Решение по дело №1160/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 288                                                 01.11.2019г.                                         гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

  

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на четвърти октомври                                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 1160 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по повод жалбата на Й.Я.М. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „М.9.“ Д. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против Наказателно постановление № 02-0002603 от 19.08.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за административно нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

           В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени доказателства.

            Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

           Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

            Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 11.07.2019г. в 18.25 часа в обект: магазин за дрехи, находящ се в гр.Несебър, ул.“Х.К.“, Провлак 2, стопанисван от дружеството-жалбоподател и при проверка по документи на 16.07.2019г., инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че „М.9.“ Д. в качеството му на работодател, не е уредило като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Боряна Петрова Минкова с ЕГН **********. Последната е установена при извършената проверка в обекта на 11.07.2019г. в 18.25 часа да полага труд като „продавач-консултант“ /продавала е на клиент, издавала е касов бон, връщала е ресто на клиент/. На место лицето е попълнило собственоръчно справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е декларирала, че работи в дружеството от 01.07.2019г., като съдружник, с работно време от 10.00 часа до 22.00 часа, без почивни дни и без трудово възнаграждение /л.18/. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

            Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават от показанията на актосъставителя М.И.С., свидетел при установяване на нарушението. Независимо от това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на § 1 от ДР на КТ няма ограничение дружество по ЗЗД да има качество на работодател и макар това да е разрешено от закона, такъв вид дружеството не може да носи административнонаказателна отговорност. 

Административнонаказателна отговорност следва и може да бъде ангажирана спрямо персонифициран субект на правото – физическо лице, респ. имащия качеството ЕТ, и юридическо лице. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН „Административнонаказателната отговорност е лична”. В чл.26 от ЗАНН е установено изрично кои са субектите на административно наказателната отговорност. Това са физически лица с определени качества. Изключение от общото правило е разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че „В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност”.

В настоящия случай с НП е ангажирана отговорността на ДЗЗД. Съгласно действащото ни законодателство Дружеството по Закона за задълженията и договорите не е персонифицирано лице и със сключването на дружествен договор не се учредява нов субект. Същото не се явява юридическо лице и не е обособено като корпоративна структура с отделно имущество. Неговите права и задължения не са права и задължения на отделен правен субект, различен от съдружниците, а са права и задължения на самите съдружници. Гражданското дружество по чл.357 и следващите от ЗЗД, каквото в процесния случай е и Д. „М.9.“, не е юридическо лице и отговорност за задълженията му носят неговите съдружници, които запазват своята юридическа самостоятелност. В случая с обжалваното НП е приложена нормата на чл.414, ал.3 от КТ, която сочи конкретно адресатът на административна отговорност, а именно - ЕТ и ЮЛ, на които се налага имуществена санкция. Това означава, че важат общите принципи на административно наказване, визирани в ЗАНН относно субектите, носещи административнонаказателна отговорност. Следователно в случая при констатиране на нарушение от ДЗЗД,  административната отговорност не може да се търси от ДЗЗД, а такава следва да понесат лицата, участващи в дружеството, респективно на управляващият съдружник според дружествения договор, ако е избран такъв. В конкретния случай е санкционирано ДЗЗД, което е неперсонифицирано дружество, не е ЮЛ по смисъла на закона, поради което не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност и не може да му бъде налагано административно наказание “имуществена санкция”. С ангажирането на административнонаказателна отговорност спрямо гражданско дружество по чл.357 и следващите от ЗЗД, което не може да бъде субект на такава отговорност, е допуснато съществено процесуално нарушение – неправилно приложение на закона, което опорочава наказателното постановление, и последното следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.    

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002603 от 19.08.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на „М.9.“ Д. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за административно нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: