РЕШЕНИЕ
гр. София,12.09.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен
състав, в публичното заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МЛ.СЪДИЯ:БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова гр. дело № 13282 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 14.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 85617/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 140 състав, са частично
уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Н.Б.Н., като е признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1545,60 лв.
представляваща стойността на топлинни услуги (в това число за дялово
разпределение) за периода от 07.08.2014 г. до 30.04.3015 г. за имот, намиращ се
в гр. София, ул. “**********№ **********, аб. № 261306, ведно със законната
лихва, считано от 07.08.2017 г. (датата н подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение) до погасяването и сумата от 382,79 лв. представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2014 г. до 25.07.2017 г.,
като исковете са отхвърлени съответно за главницата до пълния предявен размер
от 1888,97 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 06.08.2014 г., поради
погасяване на задължението по давност и за лихвата до пълния предявен размер от
427,75 лв. и за периода от 14.09.2014 г. до 30.09.2014 г.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за
неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в частта, с която са
отхвърлени исковете срещу ответника. Поддържа се, че съдът неправилно е приел,
че част от исковата сума е погасена по давност, като не е съобразена разпоредбата
на чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. Искането към съда е да отмени
решението в обжалваната част и да уважи исковете до пълния предявен размер.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва, поддържа
се, че срокът, от който тече давността не е обвързан с издаването на фактура.
Искането към съда е да остави без уважение жалбата.
Третото лице помагач “Б.Б.” ООД
не взима становище по жалбата.
Ответникът Н.Б.Н. е обжалвал
първоинстанционното решение в частта, в която СРС е уважил предявените
кумулативно обективно съединени установителни искове, като навежда доводи за неправилност
на крайния съдебен акт. Поддържа, че по делото не е доказано да е ползвал
топлинна енергия, а откритата партида на на негово име не представлява такова
доказателство. Поддържа се, че ответникът не е сключвал договор с фирмата за
дялово разпределение, а лицето подписало договора не е имало представителна
власт, като в протокола от общо събрание на етажната собственост не е налице
подпис на ответника, а подпис на ответника има само в недатирания протокол от
общо събрание на етажна собственост. Излага доводи, че е не е доказано
количеството и стойността на потребената топлинна енергия. Иска се отмяна на
решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок не
е постъпил отоговор на въззивната жалба от “Т.С.” ЕАД.
Третото лице помагач “Б.Б.” ООД
не взима становище по жалбата.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбите са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно.
СРС, 140 състав
е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, както и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия
през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия
/чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени
от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Съдържанието на
този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
По делото е представена
Молба-декларация с № ТО 3688 от 16.07.2007 г., с която ответникът Н.Б.Н. е
поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида за процесния имот
находящ се в гр. София, ул. **********
По
конкретно наведеното във въззивната жалба на ответника оплакване относно
липсата на доказателства, че е потребител на топлинна енергия следва да се
отбележи, че с подадената молба декларация последният е направил изрично искане
пред ищцовото дружество да му бъде открита партида. По своето правно естество
Молба-декларацията представлява предложение (оферта) за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление,
входирал го е при себе си, открил е партида и е продължил да доставя топлинна
енергия до процесния апартамент ищцовото дружество е приело предложението на Н.Б.Н.
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, в който смисъл са и
правните съображения изложени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида.
По
делото е представен протокол от общото събрание на етажната собственост за
топлинно счетоводство с разпределители от 01.09.2011 г., с който собствениците
в сграда-етажна собственост на адрес ул. “**********45 са избрали фирма Б.ООД
за извършване на услугата за дялово разпределение, както и са упълномощили
лицето Д. Б., живуща в същата сграда, да представлява интересите на етажната
собственост пред фирмата за дялово разпределение. Представения протокол на страница
2 е подписан от потребителите в СЕС, измежду които е и ответника Н. за абонатен
№ 261306. Следва да се отбележи, че са
изцяло неотносими доводите на ответника, че протокола на страница втора не бил
датиран. Съгласно чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, а съгласно ал.2 - дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.
Законът, с разпоредбата на чл.139б от ЗЕ изрично постановява, че изборът на
лицето извършващо услугата дялово разпределение в сгради – етажна собственост,
се извършва от потребителите, с писмено
съгласие на собствениците притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата. За резултатите от избора, потребителите уведомяват писмено
топлопреносното предприятие, което сключва писмен договор при общи условия с
избраната фирма за дялово разпределение. В случая случая е налице
законосъобразен избор на топлинен счетоводител.
При установеното наличие на облигационно
правоотношение за процесния период, както и наличие на правоотношение с третото
лице – помагач за извършване на дялово разпределение и изготвяне на
изравнителни сметки, което обвързва ответника, следва да бъде установено
наличието или липсата на доставяна до имота топлинна енергия и нейната
стойност.
По
делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението
на вещото лице общо дължимата сума за процесния период е 3254,91 лв. Настоящият състав кредитира посоченото заключение като
пълно и компетентно изготвено. Несвоевременни се явяват оплакванията на
въззивника-ответник относно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ,
доколкото последният не е оспорил експертизата в проведеното съдебно заседание
на 30.05.2018 г., на което същата е била приета. Приетата СТЕ установява реално
потребеното количество топлинна енергия и нейната стойност, а
първоинстанционният е основал изводите си именно на заключението на вещото лице
топлотехник, поради което неоснователни са доводите за годността на фактурите
издавани от ищцовото дружество.
Във въззивната жалба на въззивника-ответник не са
изложени други конкретни доводи за неправилност на решението на СРС, поради
което дейността на въззивната инстанция е изчерпана по отношение правилността
на решението в уважителната му част.
По въззивната жалба на ищеца:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
въззивната жалба на въззивника – ищец “Т.С.” ЕАД, поради следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение
№ ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до
приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения
са срочни като по силата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване
на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза
на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/, който факт не
се променя от последващото издаване на фактура.
Както е посочил СРС, съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Следователно и вземанията на "Т.С. "
ЕАД към потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди
топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б.
"в" ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал.
1 ЗЗД.
С оглед на изложените съображения, законосъобразно
съдът е приел, че погасените суми по давност са за периода от м. 05.2013 г. до
06.08.2014 г., тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е депозирано в съда на 07.08.2017 г.
С оглед
обстоятелството, че СРС е достигнал до същите фактически и правни изводи,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби отхвърлени
като неоснователни..
По
разноските:
С оглед неоснователността
на двете въззивни жалба, разноските следва да останат за страните, така както
са сторени.
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.06.2018 г., постановено по гр. дело № 85617/2017
г. по описа на СРС, I ГО, 140 състав.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач “Б.Б.” ООД на страна на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.