Решение по дело №2305/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 259
Дата: 10 май 2024 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20232330102305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Ямбол, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330102305 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД против М. М. С., с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***2023 г. по описа на ЯРС,
а именно: сумата от 471, 20 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода
11.02.2023- 05.06.2023 г. в общ размер на 14,93 лв., както и законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане и
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава
електрическа енергия при публично известни ОУ – надлежно одобрени и
публикувани.
По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел задължението да снабдява с
ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Я. ******, за което бил
открит и съответния клиентски номер- **********. Ищецът бил изправна стана, като за
периода 23.12.2022 – 22.02.2023 год. доставил на обекта на ответника ел.енергия на
обща стойност 471,20 лв., което задължение до този момент не било заплатено.Поради
забава в плащането била начислена лихва в размер на общо 14,93 лв. Претендира се
уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
С депозирания в законния срок отговор ответникът чрез особения си
представител оспорва претенцията като неоснователна и недоказана. По делото не
били представени доказателства за наличието на законно възникнало между страните
правоотношение, т.к. никое физическо лице не придобивало качеството потребител,
без да е извършено изрично волеизявление пред съответния доставчик. Освен това в
гр. Я. нямало улица „****“, каквато била отразена като адрес на електроснабдения
имот. Липсвал документ за право на собственост или друг тип вещно право ,
придружен с копие от документа за самоличност на заявителя. Иска се отхвърляне на
1
претенцията.
В съдебно ищецът не изпраща представител.
Ответницата се представлява от особен представител, който оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***2023
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответницата да заплати на ищеца исковите суми. Предвид , че ответницата е била
уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е препис – извлечение от сметка за клиентски номер **********, за
обект на потребление находящ се в гр. Я., ж.к. ****, за периода 23.12.2022 –
22.02.2023 год.
Представени са още 2 бр. копия от фактури за исковия период, издадени от
ищеца с получател ответницата и касаеща гореописания обект на потребление, като в
същите е отчетено потребено количество ел. енергия.
Ищецът е приложил още ОУ към договорите за пренос на електрическа енергия
одобрени с решение № ОУ – 014/10.05.2008 год. на ДКЕВР.
Във връзка с възраженията на особения представител на ответника ищецът е
представил и по делото са приети – Заявление – декларация за започване продажба на
ел. енергия от 22.08.2013 год. депозирано от ищцата и касаещо процесния обект;
Декларация за достъп до мрежата ; Заповед за настаняване в общински жилищен имот
на Кмета на Община Я. от 13.06.2012 год., с която ответницата е била настанена заедно
с дъщеря си в процесния общински имот; Декларация от заемодателя от 22.08.2013
год.; копие от Договор *** за отдаване под наем на жилище – имот- частна общинска
собственост.
С писмо вх. № ***/26.03.2024 год. Община Я. е уведомила съда, че наемното
правоотношение със С. е било прекратено със заповед от 13.01.2022 год. , на осн. чл.
65,ал.1 от ЗОС, имотът е бил иззет със заповед от 11.05.2022 год. Същата е изпълнена
на 16.05.2022 год., като имотът е запечатан и не е отдаван под наем предвид лошото му
състояние. Представени са и описаните заповеди.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 79 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на посочените суми, за
които са били издадени фактури, представени от ищцовото дружество. Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването по реда на чл. 415 ГПК. Ищецът претендира свое материално право и
върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже
съществуването му.
Безспорно в процесния случай ищцовото дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД се явява краен снабдител на електрическа енергия.
Чрез особения си представител ответницата оспорва, качеството си на потребител на
ел. енергия по изложени в отговора съображения.
Според съда по от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
2
доказателства безспорно се установи, че ответницата е потребител на електрическа
енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД. Съгласно чл.98а от
ЗЕ продажбата на ел.енергия от крайните снабдители-лицензирани енергийни
предприятия, се осъществява при публично известни общи условия след одобряването
им от държавен орган обвързващи страните ex lege и без изричното им писмено
приемане, с факта на публикуването им. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да
се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради
което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните.Не се твърди и не се представят доказателства ответницата да се е
възползвала в срок от правата си по ал. 5 на цитираната норма. Освен изложеното
ищецът е представил писмени доказателства, неоспорени в съответните процесуални
срокове , че ответницата е подала изискуемите се документи за започване на продажба
ел. енергия именно за процесния обект на потребление, в които с подписа си изрично е
декларирала, че е запозната и приема ОУ на дружеството, в едно с декларация
съгласие от наемодателя на имота.
В процесния случай беше констатирано, че собственик на процесния имот е
Община Я., а ответницата по силата на договор за наем е била ползвател на
същия.Съгласно чл. 6,ал.2 от ОУ – правата и задълженията на клиента може да се
упражняват и от друго лице, при условие, че собственикът на имота е заявил своето
изрично писмени искане пред ЕВН /какъвто е настоящия случай/, като в този случай
собственикът или титулярят на вещното право на ползване е солидарно отговорен за
задълженията на клиента към дружеството. Според чл. 11 – клиентът се задължава да
уведоми писмено ЕВН ЕС в 30 – дневен срок за всяка промяна свързана с подадените
от него данни, вкл. промяна в собствеността и наложени временни ограничения по
ползване на обекта. В процесния случай липсват твърдения и доказателства
ответницата, като клиент да е уведомила дружеството за настъпилата промяна в
ползването на обекта. Уведомяването би могло да се разглежда като вид волеизявление
за прекратяване на договора за доставка на електроенергия между дружеството и
същата. Т.к. в случая такова не е отправено , не следва да се считат за прекратени
отношенията между страните.
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС ответницата се задължила да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и
начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ на ЕВН ЕС при
неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
По делото не са релевирани твърдения , нито ангажирани доказателства да е
извършено частично или пълно плащане на сумите, включително за плащане в срок.
Ето защо претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена в
пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Ето защо ЯРС намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. – заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
3
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски за настоящата инстанция, които съобразно
представения списък са в размер на 575 лв. – 400 лв. депозит за особен представител ,
25 лв. заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 150 лв., предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и
разглеждането му в едно с.з., в което представител на ищеца не се е явил.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. С., ЕГН ********** , че
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” 37, сумата от 471, 20 лв.-
главница, 14, 93 лв. – лихва за забава за периода 11.02.2023 – 05.06.2023 г., в едно със
законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 06.06.2023 г. , до пълното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 575 лв. -
разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4