Решение по дело №620/2018 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

гр. К., 30.08. 2018 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд  - К., гражданска колегия, в публично заседание на 29.08.2018 г., в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 620 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК вр. чл. **3, ал. 2 от СК.

 

Ищецът твърди, че в резултат на съвместното му съжителство с ответницата по делото, на ****2011 г. се родил синът им Ф. И. Ф., ЕГН **********.

Твърди, че ответницата още след раждането на сина им направила искане и дала съгласието си същото  да бъде оставено в дом за отглеждане и осиновяване. Ищецът сочи, че отишъл при социалните служби и заявил, че желае да се грижи за сина си. Със съдебно решение по гр.д. ****/2011 г. по описа на РС-К. ответницата била лишена от родителски права спрямо детето им.

Твърди, че по-късно подобрил отношенията си с ответницата и със съдебно решение по гр.д. №***/2016 г. на РС-К. родителските права на майката В.М. били възстановени,  но  веднага след това същата отново спряла да се интересува за детето, отсъствала от живота му и се появявала спорадично с нови мъже.

Ищецът твърди, че от раждането на детето, същото живее при него, като грижи полагал само той и родителите му. Твърди, че детето разполагало с всичко необходимо за неговата възраст. Детето било регистрирано при личен лекар, било записано и в първи клас за учебната 2018/2019 г.

Моли съда да предостави упражняването на родителските права спрямо синът му Ф. И. Ф. с ЕГН ********** на него И.Ф.Ф., ЕГН ********** като негов баща и законен представител, като детето да живее при него на адрес: гр. К., ж.к. „*****“, бл. **, ет. *, ап. **; да осъди ответницата В.С.М. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетния им син Ф. И. Ф. в размер на 128,00 лева месечно чрез него като баща и законен представител, платими от първо до десето число на месеца за който се дължат, считано от влизане на в сила на решението; да определи режим на лични контакти като майката В.С.М. да има право да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване, както и двадесет дни през лятото, като това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

 

В срока по чл. 131 от ГПК   е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв. Н.М.,***.

Твърди, че родителските права следвало да се упражняват от родителя, при който живее детето и който полага ежедневна и непрекъсната грижа за него.

Сочи, че не успяла да се свърже с ответницата В.М., поради което не може да вземе становище относно нейните възможности и материално състояние. Затова счита, че присъждането на издръжка в минимален размер било обосновано.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителски права на този от родителите, който интересът на детето  сочи; да присъди издръжка в минимален размер.

 

Ищецът, редовно призован за откритото съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

За ответника се явява адв. Н.М.,*** – назначен  особен представител, като същата поддържа отговора на исковата молба.

            Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К. редовно призовани, изпращат представител социален работник Д.Л., който взима становище по делото.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Детето Ф. И. Ф., ЕГН ********** е родено на *** г. в гр. К. от майка В.С.М., ЕГН ********** и баща И.Ф.Ф., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *******.2011 г. от Община К.. Родителите не са сключвали граждански брак и не живеят в едно домакинство.

По делото са представени приходни квитанции, издадени от Детска градина „Здравец“ гр. К., от които е видно, че малолетното дете редовно е посещавало детското заведение.

От представата  и приета  като доказателство по делото декларация  за доход от ищеца И.Ф.Ф., е видно, че същият декларира средномесечен доход от около осемстотин лева месечно за периода от месец юли 2017 г. до месец юли 2018 г.

Назначения особен представител на ответникът по делото В.С. Мичева  заявява, че няма връзка с нея и не може да представи документ за доходите й.

По делото е приложено и прието като доказателство гр. д. ****/2011 г. по описа на РС-К., от което решение е видно, че майката В.С.М. е лишена от родителски права спрямо детето Ф. И.ов Ф.. Същата е осъдена да заплаща издръжка на малолетното дете месечна издръжка чрез неговия баща и законен представител И.Ф.Ф..

 

По делото се събраха гласни доказателства.

Свидетелят Д. С. Т., редовно призован, без родство със страните заявява, че са комшии от 2-3 години  с ищеца, като за неговото дете – Ф., се грижил той и неговите родители. Заявява, че детето ходило на детска градина, водил го баща му. Не познавал и не бил виждал майката на детето.  Сочи, че в дома си ищецът разполагал с всичко, имало и  обзаведена стая за Ф.. Същият работил като  майстор по покривите. Не му било известно дали детето  получава някакви пари от майката, на рождените дни  на детето също не я бил виждал. Твърди, че детето се чувства добре при бащата.

Свидетелят Б. А.А., редовно призован, без родство със страните заявява, че познава страните по делото. Сочи, че майката била проститутка и рядко се връщала в България. Заявява, че И.  гледал детето си, той  го водел на градина, като помагали и родителите  му. Сочи, че майката  не изпращала пари и искала да  остави детето в дом. Споменава за случай, когато майката присъствала на сватбата на брат си, но не пожелала да види детето си. Сочи, че И.си купил апартамент, детето си имало стая и  всичко било перфектно у тях.

 

Изслушан е в  открито съдебно заседание  социален  работник Д.Л.. Сочи, че действително бащата полагал грижи за детето, същото трябвало да  бъде записано на училище и било необходимо да приключи настоящото дело. Поддържа становището, че бащата полагал грижи за детето  и той можел да се грижи за него. 

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

 

По исковете с правно основание чл. 127,ал. 2 СК вр. чл. **3 от СК:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същия член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, **2, **3 и **4 СК.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че детето Ф.  е на навършени седем  години.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че майката трайно се е дезинтересирала от родителските си задължения спрямо своя син, като грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетния  са поети от ищеца. Ответницата се е самоосвободила от грижите по отглеждането и възпитанието на Ф. без основателна причина. По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата  да полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че същият разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст.

В процесният случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на бащата, които да са отречени от морала и обществото. Същият няма аморално поведение, няма упражнени прояви на малтретиране. В същото време съдът още в годината на раждане на детето е лишил от родителски права майката В.М. по повод това, че същата по собствено желание се била лишила от възможността да контактува с детето си и да се интересува от развитието му, видно от приложеното по делото гр.д. ****/2011 г. по описа на РС-К..

При тези данни и по данни на свидетелите, според настоящия съдебен състав, бащата  е доказал възможността си да отглежда детето си още от самото му раждане по подходящ за него начин и при добри условия. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които не са заинтересовани и  техните  показания са последователни и логични и кореспондират с останалите доказателства по делото.

По тези съображения съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция и предостави на бащата  упражняването на родителските права спрямо малолетния Ф. И. Ф., като определи местоживеенето му  при бащата И.Ф.Ф..

Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.

Тъй като режимът на контакти между майката  и детето Ф. се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с майката  са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване, както и двадесет дни през лятото, като това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:

Съгласно чл. **3, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. **2, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. **2, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 316 от 20.12.2017г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2018г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 510 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 127,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответницата е майка на малолетния Ф..

С оглед възрастта си, малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. **0, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на малолетния Ф., на седем години, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.

По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст.

Майката е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността й и може да издържа детето си. По делото не са събрани данни, че същата  съжителства с друго лице, както и да има алиментни задължения за издръжка на други деца.

Вземайки предвид възрастта на детето, икономическите условия в страната, както и обстоятелството, че майката е в трудоспособна възраст, съдът  счита, че ответницата В.С.М. следва да заплаща издръжка за детето Ф. И. Ф. чрез неговия баща И.Ф.Ф. в размер на 128,00 лева, считано от датата на влизане в сила на решението по настоящото дело, платими от  първо до десето число на месеца, за който се дължат до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й.

 

Съгласно чл. 242, ал. 1 и ал. 2  ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Ответникът по делото В.С.М., предвид изхода на спора следва да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на съда сумата от 184,32  лева, окончателна държавна такса за присъдената издръжка.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца  И.Ф.Ф.  следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 380,00 лева, състоящи се от държавна такса 80,00 лева и  300,00 лева – възнаграждение за особен представител.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

           

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОСТАНОВЯВА детето Ф. И. Ф., ЕГН ********** да живее при баща си  И.Ф.Ф., ЕГН ********** ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Ф. И. Ф., ЕГН ********** на бащата  И.Ф.Ф., ЕГН **********, като дава възможност на майката  В.С.М., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти със сина си: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване, както и двадесет дни през лятото, като това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

 

            ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** ***  да заплаща на детето Ф. И. Ф., ЕГН ********** чрез неговия  баща и законен представител И.Ф.Ф., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 128,00 лв. /сто двадесет и осем лева и нула стотинки/, считано от датата на влизане в сила на решението по настоящото дело, платими от първо до десето число на месеца, за който се дължат до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й.

 

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 и ал. 2,  хип. I ГПК предварително изпълнение на решението.

 

ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** ***   да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. окончателна държавна такса в размер на 184,32 лв.( сто осемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки ).

 

ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** ***,  да заплати на ИВАН Ф.Ф., ЕГН ********** сумата от 380,00 лв. /триста и осемдесет лева и нула стотинки/,  представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд  - Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: