Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 20.03.2015г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 6058 по описа за
2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът - „Л.” АД П. (в
несъстоятелност) с ЕИК:******** . гр. П.,
ул. „Ц.Й.” **, представлявано от
синдика С.М.Ж., твърди че се явява кредитор по отношение на първия ответник Г.Д.Г..
За вземанията на “Л.” АД (н)
срещу посочения длъжник Г.Д.Г. са били издадени:
- Изпълнителен лист издаден по гр.д. № 710/2011 г,
по описа на ПзОС и по в.гр.д. № 381/2013 г. на ПАС за сумата 250 856,74 лв.
дължима съгласно чл. 7 от Споразумение от 12.04.2005 г., сключено между „Д.Е.Ж.”
ЕООД Пловдив с ЕИК ********* и ответника заедно със законната лихва; - Изпълнителен лист издаден по т.д. № 141/2011
г. до описа на ПзОС за сумата от 191 683,72 лв., заедно със законната лихва.
Вземанията произтичат от следните
обстоятелства:
Ответникът Г.Д.Г. и “Д.Е.Ж.” ЕООД Пловдив са
страни по Договор (споразумение) от 12.04.2005 г., който е бил сключен в полза
на третото лице „Л.” АД П.
В чл. 7 от Договора (споразумението) от 12.04.2005
г. е било записано, че ако лица извън Приложение № 4 към споразумението
предявят свои вземания към „Л.” АД, то тогава Г.Д.Г. неотменимо и безусловно се
задължава да погаси предявените вземания.
През
При извършване на насрещно прихващане крайните
суми, които „Л.” АД е следвало да
заплата на „Е.Б.Б.” ЕАД са били:
главница - 238 723,32 лв. и обезщетение за забава
- 12 133,42 лв. или ОБЩО - 250 856,74 лв.
Вземането на „Е.Б.Б.” ЕАД не е
фигурирало като задължение в Приложение
№ 4 към Споразумението от 12.04.2005 г.
По гр.д. № 478/2007 г. на ПзОС -
търговско отделение е било постановено
решение (влязло в сила), според което решение „Л.” АД е било осъдено от Р.Д.Х.
с ЕГН - ********** да му заплати сумите както следва: 133 560,00 лв. - на
основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД - представляващо неизплатено възнаграждение по
договор от 17.05.2002 г ;
44 185,72 лв. - на основание чл. 86 от ЗЗД -
представляващо обезщетение за забава върху главницата и 13 900,38 лв. -
разноски по делото. Общият сбор на - сумите е бил 191 683, 72 лв.
Във връзка с влязлото в сила решение е бил издаден
изпълнителен лист срещу „Л.” АД от 28.05.2010 г., въз основа на който е било
образувано и изпълнително дело.
Вземането на Р.Д.Х. не е фигурирало като
задължение в Приложение № 4 към Споразумението от 12.04.2005 г.
През периода на воденето на
описаните по-горе дела ответникът Г.Д.Г. е бил изпълнителен директор на „Л.” АД
и като такъв е бил запознат в детайли с хода на двете дела и резултатите.
След влизането в сила на
осъдителните решения срещу „Л.” АД през 2010 година, за ответника Г.Д.Г.
знаел, че ще следва да изпълни поетите в
Споразумението от 12.04.2005 г. ангажименти към „Л.” АД и да компенсира
дружеството със съответните суми.
Г.Д.Г. не е изпълнил доброволно
задълженията си към „Л.” АД, което е наложило воденето на делата, по които са
издадени изпълнителните листове - упоменати по-горе.
Вместо да компенсира дружеството ответникът Г.Д.Г.
е започнал да прехвърля цялото си недвижимо имуществото на трети лица с цел да
увреди кредитора си „Л." АД и понастоящем се е освободил от всичките си
имоти.
Една от сделките по „освобождаване от собственост
” е било дарение отразено в Нотариален акт № 14, том I, peг.№ 208. дело № 11/2011
год. на Нотариус Х.В., с район на действие СРС, вписана под № 628 в регистъра
на НК, като сделката е била вписана с вх. № 1364 акт 98 т. 1SS д. 459/2011 в Службата по вписванията.
Предмет на дарението са били
следните имоти:
АПАРТАМЕНТ № **, находящ се във вход „Б” на сградата с административен
адрес - гр.С., район Т., ЖК ********, блок № *, на втори жилищен етаж със застроена площ от 104,24
кв.м., състоящ се от дневна-трапезария, кухненски бокс, две спални и сервизни
помещения при граници: Апартамент № В4, търговска улица, входна площадка,
Апартамент № Б5 и улица, ЗАЕДНО с припадащите му се 0.79% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, описано по-долу ЗАЕДНО с принадлежащото към Апартамента МАЗЕ № Б2 с
площ от 6.52 кв.м. при граници: машинно помещение, мазе Ме Б1, коридор и мазе №
БЗ и
ГАРАЖ N 37, находящ се на сутеренния етаж - първо ниво с площ от
20.08 кв.м. при граници: гаражен проход, гараж № 38, гаражен проход и гараж №
36, ЗАЕДНО с припадащите му се 0.12% идеални части от общите части на сградата,
състояща се от сутерен на две нива с гаражи, мазета и складове на магазини,
партер с магазини, шест жилищни етажа и подпокривно пространство на едно ниво с
апартаменти и кули към тях и принадлежащите им тераси и с толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, находя що
се в гр.С. на ул. „Д.Х.” № ***, съставляващо съгласно доказателствения акт за
собственост УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1-26, 27, 28, 31 и общински имот без номер
в кв.№ 2 по плана на гр.С. в местността „Л.” - жилищна група „********”, целият с площ от 3 227
кв.м. при граници по нотариален акт: улица „С.”, УПИ Ш-29, УПИ II- 30, улица „Д. Хаджикоцев” и от две страни улици
Дарението е било извършено при условие дарителите
да запазят правото на доживотно и безвъзмездно ползване върху описаните
имоти. ДАРИТЕЛИ по тази сделка са Г.Д.Г. (първият ответник) и съпругата му Е.Р.Г.
(вторият ответник).НАДЕРЕН по тази сделка е А.Г.Г. (третият ответник), който е
син на първите двама ответници.
Тъй като описаната по-горе сделка
е:1. извършена с цел увреждането на интересите на кредитора; 2. е безвъзмездна; 3. извършена е между най-близки
роднини, желае прогласяването на недействителността на сделката (дарението)
сключена между ответниците и отразена в Нотариален акт № 14, том I, рег.№ 208, дело № 11/2011 год. на Нотариус Х.В.,
е район на действие СРС, вписана под № 628 в регистъра на АВ, като сделката е
била вписана с вж. № 1364 акт 90 т. Ш д. 459/2011 в Службата ле вписванията.
Ответниците оспорват иска. Не
оспорват наличието на споразумението от 12.04.2005 г. Считат, че същото не може
да породи правни последици по отношение на първия ответник.
Оспорват да е налице увреждащо
действие на кредитора, като процесната сделка
между ответниците е сключена преди конституирането на Г.Г. като страна в
производството по т.д. № 141/2011 г. на ПзОС и по гр.д. № 710/2011 г. на ПзОС и
преди постановяване на първоинстационните решения по тези дела. Оспорват
наличие на знание за съществуването на дълг, респективно знание за наличието на
кредитор. Г.Г. е узнал за претенциите на „Л.” АД едва след изповядване на
процесната сделка, чиято отмяна се иска, той не е бил конституиран като страна
от „Л.” АД в съдебния спор между ищеца и „Е.Б.Б.” ЕАД и Р.Д.Х., поради което и
счита, че са налице предпоставките по чл. 135 ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори относно наличието на твърдяните в ИМ факти - наличието на Договор
(споразумение) от 12.04.2005 г. и наличието на изпълнителните листи по влезлите
в сила решения срещу ищеца, издадени в полза на трети лица, установяващи се и
от тези документи представени по делото.
Правопораждащият
фактически състав на нормата в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД включва качеството
кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или
това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото имуществото,
служещо за удовлетворяване вземането на кредитора, съгласно чл. 133 ЗЗД. (РЕШЕНИЕ № 199 ОТ 13.11.2012 Г. по т. д. №
191/2012 г., т. к., ІІ т. о. НА ВКС)
По отношение на първата предпоставка, правото на кредитора да иска обявяването за недействителни
спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.(РЕШЕНИЕ № 639 ОТ 06.10.2010 Г. ПО ГР. Д. № 754/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
В производството по павловия иск
съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със
сила на пресъдено нещо.(РЕШЕНИЕ № 552 ОТ 15.07.2010 г. по гр. д. №
171/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Посочената теза се обосновава с това, че
правоотношението, от което произтича вземането не става предмет на
делото. (РЕШЕНИЕ № 224 ОТ 30.10.2014 Г. ПО ГР. Д. №
2310/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).
Съществува и становището, че ищецът следва да докаже не само факта на
притежаване на вземането и на момента на неговото възникване (РЕШЕНИЕ № 179 ОТ 11.05.2011 Г. ПО ГР. Д. №
1198/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС)
Макар СПН да не обхваща
преюдициалното правоотношение, обуславящо спорното право и констатациите по
правно релевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет(ТР№1/2001г.
По гр.д.№1/00г. На ОСГК на ВКС), те подлежат на доказване на общо основане, тъй
като те са предпоставки за възникване на правото предмет на защита. Именно
поради това, например при иск по чл.62 ТЗ, макар решението за откриване на
производтво по несъстоятелност да не формира СПН по отношение на вземанието на
кредитора, то подлежи на установяване, като предпоставка за основателност.
Подобно е положението с всички останали конститутивни искове. Нормата на чл.135
от ЗЗД не въвежда изключение от общото правило на чл.154, ал.1 и 2 ГПК.
Обратното създава възможност мними
кедитори да итнервенират в чужда правна сфера, създавайки неблагоприятни за страните последици,
най-малко за дължимите такси и разноски
по делото или внасяйки правна несигурност по отношение на правата на преоретателя
на правото.
С оглед обаче, на посочената по
горе практика следва да се извърши преценка какво включва понятието
«действително вземане», за което «съдът изхожда от положението, че съществува»
(Р№131/16.06.2014г. по гр.д.№4996/2013г. на ІІІ ГО) и кои от възраженията на
ответника при твърдение за наличие на договорно вземане(в случая)се явяват
допустими защитни средства, предвид заявеното оспорване на тази предпоставка от
ответниците. В последното посочено решение се приема, че вземането не трябва да
е «прекратено или погасено по давност», т.е. правопрекратяващи и
правопогасяващи се явяват допустими. Тъй като нищожните договори не създават
задължения, то следва да се приеме, че доколкото съдът е следи за нищожността
служебно, то това е допустимо възражение. Тъй като «съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича
от твърдените факти», то възражението за наличие на правопрепятстващи и липсата
на правовъзникващи факти също биха могли да бъдат релевирани(напр. непредаване
на дължимата сума при реален договор за заем). Явно такъв би бил й случая, когато вземането не може да произтече
от съответните факти – «вземането не може да се изведе от твърденията в исковата молба».
В настощия случай са заявени две
вземания изходящи от Договор (споразумение) от 12.04.2005 г., който е бил сключен в полза на „Л.”
АД П..
По едно от тях е постановено
решение на Пловдивски ОС, с което вемането е било установено. С писмените си
бележки ответниците са представили препис от решение на ВКС, с което посочения
въззивен акт е бил отменен и исковета са били отхвърлени, т.е. правото е
отречено със СПН. Доколкото този факт е настъпил след устните състезания, той
не може да се обсъжда, а дали решението следва да бъде прието като
нововъзникнало обстоятелство е процесуален проблем на евентуална следваща
инстанция. Следоватено към момента на устните състезания твърдяите вземания не са
отречени със СПН.
В чл. 7 от Договора
(споразумението) от 12.04.2005 г. е било записано, че ако лица извън Приложение
№ 4 към споразумението предявят свои вземания към „Л.” АД, то тогава Г.Д.Г.
неотменимо и безусловно се задължава да погаси предявените вземания.
Ищецът счита, че щом като са
налице вземания с такъв характер, то за ответникът Г. е възникнало
задължение да ти погаси.
Това налага да се извърши
проверка дали е възмажно вземането да
произтече от твърдените
факти.
По отношение на това съдът
възприема напълно мотививите по Р № 180/ 28.04.2015 г., ВКС, ІІ ТО, по т.дело №
4157/2013г., че: «Договорната клауза на
чл.7, която тълкувана по правилото на чл.20 ЗЗД сочи единствено на заявено
намерение от ответника Г. по отношение на съконтрахента му – «Д.Е.Ж.» ЕООД - купувач по
предварителен договор на акции от капитала на настоящия ищец да замести последния в качеството
му на евентуален длъжник по всяко облигационно задължение, възникнало до
момента и неотразено във вземанията на кредиторите му в Приложение № 4 , без
обаче, да е поето конкретно задължение за осигуряване изричното съгласие на
съответния нов кредитор за това, каквото е императивното изискване на чл.102,
ал.1 ЗЗД.
Или, доколкото в случая се касае до изразена от касатора воля за „поемане на
изпълнението” чрез погасяване дълга на длъжника, то за правно важими следва да
се приемат постановките в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение №
169 от 21.02.2011 год., по т.д.№ 27/ 2010 год. на І т.о. на ВКС и според които
по силата на такъв договор, неуреден изрично в законодателството ни, едно трето
лице, свързано с длъжника би могло да се задължи към последния било да изпълни
вместо него, като погаси вземането към кредитора му, било да поеме наред с него
задължението му към последния, в качеството си на солидарен длъжник, като
приликата с договора в полза на трето лице е единствено в хипотезата на
встъпване в дълг по см. на чл. 101, ал.1 ЗЗД, доколкото „ако кредиторът е
одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено , или изменено
без негова съгласие” предвид идентичността на разрешението с това по чл.22,
ал.1 ЗЗД относно заявлението на бенифициера към промитента , или към
стипуланта, че ще се ползва от облагодетелстващата го клауза.
Но извън сочената идентичност, при договора в полза на трето лице, както е
ноторно, като пряка последица от волята на уговарящия и обещателя правата за
третото лице- бенефициер възникват направо, а между уговарящия и третото е
основното правоотношение, наречено „валутно” . Несъмнено е, че то може да има
различен характер – стипулантът да действа като довереник на трето лице, респ.
като гестор на това ползващо се лице и пр.. В случая подобно валутно отношение
между уговарящия и третото ползващо се лице не само не е доказано, но поетото
от касатора неотменимо и безусловно персонално задължение въобще не сочи на
правната фигура на промитент, доколкото манифестирането на това намерение е
пред лице некредитор и то за заместване на евентуален длъжник към неограничен кръг
действителни бъдещи кредитори. В този см. явно е, че единствено на желание на Г.
е било да се създаде определено правно очакване у съконтрахента му - «Д.Е.Ж.»ЕООД, което обаче, е
останало неосъществено.
Отделен в тази вр. остава
въпросът, че доколкото с договора в полза на трето лице се извършва една
посредствена престация от уговарящи на трето лице, то с оглед принципа на
справедливост винаги се счита, че уговарящия има вземане срещу обещателя, дори
и в договора то да не е изрично указано, а в разглеждания случай за наличие на
такова вземане на«Д.Е.Ж.»ЕООД срещу физическото лице Г. не само
няма данни, но с оглед останалите договорни клаузи и отношенията, които
процесното споразумение урежда, подобно вземане би било житейски и логически
трудно приемливо.
Следователно, дори и да е
безспорно, че различните видове договори могат да съдържат конкретна уговорка в
полза на едно трето лице, то във всички случаи дали е налице такава уговорка и
кога тя е несамостоятелен елемент от сделката, респ. кога се обособява в
отделен договор, наистина зависи от волята на страните, но тя подлежи на
изясняване съобразно законовото правило на чл.20 ЗЗД.
От своя страна обстоятелството,
че поради безспорното отсъствие на правната фигура на договор в полза на трето
лице по см. на чл.22 , ал.1 ЗЗД, която като правна последица да обуславя
отговорността на ответника, в качеството му на обещател, заявената срещу него
искова претенция се явява неоснователна”.
Следователно вземането не може да
произтече от твърдяните факти, което налага извода, че ищецът не е кредитор по
твърдяните вземания. При липса на тази предпоставка, в полза на ищеца не е
възникнало потестативно право по чл.135 ГПК сочещо на неоснователност на иска.
В тежест на ищеца следва да се
възлжожи дължимата държавна такса, както и направените от ответника Г.Г.
разноски - 5 200лв. адв. възнаграждение.
Тъй като по делото липсва данъчна
оценка на имотите по отношение на дължимата от ищеца ДТ съдът ще се произнесе с
допълнително определение, след служебно снабдяване с такава.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Л.” АД П. (в несъстоятелност) с
ЕИК :******** . гр. П., ул. „Ц.Й.” ** срещу Г.Д.Г., ЕГН:*********** Е.Р.Г., ЕГН:**********,
А.Г.Г., ЕИК:**********,*** и С.Т.,***, искове по чл.135 ЗЗД, за обявяване на
недействително по отношеине на ищеца на дарение отразено в Нотариален акт № 14,
том I, peг.№ 208. дело № 11/2011 год. на Нотариус Х.В., с район на
действие СРС, вписана под № 628 в регистъра на НК, като сделката е била вписана
с вх. № 1364 акт 98 т. 1SS д. 459/2011 в Службата
по вписванията., с предмет:
АПАРТАМЕНТ
№ Б6, находящ се във вход „Б” на сградата с административен адрес - гр.С.,
район Т., ЖК ********, блок № 1, на втори жилищен етаж със застроена площ от
104,24 кв.м., състоящ се от дневна-трапезария, кухненски бокс, две спални и
сервизни помещения при граници: Апартамент № В4, търговска улица, входна
площадка, Апартамент № Б5 и улица, ЗАЕДНО с припадащите му се 0.79% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, описано по-долу ЗАЕДНО с принадлежащото към
Апартамента МАЗЕ № Б2 с площ от 6.52 кв.м. при граници: машинно помещение, мазе
Ме Б1, коридор и мазе № БЗ и
ГАРАЖ N 37, находящ се на сутеренния етаж - първо ниво с площ от
20.08 кв.м. при граници: гаражен проход, гараж № 38, гаражен проход и гараж №
36, ЗАЕДНО с припадащите му се 0.12% идеални части от общите части на сградата,
състояща се от сутерен на две нива с гаражи, мазета и складове на магазини,
партер с магазини, шест жилищни етажа и подпокривно пространство на едно ниво с
апартаменти и кули към тях и принадлежащите им тераси и с толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, находя що
се в гр.С. на ул. „Д.Х.” № ***, съставляващо съгласно доказателствения акт за
собственост УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1-26, 27, 28, 31 и общински имот без номер
в кв.№ 2 по плана на гр.С. в местността „Л.” - жилищна група „********”, целият с площ от 3 227
кв.м. при граници по нотариален акт: улица „С.”, УПИ Ш-29, УПИ II- 30, улица „Д. Х.” и от две страни улици
Осъжда
„Л.” АД П. (в несъстоятелност) с ЕИК :********
. гр. П., ул. „Ц.Й.”** да заплати на Г.Д.Г., ЕГН:***********,***»Х. П.Т.»№**, сумата 5 200лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: