите автомобили, между останалите
участници в групата, сред които и двамата подсъдими.
Основателно СНС е приел, че
фактът на съществуващо познанство или приятелство между подсъдимите и С. Я., не може да аргументира извод за реализирано
престъпно деяние по чл.321 НК. В принципен план е възможно успоредно с
тези лични отношения между отделните участници да съществуват и отношения на
трайна обвързаност за осъществяване на престъпна дейност, но в конкретния
случай в коментираните по-горе свидетелски показания не се откриват твърдения за изградени връзки
по съгласуваност в действията и обединяване на усилията за съвместно извършване
на престъпления по чл.195, чл.308 и чл.345а НК.
Вътрешната убеденост на СНС за невиновността на подсъдимите е основана
на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото,
като достоверността на гласните доказателствени средства е преценявана, както
въз основа на вътрешната им логичност, така и в съпоставка с останалите
доказателства по делото. Фактическите констатации са изведени от допустими
доказателствени източници, надлежно анализирани в съгласие с процесуалните
правила.
Действително С. Я. и Ц.В. са били осъдени съответно за
ръководство и участие в престъпна група с двамата подсъдими, по силата на
сключени и одобрени от съда споразумения,
при признаване на фактите по обвинителния акт, които обаче нямат
обвързваща сила за правното положение на К. и Щ., още повече че те не са се
съгласили с тези факти и правните последици от това осъждане не могат да се
разпрострират върху тях. Сключването на споразумение от част от обвинените лица
за участие в ОПГ има силата на присъда само по отношение на тях, но не и за
останалите, за които производството продължава по общия ред, като тяхното
виновно поведение следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин и не
може да почива на предположения /Решение № 292 от 17.01.2017г. по нд № 1009/2017 г.,
ІІ НО на ВКС/.
В конкретния казус не се установяват каквито и да е доказателства
представите на Щ. и К. да са включвали съзнание, че членуват в ОПГ с лидер С. Я.
и допринасят за постигане на общите престъпни цели. В случая не е изпълнено
задължителното условие за съществуване на ОПГ – не е доказано между двамата
подсъдими и Я. и В., да е съществувало съгласие за създаване на необходимата
предварителна организация за извършване на престъпни деяния, да е била
формирана обща воля за тяхното реализиране, да е съществувала претендираната от
прокурора „трайност, утвръденост на
действията и отлична координация между отделните нейни членове“. Доказателствено
неподкрепени са останали и твърденията в обстоятелствената част на обвинителния
акт Щ. и К. да са били обект на целенасочени действия от страна на свид.Я. по
съвместното им обвързване в престъпно сдружение, още повече на инкриминираната
„неустановена дата на месец януари 2009г.“ Липсват доказателства в процеса на
осъществяваната помежду им комуникация, същите да са били адресати на давани от
Я. разпореждания, указания, свързани с разпределяне и възлагане на общи или
конкретни задачи, одобряване на предстоящи действия, насочени към постигане на
предварително набелязани съвместни престъпни цели и в този смисъл за
обвързането им в определени взаимоотношения с останалите участници, с поемане
на ангажименти за съдействие за тяхното постигане. Настоящата инстанция споделя изцяло
логичните изводи на СНС в тази насока
като намира на неоснователни възраженията във въззивния протест. В хода
на проведеното съдебно следствие не са събрани доказателства в обратен смисъл.
Практически доказателствените материали са еднопосочни, като нито един от
свидетелите не твърди да е бил очевидец на подобна йерархична комуникация между
Я. и двамата подсъдими. Отсъствието на други оборващи ги доказателства,
установяващи положителни факти за съществуването на такива взаимоотношения
помежду им, води до единствено възможния извод, вярно направен от първостепенния съд, поради което основните
възражения на държавното обвинение за допуснати отклонения от процесуалните
изисквания при оценката на съдържанието
на посочените гласни доказателствени източници остават несподелими. Тежестта на
доказване в наказателния процес по дела от общ характер е върху прокурора и
разследващите органи, които в конкретния случай не са ангажирали необходимите
доказателства в подкрепа на обвинителната си теза, а осъждането на подсъдимите
е недопустимо да почива на предположения и то доказателствено неподкрепени,
какъвто е конкретния случай.
Предвид изложеното, АСНС
се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че доказателствената
съвкупност не подкрепя, още по-малко еднозначно и убедително, повдигнатото срещу
подсъдимите обвинение по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК, поради което
оправдаването им се явява логична и законосъобразна последица. Няма безспорно
установен нито един факт, от който да се направи категоричен извод в подкрепа
на обвинителната теза и да се приемат за удовлетворени изискванията за
доказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин. Ангажираните
доказателствените източници не съдържат обективни данни, изобличаващи Щ. и К.
като лица, участвали в претендираната ОПГ, поради което законосъобразно,
спазвайки процесуалното изискване по чл.303 ал.2 НПК, с правноиздържани доводи
СНС е аргументирал отказ да приеме за осъществен състава на вмененото им
престъпно деяние, признавайки ги за невиновни по обвинението по чл.321 ал.3 пр.2
т.2 вр. ал.2 НК. Изложеното формира
извод за неоснователност на депозирания въззивен протест срещу това вътрешно
убеждение на първостепенният съд, намерило израз в постановената присъда,
доколкото същото почива не на произволно възприети фактически положения, а на
сериозна оценка и задълбочен анализ на наличната доказателствена съвкупност.
Въззивният съд констатира, че с присъдата СНС е пропуснал да се
произнесе относно направените разноски
по делото, а произнасянето му по чл.301
ал.1 т.11 НПК засяга само част от веществените доказателства, като тези пропуски не са съществени и няма
пречка да бъде отстранени по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК.
С оглед изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 1 117
/хиляда сто и седемнадесет/ лева следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл.338
вр. чл.334 т.6 НПК, АСНС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда 22.07.2019г. по
нохд № 114/2017 по описа на СНС, 3 състав.
На основание чл.190 ал.1 НПК
направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 1 117
/хиляда сто и седемнадесет/ лева остават за сметка на държавата.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.