Р Е Ш Е Н
И Е
№ 466 24.10.2013
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
При секретаря А.А.
И
с участието на прокурора Маргарита Д.
като разгледа
докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 418 по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на М.М.Х. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Л. Ц. ***,
против Решение № 274/ 05.06.2013г., постановено по АНД № 499/ 2013г. по описа
на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление № 1596/12 от 18.05.2012г., издадено от Началника на Районно
управление „Полиция” – Казанлък.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2
от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен,
необоснован и в противоречие със събраните по делото доказателства направения
от въззивния съд извод за извършено нарушение по чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1,
т.5 от ЗДвП при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да бъде отменено Наказателно постановление № 1596/12 от 18.05.2012г. на
Началника на РУ „Полиция” – Казанлък.
Ответникът
по касационната жалба – Районно управление „Полиция” – Казанлък, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата с
оглед на което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва
да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се
е развило по жалба на М.Х. *** против Наказателно постановление /НП/ № 1596/12
от 18.05.2012г. на Началника на РУ „Полиция” – Казанлък, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1596/
22.04.2012г., на Х. е наложено административно наказание “глоба” в размер 120лв.,
на основание чл.179, ал. 2 във вр. с ал.1, т.5, предл. пето от ЗДвП, за
нарушение на чл. 48, предл. първо от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.04.2012г. около 13.15ч.,
в гр. Казанлък, по ул. „Капрони” посока запад – изток, Х. управлява МПС – т.а с
рег. № ВТ1530ВМ, като на кръстовището с равнозначни пътища отнема предимство на
дясностоящия движещ се в посока юг – север лек автомобил, в резултат на което възниква
ПТП.
Казанлъшкият районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална и
материална законосъобразност. Съдът е приел че не са допуснати нарушения на
регламентираната в ЗАНН процедура и на процесуални правила при съставянето на
АУАН и издаването на НП. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, установената по делото фактическа
обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация е обосновал
извод, че е налице съставомерно от обективна и субективна страна деяние по
повдигнатото административнонаказателно обвинение по чл.179, ал.2 във вр. с
ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено от М. Х. нарушение на чл.48, предл. първо от ЗДвП, в резултат на което е възникнало ПТП, като при индивидуализацията и
определянето на наказанието административнонаказващият орган е наложил съответна
на тежестта на нарушението санкция към предвидения в закона минимален
размер.
Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.
Неоснователно е оплакването на касационния
жалбоподател за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона, което
оплакване е обосновано с възражението че неправилно съдът е приел, че в
конкретния случай следва да намери приложение правилото по чл.48, предл. първо
от ЗДвП регламентиращо, че на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна. Както във
въззивното, така и в настоящото съдебно производство се твърди, че Х. се е
движел по път с предимство, като липсата на пътен знак указващ това предимство
не може да обуслови неприлагането на правилото на чл.50, ал.1 от ЗДвП и съотв.
че не Х., а водачът на превозното средство, движещо се по другия път, е бил
длъжен да го пропусне. По делото обаче
не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя че
пътят, по който се е движил, е бил сигнализиран със съответния пътен знак като
„път с предимство”. Тъкмо обратното – в съдържащите се в административно наказателната
преписка доказателства вкл. в изготвения Протокол за ПТП с приложената към него
схема на ПТП, кръстовището, на което е възникнало ПТП, е описано като
кръстовище на равнозначни улици. Дори да се приеме за вярно изложеното в
подкрепа на защитната теза на касатора, че към момента на констатиране на
нарушението пътният знак, указващ предимството е липсвал, това обстоятелство
пак не може да обуслови приложението на чл.50, ал.1 от ЗДвП, доколкото
правилото действа на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като „път с предимство”. При липсата на такава
сигнализация /независимо от причината за липсата/ важи правилото на чл.48, предл.
първо от ЗДвП, което правило в случая М.Х. е нарушил. С
оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от
гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и
правилни от гл. т. на закона изложените в обжалваното решение съображения на
районния съд, мотивирали направения извод за правилно приложение на материалния
закон при
определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, за
извършеното от М. Х. нарушение на чл.48, предл. първо от ЗДвП в резултат на
което е възникнало ПТП. В този смисъл наказателното
постановление, с
което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана
отговорността на М.Х. е законосъобразно и правилно е потвърдено от Казанлъшкия районен
съд.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в
съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 274/ 05.06.2013г., постановено по АНД № 499/ 2013г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление № 1596/12 от 18.05.2012г., издадено от Началника на Районно
управление „Полиция” – Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.