РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Търговище, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Ж. Люб. И.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101441 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 200, ал.1 от КТ. Предявен е иск за обезщетение
на неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 50 000 лв.,
частично от 150 000 лв.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответника на
длъжност „оператор моторизирани съоръжения в земеделието /дрон/“, по
силата на сключен трудов договор № 3/ 02.06.2023 год. В молбата се твърди,
че на 22.06.2023 год. изпълнявал трудовите си задължения, с още двама
колеги, в ****************, в лозов масив над стопанския двор, като
помощник на оператор на дрон, тъй като бил в обучителен период и му било
възложено смяна на батерията на дрона, при всяко негово приземяване и
зареждане на резервоара с препарат за пръскане на лозови насаждения.
Твърди, че около 12.30 часа следвало да смени батерията на дрона и да го
зареди с препарат, слязъл от буса, взел батерия и маркуч и се отправил към
дрона, който се приземявал на около 2-3 метра от автомобила и бил на около
50 см. от земята, като първоначално се движил с гръб към него, защото от
въртенето на перките духало, а когато тръгнал да се обръща с лице видял, че
перките още се въртят и вдигнал ръка да се предпази, в следствие на което
перките нарязали дясната му ръка от външната страна, под лакътя до китката
1
и тя започнала силно да кърви. Ищецът твърди, че колегите му оказали първа
помощ и го откарали в МБАЛ Търговище, където бил приет за лечение, като
при прегледа лекарите установили, че има травма на няколко мускула и
сухожилия на дясната предмишница и му била направена операция за
пластично възстановяване на разкъсани сухожилия на 4-ти и 5-ти пръст на
дясната ръка, като престоят му в болничното заведение продължило 4 дни.
Твърди се в молбата, че възстановяването от травмите продължило 10 месеца
и въпреки това ищецът продължавал да търпи болки и страдания, имал оток и
болезненост в областта на дясната предмишница, ограничени движения на
китката и пръстите на дясната ръка, отслабена сила и захват, невъзможност на
изпъва напълно 4-ти и 5-ти пръст, невъзможност да вдигне ръката над нивото
на рамото и др., а след изтичане на болничните трудовото му правоотношение
с ответника било прекратено, тъй като той вече не бил в състояние да
изпълнява възложената му работа. Ищецът твърди, че с влязло в сила
разпореждане на НОИ злополуката е била приета като трудова злополука. Ето
защо той моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, в
качеството му на работодател да му заплати обезщетение по чл.200 от КТ за
претърпени в следствие на трудовата злополука неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., частично от 150 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на злополуката – 22.06.2023 год. Претендират се разноски. В съдебно
заседание ищецът поддържа предявения иск, чрез пълномощник.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника. Същият е изразил
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск и по
основание, и по размер, като твърди, че вина за настъпилата злополука има
изцяло ищецът, който е проявил груба небрежност и поведение, граничещо с
безразсъдство, нарушавайки нормативно определени правила за работа и
пренебрегвайки всички изисквания и правила за безопасност, въпреки че е
бил запознат с тях и му е проведен инструктаж, в следствие на което е
настъпила злополуката, което обуславя изключване, в условията на
евентуалност намаляване отговорността на ответника, като подробно в
отговора е изложил кои правила за безопасност не са били спазени от ищеца.
Ответникът оспорва и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, считайки, че същия е завишен и не отговаря на
критериите за справедливост, като твърди, че работодателят е заплатил всички
разходи по лечението на ищеца, включително е заплатил и здравни осигуровки
2
на ищеца за минал период, за да може същият да бъде лекуван. По изложените
съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска, в условия на евентуалност да намали размера на
обезщетението. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа
изложеното в отговора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното : Безспорно е по делото, че ищеца работил при ответника
по трудов договор на длъжност „оператор моторизирани съоръжения в
земеделието /дрон/“, считано от 05.06.2023 год., както е и безспорно, че към
22.06.2023 год., когато е настъпило произшествието, при което е пострадал
ищеца, между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. От
приложената по делото преписка на НОИ ТП-Търговище се установи, че на
22.06.2023 г. ищецът е бил на работа, като заедно със В. В. и Ш. Е. са
извършвали пръскане с дрон на лозов масив, в землището
на****************, като са се придвижвали с товарен автомобил,
управляван от В. В., като ищецът се е возил от лявата страна, а Ш. Е. от
дясната страна. В автомобила са били натоварени необходимите за
осъществяването на дейността резервни батерии за дрона и бидон, с препарат
за пръскане, от който с маркуч се е пълнел резервоара на дрона, като на всеки
10-15 минути е било необходимо да се смени батерията и да се пълни
резервоара. Около 12.30 часа автомобила бил спрян на пътеката в масива, за
да приземят дрона, да сменят батерията и да напълнят резервоара, като ищеца
слязъл от лявата страна на буса, взел заредена батерия, заобиколил от дясната
страна и взел маркуча за зареждане на препарат, след което тръгнал да
заобикаля буса от задната страна за да стигне до дрона който се приземявал
там, на 2-3 метра от автомобила и на около 0.5 метра от земята, като
първоначално се движел с гръб към дрона, заради вятъра, от движението на
перките, но когато го приближил тръгнал да се обръща, като при това се
оказал в непосредствена близост до машината, чиито перки все още се
въртели и за да се предпази ищецът вдигнал дясната си ръка, като перките на
дрона ударили именно ръката му, като при това са причинени нарязвания, във
външната част под лакътя и ръката му започнала силно да кърви. Установява
се, че колегата на ищеца В. В. му е указал първа помощ, превързвайки ръката с
подръчни средства и го е откарал в „МБАЛ –Търговище“, където ищеца е
приет за лечение. От приложената по делото Епикриза, издадена от ОТО на
3
МБАЛ –Търговище в следствие на удара от перките на дрона ищецът е
получил травма на няколко мускула и сухожилия на ниво предмишница в
дясно, с открити рани по дорзалната и улнарната страна на дясната
предмишница, ограничена екстенцзия на 4-ти и 5-ти пръст на дясната ръка,
претърпял е оперативно лечение, като е престоял в болничното заведение в
периода 22.06.2023 год. – 26.06.2023 год., а след изписването е насочен към
ЛФК и е препоръчан щадящ режим на крайника. Видно от приложените
писмени доказателства ищецът е бил в отпуск поради заболяване от
22.06.2023 год. до 15.06.2024 год. С ЕР на ТЕЛК, при МБАЛ „Света Петка“ гр.
Видин от 17.03.2025 год. на ищеца, в следствие на причинените при трудовата
злополука травми е призната 34 % трайно намалена работоспособност, за
срок от две години. С разпореждане № 5104-25-26 / 03.08.2023 год., за което не
се спори, че е влязло в сила, претърпяната от ищеца злополука на 22.06.2023
год. е призната за трудова злополука. Безспорно е по делото, че след изтичане
на отпускът поради заболяване трудовото правоотношение между страните е
било прекратено.
При така установеното съдът прави следните изводи: Предявения иск е
с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.
1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им. Така предвидената отговорност на
работодателя е се различава от общата гражданска деликтна отговорност, тъй
като е с много по-широк обхват и възникването й не е обвързано с виновно
поведение, както от страна на работодателя, така и от страна на негови
служители. В този смисъл е и трайно установената и задължителна съдебна
практика на ВКС. Отговорността на работодателя произхожда от принципа, че
комуто са вредите, нему са и ползите и в този смисъл, след като работодателят
експлоатира работната сила на работника, следва да понесе отговорността за
настъпили за последния вреди, във връзка с изпълнението на трудовото му
задължение. За да носи работодателят така предвидената отговорност, следва
да се докаже по безспорен начин наличието на трудово правоотношение
между него и пострадалия работник, настъпване на увреждане на работника
при трудова злополука или професионално заболяване и причинно-следствена
4
връзка между травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност
или смърт.
Както беше посочено по-горе не се спори по фактите, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, че на 22.06.2023г. ищецът е
получил увреждания по време на работа, при и по повод изпълнение на
задълженията си, както и че е на лице причинно-следствена връзка между
уврежданията, получени от ищеца на 22.06.2023 г. и продължаващата
временна неработоспособност, както и че злополуката има характер на
трудова злополука, което е установено по съответния ред. Не се спори между
страните и относно механизма на настъпване на злополуката.
По делото е спорен размера на претендираните от ищеца вреди и
основанието за тяхното претендиране, като ответникът е заявил , че само и
единствено ищеца има вина за настъпилата злополука, изразяващо се в
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на възложената му
работа, в нарушение на основни изисквания за безопасност и технологични
правила при работа с дрон, поради което счита, че следва да бъде освободен от
отговорност. Съдът след обсъждане на събраните по делото доказателства
счита, че наведените от ответника твърдения са неоснователни. Съгласно
установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя
по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука
има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане
на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда
и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря
имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и
когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не
може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В
случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки
груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да
бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за
осигуряване на безопасна работа.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
счита, че не е на лице хипотезата на чл. 201, ал.1 от КТ доколкото нито се
твърди,че ищеца умишлено е причинил уврежданията, нито се събраха
5
доказателства в тази насока и в този смисъл отговорността на ответника, в
качеството му на работодател на ищеца не може да бъде изключена. В същото
време безспорно е установено и от писмените и от гласните доказателства, че
работодателят не е осигурил, не само на ищеца, но и на останалите работници,
упражняващи работа с машини и съоръжения, в случая дрон обучение за
работа с машината, нито е извършвал инструктаж за безопасност на труда,
като показателни в това отношение са показанията на св. В. В., който е
оператор на дрона и очевидец на злополуката, и който заяви, че не е имало
специално обучение за работа с дрона, нито обучение за безопасно боравене с
него, като работниците са разчитали на инстинкта си за самосъхранение.
Предвид установената фактическа обстановка и доказателствата
събрани в производството съдът счита, че е на лице предвидената в чл. 201, ал.
2 от Кодекса на труда хипотеза на намаляване на отговорността на
работодателя по следните съображения:. Цитираната разпоредба предвижда,
че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В КТ
няма легална дифиниция на понятието „груба небрежност”, но съгласно
задължителната съдебната практика понятието “груба небрежност” има по-
тясно значение от съпричиняването на резултата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД и е свързано с понятието “съзнавана непредпазливост”, описана в
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс. В този смисъл е Решение
№ 1026/18.12.2009г. на ВКС по гр.д. № 4001/2008г.,I г.о., ГК. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел -поведението на определена категория лица с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудова злополука намаляване отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване, при допусната от
работника груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание, и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Не
всяко нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност
съставлява основание за намаляване на отговорността по чл. 201, ал. 2 от КТ, а
само това при което е на лице виновно допринасяне от страна на пострадалия
за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение - груба
6
небрежност, съответстваща на самонадеяност, изразяваща се в това
пострадалия да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но
лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да го
предотврати. В този смисъл са Решения № 194/21.06.2011г. на ВКС по гр.д. №
1248/2010г.,III г.о.,ГК и № 348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 387/2010г.,IV
г.о.,ГК.
От установения механизъм на настъпване на злополуката в преписката
на НОИ ТП - Търговище, както и от показанията на св. В., се установи, че
макар и да е преминал обучение на ищеца е било разяснено от свидетелят, че
дрона не се приближава преди да е кацнал, както и че всички дейности по него
се извършват след като кацне, но въпреки това на 22.06.2023 г. ищецът е
предприел действия по подмяна на батерията на дрона и неговото зареждане,
като в разрез с дадените му от св. В. насоки, а и в разрез с елементарни
правила за безопасност, които са известни всеки му, е приближил дрона,
докато същия е кацал и перките са се въртели, и дори, по неговото собствено
признание се е движил с гръб към него, като при това самонадеяно е разчитал,
че разстоянието е достатъчно за да е извън обхвата на перките, без да има
видимост към машината. Както и самия ищец признава в исковата молба и в
обясненията по преписката на НОИ в момента в който се е обърнал се е оказал
в непосредствена близост до въртящите се перки и това е довело до
причиняване на уврежданията.
При така установените факти съдът намира, че е налице груба
небрежност на работника при осъществяването на трудовата дейност, която е
довела и до трудовата злополука. Установи се, че ищецът е бил запознат с
изискванията за безопасност при работа с дрон от св. В., като основното от тях
е било да не се приближава същия, докато не кацне т.е. докато не спре
въртенето на перките, но въпреки това нарушавайки елементарни правила за
безопасност е проявил груба небрежност, приближавайки машината, в
момента в който се приземява, но не е кацнала, като по този начин е попаднал
в обхвата на перките на дрона. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато
работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката,
съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на
пострадалия. Съдът следва да изясни в какво се изразява проявената груба
небрежност - кои действия са извършени при липса на елементарно внимание
и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това
7
да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да
бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. В този смисъл и
решение № 510 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. IV г. о.; решение №
140 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. III г. о. и решение № 157 от
24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г. III г. о. ВКС.
При изложеното по-горе съдът счита, че с действията си ищеца е
пренебрегнал правилата за безопасност,проявявайки самонадеяност, при все,
че е бил длъжен и при проява на елементарно внимание и разсъдливост е
можел да предвиди последиците от поведението си и да предотврати
настъпване на злополука, като в настоящия случай съдът счита, че проявената
от него груба небрежност съставлява 30 % съпричиняване на вредоносния
резултат. Макар и да не е преминал обучение за работа с дрон, ищецът е
получил начални инструкции и разяснения за безопасност, при което е бил
длъжен да предвиди последиците от неспазването им.
По отношение на размера на претендираните вреди съдът намира
следното: Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите и задължителната съдебната практика.
Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател и тя се извежда от
преценка на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на
вредите, което е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Установи се, че в следствие на получените увреждания ищецът е
претърпял една операция, свързана с престой в болнично заведение, а видно
от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза за да бъдат отстранени
всички последици от уврежданията би следвало да му се извърши поне още
една операция. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, както
и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание една година след
инцидента ищеца все още не е възстановен напълно, като е останал дефицит в
пълното разгъване на четвърти и пети пръсти на дясната ръка и невъзможен
8
върхов захват с петия пръст, като това състояние може да остане постоянно,
ако не бъде предприето оперативно лечение. Както и от заключението на
експертизата, така и от показанията на св. М. И. се установи, че в първият
месец след инцидента ищецът е търпял силни болки и страдания, ръката е
била обездвижена и това е затруднявало ищеца в ежедневието му, като е
разчитал на помощ за задоволяване на елементарни нужди,същия е изпитвал и
силни болки в продължителен период. От показанията на св. И. се установи,
че и след махането на гипса и по време на провежданата рехабилитация
ищецът повече от три месеца е търпял сериозни болки, приемал е
болкоуспокояващи препарати, изписани от лекар, а инцидента е оказал
въздействие и върху психическото му състояние, като съмненията, че няма да
оздравее са тревожили ищеца, а това го е правило по нервен и напрегнат.
Установи се от показанията на свидетелката, че и към момента ищеца има
затруднения при използване на дясната си ръка, затова се учи да извършва
някакви ежедневни дейности – бръснене, писане , с лявата ръка, което също не
се отразява благоприятно на психиката му, като отделно от това все още
изпитва болки от травмата. В показанията си свидетелката заяви, че едва
напоследък повече от две години след инцидента ищецът е започнал да
приема последиците и да се примирява с тях.
При така установеното съдът намира, че по справедливост за
претърпените неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в болки,
страдания и негативни преживявания, отчитайки тяхната тежест и
продължителност следва да бъде определено обезщетение в размер на 75 000
лв., което следва да бъде намалено , на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ, с приетия от
съда процент съпричиняване от пострадалия при злополуката 30 %, или
52 500 лв. С оглед на това предявеният частичен иск следва да се уважи
изцяло, като ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 22.06.2023 год. до окончателното
изплащане.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството, съответно на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на
ответника. Ищецът не е сторил разноски лично, но е бил защитаван от адвокат
при условията на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв., поради което ответникът следва да
9
бъде осъден да заплати на адв. М. И. адвокатско възнаграждение в размер на
4650 лв., минимално възнаграждение по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004
год. на ВАдС, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС -
Търговище държавна такса в размер на 2000 лв. и възнаграждение за вещо
лице в размер на 700 лв., на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛВК - 56” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Търговище, бул.”29-ти януари” № 8, представлявано от П. Ст.
М., действащ чрез пълномощник адв. Д. М. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1 - партер, да заплати на Р. И. Р., ЕГН
********** от ****************, действащ чрез пълномощник адв. М. Г. И.
от АК - София, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ № 5, ет.2,
офис 207, сумата от 50 000 лв., частично от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие трудова
злополука от 22.06.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2023
г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА „ЛВК - 56” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Търговище, бул.”29-ти януари” № 8, представлявано от П. Ст.
М., действащ чрез пълномощник адв. Д. М. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1 – партер да заплати на адв. М. Г. И. от
АК - София, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ № 5, ет.2,
офис 207 адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лв., на осн. чл.38, ал.2
от ЗА.
ОСЪЖДА „ЛВК - 56” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Търговище, бул.”29-ти януари” № 8, представлявано от П. Ст.
М., действащ чрез пълномощник адв. Д. М. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1 - партер да заплати по сметка на
10
Районен съд - Търговище държавна такса в размер на 2000 лв. и разноски за
вещо лице в размер на 700 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11