О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......................
02.07.2018г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в закрито
заседание на 02.07.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина
Пейчева
като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева
гр. дело № 137 по описа за
2018г. на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В ЯОС е подадена искова молба от К.И.Б.
***, срещу Софийски районен съд, с която е предявен иск за обезщетение за имуществени
вреди в размер 751.30лв. и иск за обезщетение в размер
6 500 000 лв. за неимуществени вреди - емоционални вреди и стрес.
С разпореждане на съда е оставена
исковата молба без движение и са дадени указания за отстраняване на
нередовностите. По делото в дадения срок е постъпила молба от ищеца в
изпълнение на указанията на съда, с която посочва лицето, в резултат на чиито
противоправни действия/бездействия са причинени твърдяните имуществени и
неимуществени вреди и уточнява обстоятелствата, въз основа на които основава
исковата претенция. Направено е искане за освобождаване от внасяне на държавни
такси и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Представя декларация по
чл.83, ал.2 от ГПК, ЕР №52 от 06.01.2017г. на ТЕЛК, решение по НАХД
№10055/2016г. на СРС, Разпореждане на ТП на НОИ София град №********** от *******г..
От представените с молбата
доказателства се установява, че молителят Б. е женен от 21.09.2016г., като е
избран режим на разделност на имуществените отношения, поради което доходите на
съпругата му са ирелевантни. Молителят е с трайно намалена работоспособност -
96%, хронично болен с множество заболявания, с месечен доход от инвалидна
пенсия 230 лв..Молителят е декларирал, че не получава заплата, наеми и рента,
не притежава недвижими имоти и МПС, няма влогове, притежава дялове в ООД, което
не реализира търговска дейност. При тези данни съдът намира, че молителят не
притежава бързо ликвидно имущество и няма достатъчно средства да заплати
дължимата държавна такса за делото. Доходът, който молителят получава месечно в
размер на 230лв. от пенсия за инвалидност е недостатъчен за минимума на ежемесечната
му издръжка. Искането на ищеца Б. за освобождаване от заплащане на държавна
такса по настоящото дело е основателно, тъй като същият няма достатъчно
средства, за да я заплати. На основание чл.83, ал.2 от ГПК, съдът следва да
освободи молителя от заплащане на ДТ и разноски по делото.
Съдът намира, след извършена
проверка по чл.130 от ГПК, предявените искове за недопустими.
По делото ищецът излага и
поддържа твърдения, че съдия Н. Д. М. от Районен съд - гр.С. е извършил
противоправни действия, изразяващи се в постановяване на съдебен акт - издаване
на изпълнителен лист на 04.06.2012г. по заповед за изпълнение от 03.09.2012г.
по гр.д.№11785/2011г. по описа на СРС в полза на "Топлофикация
София"ЕАД, от което ищецът претърпял твърдяните в исковата молба имуществени
и неимуществени вреди. Претендира се заплащането на суми, представляващи
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от дейността на
съда като правозащитен орган с твърдения за противоправни действия на съдия от
състава на съда - СРС по посоченото дело.
В нашето законодателство е
предвиден ред за търсене на имуществена отговорност за вреди, причинени от
правозащитни органи - по реда на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), но само в предвидените хипотези на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ. Ищецът не поддържа твърдения за нито една от посочените хипотези.
Поддържаните твърдения на ищеца, обосноваващи отговорността на СРС, са само за
постановени незаконосъобразни актове на съдия от състава на СРС по конкретно
дело.
В случая следва да бъде
съобразена нормата на чл.132 от Конституцията на РБ, съгласно която при
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер, което се установява с влязла в сила присъда. След като съдиите не
носят гражданска отговорност за постановените актове, не може да бъде
ангажирана и отговорността на съда, в който работят, в случая Районен съд -
гр.София. Същият не е надлежна страна, която да отговоря по предявената срещу
него искова претенция. Принадлежността на правото на иск, обуславя
процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи
служебно (в този смисъл определение № 2178/18.11.2014г. по в.гр.д.№ 1281/2014г.
на ПАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 175/24.03.2015г. по
ч.гр.д. № 1234/2015г. на ВКС, III г.о).
По изложените съображения съдът
приема, че на основание чл.130 ГПК
исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на предявените с
нея искове, а производството по делото - прекратено.
Предвид изложеното и на основание
чл.130 от ГПК,
ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Освобождава, на основание чл.83
ал.2 от ГПК, К.И.Б. с ЕГН **********,***, от заплащане на държавни такси и
разноски по гр.д.№137/2018г. по описа на ЯОС.
ВРЪЩА искова молба вх.№
2555/11.05.2018г. на К.И.Б. с ЕГН **********,***, срещу Софийски районен съд,
поради недопустимост на предявените искове.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№ 137/2018г. по описа на ЯОС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд - Бургас, в едноседмичен срок от
съобщаване на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: